№ 14781
гр. София, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110141873 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца Б. П. В., ЕГН **********,
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал.3
ЗС за осъждане на ответника И. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
„Дедеагач“, бл. 11А, вх. В, ет. 10, ап. 106, да заплати сумата от 565,00 лв.,
представляваща припадаща се на ответника част от заплатени от ищеца
застрахователни премии в общ размер 1871,00 лв. по договори за имуществени
застраховки „Каско“, сключени в периода 16.08.2018 г. – 16.08.2021 г., за съсобствения
на страните лек автомобил „Санта Фе“ с рег. № СВ 6700 МС, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба - 02.08.2022 г. до
окончателното й погасяване; сумата от 125,00 лв., представляваща припадаща се на
ответника част от заплатени от ищеца винетни такси в общ размер 413,00 лв., за
периода 01.01.2019 г.-14.04.2023 г. за съсобствения на страните лек автомобил „Санта
Фе“ с рег. № СВ 6700 МС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба - 02.08.2022 г. до окончателното й погасяване; сумата
от 369,00 лв., представляваща припадаща се на ответника част от заплатени от ищеца
застрахователни премии в общ размер 1224,00 лв. по договори за задължителни
застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключени в периода
07.08.2018 г. – 06.08.2022 г, за съсобствения на страните лек автомобил „Санта Фе“ с
рег. № СВ 6700 МС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на исковата молба - 02.08.2022 г. до окончателното й погасяване.
Ищецът Б. П. В. извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че по време на брака си с ответницата е придобил лек автомобил „Санта
Фе“ с рег. № СВ 6700 МС, като бракът между страните е прекратен на 10.05.2016 г.
Поддържа, че въз основа на Решение № 186457/03.08.2017 г., постановено по гр.д. №
49990/2016 г. по описа на СРС, ищецът е признат съсобственик на 44/111 идеални
1
части от процесния автомобил поради трансформация, а ответницата – на 67/222 ид. ч.
За съсобствения лек автомобил заплатил сума в общ размер от 1871,00 лв.,
представляващи сбор от застрахователни премии, дължими по имуществени
застраховки „Каско“, сключени в периода 16.08.2018 г. – 16.08.2021 г., като
ответницата не заплатила припадаща й се част от дължимите премии в общ размер от
565,00 лв. Ищецът заплатил винетни такси за периода 01.01.2019 г.- 14.04.2023 г. в общ
размер от 413,00 лв., като ответната страна не заплатила припадащата й се част от тях в
размер на 125,00 лв. Ищцовата страна заплатила за процесния автомобил и сума в
размер от 1310,00 лв., представляващи сбор от застрахователни премии, дължими по
задължителни застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключени в
периода 07.08.2018 г. – 06.08.2022 г., като ответницата не заплатила припадаща й се
част от дължимите премии в общ размер от 369,00 лв. Поради това предявява
осъдителен иск за посочените суми.
В законоустановения срок, от страна на ответника е постъпил писмен отговор
на исковата молба, с който признава исковете, с изключение на претенцията за
платените от ищеца винетни такси за периода 01.01.2019 г.-14.04.2023 г., при
възражения, че не е ползвал процесния автомобил и същите представляват текущ
разход за общата вещ.
След като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и изявленията на страните, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и от представеното по делото Решение №
7584/01.06.2016 г., постановено по гр.д. № 67023/2015 г. по описа на СРС, 84 с-в, се
установява, че страните са сключили граждански брак на 02.06.2002 г., който е
прекратен с посоченото решение, влязло в законна сила на 01.06.2016 г.
С Решение № 186457/30.08.2017 г., постановено по гр.д. № 49990/2016 г. по
описа на СРС, 149 с-в, е признато за установено по отношение на ответника И. И. В.,
че ищецът Б. П. В. е собственик поради частична трансформация на лично имущество
на основание чл. 23, ал. 2 СК на 44/111 ид.ч. от лек автомобил марка „Х“, модел
„Санта Фе“, рег. № **********, придобит по времена на брака им – на 09.06.2010 г.
Покупката на автомобила се установява и от представените по делото писмени
документи – удостоверение за регистрация част ІІ, удостоверение от МВР, ПП „КАТ“
при СДВР за пререгистрация, свидетелство за регистрация част.
Не е спорно между страните, поради което този факт е отделен като безспорен и
ненуждаещ се от доказване, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че ищецът е заплатил сумата от 1871,00 лв., представляващи сбор от
застрахователни премии, дължими по имуществени застраховки „Каско“, сключени в
периода 16.08.2018 г. – 16.08.2021 г. за процесния автомобил, сумата от 1310,00 лв.,
представляващи сбор от застрахователни премии, дължими по задължителни
застраховки „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключени в периода
07.08.2018 г. – 06.08.2022 г. за процесния автомобил и сумата от 413,00 лв.,
представляваща винетни такси за периода 01.01.2019 г.-14.04.2023 г. за процесния
автомобил.
Видно от представения по делото констативен протокол, ответникът на
06.08.2018 г. е предал на ищеца всички регистрационни документи и ключове за
процесния лек автомобил.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
В тежест на ищеца по предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС е да
докаже при условията на пълно и главно доказване, че страните са съсобственици на
процесния лек автомобил, правата, които има всяка от страните в съсобствеността, че е
направил разходи или разноски по запалване на автомобила и размера им. При
установяване на тези факти, в тежест на ответника е да докаже, че е платил
припадащата му се част от разходите, съобразно дела в съсобствеността.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите на общата част съразмерно с частта си.
В случая от събраните по делото доказателства е видно, че извършените от
ответника разходи са за заплащане на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, „Каско“ и винети такси. По отношение на разходите за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ и „Каско“, съдът намира, че същите
съставляват необходими разноски за поддържане и запазване на вещта, тъй като
същите касаят поддържане на автомобила в движение и предотвратяване влошаването
на неговото състояние, а необходимите разноски са свързани именно с необходимостта
от запазване на вещта, когато без тях тя би погинала или състоянието й би се влошило
съществено и би била негодна за ползването й по предназначение, без изобщо да е
нужно с извършването им да се увеличава стойността на вещта. В този смисъл и
съгласно чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик следва да участва в тежестите на
общата вещ, съразмерно с частта си, като в случая отговорността му се съизмерява с
действително направените разноски.
Съдът обаче намира, че разходите за винетни такси не представляват разход,
свързан със запазването и поддържането на вещта. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство
да ползва за определен срок републиканските пътища, които са включени в
трансевропейската пътна мрежа, както и такива, които са извън нея или по техни
участъци. Т.е. заплащането на такава такса не е задължителен разход, който следва да
бъде заплатен във връзка с общата вещ, а представлява разход, който се заплаща в
зависимост от преценката на ползвателя на автомобила относно обстоятелството дали
иска да се сдобие с право да ползва за определен срок републиканските пътища. Ето
защо заплащането на винетната такса има отношение единствено към ползването на
автомобила от съответното лице, което осъществява фактическа власт върху него и не
представлява задължително погасяване на задълженията, дължими за вещта.
Същевременно заплащането на винетна такса не може да се определи нито като
необходим, нито като полезен разход за автомобила. В този смисъл, по делото бяха
ангажирани доказателства, че ответникът е предал ключовете и документите за
процесния автомобил на 06.08.2018 г., което може да обоснове извод, че считано от
тази датата единствено ищецът е ползвал автомобила, поради което този разход,
свързан с личното ползване на автомобила, следва да се понесе само от него.
Следователно претенцията за присъждане на съответната част от сумите, заплатени от
ищеца за винетни такси във връзка със съсобствения на страните автомобил е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски имат
и двете страни. Ищецът е направил своевременно искане за присъждане на разноски
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както следва: 50 лева – държавна такса
и 500 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение, от които съобразно
уважената част на иска следва да се присъди сумата от 485,08 лв.
Ответникът също има право на разноски, за присъждането на които е направил
своевременно искане, съгласно списък по чл. 80 ГПК, именно 310 лв. за реално
платено адвокатско възнаграждение, от което съобразно отхвърлената част следва да
му се присъди сумата от 36,59 лв.
3
Така мотивиран настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Дедеагач“, бл.
11А, вх. В, ет. 10, ап. 106 да заплати на Б. П. В., ЕГН **********, на основание чл.
30, ал. 3 ЗС сумата от 565,00 лв., представляваща припадаща се на ответника част от
заплатени от ищеца застрахователни премии в общ размер 1871,00 лв. по договори за
имуществени застраховки „Каско“, сключени в периода 16.08.2018 г. – 16.08.2021 г., за
съсобствения на страните лек автомобил „Санта Фе“ с рег. № СВ 6700 МС, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба -
02.08.2022 г. до окончателното й погасяване и сумата от 369,00 лв., представляваща
припадаща се на ответника част от заплатени от ищеца застрахователни премии в общ
размер 1224,00 лв. по договори за задължителни застраховки „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, сключени в периода 07.08.2018 г. – 06.08.2022 г, за
съсобствения на страните лек автомобил „Санта Фе“ с рег. № СВ 6700 МС, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба -
02.08.2022 г. до окончателното й погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца Б. П. В., ЕГН ********** осъдителни искове
с правно основание чл. 30, ал.3 ЗС за осъждане на ответника И. И. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ул. „Дедеагач“, бл. 11А, вх. В, ет. 10, ап. 106, да
заплати сумата от 125,00 лв., представляваща припадаща се на ответника част от
заплатени от ищеца винетни такси в общ размер 413,00 лв., за периода 01.01.2019 г.-
14.04.2023 г. за съсобствения на страните лек автомобил „Санта Фе“ с рег. № СВ 6700
МС, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата
молба - 02.08.2022 г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА И. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „Дедеагач“, бл.
11А, вх. В, ет. 10, ап. 106 да заплати на Б. П. В., ЕГН **********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 485,08 лв. – разноски в производството.
ОСЪЖДА Б. П. В., ЕГН ********** да заплати на И. И. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ул. „Дедеагач“, бл. 11А, вх. В, ет. 10, ап. 106, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК сумата 36,59 лв. – разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4