Решение по дело №497/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260312
Дата: 4 март 2021 г. (в сила от 11 юни 2021 г.)
Съдия: Росица Георгиева Шкодрова
Дело: 20213110200497
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

           

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Номер            Година 2021        Град Варна

                  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд             тридесет и осми състав

На двадесет и пети февруари             Година две хиляди  двадесет и първа

В публичното съдебно заседание в следния състав :

           

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА ШКОДРОВА

 

   като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 497 по описа за две хиляди двадесет и първа година.

                      Р  Е  Ш  И:

 

   ПОТВЪРЖДАВА НП № 546130- F571330/04.11.2020г. на директор на Дирекция „Обслужване” в ТД на НАП - Врана, с което на С.З.А. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева на основание чл.178 от ЗДДС.

ОСЪЖДА С.З.А., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

   Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на представляващ въззивницата против НП № 546130- F571330/04.11.2020г. на директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - Врана, издадено на основание чл.53 ЗАНН.

В жалбата се изразява позиция , че е налице маловажен случай на административно нарушение. Счита се , че не еспазен срокът по чл.52 ал.1 от ЗАНН. Формулира се искане наказателното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител .

По същество се поддържа жалбата на посочените в нея основания. Претендират се разноски.

Представител на въззиваемата страна  оспорва жалбата.

По същество моли съда да потвърди наказателното постановление.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 08.09.2020г. въззивницата А. *** заявление за регистрация по ЗДДС, тъй като възникнали основания за това.

Въз основа на така постъпилата декларация била разпоредена проверка и било констатирано горното.

Тъй като срокът за подаване на заявление за регистрация  не бил спазен, данъчен служител – св. Т., намерила, че е осъществен състав на административно нарушение.

   На 23.09.2020 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение в съдържанието на който подробно били описани обстоятелства на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на въззивинцата.

   Конкретни възражения по акта не били направени към съставянето му, а постъпили впоследствие по преписката.

   На 04.11.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел установената от проверяващите фактическа обстановка; посочил е правна квалификация на деянието, идентична с посочената в АУАН и е определил административно наказание, съобразно текста на чл.178 от ЗДДС.

   Гореизложената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото доказателства – показанията на св. Т.; заявление за регистрация; копия от сметки; акт за регистрация; заповеди и др.

   При проверка на съставения акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира, че същите са издадени при спазване на всички срокове и процедури, предвидени в ЗАНН : Акта за установяване на административно нарушение е съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя, съобразно изискването на чл.34 ал.1 от ЗАНН; наказателното постановление е било издадено в двумесечен срок от съставянето на АУАН, т.е. спазен е и предвидения в ЗАНН шестмесечен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

   Проверяващите обективно и пълно са изяснили фактическата обстановка, като по административнонаказателната преписка са били приложени заявление за регистрация; копия от сметки; акт за регистрация; заповеди и др., с което по АНП са събрани доказателства в подкрепа на твърдяното за извършено административно нарушение. В съдържанието на съставения акт за установяване на административно нарушение се съдържа подробно описание на самото нарушение, както и на обстоятелствата на извършването му. Посочена е и правилната правна квалификация по ЗДДС.

   Административно наказващият орган правилно, въз основа на събраните доказателства е приел, че се касае за извършено административно нарушение и след подробно описание на фактическата обстановка, възприемайки я изцяло така, както е била установена от данъчните органи, след преценка на наведените възражения. Правилно е определен законовия текст, чийто състав е осъществен.

Правилно, при определяне на наказанието, което следва да се наложи административно наказващия орган е съобразил, че административното наказание, за да съответства на тежестта на извършеното нарушение следва да бъде определено в неговия минимален размер, тъй като се касае за първо нарушение за въззивницата и по преписката не са установени каквито и да било обстоятелства, обосноваващи завишаването на размера на наказанието.

Що се отнася до възраженията, наведени с жалбата, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

 

В жалбата се изразява позиция , че не е спазен срокът по чл.52 ал.1 от ЗАНН.

Доколкото този срок има характера на инструктивен, а не - преклузивен, допуснатото нарушение не води до отмяна на постановеният краен акт.

Счита се, че е налице маловажен случай на административно нарушение.

 

Установените по делото факти не припокриват хипотезата на маловажен случай на административно нарушение, тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид – нещо повече, периодът от време, в който не е изпълнено задължението за регистрация завишава степента на обществена опасност на нарушението и в този смисъл правилно въззивницата е била санкционирана за извършеното административно нарушение, предмет на разглеждане по делото.

След като обсъди възраженията, наведени с жалбата и намери от същите за неоснователни, съдът потвърди НП като правилно и законосъобразно.

 

 С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

 

 

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: