и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 33 и сл. от ЗАП. Образувано е по жалба на Лилия Павлова Панова против заповед № РД 21- 43/28.02.2006 год. на Директора на РЗОК Кърджали, с която на същата е наложена санкция /финансова неустойка/ в размер на 90 лв. Обжалва заповедта с молба да бъде отменена като незаконосъобразна, като й се присъдят направените по делото разноски. Сочи се в жалбата, че атакуваната заповед на директора на РЗОК Кърджали била издадена на основание решение № 2/23.02.2006 год. на Арбитражната комисия при РЗОК- Кърджали и РК на БЛС Кърджали. Решението и заповедта страдали от пороци, които ги правели незаконосъобразни. Сочи, че съгласно ЗАП, административния акт следва да има мотиви, а решението на Арбитражната комисия нямало, което го правело незаконосъобразно. В административния акт следвало да се посочи пред кой орган може да се обжалва, което не било сторено в атакуваната заповед. Поддържа се в жалбата, че съгласно ЗЗО /Закона за здравното осигуряване/- раздел X и Националния рамков договор /НРД/ за 2005 год.- чл. 81, контролът се осъществявал в две направления- медицински и финансов. Медицинския контрол се осъществявал от лекари- контрольори, а финансовия от финансови контрольори въз основа на заповед на Директора на РЗОК. Съгласно чл. 217 ал. 3 от НРД за 2005 год., проверяващият следвало да връчи на проверявания копие от заповедта за проверка, като на екземпляра, който оставал при проверяващия, проверяваният се подписвал. В случая на жалбодателката копие от заповед № РД- 09- 360/31.05.2005 год. на Директора на РЗОК не било връчено. На жалбодателката на 10.06.2005 год. проверка в с. Дрангово, област Кърджали от финансовите инспектори Лидия Баракова и Ерол Мюмюн не била правена. Съставения финансов протокол № 302/10.06.2005 год. се базирал на констатации по т. 2 от медицински протокол № 96/30.03.05 год., което било недопустимо, тъй като констатациите в протокола следвало да бъдат направени при извършване на самата проверка. Жалбата се подържа в съдебно заседание. Сочи доказателства. Претендира разноски. Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител я оспорва и моли да се отхвърли. В писмена защита излага подробни съображения. Поддържа, че в случая директорът на РЗОК-Кърджали действал при условията на обвързана компетентност- при решение на Арбитражната комисия. Непосочването в заповедта на органа, пред който може да се обжалва акта и срока за обжалване не било съществено нарушение. Несъстоятелни били и доводите за опорочавано на процедурата при извършване на проверката. Претендира разноски. Становището на представителя на прокуратурата е, че жалбата е основателна и следва да се уважи. Съдът при извършената проверка на атакуваната заповед по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните: Между жалбодателя ЕТ “Д- р Лилия Панова”, представляван от Лилия Павлова Панова като изпълнител и Националната здравноосигурителна каса като възложител, бил сключен договор № 09/РД-29-101 от 03.02.2005 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Със заповед № РД-09-360/31.05.2005 година, директорът на РЗОК- Кърджали на основание чл. 72 ал. ІІ от ЗЗО и чл. 217 от НРД 2005 наредил да бъде извършена тематична финансова проверка от 31.05.2005 година до 10.06.2005 г. вкл. на лечебно заведение за ИМП: ЕТ “Д- р Лилия Панова” с месторазположение с. Дрангово по изпълнение на договор № 09/РД-29-101/03.02.2005 г. със задача: проверка на дейността по НРД 2005 във връзка с констатацията по т. 2 от медицински протокол № 96/30.03.2005 г. Със заповедта било разпоредено проверката да се извърши от финансовите инспектори Лидия Баракова и Ерол Мюмюн, като за резултатите от нея трябвало да се състави финансов протокол и заповедта да се връчи на лечебното заведение- обект на проверката. В представения по делото финансов протокол за извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ № 302/10.06.2005 г., е отразено, че проверяващия екип- финансови инспектори на 10.06.2005 г. извършили проверка на лечебното заведение за ИМП ЕТ “Д- р Лилия Панова” с месторазположение с. Дрангово по изпълнение на индивидуалния договор за оказване на ПИМП. При извършената проверка екипа констатирал, че в нарушение на чл. 26 ал. І т. 5 от НРД 2005 г., д- р Л. Панова взела потребителска такса от ЗЗОЛ в троен размер за едно посещение. Във финансовия протокол били дадени задължителни предписания и същия бил връчен на жалбодателката на 07.02.2006 г. На 13.02.2006 г. жалбодателката подала възражение, по което Арбитражната комисия- гр. Кърджали се произнесла с решение № 2/23.02.2006 г., с което потвърдила констатациите на финансовите инспектори с мотива, че има извършено нарушение и основание за наказание. На основание чл. 232 ал. І от НРД 2006 г. във връзка с чл. 241 от НРД 2006 г., въз основа на констатациите във финансовия протокол и решението на Арбитражната комисия, директорът на РЗОК- Кърджали определил санкция- на основание чл. 230 ал. ІІ т. 6 от НРД 2005- финансова неустойка в размер на 90 лв., за това, че д- р Панова е взела от ЗЗОЛ потребителска такса по чл. 37 от ЗЗО в троен размер- нарушение по чл. 26 ал. І т. 5 от НРД 2005. Съставът на съда намира, че в случая е била опорочена процедурата по издаване на подлежащия на обжалване административен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 73 ал. 4 от ЗЗО, по отношение на регламентацията на дейностите на финансовите контрольори, констатирането на нарушения, оспорването на констатациите, арбитражните комисии и налагането на санкции, се прилагат аналогично процедурите по чл. 74 ал. 2, 3 и 4, чл. 75 и 76, по които работят лекарите- контрольори. Тези текстове на ЗЗО не предвиждат извършването на проверка, извън месторазположението на лечебното заведение. Тези правоотношения са доуредени с НРД 2005, който с чл. 217 ал. 3 задължава при откриване на проверката, проверяващите лица да се легитимират и да връчат копие от заповедта на лицето, представляващо ИМП- обект на проверката. Ал. 4 на същия текст предвижда, че проверките на ИМП се извършват в присъствие на лекаря, регистрирал ИП за първична или специализирана помощ, или в присъствие на лицето, представляващо лечебното заведение и посочено в договора с НЗОК. Такава процедура е предвидена и в НРД 2006. В заповед № РД 21- 43/28.02.2006 г. като основания за издаването й, са посочени констатациите, отразени във финансов протокол № 302/10.06.2005 г. От представения по делото оригинал на заповед № РД-09-360/31.05.2005 г. на директора на РЗОК- Кърджали, с която е било наредено извършването на финансова проверка на лечебно заведение за ИМП ЕТ “ Д- р Лилия Понава” с Дрангово, както и от разпита на св. Лидия Баракова и Ерол Мюмюн- финансовите инспектори, на които е била възложена проверката, и за които няма спор с оглед представените по делото трудови договори, че са служители на РЗОК- Кърджали, не се установява, финансовите инспектори да са връчили заповедта за проверка на проверяваното лице, удостоверено с подпис и печат на съответното лице. Не се установява и това, финансовите инспектори да са извършили проверката на място- в амбулаторията на проверяваното лице. Напротив, и двамата свидетели обясняват, че финансовия протокол е бил съставен на база медицински протокол на техни колеги, които установили нарушението като и двамата не си спомнят да са ходили на място в с. Дрангово. Че финансовите инспектори са извършили проверката в нарушение на изискванията на НРД, се потвърждава и от факта, който не се отрича от представителя на ответника, че в РЗОК- Кърджали не са открити командировъчните заповеди на двамата финансови инспектори за извършената проверка в лечебното заведение на 10.06.2005 г. След като разпоредбите на ЗЗО и НРД 2005 не предвиждат извършване на дистанционни проверки, каквато очевидно в случая е била извършена, то по този начин е била опорочена процедурата по издаването на заповедта на директора на РЗОК Кърджали, били са нарушени процесуалноправни норми, както и правото на защита на жалбодателката, и следва атакуваната заповед на директора на РЗОК- Кърджали с № РД 21- 43/28.02.2006 година да бъде отменена като незаконосъобразна. Отделно от това съдът констатира, че в атакуваната заповед е направена поправка на годината на съставения финансов протокол с № 302, на който се е позовал директорът на РЗОК при издаване на заповед № РД 21-43/28.02.2006 г., без да е направено отбелязване, респ. да е положен подпис, кога и от кого е извършена поправката, което не позволява да се прецени кой протокол е имал предвид органа, издал заповедта и това също опорочава заповедта. При проверката на заповедта, съдът констатира, че същата като е издадена на основание НРД 2006 за извършени нарушения през 2005, когато е и започнала проверката на основание чл. 72 ал. 2 от ЗЗО и чл. 217 от НРД 2005, е в съответствие с разпоредбата на § 6 от НРД 2006, която изисква в тези случаи да се спазва процедурата за осъществяване на контрол по НРД 2006. В случая обаче административният орган, за да издаде атакуваната заповед, се е позовал на разпоредбата на чл. 241 от НРД 2006, която урежда случаите, при които няма направено възражение от проверяваното лице. Видно от представената по делото преписка, проверяването лице е оспорило констатациите на финансовите инспектори по финансовия протокол, за което се е произнесла с решение Арбитражна комисия по реда на чл. 242 от НРД 2006, респ. административният орган се е позовал на неотносима към конкретния случай разпоредба, което е също основание за отмяна на заповедта. Оплакванията в жалбата, че след като в заповедта не било посочено пред кой орган може да обжалва същата, това водело до нейната незаконосъобразност, съдът намира за несъстоятелни, тъй като това нарушение не е съществено и не може да бъде самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Несъстоятелен е и довода за липса на мотиви на заповедта, тъй като при издаването й, административният орган е посочил като фактическо основание финансов протокол и решение на Арбитражната комисия. Що се касае до довода на ответника по жалбата, че в случая директорът на РЗОК действал при условията на обвързана компетентност по аргумент от чл. 243 ал. І НРД 2006 г. и чл. 252 НРД 2006 г., то следва да се посочи, че безспорно е, че при потвърждаване на констатациите на финансовите инспектори от арбитражната комисия, съгласно чл. 243 ал. І от НРД 2006, директорът на РЗОК издава заповед за налагане на санкция, но в случая, както вече се посочи, самото опорочаване на процедура по започване и извършване на проверката, прави незаконосъобразна заповедта на директора на РЗОК. Следва поради изложеното да се постанови решение, с което се отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна. При този изход на делото следва ответникът по жалбата да заплати на жалбодателката разноските по делото в размер на 270 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 42 ал. І от ЗАП съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА заповед № РД 21-43/28.02.2006 година на директора на РЗОК- Кърджали, с която на Лилия Павлова Панова- едноличен търговец с фирма ЕТ “Д- р Лилия Панова”, е определена санкция- финансова неустойка в размер на 90 лв. за това, че е взела от ЗЗОЛ потребителска такса по чл. 37 от ЗЗО в троен размер. ОСЪЖДА РЗОК- Кърджали да заплати на Лилия Павлова Панова с ЕГН **********- едноличен търговец с фирма ЕТ “Д- р Лилия Панова” – с. Кирково, област Кърджали разноски по делото в размер на 270 лв. Решението може да сÕ обжалва пред ВАС на РБ в 14- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|