Р Е Ш Е Н И Е
№ ……./…………
Гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ „Г“ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Нешева гр. дело № 10600 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 107845 от 07.05.2019 г. по гр.д. № 7139/2018
г. на Софийския районен съд, 67 състав, е признато за установено, че И.Н.П., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД на основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД сумата 289,09
лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от
13.06.2017г. до изплащане на вземането, и сумата 30,56 лева, представляваща
цена за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно
със законната лихва, считано от 13.06.2017г. до изплащане на вземането, които
суми касаят топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******, магазин 1
и представляват оспорена част от вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 38360/2017г. по описа на СРС, 67
състав, като с решението са отхвърлени исковете за сумата 135,97 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна
енергия за периода от 15.07.2014г. до 01.06.2017г., и за сумата 5,18 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 15.07.2014г. до 01.06.2017г.
Срещу решението, в частта, с която са уважени исковите
претенции е постъпила въззивна жалба от ответника И.Н. с основни доводи, че решението е
неправилно и необосновано, и моли да се отмени и да се постанови друго, с което
предявените искове се отхвърлят. Посочва, че независимо от представените
доказателства се установява, че помещението се използва от наемател, а не от И.П.,
поради което и последният не се е обогатил неоснователно за сметка на дружеството
– ищец. Твърди се още, че ищецът не е установил, че именно П. е ползвал имота
през процесния период. Твърди се и, че претендираните суми са прогнозно
начислени, а не представляват дължима сума за реално доставена електроенергия.
В тази връзка се посочва, че вещото лице е посочило, че не може да отговори
дали сумата е начислена прогнозно, а се дължи цена единствено за реално
доставена топлинна енергия. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна "Т.С." ЕАД оспорва жалбата
като неоснователна с подадения отговор на въззивната жалба. Счита, че
претендираните суми се дължат на ищцовото дружество, поради което
първоинстанционният съд правилно е уважил претенциите за главница за доставка
на топлинна енергия и главница за дялово разпределение. Претендират се
разноски.
Третото лице помагач "Н." ЕАД не е взело
становище по делото.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е
процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият
състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в
рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269,
изр.2 ГПК.
СРС е бил сезиран
с кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл. 422,
ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 59, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
производството се развива след подадено възражение по чл. 414 от ГПК против
заповед за изпълнение, издадена в полза на ищеца „Т.С.“ ЕАД, поради което
съгласно разпоредбата на чл. 422 от ГПК за ищеца е налице правен интерес от
търсената съдебна защита. В случая с възражението по чл. 414 ГПК са оспорени
част от сумите, за които е издадена заповед за изпълнение от 20.06.2017 г. по
ч.гр.д. № 38360/2017 г. по описа на СРС, а именно: сума в размер от 289,09
лева, представляваща цена за доставена от дружеството топлинна енергия през
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. /признат
е размерът от 307,74 лева, като заповедта се оспорва до пълния присъден размер
от 596,83 лева/, ведно със законната лихва, считано от 13.06.2017г. до
изплащане на вземането, сума в размер от 30,56 лева, представляваща цена за
дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., сумата 135,97
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за топлинна
енергия за периода от 15.07.2014г. до 01.06.2017г. и за сумата 5,18 лева
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за дялово
разпределение за периода от 15.07.2014г. до 01.06.2017г. В срока по чл.
415, ал. 4 ГПК е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК за претендираните
спрямо И.Н.П. суми, като е образувано гр.д. №7139/2018 г. по описа на Софийския
районен съд. В исковата молба се твърди, че между страните не е сключен писмен договор
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, но „Т.С.“ ЕАД е доставила
топлинна енергия за топлоснабден имот – търговски обект, магазин № 1, находящ
се в гр. София, общ. Овча купел, ж.к. „Овча купел“,бл. 415, вх. Б, за периода
от 05.2014 г. до 04.2016 г., поради което и И.П. се е обогатил неоснователно,
като не е заплатил на дружеството – ищец цената за доставената топлинна
енергия.
Ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва претенциите като
неоснователни. Твърди се, че неоснователно се претендира цена за доставена
топлинна енергия за стопански нужди от физическо лице, а не от стопански
потребител – търговец. Според ответника от представените с исковата молба
доказателства не се установява, че е собственик на топлоснабдения имот, като
излага, че е изминал много дълъг период, през който същият може да се е разпоредил
с имота. Също така се твърди, че услугата за дялово разпределение не е
извършвана редовно.
По делото са
събрани писмени доказателства, изслушано е заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза. За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният
съд е приел, че между страните липсва валиден договор за доставка на топлинна
енергия, но предвид наличието на доказателства за реално доставяне на такава в
твърдяните от дружеството размери, ответникът като собственик на процесния имот
неправомерно се е обогатил със стойността на доставената топлинна енергия.
Първоинстанционното
решение в частта, в която са отхвърлени исковите претенции на „Т.С.“ ЕАД с
правно основание чл. 86 ЗЗД като необжалвана, е влязло в законна сила.
При иск с правна
квалификация по чл. 59 от ЗЗД, спорното материално право се обуславя от
следните предпоставки - 1). наличие на обогатяване и обедняване, 2). на причина
връзка между обогатяването и обедняването, 3). липса на основание (конкретен
юридически факт) и 4). на правен интерес от предявяването на иска при липса на
възможност за защита с друг иск
В конкретния
случай дружеството- ищец следва да установи, че за процесния период между
страните липсва сключен договор за продажба на топлинна енергия, но доколкото
процесния обект е топлофициран и дружеството е доставило топлинна енергия в
твърдяните количесва, ответникът като собственик на обекта се е обогатил
неоснователно.
Отношенията между
топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови нужди
през процесния период се уреждат от Закона за енергетика. Съгласно чл. 149, ал.
1 от ЗЕ, в редакцията, релевантна за процесния период, продажбата на топлинна
енергия се осъществява въз основа на писмени договори при общи условия. В
случаите, в които страна е клиент на топлинна енергия за битови нужди,
договорът между него и доставчика на топлинна енергия се счита за сключен при
публично оповестените общи условия с конклудентни действия - по арг. от чл. 150
от ЗЕ. Когато обаче топлинната енергия се продава на клиент за небитови нужди,
който съгласно легалната дефиниция на това понятие, дадена в § 1, т. 33а от ДР
на ЗЕ, ред. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е този, който
купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за небитови нужди,
законът предвижда това да се осъществява въз основа на писмени договори при
общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и клиентите за
небитови нужди. Регламентираната в императивна материалноправна норма на 149,
ал. 1, т. 3 от ЗЕ специална форма за сключване на договора за продажба на
топлинна енергия между топлопреносното предприятие и клиентите за небитови
нужди води до извода, че тя е форма за действителност на сделката.
В случая
ответникът и въззивник в настоящото производство има качеството на небитов
клиент на топлинна енергия по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което
и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното
предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1,
т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото
доказателства относно нуждите, които задоволява имотът на ответника, така и от
анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент"
и "битов клиент", който съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ,
както в отменената редакция на закона - § 1, т. 42 и т. 43, така и в
действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране
и разграничаване на понятията: вида правен субект (физическо или юридическо
лице), и нуждите, за които той ползва/купува енергия (битови - за домакинството
си, или небитови - по арг. на противното, такива които не задоволяват битови
нужди). Определящи са нуждите, за които се ползва/купува енергия. Очевидно, че
в настоящия случай обектът – магазин – задоволява небитови нужди, а именно стопански
такива по смисъла на посочените норми. Дефинираните с двете обсъждани правни
норми легални понятия, обаче не обхващат изчерпателно всички възможни случаи в
практиката. В настоящото производство не се спори, че между главните страни не
е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в
предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду
им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна
енергия за небитови (стопански) нужди.
При липсата на
възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената
топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59,
ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
Имуществените
облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в
увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите
пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до
обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си
имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са
разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дула № 941/2009 г.
на ВКС, ГК, ІV ГО). В настоящия случай ответникът си е спестил разходи за
доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, който той
владее.
Между страните не
се спори, а и се установява от протокол от Общо събрание от дата 11.11.2001 г.,
че сградата, в която се намира процесният магазин е присъединена към
топлофикационната мрежа.
Съгласно
разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение,
като начинът за неговото извършване е регламентиран в ЗЕ и Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Измерването в случая на индивидуалното
потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за
отопление и топла вода между топлоснабдения имот в сградата в режим на етажна
собственост е възложено от етажните собственици на „Н.“ ЕАД /правоприемник на „Н.И.“
ООД/, с договор, сключен от упълномощен представител на етажните собственици.
Третото лице помагач е осъществявало услугата дялово разпределение за
топлоснабдения имот за процесния период.
Размерът на
спестените от ответника и въззивник в настоящото производство разноски следва
да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната
част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по
арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от приетото от първоинстанционния
съд заключение на съдебно-техническата експертиза.
Неоснователно е
наведеното в жалбата възражение за недължимост на сумата в размер на 298,20
лева, като изчислена на база прогнозни данни за потребявана топлинна енергия. Видно
от представеното пред първоинстанционния съд заключение на съдебно-техническата
експертиза, което настоящият състав на въззивния съд възприема като компетентно
и обективно изготвено от вещото лице, се установява от извършения от вещото
лице анализ на фактите, отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия,
включително и енергията за разпределение - в процесната абонатна станция и в
имота на ответника, че отчитането на постъпилата топлинна енергия в абонатната
станция в сградата - етажна собственост, където се намира и имотът на
въззивника се извършва по топломера, преминал задължителните метрологични
проверки, като отчетената по него енергия след приспадане на технологичните
разходи се сумира и се разпределя между клиентите в сградата. Изготвената СТЕ
установява, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния период
за целият имот е на стойност 599,46 лева. Вещото лице в експертното си
заключение пояснява също, че за процесния период не се ползва ТЕ за отопление,
съответно горната сума е формирана като сбор от стойността на енергията, отдадена
от сградната инсталация, както и енергията за подгряване на вода, начислявана
до м.01.2015г., след който период имотът бил необитаем. При разпита проведен в
съдебно заседание вещото лице допълва, че начисленията за доставена енергия са
по данни от представения от фирмата извършваща дялово разпределение отчет,
подписан от потребителя.
Действително и
вещото лице е пояснило, и това обстоятелство е отразено в отчетите на
дружеството, извършващо дялово разпределение, че от 01.2015 г. магазинът е
необитаван, но това обстоятелство не изключва дължимостта на сумите за топлинна
енергия за сградна инсталация, каквито съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ се дължи и от
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си. Тоест заплащането на сградната инсталация е в резултат от
реално ползване или неползване на топлинна енергия от собствениците или
носителите на вещни права, сградната инсталация е обща част и заплащането се
извършва съразмерно на отопляемите обекти.Същата е изчислена коректно. От
заключението се установява, че продавачът на топлинна енергия е извършвал
правилни изчисления с оглед приложимите в конкретния случай формули. Следва да
се подчертае, че доставчикът на топлинна енергия действително в рамките на
съответния отоплителен сезон начислява дължими суми по прогнозни месечни
вноски, изчислени на база разхода за предходния отоплителен сезон, но след края
на съответния отоплителен сезон в съответствие с Наредба № 16-334 от 06.04.2007
г. за топлоснабдяването се изготвят изравнителни сметки на база реално
потребено количество топлинна енергия, какъвто видно от т. 3 от заключението е
и настоящият случай. Вещото лице посочва, че след края на отоплителния сезон
05.2014 г. – 04.2015 г. не е отчетена разлика за доплащане, респ. връщане, а
изравнителната сума за периода 05.2015 г. – 04.2016 г. е 2,63лева за доплащане.
Вещото лице посочва и, че „Н.“ ЕАД е извършвало услугата дялово разпределение
съобразно изискванията на Наредба № 16-334.
Неоснователни са и възраженията във въззивната жалба, че
не е безспорно, че именно И.П. е задължено лице. Видно от предоставената
заповед № РД-57-808/14.12.2000 г. на Столична община, процесният имот е
придобит от И.П. въз основа на договор за продажба на недвижим имот чрез търг
за явно наддаване от 31.03.2000 г. Издадената заповед представлява официален
удостоверителен документ, с обвързваща материална доказателствена сила. Видно
пък от писмо от Столична община до топлоснабдяващото дружество от 04.09.2009 г.
имотът е бил предаден на И.П.. Липсват каквито и да било данни, а и не се
твърди, че имотът е бил прехвърлен или върху него е учредявано право на
ползване, поради което правилно е прието, че именно И.П. дължи претендираните
суми. Още повече, че в случая частичното признание на сумите по издадената
заповед за изпълнение, следва да се разглежда и като признание, че именно П.
дължи заплащане на доставената топлинна енергия.
Основателно е възражението, че между страните няма сключен
договор за доставяне на ТЕ за стопански нужди, но с оглед на основанието, на
което е предявен установителният иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 59 ЗЗД, с
оглед на установеното реално количество ТЕ, потребено за процесния магазин в
размер, равен на претендирания със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, и предвид частичното оспорване на заповедта за размера от 289,09
лева, правилно е уважена изцяло исковата претенция за заплащане на стойността
на доставена топлинна енергия.
Правилно е
прието, че доколкото по отношение на имота се установява да е въведена система
за дялово разпределение, съответно е доставяна такава услуга видно от представените от „Н.“ ЕАД писмени
доказателства и от заключението по назначената СТЕ, то правилно е уважен и
искът за тази главница.
Воден от гореизложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 107845 от 07.05.2019 г. по гр.д. № 7139/2018 г. на
Софийския районен съд, 67 състав в обжалваната част.
Решението в отхвърлителните му части като необжалвано е
влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице
помагач „Н.“ ЕАД на страната на „Т.С.“ ЕАД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.