Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…………
гр.
Русе, 10.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
първи граждански състав в публично заседание на десети март през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Надежда Александрова
при секретаря Борянка
Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 5067 по описа за
2019 год., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК
за сумата 372.23 лева и в условията на обективно кумулативно съединяване иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата 949.80 лева от ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ
ЕАД против С.В.С..
Ищецът твърди, че по повод договор за мобилни услуги от 15.01.2016
год., сключен с мобилния оператор ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД, ответникът С.В.С. е
абонат на дружеството доставчик на мобилни услуги с клиентски номер № *********
и титуляр по предпочетения мобилен номер 0897/242896 с избрана абонаментна
програма Резерв Стандарт 39,99 лева, с уговорен срок на действие 24 месеца до
15.01.2018 год., като правоотношението е новирано с допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги за мобилен номер 0897/242896 на 11.09.2017 год. с
избрана абонаментна програма Тотал 40.99 лева промо 2000МВ, с уговорен срок на
действие до 11.09.2019 год., като при възползване от преференциални условия на
Оператора абонатът е взел мобилно устройство АРLE модел iРhоnе 7 32GB Вlаск на
изплащане на 23 месечни лизингови вноски в размер на 47.49 лева всяка. Като лоялен
абонат ответникът е взел втори
абонаментен план с предпочетен мобилен номер 0892/080014 по програма Тотал
24,99 лева с неограничени национални минути в зона ЕС, съгласно Договор за
мобилни услуги от 11.09.2017 год. с уговорен срок на действие до 11.09.2019
год. Въз основа на този договор ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския
номер на абоната №*********.
За потребените от ответника услуги за периода от 18.09.2017 год. до
17.01.2018 год., ищецът е издал две фактури, първата с номер **********/18.10.2017
год. и за отчетения период на
потребление 18.09.2017 год. – 17.10.2017 год. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 174,92 лева с ДДС, платима до
02.11.2017 год. и фактура №
**********/18.11.2017 год. за отчетния период 18.10.2017 год. –
17.11.2017 год. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в
размер на 173,65 лева с ДДС, платима до 03.12.2017 год.
Към двете фактури е приложено извлечение от потреблението на ползвания
мобилен номер.
Ищецът заявява, че ищецът е
потребил и не е заплатил мобилни услуги на обща стойност 348,57 лева за
два последователни отчетни месеца ноември и декември 2017 год.
Ищецът твърди, че с кредитно известие от 18.12.2017 год. е сторнирана
сумата 23.83 лева с ДДС с върнати на
абоната пропорционално начислени при сключване на абонаментна такси, начислени
при сключване на абонамента такси, начислена е дължимата лизингова вноска в
размер на 47.79 лева и отразен незаплатения баланс в размер на 348,57 лева за
предходните три отчетни периода при което задължението за плащане възлиза на
стойност 372.23 лева. Тъй като
ответникът не платил в уговорения срок дължимата сума, ищецът прекратил
едностранно индивидуалните договори с него
и е издал крайна фактура с начислена
обща сума за плащане 1732.71 лева. Сумата включва 410.68 лева неустойка
за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги, 949.80 лв.
представляващи оставащи незаплатени лизингови вноски, 372.23 лв. представляваща
потребените три мобилни услуги от предходните отчетни периода. Поради
прекратяване на договора за мобилни услуги са станали предсрочно изискуеми
дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната мобилно устройство.
Предпочетената от абоната дата на фактуриране на услугите, включително
и падежа на лизинговите вноски е 18
число от месеца.
В настоящото производство ищецът
претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че му
дължи сумата 372.23 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен
номер ********* за периода 18.09.2017 год. до 18.01.2018 год., ведно със
законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението
по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.
Предявява и осъдителен иск за сумата в размер на 949,80 лева, представляваща
незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от 11.09.2017 год. за мобилен
номер 0897/242896 за периода след м. 01/2018 год. до м. 08/2019 год., с
абонатен номер *********.
Претендира разноски в исковото
производство, а с молба- становище вх. № 2584 от 20.01.2020 год. претендира и
направените в заповедното производство разноски.
В своя отговор ответникът оспорва предявените искове чрез назначения му
особен представител, не ангажира доказателства. Счита предявения установителен
иск за допустим, но неоснователен. Оспорва по основание и размер дължимостта на
сумите по представените от ищеца дубликати на фактури, като счита
претендираното вземане за недоказано по основание и размер. Заявява, че по
делото липсват доказателства ищецът да е
уведомявал ответника за предсрочната изискуемост на претендираните лизингови
вноски, поради което тя не е настъпила.
Счита, че ищецът няма правен интерес да предявява осъдителен иск за
сумата 949,80 лева, тъй като тя е включена в издадената заповед за изпълнение №
1355/16.05.2019 год. по ч. гр. д. № 2819/2019 год. по описа на РРС и ищецът би
имал единствено правен интерес да предяви установителен иск, но не и осъдителен,
а осъдителен иск би бил допустим само в условията на евентуалност. По тази
причина намира този иск за недопустим. Моли да бъдат отхвърлени предявените
искове.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед № 1355
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 16.05.2019 год. по ч.гр.
д. № 2818/2019 год. по описа на РРС, с която е
разпоредено на длъжника С.В.С. да заплати
сумата 1322,03 лева- главница, формирана от неплатени месечни задължения по Договор
за мобилни услуги от 15.01.2016 год. за периода 18.09.2017 год.- 17.01.2018
год., 161.56 лева- мораторна лихва за периода 03.02.2018 год.- 18.04.2019 год.,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.05.2019 год., 29.67 лева и
200.31 лева- разноски за държавна такса и адвокатски хонорар. Заповедта е
връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и съдът е дал
указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си, който е
предмет на настоящия правен спор.
Страните не
спорят, че са сключили Договор за мобилни
услуги от
15.01.2016 год., който е новиран с Допълнително споразумение от 11.09.2017
год., касаещ мобилно устройство на изплащане по лизингов договор- APPLE модел iPhone 7 32gb Black на 23 месечни вноски от
по 47.49 лева, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за
ползваните през отчетните периоди мобилни услуги.
Страните не
спорят, че договорът за мобилни услуги е предсрочно прекратен поради
неизпълнение на задължението на ответника да заплаща сумите по договорите, на
основание т. 11 от него.
За потребените от ответника услуги за периода от 18.09.2017 год. до
17.01.2018 год., ищецът е издал две фактури, първата с номер **********/18.10.2017
год. и за отчетения период на
потребление 18.09.2017 год. – 17.10.2017 год. с начислена за периода сума за
разговори и месечни абонаменти в размер на 174.92 лева с ДДС, платима до
02.11.2017 год. и фактура №
**********/18.11.2017 год. за отчетния период 18.10.2017 год. – 17.11.2017
год. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на
173.65 лева с ДДС, платима до 03.12.2017 год. Към двете фактури е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
С кредитно известие от 18.12.2017 год. е сторнирана сумата 23.83 лева с
ДДС с върнати на абоната пропорционално начислени при сключване на абонаментна
такси, начислени при сключване на абонамента такси, начислена е дължимата
лизингова вноска в размер на 47.79 лева и отразен незаплатения баланс в размер
на 348.57 лева за предходните три отчетни периода при което задължението за
плащане възлиза на стойност 372.23 лева.
Тъй като ответникът не платил в уговорения срок дължимата сума, ищецът е
прекратил едностранно индивидуалните договори с него и е издал крайна фактура с
начислена обща сума за плащане 1732.71
лева. Сумата включва 410.68 лева неустойка за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги, 949.80 лв. представляващи оставащи незаплатени
лизингови вноски, 372.23 лв. представляваща потребените три мобилни услуги от
предходните отчетни периода. Поради прекратяване на договора за мобилни услуги
са станали предсрочно изискуеми дължимите месечни вноски за предоставеното на
абоната мобилно устройство. В настоящото производство ищецът не претендира
сумата за неустойка.
Следва да се
спомене, че договорът за лизинг е сключен на 11.09.2017 год. със срок до
11.09.2019 год. и е изтекъл към датата на устните състезания. Лисват твърдения
и доказателства ответникът да е придобил правото на собственост по отношение на
лизинговата вещ или да я е върнал, съгласно чл. 1, ал. 2 и 3 от договора.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен
иск, в производството по който ищецът
цели да установи, че ответникът му
дължи парични суми по Договор за мобилни услуги от 15.01.2016 год. и Допълнително
споразумение от 11.09.2017 год., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предявеният иск е
процесуално допустим, тъй като е издадена заповед за изпълнение,
връчена на
ответника на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Разгледан по същество, същият се
явява основателен.
Съобразно
разпределението на доказателствената тежест по делото, ищецът при пълно и
главно доказване следваше да установи, че между страните са сключени посочените
договори, по които е бил изправна страна, предоставил мобилни услуги, както и
че ответникът е потребил услуги на стойност 372.23 лева с ДДС, които са
включени във фактура № **********/18.10.2017 год., фактура №
**********/18.11.2017 год., фактура № **********/18.12.2017 год. и фактура №
**********/18.01.2018 год.
Съдът намира за
доказани претенциите на ищеца за предоставени молилни услуги, посочени в горните
фактури. Основателен е също така искът
за заплащане на сумата 949.80 лева, представляваща остатък от лизинговите
вноски за предоставеното мобилно устройство.
Съдът не споделя възраженията на ответника, че осъдителният иск е
недопустим, тъй като в това производство би могъл да бъде предявен само в
условията на евентуалност, а не кумулативно, както и че предсрочната
изискуемост на лизинговите вноски следва да е съобщена на длъжника преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
В т. 11б от ТР № 4/2013 год. по тълк.д. № 4/2013 год. на ВКС изрично е
казано, че при промяна на основанието осъдителният иск се предявява в условията
на евентуалност, но няма пречка да бъде предявен кумулативно на основание чл.
210 от ГПК. В заповедното производство е посочено, че сумата по заявлението е
за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги в размер на 1322.03 лева. Сумата 949.80 лева се претендира на друго
основание и съответно друг петитум- лизингов договор, т.е. в случая не става
дума за изменение само на основанието, а за изцяло нов иск.
В т. 18 от същото тълкувателно решение иде реч за предсрочната
изискуемост, но на банкови кредити. Ако предсрочната
изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства
или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции,
правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. На
следващо място и на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК до приключване на делото по
същество срокът на договора е изтекъл.
Поради
изложеното исковете следва да бъдат уважени, а ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца направените от него разноски в заповедното и исковото
производство, които са в размер на 205.00 лева в заповедното производство (възнаграждение
за адвокат на заявителя и държавна такса) и 405.00 лева в исковото производство
(депозит за възнаграждение на особен представител на ответника, възнаграждение
за адвокат на ищеца и държавна такса), съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран така,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, б*р** С*, сграда *, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.П.Г. и ответника С.В.С.,
ЕГН**********, постоянен и настоящ адрес: ***, че ответникът дължи на ищеца част от вземането
по заповед № 1365 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 16.05.2019 год. по ч. гр. дело № 2818/2019 по описа на РРС, а именно: 372.23 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* за
периода 18.09.2017 год. до 18.01.2018 год., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК- 15.05.2019 год. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН**********, постоянен и
настоящ адрес: *** да заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, бизнес рак С*, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.П.Г. сумата 949.80 лева, представляваща незаплатени лизингови вноски по Договор за лизинг от
11.09.2017 год. за мобилен номер 0897/242896 за периода след м. 01/2018 год. до
м. 08/2019 год., с абонатен номер *********.
ОСЪЖДА С.В.С., ЕГН**********, постоянен и настоящ адрес: *** да
заплати на ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ ЕАД със
седалище и адрес на управление: град С*, район М*, ж. к. М*, б* р* С*, сграда *, ЕИК *********, представлявано от адвокат В.П.Г. сумата 205.00 лева- разноски
в заповедното производство и 405.00 лева- разноски в исковото
производство.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Русенски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: