Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 20. 12. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, I
граждански състав, в публичното заседание на единадесети декември през
двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ХРИСТО ТОМОВ
при секретаря Румяна Конова като разгледа
докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 6180 по описа за 2019 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от Ц.Ц.И.
от *** против ЕТ „И.Я.Я.“*** молбата се твърди, че на ***год. ищецът е подписал
трудов договор с ответника и е започнал работа на длъжността „***“ с код по
НКПД: ***. Твърди се, че на 26. 07. 2019 год. ищецът излязъл в отпуск по болест
до 02. 09. 2019 год. включително. Твърди се, че при изпращането на болничните
листове в НОИ ищецът бил уведомен, че същите не могат да бъдат приети, тъй като
трудовият му договор с ответника е бил прекратен със заповед № ***год., считано
от 26. 07. 2019 год. Твърди се, че ищецът не е бил уведомен за прекратяването
на трудовия му договор. Твърди се, че на ищеца не е било изплатено трудово
възнаграждение за м. юли 2019 год., както и дължимото се обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за 2019 година. В заключение ищецът моли съда
да осъди ответника да му заплати сумата от 560 лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за м. юли 2019 год., ведно със законната лихва, както и
да му заплати сумата от 381, 81 лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.
224 ал. 1 от КТ за 15 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019 година.
С определение от 01. 11. 2019
год. е бил приет за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения
от ответника ЕТ „И.Я.Я.“ *** насрещен иск с правно основание чл. 203 ал. 1 от КТ и цена на иска 283, 70 лв.
Ответникът ЕТ „И.Я.Я.“*** ангажира становище, че исковата
молба е неоснователна.
Ищецът Ц.Ц.И. от *** не е взел становище по
насрещната искова молба.
Съдът, като прецени
събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на
страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е,
че между страните е било налице трудово правоотношение /по силата на трудов
договор **72/ 06. 03. 2019 год./, което е било прекратено със заповед ***** год.,
считано от 26. 07. 2019 год., на основание чл. 326 ал. 1 от КТ.
От заключението на
вещото лице Т.И., което не е оспорено от страните и съдът кредитира като
обективно и компетентно, е видно, че при извършената проверка на счетоводните
документи при ответника се установява неизплатено на ищеца трудово
възнаграждение в размер общо на 412, 86 лв. за м. юли 2019 год. и неизплатено
обезщетение по чл. 224 ал. 1 от КТ в размер на 211, 32 лв. При определянето на
дължимото се трудово възнаграждение обаче следва да се съобрази
обстоятелството, че с платежни нареждания от 22. 07. 2019 год. и 25. 07. 2019
год. ответният *** е превел по сметката на ищеца в „***“ сумата от общо 280 лв.
като служебен аванс. Така преведената сума следва да бъде приспадната от общото
задължение за трудово възнаграждение, поради което направеното възражение за
прихващане се явява основателно. С оглед небходимостта от формиране на сила на
присъдено нещо по направеното възражение за прихващане последното следва да
бъде изрично отразено и в диспозитива на съдебното решение /арг. от чл. 298 ал.
4 от ГПК/. След извършеното прихващане остава непогасено задължение за трудово
възнаграждение в размер на 132, 86 лв., в който размер предявеният осъдителен
иск по чл. 242 във вр. с чл. 128 от КТ се явява основателен и следва да бъде
уважен. Следва да бъде допуснато предварително изпълнение на решението в частта
досежно присъдената сума за трудово възнаграждение.
С оглед заключението
на вещото лице предявеният иск по чл. 224 ал. 1 от КТ следва да бъде уважен в
размер на 211, 32 лв., като за разликата до претендираните 381, 81 лв. същият
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Що се отнася до предявения
от ответника насрещен иск съдът счита, че същият се явява изцяло основателен. От
приложените по делото командировъчна заповед и пътен лист, издаден на *** год.
и приключен на *** год., се установява, че на ищеца е бил възложено извършването
на международен превоз на товари с товарен автомобил с ДК№ *** и полуремарке с ДК№
***. От приложената маршрутна карта с дата ***год. се установява, че дължимите
тол такси за маршрута на управлявания от ищеца товарен автомобил през
територията на *** са в размер общо на 7 877 *** и видно от приложната
справка същите са били заплатени. Видно от приложеното решение с дата *** год.,
издадено от *** на област ***, ***, че ответникът ЕТ „И.Я.Я.“*** е бил осъден
да заплати административна глоба в размер на 40 000 *** с мотива, че
стопанисваното от същия моторно превозно средство с ДК№ *** се е движило на ***
год. в 12. 31 часа на мястото на път *** км. /намаляваща посока/, без да
заплати пропорционалната на изминатото разстояние пътна такса. Безспорно по
делото е, а и видно от приложената операционна бележка, че ответникът е
заплатил по банков път наложената му от *** ***административна глоба. При тези
обстоятелства съдът приема, че са налице всички елементи от фактическия състав
на чл. 203 ал. 1 от КТ, а именно: ищецът е работил по трудово правоотношение
при ответния ***; претендираните вреди са причинени по време на трудовото
правоотношение; нарушението е свързано с изпълнение на трудовите задължения на
ищеца /докато е изпълнявал възложения му от работодателя превоз на товари по
определения маршрут/; претърпяната вреда е в причинна връзка с допуснатото
нарушение и последното е извършено виновно /поради небрежност/.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 1 и 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника деловодни разноски по компенсация в размер на 600, 74 лв.
На основание чл. 78
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Плевенския районен съд държавна такса в размер на 100, 00 лв., както и
направени разноски за вещо лице в размер на 100, 00 лв.
По изложените съображения
Плевенският районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ „И.Я.Я.”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, да заплати
на Ц.Ц.И. от ***, ЕГН **********, сумата
от 132, 86 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за м.
юли 2019 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба /***год./ до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до 412, 86 лв. ОТХВЪРЛЯ
предявения иск като погасен чрез прихващане със сумата от 280 лв., представляваща
изплатен служебен аванс по платежни нареждания за вътрешнобанков превод от 22.
07. 2019 год. и 25. 07. 2019 год., а за разликата над 412, 86 лв. до 560, 00
лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА ЕТ „И.Я.Я.”,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***, да
заплати на Ц.Ц.И. от ***, ЕГН **********, сумата
от 211, 32 лв., представляваща обезщетение за 8 дни неизползван платен
годишен отпуск през 2019 година, като за разликата до 381, 81 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.Ц.И.
от ***, ЕГН **********, да заплати на ЕТ „И.Я.Я.”, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представляван от ***, сумата от 283, 70 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди вследствие наложена на работодателя
административна глоба с решение от ***год.,
издадено от *** на област ***, ***.
На основание чл. 242
ал. 1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението в частта досежно присъдената сума за трудово
възнаграждение.
ОСЪЖДА Ц.Ц.И.
от ***, ЕГН **********, да заплати на ЕТ „И.Я.Я.”, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представляван от ***, сумата от 600, 74 лв., представляваща деловодни разноски по
компенсация.
ОСЪЖДА ЕТ
„И.Я.Я.”, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представляван от ***,
да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на 100, 00
лв., както и направени разноски за вещо лице в размер на 100, 00 лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: