Решение по дело №784/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/, вр. чл. 208 и сл. от Адмиистративнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Началник Сектор Охранителна полиция в Пето РУ при ОДМВР – Бургас, против решение № 243 от 23.03.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 792/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление/НП/ № 22-3388-000132 /01.09.2022 г. на началник група, сектор "Охранителна полиция"/ОП/, при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи/ОД МВР/ Бургас, Пето РУ, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо на Р.С.Р. е наложена глоба в размер на 200. 00/двеста/ лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство/МПС/ за срок от 6 /шест/ месеца.

Касационният жалбоподател, редовно уведомен, не се явява и не изпраща процесуален представител.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява, но е взел становище по касационната жалба, като оспорва същата и моли за отхвърлянето й.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

Районен съд Бургас с решение №243 от 23.03.2023г. по административнонаказателно дело № 792/2023г. е потвърдил наказателно постановление/НП/ № 22-3388-000132/01.09.2022г. на началник група, сектор "Пътна полиция"/ПП/, ОД МВР Бургас, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо от същия Закон на Р.Р. е била наложена глоба в размер 200. 00 /двеста/ лева и същият е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство/МПС/ за срок от 6 /шест/ месеца.

За да постанови оспореното решение районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но материалният закон е приложен неправилно.

Жалбоподателят е управлявал собствения си лек автомобил на 13.08.2022г., който не е бил регистриран по надлежния ред. Автомобилът е бил със служебно прекратена регистрация на 30.06.2022 г. по чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Обосновал е извод, че Р. не е осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, тъй като липсват доказателства за наличие на субективната страна на деянието, тъй като не е било спазено изискването на чл.143, ал.10 ЗДвП, която предвижда уведомяване на собственика за прекратената регистрация от страна на контролните органи.

Касационният жалбоподател твърди, че задължителната застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите за процесния автомобил е била валидна до 18.05.2022г., като уведомяването за дерегистрацията не е елемент на фактическия състав и като непредпазливо деяние същото подлежи на санкция от страна на компетентните органи.

Решението на въззивната инстанция е валидно, допустимо и правилно.

Според правилото на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането/К3/ и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. Анализът на тази разпоредба сочи, че законодателят е вменил в задължение на компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, едновременно да уведоми собственика на превозното средство. Няма спор, че на 13.08.2022г. Р. е управлявал собствения си автомобил, със служебно прекратена регистрация на 30.06.2022 г., на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в резултат на уведомление от Гаранционният фонд до сектор "Пътна полиция" ОД МВР Бургас. В конкретния случай обаче, след прекратяване регистрацията на автомобила, уведомяване на собственика не е било извършено. При положение, че не е реализирано императивно изискуемото изискване, да се уведоми собственика на превозното средство, не е осъществена хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради което водачът не следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. В този смисъл е тълкувателно постановление/ТП/ № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегии на Върховния административен съд.

Предвид изложеното решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, ведно с потвърденото с него наказателно постановление.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд Бургас, двадесет и шести състав,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 243 от 23.03.2023 г., постановено по административнонаказателно дело № 792/2023 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление/НП/ № 22-3388-000132 /01.09.2022 г. на началник група, сектор "Охранителна полиция"/ОП/, при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОД МВР/ Бургас, Пето РУ, с което за нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 3, пр. първо на Р.С.Р. е наложена глоба в размер на 200.00/двеста/ лева и е лишен от право да управлява моторно превозно средство /МПС/ за срок от 6 /шест/ месеца.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: