№ 21554
гр. С, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К И Д
при участието на секретаря П Н А
като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110144001 по
описа за 2025 година
Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно
производство”).
Образувано е по искова молба на "Л И" АД, със седалище и адрес на
управление в гр. С, бул. “С Ш” № 67А, ЕИК ..., чрез юрк. К З, срещу ответника
"ДЗИ О З" ЕАД, ЕИК: ... с адрес в град гр. С ..., бул. „В" № ...., съдържаща
претенция да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца сума в
размер на 170.00 лева - представляващи изплатено от ищеца обезщетение за
имуществени вреди по щета № .... и полица № .... по имуществена застраховка
“каско“ на МПС. В исковата молба се твърди за реализирано на 15.10.2020 г.
пътно-транспортно произшествие между водач на лек автомобил “Ф Е” с рег.
№ ... и автомобил “БМВ” с рег. № .... Собственикът на последно посочения
автомобил притежавал валидна застрахователна имуществена полица с
ищцовото дружество, което по повод на този инцидент ищецът заплатил
обезщетение в размер на 1 572.16 лева. Към ответника била отправена
претенция за възстановяване на заплатената сума, тъй като същият бил в
договорно правоотношение със собственика на лек автомобил “Ф Е”, който
причинил самото ПТП. Ответникът възстановил сума в размер на 1 417.16
лева, но отказал да заплати остатъка до пълно претендираната сума - 170 лева.
1
В срока за отговор по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил такъв от
ответника, с който се оспорва единствено, че разликата от заплатените 1
417.16 лева до 1 587.16 лева се явявала недължима, поради несъответствие на
цените за труд/ сервизен час към процесния период от време – 2020 г. ,с
посочените в представената от ищеца експертиза по щета ..... Ищцовото
дружество одобрило цена на труда от 12 лева на сервизен час, което
значително надвишава средната пазарна цена от 8 лв. на труда за посочения
период. Ето защо иска отхвърляне на иска.
На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният
съд достига до следните фактически и правни положения:
По делото е прието за безспорно наличието на сключен договор за застраховка
между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил с марка и модел
„БМВ”, рег. № ..., както и между ответника и собственика на “Ф Е” с рег. № ...,
наличието на възникнало на 15.10.2020 г. пътно-транспортно произшествие
между посочените два автомобил и заплащането от страна на ищеца на сума в
размер на 1 572.16 лева, без включени разноски в размер на 15.00 лева, в полза
на трето за спора лице, както и заплащането от ответника в полза на ищеца по
заявената регресна претенция на сума в размер на 1 417.16 лева. В настоящия
процес е спорен единствено размерът на предявената претенция, като по този
повод е приета съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от страните,
която установява, че към датата на възникване на процесното ПТП, размерът
на щетите, нанесени на автомобила, възлиза на 1 749.14 лева, а с включени
ликвидационни разноски - на 1 764.14 лева.
При претенция с правно основание по чл. 411 КЗ обезщетението не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при
частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността,
срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от
същия вид и качество – чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качеството, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ. Предвид последно посочената
разпоредба, съдът възприема заключението на вещото лице, който е посочил
средните пазарни цени за труд и за възстановяване на имуществото, без да се
взема предвид процентът на овехтяване. Ето защо и предвид посоченият от
2
вещото лице размер, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
претендирания остатък от 170.00 лева, като че това е размерът на формирания
остатък се признава и в отговора на исковата молба.
При този изход на спора, то разноски се следват в полза на ищеца.
Така мотивиран, Софийски районен съд на основание чл. 235 ГПК
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 411 КЗ "ДЗИ О З" ЕАД, ЕИК: ..., с адрес в град гр.
С ..., бул. „В" № ...., да ЗАПЛАТИ на ЗК „Л И“ АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С, бул. „С Ш” № 67А, сума в размер на 170 (сто и
седемдесет) лева, ведно със законната лихва за забава от датата на
предявяване на иска в съда до окончателното погасяване на сумата, която сума
се дължи като непогасен остатък от регресна претенция по изплатеното от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № .... и полица № .... по
имуществена застраховка “каско“ на МПС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "ДЗИ О З" ЕАД, ЕИК: ... с адрес в
град гр. С ..., бул. „В" № .... да ЗАПЛАТИ на ЗК „Л И“ АД, ЕИК ... съдебно-
деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 400 (четиристотин)
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО е подписано с квалифициран електронен подпис на съдията - чл. 102а, ал. 1 ГПК, поради
което не носи саморъчен такъв.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3