р е ш е н и е
N
гр.***,
07.08.2020год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
***ски
районен съд, ІV състав, гражданска колегия в публично заседание
на четвърти август през две хиляди
и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ТОМОВА
при секретаря Анета Х. ..................………........................................
като разгледа докладваното от съдията Милена Томова гражданско дело N 2797 по описа за 2020
год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл.150 от СК.
В ***ският
районен съд е постъпила искова молба от В.Г.Ц. с ЕГН **********, като майка и
законен представител на малолетното дете ***с ЕГН **********, чрез адв.П.В.
против П.П.Т. с ЕГН **********, в която се твърди, че ответника е баща на детето ***и с решение по гр.д.№***. по описа на РС-***бил осъден да
заплаща на дъщеря си ежемесечна издръжка в размер на 140лв., считано от
01.05.2018г. до настъпване на основания за нейното изменяване или прекратяване.
Навеждат се доводи за настъпили такива основания и се претендира изменяване
размера на дължимата от бащата издръжка на 250лв. месечно, считано от датата на
подаване на исковата молба.
Ответникът П.П.Т. е депозирал
отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131 от ГПК, с който
оспорва претенцията по размер. Признава иска до размера от 170лв.
Съдът,
след като се съобрази със становищата на страните, събра необходимите писмени и
гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и
прие за установено следното :
Безспорно
е между страните и се установява от приложения препис на удостоверение за
раждане, изд. на ***г***-***, че ответника П.Т. е баща на детето ***– родена на
***г., а ищцата В.Ц. е нейна майка.
Установява
се от приложеното гр.д.№***. по описа на ПлРС, че с одобрена по същото спогодба
от 06.06.2018г. ответника се е задължил да заплаща на дъщеря си ***ежемесечна
издръжка в размер на 140лв., считано от 01.05.2018г. до настъпване на причини и
условия за нейното изменяване или прекратяване.
От
приложената служебна бележка с изх.№580/26.06.2020г., издадена от ***– гр.***се
установява, че през периода 2018 – 2020г. детето ***е посещавало курс по
английски език, заплащан от майката В.Ц., като били заплатени такси за обучение
и учебни материали в размер на по 605лв. за учебните 2018/2019г. и 2019/2020г.,
както и за лятно езиково училище през м.юли 2019г. била заплатена сума в размер
на 320лв.
От
представеното удостоверение №РД-24-391/03.06.2020г., изд. от ***– гр.***е
видно, че детето ***Тонкова е било записано като ученичка в соченото учебно
заведение за учебната 2019/2020г. и е посещавало редовно учебните занятия. Не
се спори, че за учебната 2020/2021г.
детето е записано като ученичка в учебно заведение в ***.
От
изготвените справки от ТД на НАП и представени от страните служебна бележка с
изх.№17/23.06.2020г., изд. от ***и удостоверение с изх.№13/16.07.2020г., изд.
от ***се установява, че родителите работят по трудови правоотношения.
Установява се също, че майката е
реализирала за периода м.февруари – м.май 2020г. средно месечен нетен доход в
размер на около 402лв., бащата е
реализирал за периода от м.юли 2019г. до м.юни 2020г. среден месечен доход в
размер на около 321лв. нетна сума. Такъв е бил дохода на ответника и през
периода септември 2017г. – април 2018г., видно от приложения препис на удостоверение
с изх.№14/09.05.2018г.
Ответникът
е представил препис на договор за потребителски кредит от 17.11.2016г.,
установяващ теглене на кредит в размер на 166,59лв. за закупуване на стока; товарителница
от куриер за доставка на лаптоп, закупен от заложна къща, както и фактура и
фискален бон за закупена на 18.10.2019г. стока с цена 299лв.
В о.с.з.
на 04.08.2020г. е проведен разпит на свидетелката Н.Г. ***, която е майка на
ответника. Същата твърди в показанията си, че синът й не реализира други
доходи, освен получаваните от трудово възнаграждение. Твърди, че в
предприятието, в което работел периодично прекъсвали работа и работодателят ги
пускал в отпуска, както било и в момента, но не знаела дали се плащало на
работниците през тези периоди. Излага още, че ответника бил закупил на
изплащане преди около една – две години компютър, мобилен телефон и лаптоп на
дъщеря си. Сочи, че синът й живеел в собствено жилище и нямал други деца.
По делото е
депозиран писмен социален доклад от ***– гр.***, в който са изложени
обстоятелства, споделени от родителите при проведеното социално проучване. Сочи
се, че по данни ма майката, същата от 2020г. живеела в ***, където било
седалището на работодателя й. Декларирала трудов доход от 610лв. Живеела в
жилище на приятелка без заплащане на наем.
Видно е от социалния доклад, че детето ***било записано за ученичка в
5-ти клас в *** – ***. Установило се при социалното проучване, че детето
изучавало до момента извънкласно английски език и щяло да продължи с такова обучение и през следващата учебна
година в ***при дължима месечна такса от 120лв., като първата такава била вече
заплатена. Предстояло да започне изучаване и на испански език от пролетта на
2021г. Детето постигало отлични резултати в училище, като вземала участия и в
олимпиади по математика, български език, печелела грамоти. Любимите й занимания
в свободното време били плуване, народно пеене, свирела на тамбура, спортувала
айкидо, но към момента не практикувала тези занимания. Ответникът споделил при
социалното проучване, че месечния му доход бил в размер на 560лв. нетно, но в
някои месеци нямало пълно заработени дни и получаваната заплата била по-ниска.
Споделил също, че живеел в наследствено жилище, заедно с баща си.
При така установеното от фактическа
страна, съдът намира от правна страна следното :
Безспорно е, че за ответника съществува безусловно задължение да издържа
своето непълнолетно дете, съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 от СК.
Установи
се от доказателствата по делото, че размерът на издръжката, която ответника
дължи на дъщеря си е определен към м.май 2018г.
От тогава до момента на завеждане
на настоящото дело е изминал период от две години, в който детето несъмнено е
пораснало, като се е изменил и размера на минимално дължимата от родителите
издръжка. Към момента, в който е била определена издръжката по гр.д.***.
минималния размер на работната заплата е бил 510лв., а от 01.01.2020г. е в размер на 610лв. С оглед
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, минималния размер на издръжката, която
ответника е дължал на дъщеря си е бил в размер на 127,50лв. към 2018г. и е в
размер на 152,50лв., считано от 01.01.2020г.
С оглед горното, съдът счита, че
са налице основания за изменение размера на издръжката, която е била присъдена
по гр.д.№***. по описа на ПлРС.
При определяне
конкретния размер на необходимата на детето ***месечна издръжка, съдът съобрази,
че то е на единадесет годишна възраст и е ученичка в пети клас през учебната
2020/2021г. При това са налице както обичайните разходи за учебници, учебни
пособия и допълнителни учебни часове, така и ежемесечните обичайни разходи,
свързани с отглеждането на дете на такава възраст - за храна; отопление; закупуване на облекло; учебни екскурзии,
развлечения, спортуване, почивки. В същото време детето посещава и извънкласни
часове по английски език, за които се заплаща месечна такса от 120лв. При тези
обстоятелства, съдът счита, че за задоволяване на основните потребности на детето
Иванина, позволяващо нормалното й физическо и психическо развитие, е необходима
ежемесечно сума в размер на поне 360лв.
Съдът
счита, че бащата следва да осигурява половината от тази издръжка – 180лв., а
разликата се поеме от майката. И двамата родители работят по трудово
правоотношение на минимална работна заплата, като в определени периоди
ответника получавал и по-малко възнаграждение, поради прекъсване на
производствения процес. И двамата родители също така нямат задължения към други
низходящи. Вярно е, че майката полага непосредствените и ежедневни грижи, които
също са оценими, но при определяне на дължимата в парично изражение издръжка,
съдът счита, че следва да бъде разпределена по равно между родителите, с оглед
размера на трудовите им доходи, за да е възможно и реалното й плащане.
Предвид
изложеното, съдът счита, че предявеният иск се явява основателен и доказан до
размера на сумата от 180лв. и следва да бъде уважен като такъв. Увеличението на
издръжката се дължи от датата на завеждане на исковата молба, като следва да се
определи падеж на плащането й до 20-то число на месеца, за който се отнася. Върху
дължимата от ответника издръжка следва да се присъди и законната лихва. Искът в
останалата му част до пълния претендиран размер от 250лв. следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника дължи разноски на ищцата в размер на 108лв.,
съразмерно уважената част от иска.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК
следва да се осъди ответника да заплати по сметка на ПлРС държавна такса върху
увеличения размер издръжка в размер на 57,60лв.
Следва
да се допусне предварително изпълнение на решението относно присъдената
издръжка на основание чл.242 ал.1 от ГПК.
При
условията на чл.315, ал.2 от ГПК решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от датата, на която съдът е посочил, че ще обяви решението си.
Воден от гореизложеното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на
основание чл.150 от СК, размера на издръжката
определена по гр.д.№***. по описа на РС-***, като ОСЪЖДА П.П.Т. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на детето ***с ЕГН **********, чрез нейната майка и законен
представител В.Г.Ц. с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 180 лв., платима до 20-то число на месеца, за който се отнася, считано от 06.07.2020 г.
до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до пълното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния
претендиран размер месечна издръжка от 250лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.П.Т. с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на В.Г.Ц. с
ЕГН **********, сумата от 108 лв., представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК П.П.Т. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС
държавна такса в размер на 57,60лв.
На
основание чл. 242 ал. 1 от ГПК ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ***ски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано
от 10.08.2020г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: