Решение по дело №39/2017 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 5

 

гр. Тутракан, 14.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на единадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 39/2017 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).

1. Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422, във вр. с чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „В И К“ ООД, гр. Силистра упълномощило адв. Н Г(л. 6), преупълн. адв. К.В.К. ***, преупълн. адв. М Й(л. 28) за установяването на вземанията му, предмет на Заповед № 737/15.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 542/2016 г. на Районен съд - гр. Тутракан (ТнРС), за заплащане от ответника Ж.Н.Н. на

1.1. стойността на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги, дължима на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, в периода: 03.07.2012 г. - 06.08.2012 г., 05.09.2012 г. - 03.10.2013 г., 04.11.2013 г. - 02.12.2013 г., 07.02.2014 г. - 07.05.2014 г., 01.07.2014 г. - 06.11.2014 г.; за обект, находящ се в *********с абонатен № 72592064, предмет на издадени от ищеца фактури № 7253197/31.08.2012 г.; № 7339291/31.10.2012 г.; № 7398320/30.11.2012 г.; № 7414629/31.12.2012 г.; № 7452428/31.01.2013 г.; № 7488467/28.02.2013 г.; № 7531801/31.03.2013 г.; № 7564177/30.04.2013 г.; № 7608246/31.05.2013 г.; № 7641178/30.06.2013 г.; № 7679432/31.07.2013 г.; № 7728870/31.08.2013 г.; № 7777689/30.09.2013 г.; № 7807055/31.10.2013 г.; № 7892410/31.12.2013 г.; № 8014911/31.03.2014 г.; № 8047699/30.04.2014 г.; № 8083167/31.05.2014 г.; № 8195619/31.08.2014 г.; № 8239916/30.09.2014 г.; № 8272932/31.10.2014 г.; и № 8323636/30.11.2014 г, която стойност възлиза на 660,25 лв.;

1.2. мораторна лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД, върху главницата за периода от 30.09.2012 г. до 03.06.2015 г. в размер на 118,27 лв.;

1.3. законната лихва по чл. 86, ал. 1, изр. 1 върху сумата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.12.2016 г.) до окончателното изплащане на задължението.

2. Твърди се, че съгласно Общите условия операторът на ВиК - услуги е отчитал редовно водомера на ответника, като за количеството изразходвана вода Дружеството - ВиК оператор е издало 22 бр. данъчни фактури. Цената за потребената питейна вода била начислена на база на действащите към момента на предоставяне на услугата цени утвърдени от ДКЕВР и обявени от управителя на дружеството. Изразходваното количество от ответника било определено в съответствие с разпоредбата от Общите условия, като изразходваното количество питейна вода се отчита по водомер, монтиран на водопроводното отклонение от ВиК - оператора. Доставката на питейна вода представлява най - общо по своята правна природа договор за продажба на специфичен вид стока и за нея важат правилата за продажба, според които основното задължение на купувача е да заплати цената на закупената от него стока - потребената питейна вода.

3. Твърди се, че в този смисъл вземането, по фактура с № 7253197/31.08.2012 г. е възникнало на 31.08.2012 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.09.2012 г.; вземането по фактура с № 7339291/31.10.2012 г. е възникнало на 31.10.2012 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.11.2012 г.; вземането по фактура с № 7398320/30.11.2012 г. е възникнало на 30.11.2012 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.12.2012 г.; вземането по фактура с № 7414629/31.12.2012 г. е възникнало на 31.12.2012 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.01.2013 г.; вземането по фактура с № 7452428/31.01.2013 г. е възникнало на 31.01.2013 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 02.03.2013 г.; вземането по фактура с № 7488467/28.02.2013 г. е възникнало на 28.02.2013 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.03.2013 г.; вземането по фактура с № 7531801/31.03.2013 г. е възникнало на 31.03.2013 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.04.2013 г.; вземането по фактура с № 7564177/30.04.2013 г. е възникнало на 30.04.2013 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.05.2013г.; вземането по фактура с № 7608246/31.05.2013 г. е възникнало на 31.05.2013 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.06.2013 г.; вземането по фактура с № 7641178/30.06.2013 г. е възникнало на 30.06.2013 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.07.2013 г.; вземането по фактура с № 7679432/31.07.2013 г. е възникнало на 31.07.2013 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.08.2013 г.; вземането по фактура с № 7728870/31.08.2013 г. е възникнало на 31.08.2013 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.09.2013 г.; вземането по фактура с № 7777689/30.09.2013 г. е възникнало на 30.09.2013 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.10.2013 г.; вземането по фактура с № 7807055/31.10.2013 г. е възникнало на 31.10.2013 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.11.2013 г.; вземането по фактура с № 7892410/31.12.2013 г. е възникнало на 31.12.2013 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.01.2014 г.; вземането по фактура с № 8014911/31.03.2014 г. е възникнало на 31.03.2014 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.04.2014 г.; вземането по фактура с № 8047699/30.04.2014 г. е възникнало на 30.04.2014 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.05.2014 г.; Вземането по фактура с № 8083167/31.05.2014 г. е възникнало на 31.05.2014 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.06.2014 г.; вземането по фактура с № 8195619/31.08.2014 г. е възникнало на 31.08.2014 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.09.2014 г.; вземането по фактура с № 8239916/30.09.2014 г. е възникнало на 30.09.2014 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.10.2014 г.; вземането по фактура с № 8272932/31.10.2014 г. е възникнало на 31.10.2014 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.11.2014 г.; вземането по фактура с № 8323636/30.11.2014 г. е възникнало на 30.11.2014 г. и е следвало да бъде заплатено от ищеца в срок до 30.12.2014 г.

4. Ответникът Ж.Н.Н. не е депозирал отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Съгласно Разписката към Съобщение от 13.02.2017 г. на ТнРС исковата молба й е връчена чрез В Н- съпруг на 21.02.2017 г. Впоследствие същата е упълномощила като проц. представител адв. Д.Н. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л. 29), която оспорва исковете.

 

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните, в частност признанието на ответника и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

5. От страна на ищеца са издадени фактури (л. 30 и сл.) за отчетените от водомера в процесният обекта количества съгласно карнетния дневник (л. 32 и 35).

6. От показанията на свидетеля Г.Х.С. (служител на ищцовото дружество - л. 93) се установява следното:

6.1. Обектът, за който се доставят ВиК - услугите, представлява къща, като водомерът са поставен във водомерна шахта непосредствено пред самата сграда. Посочените в карнетния дневник показания са отчетени от този водомер.

6.2. Подписите в колона „Подпис”, подколона „на абоната” са полагани от съпругът на ответника, от дъщеря й, от майка й, от братята на съпругът й.

6.3. Консумацията на ответника и други осем абоната се отчитат от общ контролен водомер.  

7. По делото е изслушана съдебна графическа експертиза (л. 127 и сл.), която е установила, че част от подписите в колона „Подпис”, подколона „на абоната” на представеното извлечение от карнетния дневник са положени от ответника, С.Р.П. и В Н.Н. (съпруг на ищеца), а друга част - от (неустановено) лице, различно от тримата. Резултатите могат да бъдат синтезирани в табличен вид, както следва: 

 

Таблица № 1

 

 

 

8. С Протоколно определение от 13.07.2017 г. съдът е открил производство по оспорване на истинността на представените части от карнетен дневник, касаещ партидата на ответника, приложени на л. 30 и л. 31 по делото, по отношение на тяхната автентичност в частта на положените в колона „Подпис на абоната” подписи за Ж.Н..

8.1. В карнетния дневник  е изрично са отразени имената на абоната (в случая Ж.Н.Н.). Последната колона е озаглавена „Подпис на абоната”. В колоната няма изписани имената на друго лице, което навежда на извода, че положените в колоната подписи следва да са на самия абонат.

8.2. От СГЕ се установява, че част от положените подписи не са на ответника.

8.3. Следователно документът се явява не истински в частта на авторството на положените подписи за месеците, в които е положен подпис в графата от лице, различно от ответника (вж. т. 7, Таблица № 1). 

9. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (л. 158 и сл.), която е установила следното:

9.1. Процесните фактури обхващат следните периоди на потребление: 03.07.2012 г. - 06.08.2012 г., 05.09.2012 г. -  03.10.2013 г., 04.11.2013 г. - 02.12.2013 г., 07.02.2014 г. – 07.05.2014 г., 01.07.2014 г. - 06.11.2014 г.

9.2. За тези периоди в карнетния дневник е отчетено потребление от 179 куб. м.,

9.3. Стойността на доставените ВиК - услуги за този обем на потребление възлиза на 403,20 лв. с ДДС.

9.4. Мораторната лихва върху тези количества за процесния период възлиза на 63,89 лв.

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

10. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.

 

II. По основателността

 

11. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. (Наредбата) за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи „...Потребители на услугите В и К са […] собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води...”. По делото не се спори, че ответника е имал качеството на потребител през всички процесни периоди на потребление.

12. По отношение на потребените количества, отчетени от индивидуалния водомер на ответника.

12.1. Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредбата, във вр. с чл. 266, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение.

12.2. Установява се, че количествата в колона „Консумация м³”, подколона „по водомер” са отчетени от свид. С. (служител на ищцовото дружество). Количествата в подколона „Служебна” са нанесени от счетоводството на ищцовото дружество, но те не подлежат на по обстоен анализ, тъй като всъщност представляват аритметичен сбор от показанията на водомера за отделни подпериоди. 

12.3. Отчитането очевидно е извършено по реда на чл. 32, ал. 4 от Наредбата и е следвало да бъде удостоверено с подписа на потребителя или негов представител. В карнетния дневник липсват подписи за част от датите, в които е извършено отчитането на водомера. Независимо от това обаче в карнетния дневник са нанесени датите на отчитанията, показанията на водомера и консумираният обем за всеки подпериод (като аритметична разлика между показанията на водомера към текущата и предходната дата на отчитане).

12.4. Установява се, че има положени от ответника и съпруга й подписи при отчитането на водомера през 2015 г., т. е. след последният период, обхванат от процесните фактури (01.07.2014 г. - 06.11.2014 г.). С тези подписи са удостоверени показанията на водомера към съответните дати, което налага извода, че крайните количества, посочени в колона „Показания на водомера м³” действително са потребени. От ответника не са наведени възражения, че други лица са имали качеството на потребители през съответните подпериоди, че количествата са консумирани по различен начин през подпериодите, или че са заплатени услуги, попадащи в процесните периоди на потребление. Следователно крайният обем на потребената вода е установен към 2015 г. и не се спори разпределението нанесено в карнетния дневник.    

12.5.  При това положение съдът приема, че с доставените количества питейна вода са потребени по подпериоди по начина, описан в карнетния дневник.

12.6. СИЕ е установила, че вземанията по процесните фактури обхващат само част от количествата, отразени в карнетния дневник, а именно 179 куб. м., като стойността на доставените В и К - услуги за този обем количества възлизат на 403,20 лв. с ДДС 

 

13. По отношение на начислените количества от общ водомер

13.1. За установяването на начислените количества от общ водомер по делото не са представени никакви доказателства относно отчитането на този водомер, с оглед на което не може да бъде изчислен обема на разпределените количества.     

13.2. Представените от ищеца отчети и фактури са частни свидетелстващи документи, удостоверяващи изгодни за издателя факти, поради което същите нямат доказателствена стойност.

13.3. При това положение съдът приема, че начислените количества от общ водомер не следва да бъдат взети предвид при изчисляването на дължимата цена на услугата.

14. В обобщение на гореизложеното съдът приема, че на ищецът се дължи цената на доставените количества, отчетени по карнетния дневник съгл. показанията на индивидуалния водомер (вж. 12.6).

 

15. По иска за заплащане на мораторна лихва

16. Върху непогасените в срок задължения за заплащане на цената на ВиК - услугата ответникът на осн чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД дължи заплащането на обезщетение за забава, върху количествата по всяка една фактура (без тези начислени от общия водомер). СИЕ е изчислила дължимото обезщетение на 63,89 лв., вземайки предвид, че изискуемостта на същото настъпва в 30-дневен срок от издаването на фактурата (чл. 33, ал. 2 от ОУ), поради което иска следва да бъде уважен до този размер.

Разноски

 

17. Направено е възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца. Съдът констатира, че е заплатено възнаграждение от по 360 лв. за заповедната и исковата фаза в производството, което отговаря на минимума по чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

18. Направено е такова възражение и от ищеца, което не следва да бъде разглеждано, тъй като ответника не претендира разноски за адвокат.

19. На осн чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищецът следва да бъдат присъдени разноски съгласно уважената част от исковете в размер на 395,98 лв.

20. На осн чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски съгласно отхвърлената част от исковете в размер на 40 лв.

21. При това положение на ищеца по компенсация следва да бъдат присъдени разноски в размер на 355,98 лв.

 

22. Мотивиран от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

ПРИЗНАВА ЗА НЕИСТИНСКИ представените части от карнетен дневник, касаещ партидата на ответника Ж.Н.Н., обхващащи периода между датите на измерване: 16.01.2012 г. - 08.05.2013 г. (първа страница) и съответно периода 05.2013 г. до 04.12.2015 г. (втора страница), приложени на л. 30 и л. 31 по делото, по отношение на тяхната автентичност, само в частта на положените в колона „Подпис на абоната” подписи за Ж.Н. срещу извършените измервания през следните месеци: Март 2012 г.,  Април 2012 г., Май 2012 г., Юни 2012 г., Юли 2012 г., Август 2012 г., Септември 2012 г., Октомври 2012 г., Ноември 2012 г., Декември 2012 г., Януари 2013 г., Февруари 2013 г., Март 2013 г., Април 2013 г., Декември 2013 г., Януари 2014 г., Април 2014 г., Май 2014 г., Август 2014 г., Септември 2014 г., Януари 2015 г., Февруари 2015 г., Март 2015 г., Май 2015 г., Юли 2015 г., Ноември 2015 г.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на представените части от карнетен дневник, касаещ партидата на ответника Ж.Н.Н., в останалата му част.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответника Ж.Н.Н., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***, че съществува вземането срещу него на ищеца „В И К” ООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *******, за установяването на вземанията му, предмет на Заповед № 737/15.12.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, изд. по ч. гр. д. № 542/2016 г. на Районен съд - гр. Тутракан, за заплащане от ответника Ж.Н.Н. на стойността на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги в периодите: 03.07.2012 г. - 06.08.2012 г., 05.09.2012 г. - 03.10.2013 г., 04.11.2013 г. - 02.12.2013 г., 07.02.2014 г. - 07.05.2014 г., 01.07.2014 г. - 06.11.2014 г.; за обект, находящ се в *******, с абонатен № 72592064, предмет на издадени от ищеца фактури № 7253197/31.08.2012 г.; № 7339291/31.10.2012 г.; № 7398320/30.11.2012 г.; № 7414629/31.12.2012 г.; № 7452428/31.01.2013 г.; № 7488467/28.02.2013 г.; № 7531801/31.03.2013 г.; № 7564177/30.04.2013 г.; № 7608246/31.05.2013 г.; № 7641178/30.06.2013 г.; № 7679432/31.07.2013 г.; № 7728870/31.08.2013 г.; № 7777689/30.09.2013 г.; № 7807055/31.10.2013 г.; № 7892410/31.12.2013 г.; № 8014911/31.03.2014 г.; № 8047699/30.04.2014 г.; № 8083167/31.05.2014 г.; № 8195619/31.08.2014 г.; № 8239916/30.09.2014 г.; № 8272932/31.10.2014 г. и № 8323636/30.11.2014 г.; която стойност възлиза на 403,20 лв. (четиристотин и три лева и двадесет стотинки); мораторна лихва върху главницата за периода от 30.09.2012 г. до 03.06.2015 г. в размер на 63,89 лв. (шестдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки); законната лихва върху сумата от датата на завеждане на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (13.12.2016 г.) до окончателното изплащане на задължението.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете за установяване на вземанията, предмет на същата заповед, за заплащане от ответника на стойността на ползвани водоснабдителни и канализационни услуги за разликата между уважения размер от 403,20 лв. и претендираният такъв от 660,25 лв.; за заплащане на мораторна лихва за разликата между уважения размер от 63,89 лв.  и претендираният такъв от 118,27 лв.

 

            ОСЪЖДА ответника Ж.Н.Н., с ЕГН **********, да заплати на ищеца „В И К” ООД, с ЕИК *******, направените по делото разноски в размер на 355,98 лв. (триста петдесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки).

 

            Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: