№ 12743
гр. София, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря РОСИЦА М. ЛАШОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110113774 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по предявени от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., чрез „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. клон България /ищец/ срещу Я. А. Михайлова
/ответник/ установителни искове, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.240,
ал.1 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за сумата 6236.07 лева -
непогасена главница, дължима по договор за потребителски креди № PLUS-
14530549 от 22.07.2017 г, ведно със законната лихва от подаване на заявление по
чл.410 ГПК – 04.02.2021г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 472.13 - договорна лихва за
периода от 05.11.2017г. до 17.04.2018г.,
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 1893.96 лева – мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 05.12.2017г. – 15.01.2021г.
при условията на евентуалност – ако съдът приеме, че предсрочната изискуемост
не е обявена на длъжника преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
– 04.02.2021г., са предявени кумулативно обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и
1
ал. 2 ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника Я. А. Михайлова, да
заплати на ищцовото дружество следните суми: 6236.07 лева - непогасена
главница, дължима по договор за потребителски креди № PLUS-14530549 от
22.07.2017 г, ведно със законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК
– 04.02.2021г., до окончателното плащане; 472.13 - договорна лихва за периода от
05.11.2017г. до 17.04.2018г., 1893.96 лева – мораторна лихва върху главницата за
заемна сума за периода 05.12.2017г. – 15.01.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът не е изпълнил задълженията си към заемодателя по
договора за кредит и дължи претендираните суми към него, като извежда активната си
правна легитимация от качеството си на кредитор съгласно сключения между страните
договор за потребителски креди № № PLUS-14530549 от 22.07.2017 г. и издадената в
негова полза заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6745/2021г., връчена по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. Заявява, че по силата на този договор на ответника е предоставена в заем
сумата от 6500.00 лева със задължението да я върне съобразно погасителния план на 60
месечни вноски, всяка от които в размер на 196.19 лева с падеж на всяко 5-то число на
месеца. Твърди, че заемната сума е преведена на ответника по лична негова банкова
сметка, което обстоятелство било декларирано от него. Сочи, че на основание чл. 5 от
договора страните договорили, че при забава на една или повече месечни вноски
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода на забавата. Твърди, че длъжникът преустановил плащанията по кредита на
05.11.2017г., до който момент погасил седем месечни вноски. Релевира, че вземането е
станало предсрочно изискуемо със забавата на две или повече месечни вноски
съгласно чл. 5 от договора, за което длъжникът бил уведомен, а кредитът бил обявен за
предсрочно изискуем, считано от 05.12.2017г. С исковата молба се прави и изявление
към длъжника-ответник, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем.
Претендира направените в исковото и заповедното производство разноски. Представя
доказателства.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. П., депозира писмен
отговор в срок. Релевира, че няма данни ищецът да е обявил кредита за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението в съда. Оспорва като нищожна клаузата на чл.
5, изр. 2 от договора. Възразява срещу основателността на претенцията за главница с
довод, че при сбор на оставащите непогасени месечни вноски общият им размер
възлиза на 6017.67 лева, а се търси по-голяма сума. Твърди, че договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК, т.к. шрифтът на договора и условията към
него са по-малко от 12 /чл. 5, ал. 4 и чл. 10, ал. 1 ЗПК/, не е ясно определен ГПР /чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК/, договорът не съдържа ясен погасителен план – липсва разбивка на
вноските и на възнаградителната лихва, както и върху каква сума тя е изчислена.
Поради това прави извод, че би се дължала само чистата стойност на кредита.
Възразява срещу предявения осъдителен иск с довода, че срокът на договора е изтекъл,
2
поради което няма как същият да се обяви по-късно за предсрочно изискуем. В ход по
същество навежда довод, че не е допустимо начисляването на законна лихва върху
цялата месечна вноска, доколкото последната включва и договорната лихва, при което
е налице анатоцизъм.
Софийският районен съд, при преценка на материалите по делото, установи
следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит от 22.02.2017г.,
с който „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД се е задължил да представи на Я. А.
Михайлова кредит за потребителски цели в размер на 6500.00 лева срещу насрещното
задължение да погасява дълга при условията на равни месечни погасителни вноски от
по 196.19 лева с падеж всяко 5-то число на съответния месец и с включена в тях
договорна лихва. Годишният лихвен процент бил определен на 16.22 %, като изрично
било вписано, че договорът се сключва при фиксиран лихвен процент по смисъла на
§1, т.5 от ДР на ЗПК (т.2 от договора), съответно годишният процент на разходите
възлизал на 18.83 %. Предвидено било, че заемната сума е следвало да се застрахова за
сметка на потребителя, като премията за това се предоставяла на кредитополучателя
също в заем, т.е. част е от заемната сума, но се превеждала от кредитора директно на
застраховащия. Застрахователната премия възлизала в размер на 2184.00 лева.
Договорът обективирал погасителен план с последна падежна дата 05.03.2022г., както
и ред за погасяване на задълженията в случай на недостатъчна наличност – т.7.
Съгласно т.5 от него, просрочието в плащането на погасителните вноски било свързано
с правото на кредитора да начислява лихва за забава в размер на законната лихва,
установена за страната. С оглед характера на договора – револвиращ кредит, било
постигнато съгласие, че същият е безсрочен – т.15, като заемодателят следвало да
изготвя и изпраща на заемателя месечни извлечения относно движението по сметката,
съдържаща информация за извършените трансакции, разполагаем кредитен лимит,
начислени лихви и минимална погасителна вноска – т.17.
Прието е извлечение от Търговския и фирмен регистър на Търговския съд в
гр.Париж, Франция, относно правосубектността на ищеца, както и нотификация от
същия орган, удостоверяваща правоприемство между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Париж, което дружество се
установява от вписване в ТР на АВ, че действа на територията на страната чрез „БНП
Париба Пълсънъл Файненс“ С.А. – клон България, КЧТ.
Приета е покана от кредитора до потребителя от 17.04.2018г., с която ищецът е
известил ответника, че е налице просрочие в плащанията на вноските по договора, като
е посочил просрочията по пера и е предоставил допълнителен срок за издължаване.
Няма данни за връчване на поканата до адресата.
Приета е съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която след преглед на
3
материалите по делото и на относимите по спора документи при ищеца, е установило,
че:
по кредита е предоставена сметка с титуляр Я. Михайлова, по която на
23.02.2017г. е преведена сума в размер на 6337.50 лева /след удържане на такса
ангажимент в размер на 162.50 лева/;
извършени са погашения по договора на 28.03.2017г., 29.04.2017г., 07.06.2017г.,
30.06.2017г., 14.08.2017г., 06.09.2017г., 11.10.2017г., в общ размер на 1373.33
лева, с които са били погасени главница в размер на 482.33 лева, лихва в размер
на 636.20 лева и застраховка в размер на 254.80 лева;
непогасената част по процесния договор е в общ размер на 6177.16 лева, от които
6017.67 лева главница, 157.86 лева договорна лихва и 1.63 лева обезщетение за
забава съгласно чл. 5 от договора за периода 06.11.2017г.-05.12.2017г., ако се
приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на 05.12.2017г.;
непогасената част по процесния договор е в общ размер на 11769.27 лева, от
които 6017.67 лева главница, 2451.20 лева договорна лихва и 3300.40 лева
обезщетение за забава съгласно чл. 5 от договора за периода 06.11.2017г.-
14.02.2023г., ако се приеме, че предсрочната изискуемост е настъпила на
05.03.2022г.;
годишният процент на разходите е 18.83% при параметрни – размер на кредита,
договорен лихвен процент, срок на погасяване и такса ангажимент, а в случай, че
в него се включи и застрахователна премия – 31.18%
В о.с.з. вещото лице поддържа заключението си и уточнява, че обезщетението за
забава според договора се начислява върху месечната вноска, която включва главница,
застрахователна премия и договорна лихва.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Сключеният между страните договор е такъв за паричен заем по смисъла на чл.240
и сл. от ЗЗД. Съдът, при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи, не
намира такива в договора за кредит. Не са налице и предпоставките на чл. 22 от ЗПК, за
да бъде обявен процесния договор за потребителки кредит за недействителен.
Договорът съдържа всички съществени клаузи, поради което не е налице основание да
се счете, че така сключеният договор е недействителен. В същия изрично е посочен
размер на кредитния лимит, валутата на предоставяните средства, в която следва да
стане и издължаването, срок за плащане на вноските по договора за извършване на
погашения, ред за плащане на вземанията по пера при недостатъчна наличност, размер
на възнаградителната лихва и начин на начисляване, респ. размер на лихвата за забава,
която се съизмерява с установената с ПМС законна лихва, както и размер на ГПР. Не е
4
налице поддържаната от ответната страна недействителност, основана на твърдения за
допуснати нарушения на императивни норми на ЗПК, които да компрометират
валидността му. Видно е, че договорът е на траен носител и е написан по ясен и
разбираем начин. Съдържа съществената за потребителските договори информация, от
значение за изграждане на ясна преценка от потребителя за последиците му, вкл.
размер на приложимия лихвен процент и разходите, платими по него. Ясен е начинът
на формиране на възнаградителната лихва и застрахователната премия, които са
фиксирани, поради което няма основание да се твърди недействителност на договора,
поради неяснота на погасителния план и посочената в него месечна погасителна
вноска. Изготвеният погасителен план е в изпълнение именно на ЗПК и определя
падежа на погасителната вноска на 5-то число от месеца. Ясно разписани са и
разходите по кредита в тарифата на кредитора, с която потребителят е запознат.
Обозначен е и годишния процент на разходите. Тази информация в съвкупност е
достатъчна, за да даде възможност на потребителя да прецени дали желае да сключи
договора за потребителски кредит или не.
Съдът намери за доказано, че кредитни средства по договора са били усвоени от
потребителя, предвид установения от вещото лице превод на средствата. Сключването
на договора и приемане на неговите условия е скрепено с неоспорен от ответника негов
подпис и конклудентно с направените от него погашения по кредита до края на 2017г.
Неоснователно е възражението, че договора е написан с шрифт по-малък от 12,
поради което следва да се прогласи за нищожен. Спрямо този договор се прилагат
разпоредбите на ЗПК /в редакцията му към измененията с ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г./,
съответно приложимото право към този момент е съдържало изискване за наличие на
писмен договор със шрифт 12. Съгласно регламентацията на Директива 2008/48/ЕО,
държавите членки не могат да приемат непредвидени в тази директива задължения за
страните по договора, когато тя съдържа хармонизирани разпоредби в съответната
област (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012 г., SC Volks bank România, C-602/10,
EU:C:2012:443, т. 63 и 64), каквото е изискването относно шрифт 12 по чл.10, ал.1 от
ЗПК и последното не следва да се счита за приложимо. Разпоредбата на чл.10, ал.1
ЗПК, както и всички, с които законът свързва евентуална недействителност на дадена
клауза от договор за потребителски кредит, има една единствена цел – да гарантират,
че потребителят е бил наясно с условията на договора, преди да го подпише.
Процесният договор е написан ясно и разбираемо и нито една част от него не е в
шрифт, който да цели пренебрегване прочита на даден текст. В нито един момент и в
никаква част този договор не е бил оспорен от потребителя, изпълнявал своите
задължения по него до края на 2017г., вкл. чрез отправяне на искане за преразглеждане
на определени разходи по него, каквото право е изрично вписано в договора му. Ето
защо, формализираното и неаргументирано прилагане на тази разпоредба, бзе
изследване на действителната воля на страните по правоотношението, не намира опора
5
в закона и приложено самоцелно го погазва.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Нарушението на този императив води до
нищожност на клаузата – аргумент от чл.19, ал.5 ЗПК. Разпоредбата в сила от
23.07.2014г., но и преди обективиране на ограничението в закона, съдебната практика е
приемала, че такъв размер нарушава принципа за справедливост в гражданските
правоотношения и обогатява неоснователно кредитора, което прави клаузата от
договора нищожна, като накърняваща добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, а
завишението над този праг не може да се оправдае с риска на кредитора. В настоящия
случай ГПР е под нормативно установеното ограничение. Определен в размер на 18.83
% ГПР по договора не надхвърля неразумното оскъпяване на кредита.
По отношение на клаузата за заплащане на застраховка „Защита на плащанията“ и
дължимостта на сумата 2184.00 лева застрахователна премия, включена в размера на
месечните погасителни вноски, съдът намира следното: По делото няма доказателства
за сключен договор за застрахова с този предмет, нито има данни по делото ищцовото
дружество да е заплатило уговорената в договора застрахователна премия от името на
кредитоплучателя, за да претендира плащане по нея. Освен това, доколкото по делото
не са представени писмени доказателства, че застрахователната премия е заплатена от
ищцовото дружество на застрахователя, не може да се направи и извод за валидност
въобще на договор за застраховка. Ето защо претенцията за плащане на дължимите
застрахователни вноски е неоснователно.
От значение по делото, с оглед направеното оплакване, е даване на разрешение на
въпроса настъпила ли е предсрочна изискуемост по кредита преди подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. Законът, в частност текста на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
предвижда възможност за кредиторът да поиска издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410/417 ГПК, както в хипотезата, когато кредитът или отделни вноски от
него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, така и в случаите, когато
кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или
повече вноски по кредита. За да настъпи предсрочна изискуемост на кредита, е
необходимо: 1/ да са настъпили уговорените в договора за кредит обстоятелства за
упражняване на потестативното право на банката – кредитор; 2/ банката да заяви, че
упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем; 3/ това волеизявление
да достигне до кредитополучателя.
В настоящия случай изявлението на кредитора, с което е упражнил правото си да
обяви вземането си за предсрочно изискуемо в пълен размер не е достигнало до
кредитополучателя, в който смисъл е т.18 от тълкувателно решение № 4/18.06.2014г.
по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС/. В случая обаче волеизявлението на
кредитора не е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението, поради което
6
вземането и не може да се приеме за предсрочно изискуемо на твърдяната от нея дата –
05.12.2017г. Както се посочи по-горе и е изводимо от приетата за установена
фактическа обстановка, длъжникът е в забава на плащанията по договора на повече от
една вноски и банката има право да упражни правото си на предсрочна изискуемост, с
което двете предпоставки за реализирането на тази възможност са налице, но липсва
третата предпоставка, защото изявлението на банката, обективирано в приложената по
делото „покана“ не е достигнало до длъжника.
В тази хипотеза се поставя въпроса следва ли съдът да се произнесе по
установителния иск. Отговор на касаещия делото въпрос е даден с Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС. Според
постановките на точка от посоченото тълкувателно решение е допустимо предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с
настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане
по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417
ГПК. От значение за решаване на поставените по делото въпроси е т. 9 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
според която в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към
момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това
производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на
разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
В обобщение, може да се заключи, че съединяването при евентуалност при
посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК
е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните
претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за
отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна
изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида
искове различни темпорални момента – преди и след заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, но това отхвърляне на установителния иска не може да бъде в
цялост, а само за вноските, чийто падеж не е настъпил до края на съдебно дирене,
7
включително пред въззивния съд.
При все това, въпросът дали е настъпила предсрочната изискуемост по кредита не
засяга основателността на предявените установителни искове, защото в хода на
процеса е настъпил крайният срок на издължаване на кредита. Даденото по-горе
разрешение прави установителният иск допустим и основателен за всички падежирали
и непогасени вноски към датата на приключване на устните състезания в исковия
процес, като това не представлява недопустима подмяна на основанието на
претенцията, доколкото вземането в единия и в другия случай се основава на договора
за кредит/заем. Макар този въпрос да е намерил разрешение в тълкувателното решение
за случаите на проведено заповедно производство въз основа на документ –
извлечение от счетоводните книги на банка по договор за банков кредит, в който е
отразена изискуемост на целия дълг, поради настъпила предсрочна изискуемост, то
същото на още по-голямо основание намира приложение при договорите за заем, тъй
като даденото разрешение е принципно. В този смисъл, предявеният установителен
иск по чл.422 вр.чл.240, ал.1 ЗЗД срещу Я. Михайлова е основателен, тъй като към
датата на приключване на устните състезания е настъпил крайният срок за
издължаване на заема, съгласно инкорпорираният в договора погасителен план при
установено при това необслужване на кредита от потребителя, считано от м.11.2017г.
Допълнително съдът намира, че когато заявлението е по реда на чл.410 ГПК, т.е.
основава се не на документ по чл.417 ГПК, а на самия договор за заем, на основание
чл.235, ал.3 ГПК следва да се вземат предвид всички факти, настъпили до датата на
приключване на устните състезания, които са от значение за спорното право.
По изложените по-горе мотиви относно действителността на договора, се приема,
че дължимата главница по договора е единствено усвоената от ответницата по банкова
сметка сума в размер на 6337.50 лева (след приспадане на уговорената в договора
„такса ангажимент“, която такса е недължима на основание чл. 23 ЗПК).
Съдът не е обвързан от счетоводните записвания на ищцовото дружество и как то е
отнасяло постъпилите плащания от ответницата в периода от 28.03.2017г.-11.10.2017г.
в общ размер на 1373.33 лева. С тази сума, освен отнесеното от ищцовото дружество
към главницата /482.33 лева/, следва да се отнесе и недължимо платеното по договора
за застраховка – 254.80 лева. При съобразяване, че в този случай възнаградителна
лихва се дължи само върху усвоената заемна сума /6337.50 лева/, изчислена от съда по
реда на чл. 162 ГПК, възнаградителната лихва по договора възлиза в общ размер на
2954.10 лева.
След приспадане на платеното /в общ размер на 1373.33 лева/, остава дължима
главница в размер на 5855.17 лева и възнаградителна лихва в размер на 2063.10 лева за
периода 12.10.2018г.-05.03.2022г.
Ищецът търси възнаградителна лихва в по-малък размер, в който случай съдът е
8
обвързан от заявеното и предявеният установителен иск по чл. 240, ал. 2 ЗЗД следва да
бъде уважен за поисканата сума. Искът за главницата следва да се уважи до размера от
5855.17 лева, а за разликата да бъде отхвърлен.
По отношение на мораторната лихва:
Забавата в плащането на парично задължение влече като последица право на
кредитора да търси лихва за забава, считано от настъпване на падежа, определен с
погасителния план, до 15.01.2021г., която дата предхожда подаването на заявление по
чл.410 ГПК. Мораторната лихва върху заемната сума /без включената в нея договорна
лихва и застрахователна премия/ за този период, изчислена от съда по реда на чл. 162
ГПК е 592.74 лева. За разликата над тази сума до пълния искан размер, предявеният
иск подлежи на отхвърляне.
С оглед направената от съда преценка за допустимост на установителните искове и
разглеждането им по същество, предявените от ищеца при условията на евентуалност
осъдителни искове не следва да се разглеждат.
По разноските
При този изход на спора по делото, отговорността за разноски като обективна се
определя по правилата на чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК.
Сторените от ищеца разходи са в размер на 1285.20 лева, от които 222.04 лева –
разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 6745/2021г. на СРС, 55 състав, и
1063.16 лева – разноски за исковото производство, от които 203.16 лева държавна
такса, 400.00 лева депозит за вещо лице, 360.00 лева депозит за възнаграждение на
особен представител и 100.00 лева възнаграждение за юрисконсулт, дължимо по чл.78,
ал.8 ГПК и определено съгласно Наредбата за заплащане на правната помощ. От тях
в тежест на ответника следва да се възложи сумата 1033.88 лева, съобразно уважената
част от исковата претенция, от които 178.62 лева – разноски по ч.гр.д.№ 6745/2021г. на
СРС, 55 състав, и 855.26 лева – разноски в настоящото производство.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Я. А. Михайлова, ЕГН **********, с адрес:
гр. София, кв. „Левски“, зона Г, бл. 32, вх. Д, ет.8, ап. 130, дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А. – Париж, чрез „БНП Париба Пълсънъл Файненс“ С.А. – клон
България, КЧТ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.
9
Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14, следните суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д.№ 6745/2021г. на СРС, 55 състав:
на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.240, ал.1 ЗЗД –
сумата 5855.17 лева - непогасена главница, дължима по договор за
потребителски креди № PLUS-14530549 от 22.07.2017 г., ведно със законната
лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 04.02.2021г., до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата на присъдения до пълния искан
размер от 6236.07 лева;
на основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.240, ал.2 ЗЗД сумата 472.13 -
договорна лихва за периода от 05.11.2017г. до 17.04.2018г.,
на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД - сумата
592.74 лева – лихва за забава за периода 05.12.2017г. – 15.01.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдения до пълния искан размер от
1893.96 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Я. А. Михайлова, ЕГН **********, да
заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – Париж, чрез „БНП Париба
Пълсънъл Файненс“ С.А. – клон България, КЧТ, ЕИК *********, сумата 1033.88 лева -
разноски, от които 178.62 лева по ч.гр.д.№ 6745/2021г. на СРС, 55 състав, и 855.26 лева
в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10