Р Е Ш
Е Н И
Е
№ 352
27.09.2022 год.
гр. Стара Загора
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети септември през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: М.
РУСЕВ
при секретар
Зорница Делчева с участието на прокурора Нейка Тенева като разгледа
докладваното от съдия М. Русев административно дело №59 по описа за 2022 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК и чл. 145 и сл. от АПК във връзка с §2 от ДР
на ДОПК.
Образувано
е по жалба на Ж.И.Ж. *** против Ревизионен акт №Р-16002421002832-091-001/26.10.2021
год., издаден от В. П. А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К
Г Н на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение №3/05.01.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно осигурителна практика“ Пловдив, с който ревизионен акт е ангажирана
отговорността на жалбоподателят по чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на „Гуми груп“ЕООД, ЕИК *********
по ЗДДС за периода от 01.01.2016 год. до 31.01.2017 год. в общ размер на 3
990.16 лв., от които главница в размер на 2 691.88 лева и лихви в размер на 1
298.28 лв. към 26.10.2021 год., както и задължения по ЗКПО за корпоративен
данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год. в общ размер на 94 270.75
лв. от които главница в размер на 78 152.99 лева и лихви към 26.10.2021 год. в
размер на 16 117.76 лв.;задължения по ЗДДФЛ /данък върху, доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения/ за периода 01.01.2018 год. – 31.10.2020 год.
главница в размер на 5 393.76 лв. и лихви в размер на 1 925.55 лв.;
по ЗДДФЛ /данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица/ за периода 01.07.2020 год. – 30.09.2020 год. в
размер на 27 494.05 лв. главница и лихви в размер на 2 734.35 лв.; за фондове на ДОО за периода 01.01.2018 год. –
30.09.2020 год. главница в размер на 3 897.13 лв. и лихви в размер на
1 378.72 лв.; за ЗО за периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020 год. главница
в размер на 2 484.48 лв. и лихви в размер на 765.61 лв. и за УПФ за
периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020 год. главница в размер на 951.95 лв. и
лихви в размер на 336.57 лв.
В
жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт, тъй
като не е доказано изплащането на цитираната сума в ревизионния акт в размер на
549 881.00 лв. от негова страна, както и че не са налице мотиви относно
възпрепятстването от страна на жалбоподателя на събирането на публични
задължения. Оспорва и установените размери на публичните задължения по ЗДДС,
ЗКПО, ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО. По изложени в жалбата съображения е направено искане за
уважаване на жалбата и отмяната на процесният Ревизионен акт №Р-16002421002832-091-001/26.10.2021
год., потвърден с Решение №3/05.01.2022 год. на Директора на Дирекция „ОДОП“ –
Пловдив.
Ответникът
по жалбата - Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –
Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва
жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че обжалваният
Ревизионен акт №Р-16002421002832-091-001/ 26.10.2021 год. е правилен и
законосъобразен.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административно-правния
спор:
Със Заповед за
възлагане на ревизия №Р-16002421002832-020-001 от 14.05.2021 год., издадена от В.
П. А. на длъжност Началник на сектор /лист 364 от делото/, на основание чл.112
и чл.113 от ДОПК, е възложено извършването на ревизия на Ж.И.Ж. *** качеството му
на управител в „Гуми груп“ЕООД, с ЕИК ********* за установяване отговорност по
чл.19 от ДОПК на лицето за задължения на „Гуми груп“ЕООД. Определено е
ревизията да обхване следните видове задължения по периоди: отговорност за
корпоративен данък за периода 01.01.2017 год. – 31.12.2019 год.; отговорност за
данък върху добавената стойност за периода 01.01.2016 год. - 31.01.2017 год.;
отговорност за данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения доходи за периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020 год.; отговорност
за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни
лица за периода 01.07-.2020 год. – 30.09.2020 год.; отговорност за ДОО – за
осигурители за периода 01.01.2016 год. – 31.01.2017 год.; отговорност за вноски
за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020
год. и отговорност за Универсален пенсионен фонд за периода 01.02.2018 год. –
30.09.2020 год. Извършването на ревизията е възложено на К Г Н - главен
инспектор по приходите /ръководител на ревизията/ и на Т Г М. - Л – инспектор
по приходите. Определено е ревизията да бъде извършена в срок от три месеца от
връчване на ЗВР, което е станало на 15.05.2021 год. /лист 367/. Заповедта за
възлагане на ревизия е издадена в електронен вид и подписана с валиден към
датата на полагането му квалифициран електронен подпис от длъжностното лице,
посочено като издател в съответното длъжностно качество.
В
хода на ревизията са предприети действия по събиране на доказателства, вкл. въз
основа на отправени искания за представяне на документи и писмени обяснения от
данъчно задълженото лице и от трети лица; присъединени са доказателства и извършени
са справки. Извършените процесуални действия и събраните в хода на
производството доказателства, са подробно описани в ревизионния доклад.
Въз
основа на извършената ревизия и на основание чл.117 от ДОПК, от определения със
ЗВР ревизиращ екип – К Г Н - главен инспектор по приходите /ръководител на
ревизията/ и Т Г М. - Л - инспектор по приходите, е съставен Ревизионен доклад
/РД/ №Р-16002421002832-092-001/30.08.2021 год. /лист 65-84 от делото/. С ревизионния
доклад, в резултат на извършените действия и направените констатации и изводи,
ревизиращият екип е предложил, по отношение на ревизираното лице Ж.И.Ж. в
качеството му на управител на „Гуми груп“ЕООД да бъде установена отговорност по
чл.19, ал.2 от ДОПК за задължения на „Гуми груп“ЕООД - ЗДДС за периода от 01.01.2016
год. до 31.01.2017 год. в общ размер на 3 990.16 лв., от които главница в
размер на 2 691.88 лева и лихви в размер на 1 298.28 лв. към 26.10.2021
год.; задължения по ЗКПО за корпоративен
данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год. в общ размер на 94
270.75 лв. от които главница в размер на 78 152.99 лева и лихви към 26.10.2021
год. в размер на 16 117.76 лв.; задължения по ЗДДФЛ /данък върху доходите от
трудови и приравнени на тях правоотношения/ за периода 01.01.2018 год. –
31.10.2020 год. главница в размер на 5 393.76 лв. и лихви в размер на
1 925.55 лв.; по ЗДДФЛ /данък върху дивидентите и ликвидационните дялове
на местни и чуждестранни физически лица/ за периода 01.07.2020 год. – 30.09.2020
год. в размер на 27 494.05 лв. главница и лихви в размер на 2 734.35
лв.; за фондове на ДОО за периода
01.01.2018 год. – 30.09.2020 год. главница в размер на 3 897.13 лв. и
лихви в размер на 1 378.72 лв.; за ЗО за периода 01.01.2018 год. –
30.09.2020 год. главница в размер на 2 484.48 лв. и лихви в размер на
765.61 лв. и за УПФ за периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020 год. главница в
размер на 951.95 лв. и лихви в размер на 336.57 лв.. Ревизионният доклад е
издаден чрез ИС „Контрол“ като електронен документ и е подписан с електронни
подписи от К Г Н и от Т Г М. - Л, като доказателства за датата и начина на
подписване и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази
дата, са представени по делото /лист 32-33 от делото/. В приложеният диск към
преписката е посочено, че съдържа КЕП на длъжностните лица, участвали в
ревизионното производство, но такива не са налице. Дискът е без налична
информация.
По
отношение на вменените задължения, са направени констатации, въз основа на
които е прието, че отговорността на Ж.И.Ж. следва да бъде ангажирана в
посочения размер, поради това, че се е
разпоредил с парични средства на дружеството, вследствие на което имуществото
на дружеството е намаляло и по тази причина не са изплатени декларираните от
дружеството задължения за данъци.
В
хода на ревизионното производство от фактическа страна е установено, че
ревизираното лице – Ж.И.Ж. е управител в „Гуми груп“ЕООД.
С
протокол №1643524/16.08.2021 год. е извършена проверка за наличие на информация
в ИС на НАП и официалните интернет страници на българските институции относно Ж.И.Ж.
и „Гуми груп“ЕООД, които са присъединени и като доказателства в ревизионното
производство /лист 89 – 110 от делото/. С
протокол №П-16002421132294-ППД-001/05.08.2021 год. /лист 111-214/ са
присъединени документи, от данъчното досие на „Гуми груп“ЕООД, и по-специално
ПУФО описана в протокол от 21.02.2019 год. С протокол
№Р-16002421002832-П73-001/17.06.2021 год. /лист 305 от делото/ са приобщени
доказателства, събрани в хода на извършваната проверка на дружеството, в
частност обяснения от трето лице, подавало по електронен път данъчните
декларации на дружеството. Ревизионен акт за установяване на задълженията на
„Гуми груп“ЕООД не е съставян, поради което и такъв не е приложен по делото.
С
писмо изх. №С-210024-178-0018162/23.07.2021 год. /лист 218/, на Д. К. – старши
публичен изпълнител, е представена преписката по изпълнително дело
№*********/2018 год., като е удостоверено, че към 31.07.2021 год. задълженията
на „Гуми груп“ЕООД са в размер на 140 717.62 лв., в т.ч. главница
119 641.86 лв. и лихви в размер на 21 075.76 лв. Това изпълнително
дело е било прекратено на 31.03.2021 год. поради несъбираемост на вземанията. В
настоящето ревизионно производство са установени публични задължения в размер
на общо 121 066.24 лв., като не е ясно откъде се явява разликата от малко
над 1 400.00 лв. това бе причината и съдът да допусне и изслуша
съдебно-счетоводната експертиза, чиято основа задача бе да изчисли дължимите
публични задължения и дължимите за тях лихви.
Въз
основа на анализ на събраните по преписката доказателства, органите по
приходите са направили изрична констатация в ревизионния доклад, че хипотезата
на чл.19. ал.2 от ДОПК е приложима в конкретния случай по отношение на Ж.И.Ж., в
качеството му на управител на дружеството.
Заключението
на органите по приходите е, че отговорността на ревизираното лице следва да
обхване дължимите и невнесени от „Гуми груп“ЕООД задължения по ЗКПО, ЗДДС, ЗЗО,
ЗДДФЛ и КСО, установени въз основа на подадените от дружеството декларации за
периода 2016 – 2020 год. Липсват
данни на коя дата ревизионният доклад е връчен на ревизираното лице, като в
срока по чл.117, ал.5 от ДОПК от ревизираното лице не е подадено възражение.
Въз
основа на съставения ревизионен доклад №Р-16002421002832-092-001/30.08.2021 год.
и на основание чл.119, ал.2 от ДОПК, от В. П. А. на длъжност Началник на
сектор, възложил ревизията и К Г Н на длъжност главен инспектор по приходите –
ръководител на ревизията, е издаден ревизионен акт №Р-16002421002832-091-001/26.10.2021
год. /лист 7-23 от делото/, с който по отношение на Ж.И.Ж., в качеството му на управител
в „Гуми груп“ЕООД, е установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК за
задължения на „Гуми груп“ЕООД, както следва: по ЗДДС за периода от
01.01.2016 год. до 31.01.2017 год. в общ размер на 3 990.16 лв., от които
главница в размер на 2 691.88 лева и лихви в размер на 1 298.28 лв. към
26.10.2021 год.; по ЗКПО за корпоративен
данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год. в общ размер на 94
270.75 лв. от които главница в размер на 78 152.99 лева и лихви към 26.10.2021
год. в размер на 16 117.76 лв.; по ЗДДФЛ /данък върху доходите от трудови и
приравнени на тях правоотношения/ за периода 01.01.2018 год. – 31.10.2020 год.
главница в размер на 5 393.76 лв. и лихви в размер на 1 925.55 лв.;
по ЗДДФЛ /данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица/ за периода 01.07.2020 год. – 30.09.2020 год. в
размер на 27 494.05 лв. главница и лихви в размер на 2 734.35 лв.; за фондове на ДОО за периода 01.01.2018 год.
– 30.09.2020 год. главница в размер на 3 897.13 лв. и лихви в размер на
1 378.72 лв.; за ЗО за периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020 год. главница
в размер на 2 484.48 лв. и лихви в размер на 765.61 лв. и за УПФ за
периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020 год. главница в размер на 951.95 лв. и
лихви в размер на 336.57 лв. С ревизионния акт, след преценка на извършените
при ревизията действия и на установените факти и обстоятелства, изцяло са
потвърдени констатациите в ревизионния доклад, като са приети направените в ревизионния
доклад фактически и правни изводи и предложенията за установяване на задължения
по видове и периоди. С оглед на това, издателите на ревизионният акт са
обосновали, че е доказано и наличието на причинна връзка между поведението на Ж.Ж.
и несъбраните публични вземания на „Гуми груп“ЕООД, поради това, че извършени
плащания в пари от имуществото на дружеството и вследствие на това не могат да
бъдат събрани установените публични задължения. Ревизионният акт е издаден чрез
ИС„Контрол“ като електронен документ и подписан с квалифицирани електронни
подписи от В. А. и от К Н, като доказателства за датата и начина на подписване
и такива за удостоверяване валидността на сертификатите към тази дата, са
представени по делото на хартиен носител.
Ревизионният
акт е връчен на Ж.И.Ж. на 05.09.2020 год. по електронен път, видно от
приложената разписка за електронно връчване /лист 24 от делото/.
В
срока по чл.152, ал.1 от ДОПК, Ж.И.Ж. е обжалвал издадения ревизионен акт по
административен ред с подадена до Директора на Дирекция ОДОП Пловдив на 19.09.2019
год. жалба, регистрирана с вх.№94-00-7317/12.11.2021 год. /лист 42 - 44 от
делото/.
С
Решение №3/05.01.2022 год. Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив /лист 36 - 40 от делото, постановено в
60 дневния срок по чл.155, ал.1 от ДОПК/ на основание чл.155, ал.2 от ДОПК и
след като е разгледал жалбата по същество, е потвърдил изцяло РА №Р-16002421002832-091-001
от 26.10.2021 год., издаден спрямо Ж.И.Ж., в качеството му на управител в „Гуми
груп“ЕООД, за установена отговорност по чл.19, ал.2 от ДОПК, както следва: по ЗДДС за периода от 01.01.2016 год. до 31.01.2017 год.
в общ размер на 3 990.16 лв., от които главница в размер на 2 691.88 лева и
лихви в размер на 1 298.28 лв. към 26.10.2021 год.; по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 01.01.2017
год. до 31.12.2019 год. в общ размер на 94 270.75 лв. от които главница в
размер на 78 152.99 лева и лихви към 26.10.2021 год. в размер на 16 117.76 лв.;
по ЗДДФЛ /данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения/
за периода 01.01.2018 год. – 31.10.2020 год. главница в размер на 5 393.76
лв. и лихви в размер на 1 925.55 лв.; по ЗДДФЛ /данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица/ за периода
01.07.2020 год. – 30.09.2020 год. в размер на 27 494.05 лв. главница и лихви в
размер на 2 734.35 лв.; за фондове на ДОО за периода 01.01.2018 год. –
30.09.2020 год. главница в размер на 3 897.13 лв. и лихви в размер на
1 378.72 лв.; за ЗО за периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020 год. главница
в размер на 2 484.48 лв. и лихви в размер на 765.61 лв. и за УПФ за
периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020 год. главница в размер на 951.95 лв. и
лихви в размер на 336.57 лв. Обсъдени са всички оплаквания за издаване на ревизионния
акт в нарушение на материалния закон. С решението на Директора на Дирекция ОДОП
– Пловдив са потвърдени констатациите на ревизиращите органи, че от събраните
доказателства се явява установено по несъмнен начин, че Ж.Ж. в „Гуми груп“ЕООД
е имал качеството на управител към периода на ревизията, което е основание за
възникване на отговорността. С оглед на това решаващият орган е приел, че са
налице материалноправните предпоставки по чл.19, ал.2 от ДОПК за ангажиране
отговорността на ревизираното лице като съдружник в „Гуми груп“ЕООД за
непогасените задължения на дружеството.
Решение
№3/05.01.2022 год. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив е връчено Ж.И.Ж. на 09.01.2022
год. /лист 35 от делото/.
По
делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в
административната преписка по издаването и обжалването по административен ред
на ревизионния акт; доказателства във връзка с компетентността на органа,
възложил ревизията; удостоверения за валидност на електронни подписи на лицата,
подписали с квалифициран електронен подпис в съответното длъжностно качество
РА, РД, ЗВР и ЗИЗВР на оптичен носител, на който се съдържат електронните
документи и файловете, генерирани при подписването им с квалифициран електронен
подпис.
По делото бе допусната и изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установи, че
публичните задължения на дружеството са в размери, както са описани и в
ревизионния акт
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в
жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността и обосноваността на оспорения Ревизионен акт №
Р-16002421002832-091-001/26.10.2021 год., на основание
чл.160, ал.2 от ДОПК и чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК във вр. с §2 от
ДР на ДОПК, намира за установено следното:
Оспорването
на ревизионен акт №Р-16002421002832-091-001/26.10.2021 год., потвърден с
Решение №3/05.01.2022 год. на Директора на дирекция ОДОП - Пловдив, като
направено в законово установения срок по чл.156, ал.1 от ДОПК, от легитимирано
лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Ревизионното
производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и
ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им
правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото
Заповед №РД-09-2433/16.12.2019 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, на
основание чл.11, ал.3 от ЗНАП и чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, като органи,
компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за
възлагане на ревизии, съгласно чл.113, ал.3 от ДОПК, са определени началниците
на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено
работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и
Кърджали. В случая Заповед за възлагане на ревизия №Р-16002421002832-020-001 от
14.05.2021 год., е издадена от В. П. А. на длъжност Началник сектор в отдел
„Ревизии”, като издателят на заповедта за възлагане на ревизия, с оглед на
заеманата длъжност, е сред органите, посочени в т.2 от Заповед
№РД-09-2433/16.12.2019 год. на Директора на ТД на НАП – Пловдив, определени
като компетентни да издават ЗВР и ЗИЗВР. Следователно Заповед за възлагане на
ревизия №Р-16002421002832-020-001 от 14.05.2021 год., е издадена от компетентен
орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на
изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към
датите на издаването им квалифициран електронен подпис на Началник сектор в
отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив – В. П. А..
Възложената
ревизия на Ж.И.Ж. е извършена от определените със ЗВР №Р-16002421002832-020-001
от 14.05.2021 год. органи по приходите – К Г Н на длъжност главен инспектор по
приходите /ръководител на ревизията/ и Т Г М. - Л – инспектор по приходите,
които длъжностни лица с оглед на заеманата от тях длъжност и определянето им за
ревизиращи органи по чл.113, ал.1, т.2 от ДОПК със ЗВР, са разполагали с
необходимата материална компетентност за провеждането на ревизията и за съставянето
на Ревизионен доклад №Р-16002421002832-092-001/30.08.2021 год. /чл.117, ал.1 от ДОПК/, съгласно заповед №РД-09-1530/30.09.2020 год. на Директора на ТД на НАП
Пловдив, с която са определени длъжностните лица, които да изпълняват функциите
на ръководител на екипи в дирекция „Контрол“, отдел „Ревизии“.
Съгласно разпоредбата на чл.119, ал.2 от ДОПК,
ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с
акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на
ревизия - чл.113, ал.1, т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт №Р-16002421002832-091-001 от 26.10.2021 год. е издаден от В. А. на
длъжност Началник на сектор, възложил ревизията на Ж.И.Ж. и от К НН на длъжност
главен инспектор по приходите, определен за ръководител на ревизията със
заповедта за възлагане на ревизия. Издателите на ревизионният акт са
разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и
териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната
дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по
критериите на чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК.
Посочените
по-горе, заповед за възлагане на ревизия, съставения въз основа на ревизията
Ревизионен доклад №Р-16002421002832-092-001/30.08.2021 год. и РА №Р-16002421002832-091-001
от 26.10.2021 год., са издадени чрез информационна система „Контрол“ като
електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на
електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е
допустимо по силата на чл.184, ал.1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, като
самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител
/приложения с административната преписка CD-R в делото/. От представените
електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни
електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА
са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са
налице основания да се считат за нищожни.
Оспореният
ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК, във вр. с чл.3, ал.2
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и
при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният
Ревизионен доклад, е неразделна част от него.
Заповедта
за възлагане на ревизията отговаря на законовите изисквания за съдържание, като
е посочено и правното основание за извършване на ревизията, посочено е
дружеството по отношение на което са установени публични задължения и на което
жалбоподателя е управител, както видовете задължения и съответно периода за
който са дължими. В хода на провелото се ревизионно производство е осигурено
участието на жалбоподателя, като му е дадена възможност за представяне на
доказателства и писмени документи, а връчването на ревизионния доклад, ревизионния
акт и съответно решението, с което този ревизионен акт е потвърден, са
извършени при спазването на процесуалните правила, предвидени в ДОПК.
Ревизията
е приключила в срока по чл.114, ал.2 от ДОПК. Ревизионният доклад е съставен от
ревизиращите органи на 30.08.2021 год., в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК, като
съдържа предвидените в чл.117, ал.2 от ДОПК реквизити, при прилагане на
събраните в хода на ревизионното производство доказателства. В хода на
ревизията органите по приходите са попълнили преписката с необходимите
доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за
облагането на жалбоподателя обстоятелства. Съответно спазен е и срока по
чл.119, ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.
При изследване на материалната
законосъобразност съдът съобрази следното:
С оспорения
ревизионен акт №Р-16002421002832-091-001/26.10.2021 год., е установена
отговорност на Ж.И.Ж. за задължения на „Гуми груп“ЕООД за ДДС и ЗКПО на
основание чл.19 ал.2 от ДОПК, както следва: по ЗДДС
за периода от 01.01.2016 год. до 31.01.2017 год. в общ размер на 3 990.16 лв.,
от които главница в размер на 2 691.88 лева и лихви в размер на 1 298.28 лв.
към 26.10.2021 год.; по ЗКПО за
корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до 31.12.2019 год. в общ
размер на 94 270.75 лв. от които главница в размер на 78 152.99 лева и лихви
към 26.10.2021 год. в размер на 16 117.76 лв.; по ЗДДФЛ /данък върху доходите
от трудови и приравнени на тях правоотношения/ за периода 01.01.2018 год. –
31.10.2020 год. главница в размер на 5 393.76 лв. и лихви в размер на
1 925.55 лв.; по ЗДДФЛ /данък върху дивидентите и ликвидационните дялове
на местни и чуждестранни физически лица/ за периода 01.07.2020 год. –
30.09.2020 год. в размер на 27 494.05 лв. главница и лихви в размер на
2 734.35 лв.; за фондове на ДОО за периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020
год. главница в размер на 3 897.13 лв. и лихви в размер на 1 378.72 лв.;
за ЗО за периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020 год. главница в размер на
2 484.48 лв. и лихви в размер на 765.61 лв. и за УПФ за периода 01.01.2018
год. – 30.09.2020 год. главница в размер на 951.95 лв. и лихви в размер на
336.57 лв.
С
разпоредбата на чл.19 от ДОПК е създаден особен случай на лична имуществена
отговорност на лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски
субекти - задължени лица по чл.14, т.1 и т.2 от ДОПК. Съгласно разпоредбата на
чл.19, ал.1 от ДОПК, който в качеството си на управител, член на орган на
управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на
задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 укрие факти и обстоятелства, които
по закон е бил длъжен да обяви пред органа по приходите или публичния
изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци
и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря за несъбраното задължение. В
ал.2 на чл.19 от ДОПК /в приложимата редакция на разпоредбата/ е предвидено, че
управител, член на орган на управление, прокурист, търговски представител,
търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1 и 2 носи
отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по чл.14,
т.1 и 2, когато недобросъвестно извърши едно от следните действия, в резултат
на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по тази причина не са
погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски: 1.
извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи
скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество,
включително предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните; 2. извърши действия, свързани с обременяване
с тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд
дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице.
Отговорността по чл.19 от ДОПК е самостоятелна
субсидиарна отговорност на трети за дружество лица, която те носят за
собствените си действия или бездействия, довели до невъзможност за събиране на
публични задължения на дружеството като задължено лице. Поради това, съдебната
проверка за законосъобразност на ревизионния акт, с който се установяват
задължения на това основание, обхваща не повторна проверка на
законосъобразността на вече установените с влязъл в сила ревизионен акт /ако
такъв е издаден/ по основание, размер и данъчен период задължения на
дружеството, а за наличие на предпоставките за възникване на отговорността на
третите лица в различните хипотези на тази разпоредба. Съответно,
установяването на тези предпоставки е свързано с конкретни данъчни периоди,
които следва да са в обхвата на ревизията.
С разпоредбата на чл.19 от ДОПК е създаден особен
случай на лична имуществена отговорност на лицата, управляващи задължени за
данъци или осигурителни вноски субекти - задължени лица по чл.14, т. 1 и 2 ДОПК. Предвидени са няколко хипотези, при които възниква отговорността. Предмет
на съдебна проверка в настоящия случай е наличието или липсата на предпоставките
по чл.19, ал.2 от ДОПК. Отговорността е ограничена до размера на несъбраното
задължение като главница.
Кумулативно
необходимите предпоставки по ал.1 на чл. 19 ДОПК са:
1/лицето да има
качеството на управител, член на орган на управление, прокурист, търговски
представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл.14, т.1
и 2 носи отговорност за непогасените задължения на задължено юридическо лице по
чл.14, т.1 и 2;
2. да извърши плащания
в натура или в пари от имуществото на задълженото лице, представляващи скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди имущество, включително
предприятието, на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително
по-ниски от пазарните или да извърши действия, свързани с обременяване с
тежести на имуществото на задълженото юридическо лице за обезпечаване на чужд
дълг и то бъде осребрено в полза на третото лице;
3. да е налице причинно-следствена
връзка между поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци
или задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/;
4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и ЗОВ.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е
налице безспорна установеност на всички елементи на фактическия състав на чл.19, ал.2 от ДОПК.
Налице е първият елемент от фактическия състав на
отговорността – безспорно е установено, че в ревизирания период жалбоподателят Ж.И.Ж.
е бил управител на търговското дружество и едноличен собственик на капитала. По
силата на чл.141, ал.2 от ТЗ управителят на търговското дружество го
представлява, организира и ръководи дейността му. Това формира и представата му
относно сключването и изпълнението на сделките, които по смисъла на ЗДДС са облагаеми.
С разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК е
създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата,
управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които
са длъжни да ги удържат и внасят (вж. чл.14, т.1 и 2 от ДОПК). Несъмнено
главният длъжник е от категорията на тези по чл.14, т.1 от ДОПК, тъй като
задължението му за данъци е установено въз основа на подадените от дружеството
декларации. Ревизираното лице е имало качеството на управител в периода на
възникване на установените публични задължения.
Спорно по делото е и наличието на вторият елемент –
за недобросъвестно извършени плащания в пари, с характер на скрито
разпределение на печалба, както и че ревизираното лице е субект на тази
отговорност, а дружеството е задължено юридическо лице по чл. 14, ал. 1, т. 1 и
2 ДОПК. Този факт подлежи на пълно и главно доказване от страна на органите по
приходите при издаването на ревизионния акт по чл.21, ал.1 от ДОПК. Съгласно
§1, т.5, б.„а“ от ДР на ЗКПО скрито разпределение на печалба са сумите,
несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или
превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под
каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях
лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б „а“ и „б“ от допълнителните
разпоредби на същия закон, които се отнасят до доходи от акции и дялови участия
и начислени разходи за лихви. В конкретния случай не е спорно, че съгласно
счетоводните документи на дружеството, към 30.09.2020 год. в касата на
дружеството е следвало да има наличност от 550 771.61 лв., като при
извършената проверка на 06.10.2020 год. са открити едва 890.52 лв. – протокол
№16365148/06.10.2020 год. /лист 338 от делото/. За резултатите от проверката на
дружеството е съставен протокол №П-160021240093748/03.12.2020 год. /лист 333 и
следващите от делото/, от който е видно, че на 26.10.2020 год. от страна на
дружеството е подадена декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201 от ЗКПО с
вх.№2400И444665 и е начислен данък върху разликата между касовата наличност по
счетоводни документи и действително установената такава в касата на
дружеството. Нито в този протокол, нито в извършената проверка на дружеството,
нито в производството по издаване на оспореният в настоящето съдебно
производство ревизионен акт, са установени, още по-малко описани конкретни
действия от страна на жалбоподателят, които да са довели до намаляване
имуществото на дружеството, с които действия да е затруднено събирането на
публичните задължения по декларация на „Гуми груп“ЕООД. Абсурдно е да се приеме,
че с подаването на декларацията, респективно декларирането и начисляването на
данъка да се приеме за разпоредителна сделка. С оспореният ревизионен акт е
установена отговорност на управител във втората хипотеза на чл.19, ал.2 ДОПК –
за недобросъвестно извършени плащания в пари, с характер на скрито
разпределение на печалба. Реално не е установено, с коя сделка е осъществено
това скрито разпределение на печалбата, тъй като начисляването на дивиденти,
каквото е сторено в конкретния случай, е изключено от законовата хипотеза. Както
и по-горе бе посочено, съгласно §1, т.5, б.„а“ от ДР на ЗКПО скрито
разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно
задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени,
изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите,
съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, б. „а“
и „б“ от допълнителните разпоредби на същия закон, които се отнасят до доходи
от акции и дялови участия и начислени разходи за лихви. В случая по делото няма
каквито и да било преки доказателства за извършено плащане в пари от касата на
дружеството в полза на Ж.Ж.. Този факт подлежи на пълно и главно доказване от
страна на органите по приходите при издаването на ревизионния акт по чл.21, ал.
1 ДОПК.
Доколкото в ревизионното производство са вменени
задължения по подадени декларации от дружеството за минали периоди, то съдът
намира, че за да се обоснове отговорността на управителя за същите е необходимо
да се посочи конкретна сделка или сделки, които да представляват основания за
ангажиране на отговорността по чл.19, ал.2 от ЗКПО. Такива не са установени,
нито са посочени от ревизиращите органи. Липсата на тези парични средства по
касата, не могат да обосноват автоматично отговорността на материално
отговорното лице в лицето на управителя на „Гуми груп“ЕООД. Действително в хода
на проверката на „Гуми груп“ЕООД, лицето е дало обяснения, като е посочило, че
сумите са усвоени от управителя. Липсва обаче документална обоснованост на
каквито и да е било сделки или счетоводни операции от които да се направи
категоричният извод, че е налице неправомерно поведение от страна на Ж., което
да обоснове и отговорността му. Липсват доказателства за теглене на парични средства
от сметката на дружеството, респективно разходването им за лични нужди, а
формалното им отразяване като касова наличност не е основание за ангажиране на
отговорност по чл.19 от ДОПК..
За пълното на изложението следва да се отбележи, че
за тези задължения е било образувано изпълнително дело още през 2018 год. срещу
„Гуми груп“ЕООД, които обаче са останали несъбрани, а делото е прекратено
поради несъбираемост на основание чл.225 от ДОПК. Няма данни в хода на това
изпълнително производство да е наложен запор на касовата наличност на
дружеството. Публичният изпълнител се е задоволил с налагането на запор на
сметката на дружеството, което се е оказало недостатъчно за събирането на
необходимата сума.
Всъщност голямата част от установените публични
задължения, са в резултат на установени задължения по подадени декларации по
ЗДДФЛ за документално разпределеният дивидент в третото тримесечие на 2020 год.
Няма данни обаче, да е налице каквото и да е поведение от страна на
жалбоподателят след тази дата, което да е довело до намаляване на патримониума
на дружеството. Следва да се отбележи, че в хода на проведеното ревизионно
производство се съдържат данни, че дружеството е спряло да осъществява дейност
от началото на 2020 год. В този смисъл не са налице предпоставките на чл.19,
ал.2 от ДОПК за ангажиране на неговата отговорност. Всъщност разпределението на
дивидента през третото тримесечие на 2020 год. е само документално и е
извършено формално. Безспорно е че към тази дата, дружеството е нямало реално
парични средства нито по сметката си /данните от образуваното изпълнително
дело/, нито в касата си /констатирано от извършената проверка от органите по
приходите на 06.10.2020 год./
Не е налице и четвъртият задължителен елемент от
фактическия състав: да е налице причинно-следствена връзка между поведението на
лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни
осигурителни вноски.
Въз основа на гореризложеното, съдът намира, че не
е реализиран данъчният фактически състав на чл.19, ал.2 ДОПК, поради което не
може да се реализира отговорността на ревизираното лице. В настоящия случай, в
тежест на органа по приходите е да докаже всички елементи на този състав като
основание за реализиране на отговорност. При процесуалната пасивност на органа
по приходите, настоящият състав намира за ненастъпили и недоказаните факти от
описания фактически състав.
Разпоредбата на чл.19, ал.2 от ДОПК изисква
съществуването на каузална връзка между поведението на управителя и неплащането
на задълженията за данъци на представляваното дружество. В
съдебната практика се говори за т. нар. „уникалност“ на връзката между
поведението на третото лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията. Или
иначе казано, поведението на третото лице следва да е единствената причина за
неплащането на публичните вземания, като отговорността му по чл.19, ал.2 от ДОПК е лимитирана - до размера на извършените плащания, съответно до размера на
намалението на имущество, т.е. отговорността не покрива априори всички
възникнали публични задължения, а следва да се ограничи само до тези, които в
резултат на действията на третото лице не могат обективно да бъдат погасени.
Както
беше посочено, материалноправните условия по чл.19, ал.2 от ДОПК следва да са
налице кумулативно – при отсъствието на което и да е от тях, нормата на чл.19,
ал.2 от ДОПК е неприложима. Наличието на тези предпоставки изисква
установяването от обективна страна на публични задължения, които са изискуеми и
не могат да бъдат платени и това да е в резултат на някое от действията на лицата,
посочени в чл.19, ал.2 от ДОПК, а от субективна страна извършените действия от
тези лица да са насочени към неплащане на публичните вземания. Именно тогава ще
следва третото лице да понесе отговорността за задълженията за данъци, които в
резултат на неговите действия не могат да бъдат погасени, която отговорност ще
се реализира по реда на чл.108 и сл., във вр. с чл.21, ал.1 от ДОПК.
По
аргумент от разпоредбата на чл. 170, ал.1 от АПК, тежестта на установяване и
доказване в съдебното производство наличието на всички елементи от
правопораждащия отговорността по чл.19, ал.2 от ДОПК фактически състав, е на
органите по приходите, за което на ответника са дадени съответните указания със
съдебно разпореждане.
Съдът
приема, че нито са установени, нито доказани елементите от правопораждащия
фактически състав по чл.19, ал.2 от ДОПК за реализиране отговорността на Ж.И.Ж.
в качеството му управител на „Гуми груп“ЕООД за задълженията на „Гуми груп“ЕООД
за данъци и осигуровки.
По
изложените съображения жалбата се явява основателна. Ревизионен акт № Р-16002421002832-091-001/26.10.2021 год., потвърден с Решение №3 от 05.01.2022 год. на
Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив, в
оспорената част за установени задължения по ЗДДДС, ЗКПО, ЗЗО, ЗДДФЛ и КСО, се
явява издаден при неправилно приложение на чл.19, ал.2 от ДОПК, поради което
следва да се отмени като незаконосъобразен.
По делото е направено искане от страна на ответника
за присъждане на разноски по делото, което при този изход на делото е очевидно
неоснователно.
Водим
от горните мотиви и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Ж.И.Ж. *** Ревизионен акт №Р-16002421002832-091-001/26.10.2021
год., издаден от В. П. А. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и К
Г Н на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията,
потвърден с Решение №3 от 05.01.2022 год. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с
който ревизионен акт е ангажирана отговорността на Ж.И.Ж. по чл.19, ал.2 от ДОПК
за задължения на „Гуми груп“ЕООД, ЕИК ********* по ЗДДС за периода от
01.01.2016 год. до 31.01.2017 год. в общ размер на 3 990.16 лв., от които
главница в размер на 2 691.88 лева и лихви в размер на 1 298.28 лв. към
26.10.2021 год.; по ЗКПО за корпоративен данък за периода от 01.01.2017 год. до
31.12.2019 год. в общ размер на 94 270.75 лв. от които главница в размер на 78
152.99 лева и лихви към 26.10.2021 год. в размер на 16 117.76 лв., по ЗДДФЛ
/данък върху, доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения/ за
периода 01.01.2018 год. – 31.10.2020 год. главница в размер на 5 393.76
лв. и лихви в размер на 1 925.55 лв.; по ЗДДФЛ /данък върху дивидентите и
ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица/ за периода
01.07.2020 год. – 30.09.2020 год. в размер на 27 494.05 лв. главница и лихви в
размер на 2 734.35 лв.; за фондове
на ДОО за периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020 год. главница в размер на
3 897.13 лв. и лихви в размер на 1 378.72 лв.; за ЗО за периода
01.01.2018 год. – 30.09.2020 год. главница в размер на 2 484.48 лв. и
лихви в размер на 765.61 лв. и за УПФ за периода 01.01.2018 год. – 30.09.2020
год. главница в размер на 951.95 лв. и лихви в размер на 336.57 лв., като незаконосъобразен.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: