№ 19369
гр. С., 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В.М.
като разгледа докладваното от В.М. Гражданско дело № 20231110146798 по
описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Посочените с исковата молба и отговора на исковата молба от ответниците
писмени доказателства, съдът намира да са относими и необходими за правилното
решаване на спора и събирането им по делото следва да бъде допуснато.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач „Т.
С.” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е
длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно
изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е
основателно. Следва да бъде уважено и заявеното в исковата молба искане по чл. 190
ГПК.
По искането за допускане на СТЕ и ССчЕ, съдът ще се произнесе в първото по
делото о.с.з. след изслушване становището на страните.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 14.05.2025 г. от 16.00 часа, за която дата и час да се
уведомят страните с препис от настоящото определение, а на ищеца да се изпрати и
препис от отговорите на исковата молба на ответниците ведно с приложенията.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето
лице-помагач – „Т. С.” ЕООД.
ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба и отговорите на
исковата молба документи като писмени доказателства по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице помагач „Т. С.” ЕООД в
срок до съдебното заседание да представи намиращите се у него документи, свързани
с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на СТЕ и ССчЕ, за
1
първото по делото о.с.з. след изслушване становището на страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора.
ДАВА СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Т. С.” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу Г. Д. В. и А. И. В. за разделно заплащане при равни квоти по 1/2 на
стойността на ползвана топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение за
топлоснабден имот – апартамент № 143, находящ се в гр. С., ж.к. Л. Г, бл. 14, вх. Д, ет.
9, аб. № ******, за сумите, както следва: сумата от 2948,71 лв., представляваща цена
на доставена от дружеството топлинна енергия през периода от 01.07.2016 г. до
30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 10.02.2020 г. до изплащане на вземането,
сумата от 378,20 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху вземането за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017 г. до 24.01.2020 г., сумата от 71,85 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение през периода от
01.01.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 10.02.2020 г. до изплащане на
вземането и сумата от 12,73 лв., представляваща мораторна лихва, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 03.03.2017 г. до 24.01.2020 г.
След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни
искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи
условия, приети на основание Закона за енергетиката. Твърди, че ответниците са
ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли
съда да установи вземанията така, както са предявени в заповедното производство.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците А. И. В. и конституираните по реда на чл. 227
ГПК на мястото на починалия в хода на делото ответник Г. Д. В. – В. Г. И. и Д. Г. В. са
депозирали писмен отговор на исковата молба, в който заявяват, че са сключили
извънсъдебно споразумение с ищеца, като дължимите вземания са погасени чрез
плащане в хода на процеса, съобразно споразумението. Молят съда да не присъжда на
ищеца разноски – държавни такси и юрисконсултско възнаграждение, тъй като същите
били включени в общата дължима сума по сключеното споразумение.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1,пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в
тежест на ищеца е да установи, че по силата на облигационно отношение с
ответниците, съществувало към процесния период, е престирал /доставил е топлинна
енергия за отопление и/или подгряване на вода/ и за ответниците е възникнало
задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.
В тежест на ответниците и при доказване на горните факти е да докажат
положителния факт на погасяване на дълга.
По исковете по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже възникването на главен дълг /доколкото се твърди главното задължение да е
срочно/.
2
В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3