О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 07.04.2021г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, V състав, в закрито съдебно заседание
на седми април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар и с участието
на
прокурора
като разгледа
докладваното
от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 638 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на
чл. 248 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/ във вр. с чл.144 от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Производството
по административно дело № 638/ 2020 година по описа на Административен съд –
Стара Загора е образувано по жалба на „Дизайн
65“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, бул. М. М. Кусев“
№ 58, ет.2, ап.2, подадена чрез пълномощника му адв. Р.З. от САК, против
Решение на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации
и конкурентоспособност“ 2014-2020 за одобряване на Списък на предложените за
отхвърляне проектни предложения по петнадесета оценителна сесия, в частта му, с
която е отказано да бъде предоставена безвъзмездна
финансова помощ на „Дизайн 65“ ООД по процедура BG16RFOP002-073 „Подкрепа на
микро и малки предприятия за преодоляване на икономическите последствия от
пандемията COVID -19“, за проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-14462.
С Определение №
2/ 05.01.2021г. жалбата е оставена без разглеждане и е прекратено
производството по делото, поради оттегляне на оспорения административен акт в
обжалваната му част. Със същото определение Министерство на икономиката е
осъдено да заплати на „Дизайн 65“ ООД,
гр. Стара Загора, сумата от 928 лева, представляваща направените от
жалбоподателя разноски по делото.
С Определение №
3287/ 11.03.2021г. по адм. дело № 2768/ 2021г. по описа на ВАС, на
Административен съд – Стара Загора е изпратено за произнасяне по компетентност
искането, направено в частната жалба против Определение № 2/ 05.01.2021г. по
адм. дело № 638/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, за
изменение на определението в частта за разноските.
С
обективираното искане за изменение на определението в частта му за разноските в
подадената от Главен директор на ГД „Европейски фондове за
конкурентоспособност“ в Министерство на икономиката, в качеството му на
Ръководител на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014
- 2020, частна жалба против Определение № 2/ 05.01.2021г., се оспорва наличието
на основание за присъждане в полза на жалбоподателя на направените от него в
производството по делото разноски, като се поддържа и несъответствие на размера
на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение с фактическата и правна
сложност на спора, при своевременно направено възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът
– „Дизайн 65“ ООД, гр. Стара Загора, чрез пълномощника
си по делото, е представил писмено становище, с което оспорва допустимостта и основателността
на направеното искане за изменение на определението в частта за разноските.
Поддържа, че искането е просрочено и е подадено от лице без представителна
власт, а присъдените разноски са доказани по основание и по размер,
своевременно са поискани, като липсва основание за определянето на заплатеното и
присъдено адвокатско възнаграждение като прекомерно, с оглед действителната
фактическа и правна сложност на спора – предмет на делото.
Искането
на Главен директор на ГД „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в
Министерство на икономиката, в качеството му на Ръководител на УО на Оперативна
програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 – 2020 за изменение на определението
в частта му за разноските, като направено в законово установения срок по
чл.248, ал.1 от ГПК /с подадената частна жалба срещу Определение № 2/
05.01.2021г. по адм. дело № 638/ 2020г. по описа на АС – Стара Загора/, от легитимирано
лице - страна по делото /чрез процесуалния му представител/, е процесуално
допустимо.
Разгледано
по същество е неоснователно.
С постановеното
по делото Определение № 2/ 05.01.2021г., на основание чл.159, т.3 във връзка с
чл. 156, ал.1 и ал.2 от АПК, е оставена без разглеждане жалбата на „Дизайн 65“ ООД, гр. Стара Загора, против Решение
на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 за одобряване на Списък на предложените за
отхвърляне проектни предложения по петнадесета оценителна сесия, в частта му, с
която е отказано да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на „Дизайн
65“ ООД по процедура BG16RFOP002-073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID -19“, за
проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-14462, поради
оттегляне на оспорения административен акт в обжалваната му част с
последващо Решение № РД-16-1380/ 10.12.2020г. на Ръководителя на Управляващия орган на
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 и е прекратено производството по
административно дело № 638/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара
Загора.
Със същото определение Министерство на
икономиката е осъдено да заплати на „Дизайн
65“ ООД, гр. Стара Загора, сумата от 928 лева, представляваща направените от
жалбоподателя разноски по делото /внесена
държавна такса в размер на 78 лева и 850 лева – договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат/.
Условията
за възникване, съществуване и надлежно упражняване на процесуалното право да се
иска изменение на съдебния акт в частта за разноските, като една от хипотезите
за преразглеждане на въпроса за разпределението на отговорността за разноски,
са регламентирани в разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената
норма, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен
срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. Първата хипотеза на
чл.248, ал.1 от ГПК обхваща случаите, при които съдът при постановяване на
решението респ. определението не се е произнесъл по надлежно заявено искане за
присъждане на разноски. При втората хипотеза на чл.248, ал.1 от ГПК е налице
произнасяне на съда по дължимостта на претендираните разноски, като се иска
промяна на вече постановения съдебен акт в частта за разноските поради грешка –
фактическа или в правните изводи на съда.
Направеното
от Ръководителя на УО на ОПИК искане за изменение на Определение № 2/
05.01.2021г. в частта за разноските, се основава на втората хипотеза на чл.248,
ал.1 от ГПК, в който случай основателността на искането за преразглеждане на
въпроса за разпределението на отговорността за направените в хода на съдебния
процес разноски, е обусловено от наличието на явни фактически грешки /погрешно
изчисляване/, грешки във фактическите констатации или в правните изводи на съда
при произнасянето по въпроса за разноските.
Съдът намира,
че с оглед изложените в обективираното в подадената от Ръководителя на УО на
ОПИК частна жалба против Определение № 2/ 05.01.2021г. искане за изменение на определението
в частта за разноските доводи, същото не се основава на твърдения за неверни
констатации или за допуснати грешки -
фактически или в правните изводи на съда, при произнасянето по искането на
страната за присъждане на направените по делото разноски. По същество с
направеното искане се оспорва правилността на правния извод на съда и на
обуславящите го мотиви, относно възлагането в тежест на ответника на направените
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение и размера на присъденото
адвокатско възнаграждение. Предвид изричната разпоредба на чл.143, ал.2 от АПК
/че подателят на жалбата има право на разноски и при прекратяване на делото
поради оттегляне на оспорения от него административен акт/, очевидно изложените
съображения, че в случая оттеглянето на оспорения административен акт като
резултат се явява благоприятно за жалбоподателя, са абсолютно ирелевантни и не
могат да обосноват промяна на формирания от съда извод за дължимостта на
направените, доказани по основание и по размер и своевременно поискани от оспорващия
разноски по делото и възлагането им в тежест на ответника на основание чл. 143,
ал.2 от АПК. Липсва и основание за промяна размера на присъдените разноски за
адвокатско възнаграждение, независимо от своевременно направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност. По делото е
осъществено процесуално представителство от упълномощения адвокат, като договореното,
заплатено и присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 850 лева, е близко
до минималното адвокатско възнаграждение по чл.8, ал.1, т.3 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /814 лева,
определено спрямо засегнатия материален
интерес от оспореното Решение на
Ръководителя на УО на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“
2014-2020 за отказ да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на „Дизайн
65“ ООД по процедура BG16RFOP002-073 „Подкрепа на микро и малки предприятия за
преодоляване на икономическите последствия от пандемията COVID -19“, за
проектно предложение № BG16RFOP002-2.073-14462 на стойност 9 678лв./. В този смисъл
не може да се приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно
нито от гл.т на осъществената правна защита по делото, нито от гл. т на съответствието
му с действителната фактическа и правна сложност на спора – предмет на делото,
което да обуслови присъждането му в редуциран размер, още повече, че както беше
посочено, разликата между размера на заплатеното /съотв. присъденото/ и
минималното адвокатско възнаграждение, е 36 лева.
Доколкото произнасянето по въпроса за
разноските и тяхното възлагане в тежест на ответника, не се основава на грешки
в обуславящите го фактически и правни основания, не е налице основание за преразглеждане
на въпроса за разпределението на отговорността за направените в хода на
съдебния процес разноски и за техния размер. С оглед на което искането за
изменение на определението в частта му за разноските, следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.248 от ГПК, Старозагорският административен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Главен
директор на Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност“ в
Министерство на икономиката, в качеството му на Ръководител на Управляващия
орган на Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014 - 2020, за
изменение на Определение № 2/ 05.01.2021г., постановено по административно дело
№ 638/ 2020г. по описа на Административен съд – Стара Загора, в частта му за
разноските, като неоснователно.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: