№ 2169
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Милен Евтимов Въззивно гражданско дело №
20211100513720 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на В. Н. С. срещу решението от
16.06.2021 г. по гр.д. № 59772/2020 г. на СРС, 117 състав. В жалбата се
твърди, че решението е неправилно, като са изложени съображения за това.
Въззивницата моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови
друго, с което се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата страна М. ИВ. Н. оспорва въззивната жалба и моли
първоинстанционното решение да се остави в сила. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН
от ответницата в първоинстанционното производство, имаща правен интерес
от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл.
258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на М. ИВ. Н.
срещу В. Н. С. – за защита от домашно насилие, извършено на 09.11.2020 г.,
1
подробно описано в молбата от 02.12.2020 г.
Ответницата е оспорила твърденията в подадената молба за наличие на
домашно насилие.
С решението от 16.06.2021 г., постановено по гр.д. № 59772/2020 г.,
СРС, 117 състав, е издал заповед за защита в полза на М. ИВ. Н. срещу В. Н.
С., като е задължил ответницата да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителя. Първоинстанционният съд е предупредил
ответницата за последиците по чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и е осъдил ответницата да
заплати на СРС глоба от 200 лева и държавна такса от 25 лева.
Доводите в жалбата касаят неправилна преценка на събраните
доказателства от първоинстанционния съд, респ. неправилни изводи въз
основа на доказателствата по делото.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводи, прие
за установено следното:
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесните
насилнически актове са доказани. Представената от молителя декларация по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е негодно доказателствено средство, защото не съдържа
часа (точен или приблизителен) и мястото (адреса) на актовете на насилие,
както и телефонните номера и електронните адреси на отправяне и
получаване на заплахите, вкл. конкретните заплашителни думи на
ответницата. Съдът няма право да указва на молителя да представи
декларация, съдържаща всички индивидуализиращи белези на актовете на
домашно насилие, тъй като би нарушил своето безпристрастие. Приетите от
първата инстанция медицинско удостоверение и заключение на съдебно-
психологичната експертиза могат да послужат за доказването само на
настъпилите вредни последици от насилническия акт (арг. от чл. 4, ал. 3 от
ЗЗДН), но не и на неговото авторство. От друга страна, разпитаните от
районния съд свидетели Х.А. и К. В. не са били очевидци, а знаят за
насилието единствено от молителя, поради което показанията им също не
представляват годни доказателствени средства за установяване на процесните
актове. Останалите свидетели – С.Р. и Р. С., не са били очевидци и
показанията им не установяват релевантните за настоящия спор
обстоятелства. Други доказателства за авторството на домашното насилие, за
защита срещу което съдът е бил сезиран, няма.
2
Ето защо, обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени, а
молбата за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.
Като съобрази изхода на делото, съдът осъжда въззиваемия М. ИВ. Н.
да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 25 лева за молбата
му за защита, както и държавна такса в размер на 12.50 лв. за въззивната
жалба.
Предвид изхода на делото, въззиваемият няма право на разноски за
въззивното производство, но същият се осъжда да заплати на въззивницата
сумата от 400 лева – разноски за първата инстанция, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение (договор за правна защита и съдействие
на л. 96 от делото на СРС), и сумата също от 400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивното производство. По отношение на адвокатското
възнаграждение на въззивницата и с оглед възражението за неговата
прекомерност, въззивният съд прилага разпоредбата на § 1 от ЗР на ЗЗДН, във
вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК – въззивното производство не се отличава с фактическа
и правна сложност, протекло е в едно открито съдебно заседание за 16 минути
и в него не са събирани доказателства. Ето защо, съдът намалява размера на
заплатеното от въззивницата адвокатско възнаграждение от 800 лева (договор
за правна защита и съдействие на л. 14-гръб от настоящото дело) именно на
400 лева, в съответствие с разпоредбата на чл. 22 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Внесената от В. Н. С.
държавна такса от 15 лева за жалбата е недължимо платена (чл. 17, ал. 2 от
ЗЗДН) и подлежи на връщане, не на присъждане.
Водим от горното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 16.06.2021 г., постановено по гр.д.№ 59772/2020
г. на Софийския районен съд, 117 състав, вместо което ПОСТАНОВИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. ИВ. Н., ЕГН **********,
за издаване на заповед за съдебна защита срещу В. Н. С., ЕГН **********,
и ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която на
ответницата да бъдат наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА М. ИВ. Н. да заплати по сметка на Софийския градски съд
3
държавни такси в размер на 37.50 лева.
ОСЪЖДА М. ИВ. Н. да заплати на В. Н. С. сумата от 800 лева –
разноски за двете съдебни инстанции.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. ИВ. Н. за присъждане на
разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4