Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Плевен,
08.11.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в
публично заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесетата година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
МЕТОДИ ЗДРАВКОВ
при
секретаря ……… Анелия Докузова ….…… и в присъствието на прокурора …………………......……… като разгледа
докладваното от ………… член-съдията Здравков ..………………. в.гр. дело № 665 по описа
за 2019год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 1233 от 02.07.2019г. по гр.д. № 1623/2019г.
на РС гр.Плевен /ПлРС/, съдът е осъдил на основание чл.178 ал.1, т.3 вр.с чл.179 ал.1 ЗМВР,
ОД на МВР-Плевен, *** да заплати на
Х.М.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 2 126,36лв.,
представляваща обезщетение за положен извънреден труд, резултат на
преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01 април 2016г. – 14 март
2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ - 14.03.2019г. до
окончателното й изплащане.
Осъдил на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявана от К.Н., ДА
ЗАПЛАТИ на Х.М.Х., ЕГН **********,***
сумата от 230,11лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 2 126,36лв.,
за периода 31.08.2016г. -14.03.2019г.
Осъдил на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявана от К.Н., ДА
ЗАПЛАТИ на Х.М.Х., ЕГН **********,***, сумата от 420лв. - деловодни разноски.
Осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ***, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***, представлявана от К.Н., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС, сумата от
135лв. - държавна такса.
Срещу така постановеното решение пред
Плевенски окръжен съд е постъпила въззивна жалба от Областна Дирекция на МВР - Плевен, в която се
твърди, че решението е неправилно – съдът е приел в противоречие със Закона, че положения
от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата - НСОРЗ. За процесния период от 01.04.2016г. до 14.03.2019г.
твърдят, че са действали три такива Наредби – от 19.08.2014г., от 25.05.2015г.
и от 29.07.2016г. за реда, за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих
и почивките за държавните служители от МВР. Същите са специални спрямо НСОРЗ и втората
и третата Наредби не са предвиждали както чл.9 ал.2 НСОРЗ нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент 1,143 за разлика от действалата преди тях
Наредба от 19.08.2014г. Съгласно ЗМВР и чл.3 ал.3 от тези Наредби изрично е
предвидено, че служителите на МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за
разлика от държавните служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Излагат съображения, че по делото е установено, че на
ищеца ежемесечно е изплащано допълнително възнаграждение по 0,25лв. повече за
всеки час нощен труд. Навеждат доводи, че ПлРС не е обсъдил представеното от тях
Писмо от 29.08.2011г. на МТСП, според което разпоредбата на чл.9 ал.2 НСОРЗ не
може да се използва за генериране на извънреден труд. Твърдят, че получените
часове в повече от превръщането на нощните часове в дневни със сочения
коефициент не са извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, защото ищецът не
е работил извън установеното му с График работно време за длъжността му.
Като
представят писмени бележки, претендират отмяната на обжалваното решение и
отхвърляне на предявените искове, както и присъждане на направените по делото
разноски за двете съдебни инстанции и адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита от по 100лв. за всяка инстанция.
Ответникът по въззивната жалба Х.М.Х. от гр.Ч. Б., ЕГН ********** изразява становище за нейната
неоснователност и пледира за потвърждаване на атакуваното с нея
първоинстанционно решение чрез пълномощника адв. В. П. ***, както и за
разноските във въззивното производство.
Като взе предвид данните по делото,
оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен
състав намира разглеждането на жалбата за процесуално допустимо, а по същество
жалбата за частично основателна, предвид следните съображения:
Между
страните няма спор, че ищецът Х.М.Х. е в служебно правоотношение с ОД МВР
гр.Плевен, по силата на което изпълнява длъжността „***“, в РУ – гр.Ч. Б..
Безспорно
е също така, че за процесния период от 01.04.2016г.
до 14.03.2019г. ищецът е полагал труд на смени при 12-часов режим на работа, при сумарно изчисляване на
работното време и тримесечно отчитане на отработеното време.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР , брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни такива. Сред предвидените в същия
закон допълнителни възнаграждения, е и допълнително месечно възнаграждение за
извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3.
Намерил, че според нормата на чл.187, ал.9
от ЗМВР „Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период 01.04.2016г.– 14.03.2019г., са действали последователно
Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592
от 25.05.2015г. и Наредба №8121з-776/29.07.2016г., издадени от Министъра
на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3,
ал.3 и в посочените наредби са идентични и гласят, че „При работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период“.
Приел, че в Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. - чл.31, ал.2 изрично предвижда, че при сумирано
отчитане на отработеното време, общият брой часове положен труд между 22,00ч. и
6,00ч., за отчетния период, се умножава по 0,143. Цитираната наредба е отменена
с приемане на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. на Министъра на вътрешните
работи, която от своя страна, е отменена с Решение №8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм. д. №5450/2016г. На 02.08.2016г. е обнародвана Наредба
№8121з-776/29.07.2016г.
Съобразил обстоятелството, че в Наредба
№8121з-592/25.05.2015г. и в Наредба №8121з-776/29.07.2016г., липсва изрична
разпоредба, съответстваща на разпоредбата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.,
за преобразуване на часовете положен нощен труд, с коефициент 1,143. Приел, че
липсата на такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана
за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен,
каквато изрична забрана би била и противоконституционна, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава
непълнота в специалната уредба намерил, че субсидиарно се прилага
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
(обн. ДВ от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е
предвидено, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове да се
превръщат в дневни, с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място - 1,143.
На
изложените съображения, исковата претенция на ищеца Х.Х., за заплащане на
извънреден труд в процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, приел за доказана по своето основание. По делото
установил, видно от представените и приети Графици и заключение по ССЕ, че за
процесния период, ищецът е полагал нощен труд, в посочените в ИМ часове – 2 224 часа. Във връзка с направеното твърдение в отговора на исковата молба, че на
ищецът му е заплатен нощния труд в размер на 0,25 лв. за всеки час /съгласно
ставката по чл. 8 НСОРЗ/ намерил, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл.9, ал.2 НСОРЗ, се извършва при сумирано
изчисляване на работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове
не се прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл. 8 НСОРЗ, за
всеки отработен час или за част от него, между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., на
работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за
нощен труд, в размер не по-малък от 0, 25лв. Приел, че двете разпоредби се
прилагат едновременно, т.е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове
се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Предвид изложеното и заключението на в.л. Т. И. осъдил
ответникът ОД на МВР - Плевен, да заплати на ищеца Х.Х. сумата от 2 126,36лв –
възнаграждение за положен от него извънреден труд, резултат на преобразуване
на нощен към дневен труд, за периода 01 април 2016г. – 14 март 2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на ИМ - 14.03.2019г. до окончателното й
изплащане.
Поради основателност на главната претенция, приел за основателна
и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава. Възнаграждението за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
за което е установен срок, месечно или тримесечно сумарно отчитане на работното
време. Намерил, че ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в
който е следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
заключението на вещото лице съдът приел, че дължимата лихва за забава за
31.08.2016г. -14.03.2019г. върху неизплатеното възнаграждение за извънреден
труд от 2 126,36лв., за периода от 01.04.2016г. – 14.03.2019г., възлиза общо на сумата от 230,11лв., до който размер
уважил предявеният иск.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
Част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор
подлежат единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно
е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е приел липса на нормативна
уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При
липсата на специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното приложение
на чл.9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо
правило при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление
на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и нощното /7 часа/ работно
време. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
МВР в неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от Кодекса на труда и Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата.
В
подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. № 1144/2018г. на
ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с основния правен
принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 КРБ и
чл.14 ЕКЗПЧОС.
По
отношение на направеното с въззивната жалба възражение, че в процесния случай
не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143, ал.1 КТ по съображения, изложени в
приложеното по делото писмо с изх. № 94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство
на труда и социалната политика (МТСП), същото е частично основателно само за
периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г., но поради действието на чл.9Г от НРВПО,
а не по доводите на ответника. Съображенията за това са следните:
Посоченото писмо
няма нормативна сила и разширителното му анализиране би довело до противоречиви
разбирания относно приложението на НСОРЗ и НРВПО досежно наличието на
извънреден труд в случаите на преизчисляване по чл.9,
ал.2 НСОРЗ.
Според чл.143 КТ
извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него
работно време. Съгласно чл.142,
ал.2 КТ работодателят може да установява сумирано изчисляване на работното
време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде
повече от 6 месеца. Работното време на държавните служители в МВР, работещи на
8-, 12- или 24-часови смени, се изчислява сумирано за тримесечен период предвид
чл.187
ал.3, изр.1 ЗМВР. Сумираното изчисляване на работното време е форма на
отчитане на работното време, при която установената нормална продължителност на
работното време се спазва средно за определен по-продължителен период от време,
който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване
продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не
съществува задължение през всеки календарен период (седмица, месец) да
осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време,
което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица съгласно чл.187,
ал.1 ЗМВР.
На 01.01.2018 г. е
влязла в сила нормата на чл.9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) от НРВПО, съгласно
която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода,
за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от
часовете, определени съгласно чл.9Б от Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл.149 КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.
По-късно по силата
на § 3 от Постановление на Министерския съвет № 131 от 05.07.2018г. за
изменение и допълнение на Наредбата
за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г.,
в сила от 17.07.2018г.) в чл.9Г думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая са
извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със
сигурност е над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО, както ги
изчислява и вещото лице в заключението си. По-важното е, че същите са
определени от нормата на чл.9Г НРВПО за извънреден труд, защото са повече от
часовете, отработени по График за дежурствата при работодателя.
За периода от
01.01.2018г. до 17.07.2018г. е действало правилото на чл. 9Г
(нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от НРВПО, съгласно което извънредният труд се
отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на
работното време обаче отработените часове (фактически отработените часове, към
които се прибавят часовете, получени след превръщане на нощните часове в дневни
с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния период и се съпоставят с
работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този
период. Именно в края на отчетния период се извършва преценката за наличието на
положен извънреден труд и съответно тогава става дължимо възнаграждението за
положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г
НРВПО намира приложение за два от периодите на отчитане (01.01.2018г. –
31.03.2018г. и 01.04.2018г. – 30.06.2018 г.), но не и за положените за периода
от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те попадат в
отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях
преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към 30.09.2018
г., когато вече действа новата редакция на чл.9Г от
НРВПО (изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г.).
Съобразно
неоспореното заключение на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза за периода от 01.01. 2018г. до 30.06.2018г. на ответника са се
дължали общо 497,17лв. главница и 41,68лв. лихви, които следва да се извадят от
общия размер на възнаграждението за извънреден труд, изчислено от вещото лице
за целия исков период в размер на 2 126,36 лева. Получената сума възлиза на 1 629,19
лева, до който размер искът се явява основателен, като за горницата над тази
сума до пълния предявен размер от 2 126,36 лева искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Така
и за лихвата - от присъдената сума от 230,11лв. следва да се извади сумата от 41,68лв.
За периода от 01.04.2016г. до 14.03. 2019г. се дължат 188,43лв. лихви върху
главницата от 1 629,19лв., а за разликата до 230,11лв. - до пълния размер
на присъдената сума искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При
тези мотиви въззивната жалба се явява частично основателна. На основание чл.271, ал. 1 ГПК първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в Частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на въззиваемия сумата над 1 629,19лв.
до пълния предявен размер от 2 126,36лв., представляващи дължимото и
неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 243,67 часа,
получени след преизчисляване с коефициент 1, 143 на положения от въззиваемия за
периода от 01.04.2016г. до 14. 03.2019г. 2 224 часа нощен труд в дневен, ведно
със законната лихва от 14.03.2019г. до окончателното плащане, като вместо него
следва да се постанови, че искът се отхвърля като неоснователен за горницата.
