Присъда по дело №214/2024 на Районен съд - Дулово

М О Т И В И

Към присъда № 7 / 02.04.2025г.,постановена по НЧХД № 214 /
2024г. по описа на ДРС

С тъжба от 15.10.2024г до Районен съд гр. Дулово Ю.А.Е от *** е
обвинил И.И.И от с. **** затова че на 21.07.2024г. в **** чрез удари с ръка в
окосмената част на главата и в лявото око е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главатау контузия на очничните области с
кръвонасядане под лявото око, болки и намаление на зрението на ляво око,
които в своята съвкупност обуславят наличието на временно разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл.130
ал.1 от НК.
Ю.А.Е е предявил граждански иск на осн.чл.45 от ЗЗД против
И.И.И в размер на 10000 / десет хиляди / лв. представляващи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, вследствие на извършеното
престъпление, ведно със законовата лихва, считано от 21.07.2024г. както
разноските и хонорара по делото.
Тъжителят заедно с процесуалния си представител поддържат
обвинението и гражданския иск.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,които
обсъди в тяхната цялост, счете за установено
следното :
На дата 21.07.2024г. около 19ч. Ю.А.Е се намирала пред дома си на
адрес с. ***, заедно с приятелките си - Л.А.С от с. ****, Г.Д.М, от с. **** и
Е.Х.К от с. **** . В близост до тях е спрял лекия автомобил на съседа И.И.И,
в него били той, жена му А.Б.И, дъщеря им и синът на тъжителката - Д.М.С.
Д.М.С бил много пиян, поради което майката му – тъжителката Ю.А.Е
го напръскала с вода . Тогава от автомобила си слязъл И.И.И бутнал Г.Д.М,
която се опитала да предпази пострадалата и след това ударил силно с ръка
няколко пъти в окосмената част на главата Ю.А.Е и в лявото око.
След това се обаждили на номер 112 и дошли полицейски
служители - мл.инспектор T. М., мл. инспектор Xp. Г. и мл. автоконтролъор Й.
Г. . Пострадалата тъжителка Ю.А.Е била много уплашена от случилото се,
боляло е много главата и окото, вследствие от побоя пред моите приятелките й
. На 22.07.2024г. пострадалата посещава съдебен лекар Т.И **, като видно от
приложеното Съдебномедицинско удостоверение № 3886/2024г. са причинени
следните телесни увреждания - контузия на главата, контузия на очничните
области с кръвонасядане под ляво око, болки и намаление на зрението на ляво
око, които обуславят временно разстройство на здравето не опасно за живота .
Пострадалата заявява, че болките и страданията продължават и към
настоящия момент, а синините около лявото око останали над месец, поради
което е изпитвала срам като излиза от дома си пред хората и чувсктва
социален и битов дискомфорт.
1

Образуваната пр. преписка № 2220/2024г. по описа на РП-Силистра,
завършила с постановление за отказ от започване на досъдебно производство
от дата 23.08.2024г. . В рамките на прокурорската преписка сведения са дали
всички посочени свидетели- очевидци. Препис от същата е приложена по
делото.
От събраните доказателства налице са правни изводи, които сочат, че
лицето И.И.И от с. *** е извършило престъпление по чл. 130,ал.1 от НК, като
на дата 21.07.2024г. в с. ****, чрез удари с ръка в окосмената част на главата и
в лявото око е причинил на Ю.А.Е лека телесна повреда - временно
разстройство на здравето не опасно за живота, изразяваща се в контузия на
главата, контузия на очничните области с кръвонасядане под ляво око, болки и
намаление на зрението на ляво око .
От обективна страна изпълнителното деяние е осъществено чрез удари с
ръка в окосмената част на главата и в лявото око . Престъпният резултат се
изразява в контузия на главата, контузия на очничните области с
кръвонасядане под ляво око, болки и намаление на зрението на ляво око,
обуславящи временно разстройство на здравето не опасно за живота .
От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл . И. е
съзнавал обществената опасност и противоправност на действията си,
съзнавал е, че като нанася удари в окосмената част на главата и лявото око ще
причини телесни увреждания и пряко е искал и целял настъпването на такива.
За умисъла по безспорен начин се съди от начина на извършване на деянието и
причинените ми увреждания .
От заключението на вещото лице д-р ** по съдебно-медицинската
експертиза е видно, че при процесния инцидент и в своята съвкупност
обуславят наличието на ВРЕМЕННО РАСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО НЕ
ОПАСНО ЗА ЖИВОТА.
Изложената фактическа обстановка се установява от приложените към
делото: справка за съдимост, характеристика, съдебно-медицинска
експертиза, , свидетелските показания, обясненията на подсъдимия.
От така представената фактическа обстановка и анализа на събраните
по делото доказателства е видно че на 21.07.2024г. в **** чрез удари с ръка в
окосмената част на главата и в лявото око е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на главата и контузия на очничните области с
кръвонасядане под лявото око, болки и намаление на зрението на ляво око на
Ю.А.Е, които в своята съвкупност обуславят наличието на временно
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК –
престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират в
хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ
никакво съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението
на съда по следните правни съображения:
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл. 14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимият е извършил възведеното с частната тъжба обвинение и с
деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на
2

престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 130, ал.1 от НК, тъй като е
причинил лека телесна повреда на пострадалата Ю.А.Е, изразяваща се във
временно разстройство на здравето не опасно за живота.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл - подсъдимият е предвиждал конкретното увреждане и е съзнавал
общественоопасния му характер, като е допускал настъпването на
съставомерния резултат. Като причина за извършване на престъплението
следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените
отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и
физическата цялост на личността.
При определяне на наказанието на подсъдимия И.И.И съдът съобрази
съдебното му минало, поради което и счита за уместно да му наложи
наказание по чл. 130 ал. 1 във връзка с чл.78а от НК във връзка с чл.378 ал.4
т.1 от НПК съответно освобождава подсъдимия от наказателна отговорност
и му налага административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/
лева, платима в полза на държавния бюджет по сметката на съда.
Така определеното наказание и така определения размер на
наказанието, съдът счита за справедливи и съответстващи на тежеста,
обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и
подходящи да повлияят поправително и превъзпитателно към спазване на
законите и добрите нрави от страна на осъденият. Освен това съдът счита, че
така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще
му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на
обществото. По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат
постигнати целите на генералната и специалната превенция.
По отношение на предявения граждански иск за претърпените от
тъжителя неимуществени вреди, съдът счита, че същият е допустим и
частично основателен по следните правни съображения: Претендира се
гражданска отговорност за причинени в резултат на процесното деяние
неимуществени вреди, т.е. отнася се за вторична санкционна последица
свързана с нарушаване на определени задължения, произтичащи от закона. В
случая става дума за нарушаване на общото правило да не се вреди другиму –
чл. 45 ЗЗД. В кръга на претендираните неимуществени вреди влизат най-общо
казано всички отрицателни последици настъпили за пострадалия, при
наличието на които възниква разглежданата отговорност. Изходно положение
е правилото, според което се дължи обезщетение за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от деянието /чл. 51 от ЗЗД/. Налице е
противоправно поведение от страна на подсъдимия, в резултат на което са
възникнали вредите от деянието му и тези вреди са в причинна връзка с
определена обективирана, съзнателна човешка проява. Размерът на
обезщетението за неимуществените вреди следва да овъзмезди пострадалия за
всички отрицателни последици, които са настъпили в резултат на деянието,
въпреки, че засегнатите блага в тези случаи нямат цена. Следва да се съчетае
действителната незаместимост на загубеното благо с необходимостта да се
даде обезщетение, макар и несъвършено. Чл. 52 от ЗЗД указва съдът да
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. От правилото на чл. 52 ЗЗД произтича, че не само размерът, но
и основанието на обезщетението е подчинено на справедливостта /т.13 от
Пост. № 7/59 г. на Пленума на ВС/. Понятието "справедливост" по смисъла на
3

чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне размера на обезщетението, а именно – характерът на увреждането,
начинът на извършването, обстоятелствата при които е извършеното,
допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и
пр./Пост. № 4/68 г. на Пленума на ВС/. Именно съобразявайки всички тези
обстоятелства във връзка с претенцията за обезщетение за неимуществени
вреди, съдът на основание чл. 52 от ЗЗД счита, че е справедливо така
претендираният граждански иск да бъде уважен до размер 1000 лв. / хиляда
лева /, като взема предвид претърпените болки и страдания в резултат на
нанесените травматични увреждания в резултат на деянието на подсъдимия,
причинната връзка между тях. В останалата му част до пълния предявен
размер искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът осъди подсъдимия да заплати направените от частния тъжител
деловодни разноски, както и разноски за адвокатско възнаграждение, а така
също и държавната такса върху уважената част на гражданския иск.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	7
Дата:	2 април 2025 г. (в сила от 18 април 2025 г.)
Съдия:	Николай Костадинов Кънчев

Дело:	20243410200214
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	15 октомври 2024 г.

Присъда по дело №214/2024 на Районен съд - Дулово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите