РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 27 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на деветнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д., като
разгледа докладваното от съдия КИРЧЕВА гр. д. № 610 по
описа за 2018 г. на съда и за да се произнесе, съобрази
следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД, вр.
с чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД
Производството
по делото е образувано по искова молба от
„К.Б.“ ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ш.П.“
№ **, п.к. 1606, представлявано от управителя Р.В., чрез юрисконсулт Г.К. срещу
В.И.В. ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в
общ размер 940.13 лева, от които 400.00 лв. - главница, 481.04 лв. -
наказателна лихва за периода от 27.09.2015 г. до 31.01.2018 г., 59.09 лв. –
такса за експресно разглеждане, дължими по договор за кредит, както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
С
Определение от 18.04.2019 г. на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК по делото е
конституиран като трето лице помагач на страната на ищеца „4ф.“ ЕООД. с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1700, район С., ул. „Н. Г.“ № **,
ет.2, представлявано от З. С.Р. и Е. Б. М. – управители.
Ищецът
твърди, че на 30.07.2015 г. между "4ф." ЕООД, с търговска
марка "В." и ответника е сключен договор за
кредит № ********** по реда на чл. 6
от ЗПФУР, отговарящ на всички изисквания на закона. В дадената
заявка ответникът заявил отпускане на сума от 300.00 лева, както и
допълнителната услуга за експресно разглеждане на заявката. Кредитът е отпуснат
на същия ден и е с падеж 29.08.2015 г. Сумата е преведена на 29.08.2015
г. на името на ответника в И.. Съгласно условията по договора начислени са договорна
лихва в размер на 10.10 лева за период 30.07.2015 г./дата на отпускане на
кредита/ до 29.08.2015 г./падежна дата на кредита/ и такса експресно
разглеждане от 46.90 лева. На 11.08.2015 г. е заявен от ответника допълнителен
кредит от 100.00 лева, ведно с услуга експресно разглеждане на заявката.
Договорът е изменен на същата дата, като се начисляват за допълнително
отпуснатата сума договорна лихва от 2.01 лева за периода 11.08.2016 г. до
29.08.2015 г. и такса експресно разглеждане от 12.19 лева. На падежа –
29.08.2015 г. ответникът е следвало да върне общо сумата от 571.20 лева, от
които 400 лв. главница, 12,11 лв. договорна лихва за периода 30.07.2015 г. до
29.08.2015 г. и 59.09 лв. такса за експресно разглеждане. Ответникът се
възползвал няколко пъти от възможността съгласно Общите условия към договора за
кредит да удължи срока на плащане, за което се дължи допълнителна такса. На
новата крайна падежна дата – 26.09.2015 г. кредитополучателят не
погасил дължимите суми, след което започнало начисляване
на наказателна лихва по начин, описан в исковата молба. На ответника са
изпратени три броя напомнителни писма.
Заявява, че на 01.02.2018 г. кредитодателят сключил
договор за цесия с ищцовото дружество, по
силата на който на цесионера-ищец са прехвърлени
вземанията по договора за кредит, сключен с ответника. Цедентът упълномощил цесионера и последния изпратил уведомление
за извършената цесия до длъжника чрез "Б.п.“ ЕАД, върнато с
отбелязване „Непотърсено“. Моли съда да осъди ответника да му заплати сума в общ размер на 940.13 лева, от които 400.00 лв. - главница,
481.04 лв. - наказателна лихва за периода от 27.09.2015 г. до 31.01.2018 г.,
59.09 лв. – такса за експресно разглеждане,
както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
В
отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и размер. Прави
възражение за нищожност на клаузите от
договора за кредит, с които са уговорени размера на договорната и наказателна
лихва на основание чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите
нрави. По отношение на клаузата за наказателна лихва се поддържа, че е
неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗПотр. Прави възражение за погасяване
по давност на договорната и наказателна лихва.
Третото
лице-помагач не взема становище и не изпраща представител в съдебно заседание.
След като
съобрази доводите на страните и обсъди доказателствата по делото съдът намира
от ФАКТИЧЕСКА страна следното:
По делото е
представен на хартиен носител в заверен препис договор за кредит № **********
от 30.07.2015 г.. В специалните условия на този договор като кредитодател е
вписан третото лице-помагач "4финанс" ЕООД, а като кредитополучател -
ответника В.И.В., с посочени ЕГН, постоянен и настоящ адрес, телефонен номер и
имейл, получаване на сумата - чрез Изипей, вид на кредита - потребителски, сума
на кредита - 300 лева, лихвен процент - 40,96 %, ГПР - 49,6%, срок на кредита -
30 дни, дата на получаване 30.07.2015 г., падеж - 29.08.2015 г., такса за
експресно разглеждане - 46,90 лева, общо дължима сума - 357.00 лева.
Представен е
на хартиен носител в заверен препис договор за кредит № ********** от
11.08.2015 г. между същите страни, в който е посочена сума на кредита - 400
лева, такса за експресно разглеждане - 59.09 лева, обща дължима сума - 471,20
лева, като останалите параметри са непроменени.
Представени
са Общи условия, които са неразделна част от договора за кредит и в които
подробно е описана процедурата по сключване на договора - кредитополучателят
подава заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на
"Вивус" на интернет страницата на кредитодателя - www. vivus. bg. На
посочената страница "Вивус" предоставят общите си условия, които
кредитополучателят трябва да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с
цялата преддоговорна информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки
изискванията на чл. 8 ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставя на кредитополучателя на интернет страницата на
"Вивус". Кредитополучателят трябва да подпише договора, ако го
приеме, като това се извършва чрез натискане на бутона "Подпиши". С
натискането на бутона "Подпиши" от кредитополучателя се счита, че се
подписват всяка страница от договора и приложимите общи условия. С подписването
на договора за кредит, кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема
условията на договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр,
че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният
да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова
сметка ***. Съгласно Общите условия договорът се счита за сключен на датата на
потвърждаването му по електронната поща от кредитора и извършването на паричния
превод, след като предварително кредитополучателят го е приел на
началната страница на vivus.bg, или го е
подписал на хартиен носител. Съгласно т.2.2 от общите
условия кредитополучателят може изрично да заяви получаването на допълнителна
незадължителна услуга за експресно разглеждане на кандидатури за кредит или
допълнителен кредит, която гарантира експертна обработка на кандидатурата,
като в този случай се дължи такса за експресно разглеждане на
кандидатури след одобряване на кредита. Съгласно т. 8. 1. кредитополучателят има
право да поиска допълнителен кредит до достигане на кредитния лимит по вече
отпуснат кредит. Съгласно т. 8. 2 от общите условия страните се съгласяват, че
получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия
договор за кредит, посредством сключване на нов договор за кредит, като всички
параметри по съществуващия договор за кредит, с изключение на общата дължима
сума остават непроменени. В т.13.3 е предвидено, че при забава на плащания по договора за кредит
кредитополучателят дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към
договорения лихвен процент, в размер на законовата лихва върху неизплатената
сума за периода на просрочие, като към датата на сключване на договора за
кредит, наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на 10,01 % и подлежи
на изменение въз основа на изменението на основния лихвен процент на БНБ.
Представени са
разписки за извършено плащане от 30.07.2015 г. и от 11.08.2015 г., видно от които
кредитодателят е превел към Изипей в полза на ответника сума от 300 лева и сума
от 100 лева чрез системата за електронни плащания ePay.bg.
От третото
неучастващо в процеса лице "И." АД е представена в оригинал разписка
от 30.07.2015 г., видно от която сумата от 300 лева е получена от ответника в
брой срещу подпис. В разписката като основание за превода е посочен номера на
договора за кредит **********.
С договор за
прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищеца
„Кредитреформ България“ ЕООД свои вземания, индивидуализирани в Приложение № 1,
сред които под № 894 фигурират и вземанията по процесния договор за кредит с ответника № ****** /***** г.
Представено
е Потвърждение за прехвърляне на вземания, видно от което цедентът е потвърдил
прехвърлянето на вземанията, предмет на договора за цесия.
С пълномощно
с нотариална заверка на подписите цедентът „4ф.“ ЕООД е упълномощил цесионера
„К.Б.“ ЕООД да извърши уведомяване на длъжниците по чл. 99, ал.3 от ЗЗД,
вземанията срещу които са предмет на договора за цесия.
По делото е представено
уведомление за извършената цесия, изпратено на адреса на ответника,
посочен в договора и върнато невръчено с отбелязване, че пратката не
е потърсена от получателя.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Обективно
предявени искове с правна квалификация чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД.
Възникването
на процесните вземания е обусловено от установяване от ищеца при условията на
пълно и главно доказване на следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валиден договор за потребителски кредит между
„4ф.“ ЕООД и ответника, размера на задължението по кредита, наличието на
договор за цесия, в чийто предмет попада и задължението на ответника, както и
че цесията е надлежно съобщена на ответника.
Съгласно
чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е
реален и той се счита за сключен от момента, в който заемната сума е
предадена от заемодателя на заемателя.
С случая
договорът за заем между третото лице-помагач „4ф.“ ЕООД и ответника е
сключен при условията на чл.6 от ЗПФУР, съгласно който договор за предоставяне
на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, "средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние.
Съгласно
разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от ЗП,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора /чл.
18, ал. 1, т. 1 и т. 3/, като за доказване на посочените обстоятелства се
прилага разпоредбата на чл. 293 от ТЗ,
а в случаите на електронни изявления – ЗЕДЕП /сега – ЗЕДЕУУ/. В случая се твърди кореспонденцията
между страните по договора да е била изцяло електронна.
За да се сключи процесният договор, следва да се направи искане за кредит, което обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на кредитора (www. vivus. bg). В случая ответникът е отразил в искането толкова и такива лични данни, от които може да се направи еднозначен и категоричен извод, че именно той желае да получи кредит. Както вече се посочи, с натискане на бутона "подпиши" кредитополучателят подписва всички страници от договора за потребителски кредит и ОУ към него и приложенията към него.
Ищецът е
представил по делото на хартиен носител като заверен препис договора за кредит
/специалните условия на договора за кредит/, общите условия към договора за
кредит, които имат характер на препис съгласно чл. 184 от ГПК и имат
доказателствена стойност.
Кредитодателят е
предоставил реално на кредитополучателя сумата по договора за кредит,
като е превел на ответника ообщо 400 лева по уговорения в договора начин /чрез
Изипей/, което се доказва от приетите разписки за плащане. В разписките
кредитополучателят е индивидуализиран с три имена и ЕГН, а като основание за
превода е посочен номерът на договора за кредит. В тази връзка не е необходимо
документът да носи подпис на ответника, а е достатъчно само наличието на
разписката, от която се установява превеждането на сумата според уговореното. В
случая е налице и разписка, установяваща получаването от ответника на сумата от
300 лева в брой на каса на Изипей, срещу подпис и саморъчно изписване на двете
имена.
Поради това,
съдът приема, че е налице валидно облигационно отношение между „4финанс“ ЕООД и
ответника, произтичащо от договор за паричен заем.
В кориците на делото няма доказателства за отправяни искания
от ответника за удължаване срока на договора, но тъй като този факт е неизгоден
за ищеца, съдът приема, че се осъществил по заявения от него начин, т. е. че
срока за връщане на сумата по кредита е 26.09.2015 г. /в договора е посочен
падеж 29.08.2015 г./
Ответникът
не е представил доказателства за връщане на предоставената на заем сума
съгласно условията на договора.
От
доказателствата по делото се установява, че ищецът има качеството
на цесионер по договор за прехвърляне на
вземания от 01.02.2018 г., като
вземането срещу ответника е надлежно описано в Приложение № 1 към договора.
Съдът счита, че уведомлението за извършената цесия е стигнало до длъжника с
получаване на исковата молба, към която е приложено уведомление за прехвърляне
на вземането, изготвено от цедента „4финанс“ ЕООД чрез цесионера ищец, който е
изрично упълномощен за това. Тъй като този факт е от значение за спорното
право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда
на чл.235, ал.3 ГПК.
Процесният
договор за кредит по своята правна същност е
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския
кредит, поради което и без наличие на възражения съдът служебно следи за
наличие на нищожни клаузи поради противоречие с императивните норми на
ЗПК. В чл.33,ал.1 от ЗПК е уредено, че при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата, а в ал.2 е предвидено, че когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. В този случай се дължи само
размерът на законната лихва.
Доколкото
кредитът не е погасен на падежа /26.09.2015 г./, ищецът претендира заплащане на
лихва за забавено плащане /наказателна лихва/ в размер на 481,04 лева за
периода от 27.09.2015 г. до 31.01.2018 г., като е посочил, че тя е формирана
чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10.01% към
договорния лихвен процент, посочен в специалните условия на договора - 40.76 %
или в случая 50,77 %. Тази лихва надхвърля повече от пет пъти
законната, която за посочения период е в размер на 95,36 лева (изчислението е
направено с calculator.bg). До този размер иска е основателен и следва да се
уважи, а за разликата до пълния предявен размер - да се
отхвърли.
Възражението,
че вземането за наказателна лихва за забава е погасено по давност е
неоснователно. Исковата молба е изпратена по пощата на 25.09.2018 г. /видно от
пощенското клеймо/, поради което с изтичането на тригодишен давностен срок /чл.
111 б."в" ЗЗД/ са погасени вземанията за лихва преди 25.09.2015 г. В
случая претендираната наказателна лихва
за забава е за периода от 27.09.2015 г. до 31.01.2018 г.
Съдът
намира, че клаузата, касаеща такса за експресно разглеждане на кредита е
нищожна, на основание чл.21, ал.1 ЗПК. Липсват
доказателства и данни, че са изпълнени условията за нейното присъждане, регламентирани
в чл. 2. 2 от Общите условия на договора за кредит, а именно че получаването на
отговор на искането за отпускане на кредит е станало до 20 минути от
изпращането му. Съдът намира, че тази услуга по своя характер е
дейност по усвояване и управление на кредита, като с подобна уговорка в
договора кредиторът цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 10а, ал.2 от ЗПК,
съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Претенцията е
неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът
има право на разноски съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК съобразно
уважената част от предявените искове. Ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 150,00 лева. На осн. чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 25
от Наредбата за заплащане на правната помощ съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Или ответникът следва да заплати на ищеца 131,73
лв. разноски съобразно уважената част.
Ответникът също има право на разноски съгласно правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете. Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева или ищецът следва да заплати на ответника 283,88 лв. съобразно отхвърлената част.
На третото лице помагач не се дължат разноски.
Мотивиран от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.И.В.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „К.Б.“ ЕООД с ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ш.П.“ № **, п.к. 1606,
представлявано от управителя Р.В., на основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.240 ЗЗД и
чл.86 ЗЗД, следните суми: 400.00
лева (четиристотин лева)
- главница по Договор за кредит № ********** от 30.07.2015, изменен
на 11.08.2015 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба /25.09.2018 г./ до окончателното изплащане на
задължението; 95,36
лева (деветдесет и пет лева и 36
ст.) – наказателна лихва за периода от 27.09.2015 г. до 31.01.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на
наказателна лихва за разликата над присъдения размер до пълния предявен размер
от 481,04 лева.
ОТХВЪРЛЯ иска на „К. Б.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Ш. П.“ № **, п.к. 1606, представлявано от управителя Р.В. против В.И.В.
ЕГН ********** *** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 59,09
лева /петдесет и девет лева и 09 ст./ - такса за експресно разглеждане
ОСЪЖДА В.И.В.
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на „К.Б.“ ЕООД с ЕИК ******* със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ш.П.“ № **, п.к. 1606,
представлявано от управителя Р.В., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски по делото в размер на 131,73 лева, съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА "К.Б.“ ЕООД с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление
гр. С., ул. „Ш. П.“ № **, п.к. 1606, представлявано от управителя Р.В. ДА
ЗАПЛАТИ на В.И.В. ЕГН ********** ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, сумата
от 283,88
лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца „4ф.“ ЕООД. с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1700, район С., ул. „Н.Г.“ № **,
ет.*, представлявано от З.С.Р. и Е.Б.М. – управители.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Ловешкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: