О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ І- 2319 27.11.2019
година, гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд, гражданско отделение- първи граждански състав, на двадесет и седми ноември през
две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня
Русева-Маркова
ЧЛЕНОВЕ:1.
Пламена Върбанова
2. мл.с.Марина Мавродиева
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно гражданско дело № 1677
по описа за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е с правно основание чл.274,ал.1,т.2 ГПК
и е образувано по частна жалба на Д.Д.Т. , гражданин на И., роден на **.**.****г.
в Л., И. и К.М.Т., гражданка на И., родена на **.**.****г. в Л., чрез адв.
Вирджиния Д.- САК, със съдебен адрес: гр.София 1434, район ,,Витоша“,
ул.,,Професор Александър Милев“№18, против Определение № 383 от 26.06.2019г.,постановено по гр.д.№ 634/2012г.
по описа на РС-Поморие в частта, в която са осъдени да заплатят на А.Ф.К., гражданин на
И., роден на **.**.****г. и Е.М.К. ,гражданин на И., родена на **.**.****г.,
двамата чрез пълномощника и съдебен адресат Биляна Дякова, сумата от
1 560,21 лева, представляващи съдебни разноски по делото, както и в
частта, в която районният съд е отхвърлил искането на Д.Д.Т. и на К.М.Т. за присъждане на разноски по гр.д.№ 6714/2014г. на ІІІ-то г.о. на
ВКС над размера от 1 144,99 лева до
претендирания размер от 5034,57 лева.
В частната жалба са изложени
обстоятелствени и подробни съображения
за неправилност и незаконосъобразност
на обжалвания първоинстанционен съдебен акт в частта,в която частните
жалбоподатели/ответници по гр.д.№ 634/2012г. на ПРС/ са били осъдени да заплатят на ищците разноски в
общ размер на 1560.21 лева.На първо място се навеждат доводи за това, че неправилно
районният съд приел, че ответниците Т. са дали повод за предявяване на исковата
претенция от А. и Е.К..Изложени са фактически обстоятелства по делото- че с Решение№144 от 02.01.2019г.,
постановено по гр.д.№6741/2014г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о., на основание
чл.303,ал.1,т.,5,предл. 1 от ГПК било отменено влязлото в сила решение №127 от
21.06.2013г. по гр.д.№634/2012г. на Поморийски районен съд, в частта, с
която Д.Д.Т. и К.М.Т. са осъдени да заплатят на ищците разноски по делото в
размер на 4831.47 лева. ВКС върнал делото за ново разглеждане от друг
състав на ПРС в тази му част,след което било постановено обжалваното по
настоящето дело определение.Обсъдени са фактическите обстоятелства по гр.д.№
634/2012г. на ПРС като се изтъква, че представения от ищците К. като доказателство
по делото нотариален акт за собственост №***, том *, дело №****/**.0*.20**г. на
нотариус Гергана Недина не бил доведен
до знанието на ответниците Т.. Последните не знаели за наличието на посочения
титул за собственост както преди вписването на възбраната(след издаване на
обезпечителна заповед по т.д.№24/2010г. по описа на БОС),така и след това;за
сочения по-горе нот.акт частните
жалбоподатели Т. разбрали едва след постановяване на решението по
гр.д.№634/2012г. по описа на ПРС,както
и твърдят, че след постановяване
на Решение№144/02.01.2019г. по гр.д.№6741/2014г. по описа на ВКС, ІІІ-то г.о,
на основание чл.402 от ГПК, поискали отмяна на допуснатото
обезпечение.Жалбоподателите Т. навеждат
довод относно причината за предявяване на иска по гр.д.№ 634/2012г. на
ПРС, а именно:че повод за това бил даден от ,,Ахелой резидънс“ЕООД
(Тремекс“ЕООД), който знаел, че имотът е собственост на ищците К., но въпреки
това като страна по т.д.№24/2010г. не поискал отмяна на допуснатото
обезпечение.на основание чл.402 от ГПК. Акцентира се и върху това, че в
исковата молба по гр.д.№ 634/2012г. на ПРС ищците посочили неправилен адрес на
ответната страна(при предоставени данни- адреси, електронна поща, вкл.
процесуален представител и съдебен адрес), с оглед препятстване участието й в
процеса. Крайният извод на частните жалбоподатели е за това, че
разноските по гр.д.№ 634/2012г.
на ПРС следвало да бъдат за сметка на ищците в първоинстанционното
производство, на основание чл.78,ал.2 от ГПК. В условията на евентуалност е
направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Заявява се, че с
поведението си ищците станали непосредствена причина за образуваното пред ВКС
дело за отмяна на решението на ПРС,последното дело се отличавало с особена
фактическа и правна сложност и продължило пет години, за което жалбоподателите
ангажирали процесуален представител.При разглеждане на делото от ВКС Д. и К.Т.
извършили разноски, които претендират и в тази връзка изтъкват,че тези разноски
следвало да се присъдят с решението по съществото на спора-т.е. претендира се
присъждане в полза на Д. и К.Т. на разноските по гр.д.№ 6741/2014г. по описа на
ВКС. Към частната жалба е представен списък на разноските по чл.80 ГПК във връзка с ч.ж. срещу
определение № 383/26.06.2019г. по гр.д.№ 634/2012г. на ПРС в размер на
адвокатски хонорар от 2 933,75 лева,като изявлението за присъждане на тези
разноски е заявен и се съдържа в списъка
на разноските.Представен е договор за правно обслужване, сключен между адвокат
Верджиния Дакова и доверителите Д. и К.Т.,
за процесуално представителство, защита и съдействие във връзка с обжалване
на определение № 383/26.06.2019г. по
гр.д.№ 634/2012г. на ПРС, за заплатено възнаграждение в размер на 1500 евро.
По жалбата е постъпил писмен
отговор от насрещната страна А. и Е.К.,чрез
процесуалния им представител адвокат Биляна Дякова.На
първо място се сочи, че м обезпечителното производство по т.д. № 24/2010г. на
БОС били представени документи,установяващи правото на собственост на А. и Е.К.
върху недвижимия имот,за което ответниците Т. били уведомени като страна по
обезпечителното производство.На следващо място се твърди, че липсвала грешка в
регистрите към АВп., за което липсвали
доказателства по делото; дори обаче и да имало такава грешка, никой от
ответниците след узнаването й не предприел действия с оглед вдигане на
възбраната. В писмения отговор ответниците по частната жалба подчертават, че
във всички фази на производството по делото Д. и К.Т. били надлежно представлявани и защитавани от
адвокат. Навеждат се доводи, че разноските не следвало да се възлагат върху
ищците К., тъй като последните не само че не дали повод за образуване на
делото, но и претенциите им били основателни и доказани. Развиват се
съображения в тази насока. Моли се частната жалба да бъде оставена без
уважение, като въззивният съд потвърди
атакуваният съдебен акт, а в случай, че бъде изменен- да се възложат
всички разноски по делото върху ответниците(частните жалбоподатели) или
разноските да останат за страните така, както са ги направили.Моли се
присъждане на разноските по делото, като се представя договор за правна помощ и съдействие за
платено адвокатско възнаграждение от 400 лева.
Срещу
определение №
383/26.06.2019г. по гр.д.№ 634/2012г. на ПРС
е предявена и насрещна частна жалба от А.К. и Е.К., в която се изразява
недоволство от определението на районния съд в частта, в която са възложени
разноски върху ищците К.; развити са съображения за това.
Районният
съд е връчил препис от насрещната частна жалба на А. и К.Т., които в писмен
отговор чрез процесуалния си представител адвокат Верджиния Дакова заявява
становище за неоснователност и необоснованост на същата.
Бургаският Окръжен съд намира
частната жалба на жалбоподателите Д. и К.Т. за допустима като предявена от
процесуално легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законовия срок, отчитайки за това
разпоредбите на чл. 62,ал.2 ГПК и чл.60,ал.6 ГПК.
С оглед доказателствата по
делото и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският Окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна
следното:
По силата на договор за
покупко- продажба, обективиран в нотариален акт№***/**.0*.20**г., том *, рег.№2***,
дело№ *** на нотариус Гергана Недина, А.К. и Е.К. придобили от ,,Тримекс“ ЕООД (,,Ахелой
резидънс“), недвижим имот с идентификатор 000833.6.437.1.32 по КККР на
гр.Ахелой, община- Поморие.
Горепосоченият нотариален акт
е бил вписан под №***/**.0*.20**г.,т.*, дело№1***/20**г. в СлВп- Поморие, чрез
подреждането му в съответната книга, като била допусната фактическа грешка при
въвеждането на информация относно имота в имотния регистър(констатирана и
отстранена в ИКАР на 01.09.2010г.),видно
от писмо от 20.09.2010г. на Директора
на РД-Бургас/ л. 61 от делото на ПРС/.
По предявена от Д.Д.Т. и К.М.Т.
искова претенция с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, във
вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, срещу ,,Ахелой резидънс“/предишно
наименование „Тремекс” ЕООД/, е било образувано
т.д. №24/2010 г. по описа на БОС.По искане на ищците по това дело- Д. и К.Т.,
за обезпечаване на иска им, с Определение№532/17.08.2010г. съдът е допуснал
обезпечението на иска чрез налагане на обезпечителна мярка ,,възбрана“ върху
недвижим имот с идентификатор 000833.6.437.1.32 по КККР на гр.Ахелой,
общ.Поморие.
С молба от 26.03.2012г./лист
83 от делото на РС-Поморие/, А.К. и Е.К.
са поискали отмяна на допуснатото обезпечение, тъй като възбранения имот е
тяхна собственост и не принадлежи на ,,Ахелой резидънс“,.
С Определение№398/19.04.2012г.
по т.д.№24/2010г., молбата е оставена
без разглеждане , тъй като съдът е намерил, че молителите като трети на обезпечителното производство
лица не са легитимирани да искат отмяната му; това определение е потвърдено с
Определение №209/05.07.2012г. по ч.т.д.№165/2012г. на БАС.
С
Определение№668/29.05.2019г., постановено по гр.д.№24/2010г. , Бургаският
окръжен съд е отменил допуснатото с Определение№532/17.08.2010г. обезпечение на
иска на Д.Д.Т. и К.М.Т. чрез налагане на
обезпечителна мярка ,,възбрана“ върху недвижим имот с идентификатор
000833.6.437.1.32 по КККР на гр.Ахелой, общ.Поморие.
Междувременно- на 19.10.2012г.,
пред Районен съд.-Поморие е предявена искова молба
от А.К. и Е.К., чрез адв. Биляна Дякова, против ответниците : “Ахелой резидънс“ ЕООД, Д.Т. и К.Т.,
с искане за приемане за установено спрямо тях, че недвижим имот с идентификатор
000833.6.437.1.32 по КККР на гр.Ахелой, общ.Поморие, не принадлежи на
ответниците и моли вдигане на наложената върху имота възбрана.
Ответниците Д. и К.Т. били
призовани при условията на чл.48 ГПК/чрез публикация в неофициалния раздел на
„Държавен вестник“./; по тази причина в развилото се съдебно призводство им е бил назначен особен представител.
С решение№127 от 21.06.2013г.,постановено по
гр.д.№634/2012г. по описа на ПРС, е бил уважен иска на ищците А.К. и Е.К. спрямо първият ответник- ,, Ахелой резидънс” ЕООД,като
е прието, че същият не е собственик на
имот с идентификатор 00833.6.437.1.32; съдът
е счел за недопустима исковата
претенция и е прекратил производството в
частта за приемане за установено, че ответниците Д.Т. и К.Т. не са собственици на посочения недвижим имот;
прекратено е производството и в частта относно искането на ищците за вдигане на наложена върху описания имот възбрана.
Със същото решение ответниците
Д.Т. и К.Т. са осъдени да заплатят на ищците К. сумата от 4831.47 лева,
представляваща разноски по делото; отхвърлена е претенцията на ищците против
ответника ,,Ахелой резидънс“ЕООД за присъждане на разноски,тъй като с писмения
отговор по исковата молба този ответник признал иска и поведението му не било причина за
предявяване на иска.
На 18.06.2014г. от Д.Т. и К.Т.
била предявена молба с правно основание чл.303,ал.1,т.5 ,предл.1 от ГПК, по
което било образувано гр.д.№ 6741/2014г. по описа на ІІІ-то г.о. на ВКС. С
постановено по това дело Решение№144/18г. е
уважена подадената молба за отмяна на първоинстанционното решение само в частта
за разноските и делото в тази му част е върнато за ново разглеждане от друг
състав на ПРС;дадени са указания- присъждане на разноските в отменителното
производство, развило се пред ВКС , да стане с акта на първоинстанционния съд.
Първоинстанционният съд е дал
възможност на всяка от страните с писмена молба да заяви становище по
разноските в съдебното производство;с писмена молба процесуалният представител
на Алън и Е.К.-адвокат Биляна Дякова претендира
разноските да останат за ответниците Т.; респ.- за всяка от страните по начина,
по който са извършени. Процесуалният представител на Д. и К.Т. заявява подробни възражения срещу присъждане на
разноските в тежест на доверителите й; при условията на евентуалност заявява
възражение за недействителност на същите
и за прекомерност.
При така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Отговорността за разноски е
особен вид имуществена (гражданска) отговорност, която може да се реализира
единствено в хода на висящ съдебен процес – така тя е дефинирана и в практиката
на ВКС (Решение № 189/20.06.2014 г. по гр.д. № 5193/2013, IV ГО).
Нормата на чл. 78,ал.1 ГПК
предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, да се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска.От цитираната разпоредба следва, че съдебни разноски в полза на ищците К. би
следвало да се присъдят само ако исковите претенции срещу ответниците Т. бяха
уважени,респ.-съразмерно на уважените искови претенции.
В случая обаче от диспозитива
на решение № 127/21.06.2013г. по гр.д.№ 634/2012г. на РС-Поморие става видно, че производството по исковете на
К. срещу ответниците Т. е прекратено, поради което и по аргумент от разпоредбата
на чл.78,ал.4 ГПК се налага категоричния извод-че разноски в
тежест на ответниците Т. не следва да се
присъждат.Това е така, тъй като видно от мотивите на първоинстанционния
съд,производството спрямо ответниците Т. е прекратено поради недопустимост на
исковите претенции.При това положение неправилно първоинстанционният съд е
присъдил разноски в тежест на ответниците Т.,разглеждайки и обсъждайки
хиротезата на чл.78,ал.2 ГПК поради което определението в обжалваната част е
неправилно и като такова следва да се отмени.
Съдът намира за обосновано,
правилно и законосъобразно обжалваното определение в частта, в която районният
съд е отхвърлил искането на Д.Д.Т. и на К.М.Т. за присъждане на разноски по гр.д.№ 6714/2014г. на ІІІ-то г.о. на
ВКС над размера от 1 144,99 лева до
претендирания размер от 5034,57 лева.
Съображенията на съда за това
са следните:
В
производството по чл.303,ал.1,т.5,предл.1 ГПК ,развило се по молба на
молителите Т. по гр.д.№ 6741/2014г. по
описа на ІІІ-то г.о. на ВКС, молителите Т. са направили разноски, които
претендират и които подлежат на разглеждане и присъждане от първоинстанционния
съд,тъй като първоинстанционното решение
в частта за разноските е отменено.
С оглед твърдението в
частната жалба на жалбоподателите Т.- че възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение не било направено от А. и Е.К. следва да се
отбележи, че в протокол от открито с.з. на 12.10.2015г. по гр.д.№ 6714/2014г.
на ІІІ-то г.о. на ВКС адвокат Дякова като процесуален представител на ответниците по молбата/ А. и Е.К./ е заявила
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на Т., което възражение на основание чл. 78,ал.5 ГПК настоящият съдебен състав намира за
основателно. Сочените от адв. Вирджиния Д. съображения за фактическа и правна
сложност на делото, което явствало и от продължителността на производството по
гр.д.№ 6714/2014г. на ІІІ-то г.о. на
ВКС, не се споделят от БОС, тъй като от касационното дело е видно, че продължителността
му е била наложена от постановеното на два пъти спиране на производството до приемане на тълкувателни решения по ТД
№7/2014г. на ВКС и ТД № 5/2015г. на ВКС.При това положение и на основание чл. 9,ал.4,изречение второ от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
правилно районният съд е определил възнаграждение от 1000 лева на адв.Вирджиния
Дакова, респ.- общ размер на разноските пред ВКС в размер на 1144,99 лева.
Адвокат Биляна Дякова като процесуален представител
на ответниците по частната жалба- А. и Е.К., е предявила насрещна частна жалба срещу постановеното от
първоинстанционния съд определение, каквато
процесуална възможност при обжалване на
съдебни определения Гражданско-процесуалния кодекс не предвижда;по
тази причина предявената насрещна частна
жалба е недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по
нея се прекрати. Съдът намира за необходимо
да отбележи, че дори да приеме
така наречената „насрещна частна жалба“
като частна жалба срещу първоинстанционното определение,то същата е просрочена и като такава не подлежи на
разглеждане, тъй като е предявена след повече от един месец след изтичане на
срока за обжалване на първоинстанционното определение от А. и Е.К..
В тежест на ответниците по
частната жалба, на осн. чл.81 ГПК и с оглед изхода на делото /чл.78,ал.1 ГПК/
следва да се присъдят разноските на частните жалбоподатели Т. както следва: за платена по сметка на
БОС държавна такса от 15 лева и за
заплатено адвокатско възнаграждение от 2 933,75 лева /1500 евро/, за което
възнаграждение възражение за прекомерност не е заявено от ответниците по
частната жалба.
Мотивиран от изложеното
Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 383/26.06.2019г. по гр.д.№
634/2012г. по описа на РС-Поморие в частта, с която Д.Д.Т. , гражданин на И.,
роден на **.**.****г. в Л., И. и К.М.Т., гражданка на И., родена на **.**.****г.
в Л., чрез адв. Вирджиния Дакова- САК, със съдебен адрес: гр.София 1434, район
,,Витоша“,ул.,,Професор Александър Милев“№18, са осъдени да заплатят на А.Ф.К.,
гражданин на И., роден на **.*.****г. и Е.М.К. ,гражданин на И., родена на **.**.****г.,
двамата чрез пълномощника и съдебен адресат Биляна Дякова, сумата от
1 560,21 лева, представляващи съдебни разноски по делото.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 383/26.06.2019г.
по гр.д.№ 634/2012г. по описа на РС-Поморие в частта,в която районният съд е отхвърлил искането на Д.Д.Т. и на К.М.Т. за присъждане на разноски по гр.д.№ 6714/2014г. на ІІІ-то г.о. на
ВКС над размера от 1 144,99 лева до
претендирания размер от 5034,57 лева.
ОСТАВЯ без разглеждане и
ПРЕКРАТЯВА производството по НАСРЕЩНА
ЧАСТНА ЖАЛБА,респ.-ЧАСТНА ЖАЛБА срещу
определение № 383/26.06.2019г. по гр.д.№ 634/2012г. по описа на РС-Поморие,
предявена от А.Ф.К., гражданин на И., роден на **.**.****г. и Е.М.К. ,гражданин
на И., родена на **.**.****г., двамата чрез пълномощника и съдебен адресат Биляна
Дякова, съдебен адрес: гр.варна,ул.“Васил Априлов“№8,партер.
ОСЪЖДА А.Ф.К., гражданин на И., роден на **.**.****г.
и Е.М.К. ,гражданин на И., родена на **.**.****г., двамата с пълномощника и
съдебен адресат Биляна Дякова, съдебен адрес: гр.Варна,ул.“Васил
Априлов“№8,партер, да заплатят на Д.Д.Т. , гражданин на И., роден на **.**.****г.
в Л., И. и К.М.Т., гражданка на И., родена на **.**.****г. в Л., представлявани
от адв. Вирджиния Дакова- САК, със
съдебен адрес: гр.София 1434, район ,,Витоша“, ул. ,,Професор Александър
Милев“№18,съдебно-деловодни разноски по настоящето дело в размер на 2948,75
лева.
Определението може да се обжалва
с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/мл.с.