Решението следва да се отмени и за
лихвата, разноските и дължимата д.т. от ответното ОД МВР гр.Плевен в Частите, с
които ответникът е осъден да плаща на ищеца сумата над 188,43лв. до пълния предявен размер от 230,11лв., представляваща
дължимата лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 01.04.2016г.
до 14.03.2019г., а за горницата – искът за лихвата за забава следва да се
отхвърли като неоснователен; за разноските – за сумата от 285,09лв., дължими разноски по компенсация съразмерно на уважената
и отхвърлена Част от исковете и при отчетено адвокатско възнаграждение за
осъществената от юрисконсулт защита в размер на 100лв., като искането се
отхвърли като неоснователно до пълния размер от 420лв., и се отмени за
разликата над сумата от 115,17лв. –
дължима д.т. върху предявените искове до присъдените 135лв. като
незаконосъобразно.
Досежно разноските за въззивното
производство такива се дължат по компенсация съразмерно на уважената и
отхвърлена Част от въззивната жалба – ОД МВР гр.Плевен следва да заплатят на С.В.В.
сумата от 115,97лв., представляваща разноски по компенсация за делото пред
ПлОС.
Така мотивиран и на основание чл.271,
ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1 233 от 02.07.2019г. по гр.д. № 1623/ 2019г. по описа на Районен съд
– Плевен В ЧАСТИТЕ, с които Областна дирекция на Министерство на вътрешните
работи – Плевен, представлявана от *** К.В.Н. е осъдена да заплати на Х.М.Х., ЕГН **********, сумата над 1 629,19лв. до пълния предявен размер от 2 126,36лв.,
представляващи дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд – общо 243,67 часа, получени след преизчисляване с коефициент
1,143 на положения от въззиваемия за периода от 01.04.2016г. до 14.03.2019г. 2 224
часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва от 14.03.2019г. до
окончателното й изплащане; сумата над 188,43лв.
до пълния предявен размер от 230,11лв., представляваща дължимата лихва за
забава върху неизплатената главница за периода от 01.04.2016г. до 14.03.2019г.;
сумата над 285,09лв. - дължими
разноски по компенсация съразмерно на уважената и отхвърлена Част от исковете
до пълния размер от 420лв. за първата инстанция и за разликата над сумата от 115,17лв. – дължима д.т. върху
предявените искове до присъдените 135лв. – д.т. като незаконосъобразно, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни предявените от Х.М.Х. от гр.Ч. Б., ЕГН ********** срещу Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи – Плевен искове за присъждане на сумата от 497,17
лева, представляваща разликата над сумата от 1 629,19 лева до пълния
предявен размер от 2 126,36 лева, представляващи дължимото и неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 243,67 часа, получени
след преизчисляване с коефициент 1,143 на положения от него за периода от 01.04.2016г.
до 14.03.2019г. 2 224 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва,
считано от 14.03.2019г. до окончателното й изплащане; на сумата от 41,68лв.,
представляваща разликата над 188,43лв. до пълния предявен размер от 230,11лв. -
дължима лихва за забава върху неизплатената главница за периода от 01.04.2016г.
до 14.03.2019г.; на сумата от 134,91лв., представляваща разлика над сумата от 285,09лв.
– дължими разноски по компенсация до 420лв. – присъдени разноски на ищеца за
първата инстанция и на сумата от 19,83лв., представляваща разлика над сумата от
115,17лв. – дължима д.т. върху уважените искове до 135лв. – присъдена д.т. в
полза на ПлРС.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата Част.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен, представлявана
от *** К.В.Н. да заплати на Х.М.Х. от гр.Ч. Б., ЕГН **********, сумата от 115,97лева,
представляваща разноски по компенсация за въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.