№ 281
гр. Тетевен, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, IV - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря МАРГАРИТА СВ. И.
като разгледа докладваното от МИЛЕН Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20234330100898 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 от ЗС.
Образувано е по искова молба на „фирма” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 93Б, вх. Б, ет.
3, ап. 5, представлявано от Е. И. Ш. — управител чрез адв. М. Д. от ГАК, първоначално
предявен срещу Ц. П. Г., ЕГН ********** от гр. Тетевен, ул. „Иван Вазов“ № 105, в
качеството й на наследник на П. Н. В. с ЕГН ********** б.ж. на гр. Тетевен, като след
дадени задължителни указания от съдебния състав, с Разпореждане № 3166 от 20.11.2024 г.
по делото са конституирани и останалите наследници на В., в качеството им на ответници
по делото, а именно Б. П. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „Люлин“
№ 11, вх. В, ет. 9, ап. 36, Н. Д. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Тетевен, ул.
„Трети Март“ № 44, М. И. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Тетевен, ул. „Трети
Март“ № 44 и Д. И. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Тетевен, ул. „Трети Март“
№ 44, с иск с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от Закона за
собствеността.
В исковата молба се твърди, че „фирма” ЕООД с ЕИК ********* с предишно име
„Лев Кибертех“ ЕООД е придобило от „фирма“ АД чрез покупко-продажба,
материализирана в Нотариален акт № 182, том III, рег. № 2968, дело № 367 от 22.12.2021 г.,
следния недвижим имот: А/ 23620/29620 /двадесет и три хиляди шестстотин и двадесет
върху двадесет и девет хиляди шестстотин и двадесет/ идеални части от Поземлен имот с
идентификатор 72343.500.3029 (седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка
петстотин точка три хиляди двадесет и девет) по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, съгласно - Скица на поземлен имот № 15- 775787/15.07.2021 г. на СГКК - гр. Ловеч,
последно изменение на КККР засягащо ПИ: от 15.07.2021 г., находящ се в строителните
граници на град Тетевен, община Тетевен, област Ловешка, ул. „Вършец“ № 4, с площ от 29
620 (двадесет и девет хиляди шестстотин и двадесет) кв. метра, а по документ за
собственост Акт за държавна собственост на недвижим имот № 531 от 27.03.1978 г., одобрен
1
от Общински народен съвет Тетевен и Акт за държавна собственост на недвижим имот №
978 от 19.05.1994 г., одобрен от Общински народен съвет - Тетевен, с площ от 28 248
(двадесет и осем хиляди двеста четиридесет и осем) кв. метра, предишен идентификатор:
няма, номер по предходен план: квартал 4 (четири), парцел I (първи), при съседи:
72343.500.30, 72343.500.3084, 72343.500.3028, 72343.500.3079, 72343.500.3027, ведно със
следните сгради, които попадат върху имота: Сграда с идентификатор 72343.500.3029.1
(седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка петстотин точка три хиляди
двадесет и девет точка едно), съгласно Скица на сграда № 15-775810-15.07.2021 г. на СГКК -
гр. Ловеч, по КККР, одобрени със заповед № РД-18-16/06.03.2009 г., последно изменение на
КККР, засягащо сградата: няма, със застроена площ от 27 (двадесет и седем) кв.метра, брой
етажи 1 (един), предназначение по Скица: Сграда за търговия, а към настоящия момент се
състои от едно помещение — бензиностанция, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма, при съседи: от изток - дворно място, от запад - дворно .място, от
север - дворно място, от юг - дворно място; Сграда с идентификатор 72343.500.3029.2
(седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка петстотин точка три хиляди
двадесет и девет точка две), съгласно Скица на сграда № 15-775811-15.07.2021 г. на СГКК -
гр. Ловеч, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18- 16/06.03.2009 г., последно изменение на
КККР, засягащо сградата: няма, със застроена площ от 62 (шестдесет и два) кв. метра, брой
етажи 1 (един), предназначение по Скица: промишлена сграда, а към настоящия момент
КТП, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: от изток -
дворно място, от запад - дворно място, от север дворно място, от юг-дворно място; Сграда с
идентификатор 72343.500.3029.3 (седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка
петстотин точка три хиляди двадесет и девет точка три), съгласно Скица на сграда № 15-
775815-15.07.2021 г. на СГКК - гр. Ловеч, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
16/06.03.2009 г., последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма, със застроена площ
от 80 (осемдесет) кв. метра, брой етажи 1 (един), предназначение: промишлена сграда, стар
идентификатор: няма, номер 60 предходен план: няма, при съседи: от изток - хангар
/автомивка/, от запад - дворно място от север - дворно място от юг - дворно място; Сграда с
идентификатор 72343.500.3029.4 (седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка
петстотин точка три хиляди.двадесет и девет точка четири), съгласно Скица на сграда № 15-
775817- 15.07.2021г. на СГКК-гр. Ловеч, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-
16/06.03.2009г, последно изменение на КККР, засягащо сградата: няма, със застроена площ
от 296 (двеста деветдесет и шест) кв. метра, брой етажи 1 (един), предназначение по Скица:
хангар, депо, гараж, а към настоящия момент автомивка, стар идентификатор: няма, номер
по предходен план: няма, при съседи: от изток дворно място, от запад - хангар, от север -
дворно място, от юг - дворно място; Сграда с идентификатор 72343.500-3029.5 (седемдесет и
две хиляди триста четиридесет и три точка петстотин точка три хиляди двадесет и девет
точка пет), съгласно Скица на сграда № 15-775813-15.07.2021 г. на СГКК - гр. Ловеч, по
КККР, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г., последно изменение на КККР,
засягащо сградата: няма, със застроена площ от 676 (шестстотин седемдесет и шест) кв.
метра, брой етажи 1 (един), предназначение: хангар, депо, гараж; стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, при съседи: от изток - дворно място, от запад - дворно
място, от север - дворно място, от юг - дворно място; Сграда с идентификатор
72343.500.3029.6 (седемдесет и две хиляди триста четиридесет и три точка петстотин точка .
три хиляди двадесет и девет точка шест), съгласно Скица на сграда № 15-775819-15.07.2021
г. на СГКК - гр. Ловеч, по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г., последно
изменение на КККР, засягащо сградата: няма, със застроена площ от 184 (сто осемдесет и
четири) кв. метра, брой етажи 1 (един), предназначение: складова база, склад, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма, при съседи: от изток - дворно място,
от запад - дворно място, от север дворно място, от юг - дворно място.
Ищцовото дружество сочи, че владението върху така описания имот е предадено на
2
купувача в деня на изповядване на сделката пред нотариус и подписването на цитирания по-
горе нотариален акт. Целият имот от 29 620 кв. метра е ограден с трайна ограда от повече
двадесет години, владян е изцяло през цялото време от „фирма“ АД и така е предаден на
ищеца.
Сочи се, че в последствие ищецът „фирма” ЕООД, ЕИК ********* разбира, че с
писмо на АГКК с изх. № 20-47781-16.07.2021 г. „фирма“ АД е било уведомено, че в
кадастралния регистър на недвижимите имоти като собственик на 6 000 кв.м от поземлен
имот с идентификатор № 72343.500.3029 се вписва и П. Н. В. с Нотариален акт № 156, том
2, дело № 862 от 3.11.1995 г. по заявление от 12.07.2021 г. Службата по геодезия,
картография и кадастър гр. Ловеч е установила наличие на документи, удостоверяващи
дублиране на носители на право на собственост за един и същи имот.
Ищцовото дружество „фирма” ЕООД, заявява, че упражнява владение върху целия
имот, включително върху въпросните 6 000 кв. м, съставляващи част от придобития от него с
нотариален акт за покупко-продажба имот и присъединява упражняваното повече от десет
години владение на праводателя си „фирма“ АД върху него. Сочи, че видно от цитираното
писмо на АГКК гр. Ловеч, П. Н. В. е вписан като собственик на 6000 кв.м. въз основа на
констативен нотариален акт от 1995 г. със заявление на наследника му Ц. П. Г. от 12.07.2021
г. или двадесет и шест години по-късно. Твърди се, че никога в този период въпросните 6 000
кв.м не са владени от П. Н. В. или неговите наследници. През цялото това време владение
върху имота е упражнявано от „фирма“ АД. Сочи се, че върху процесния имот праводателят
и продавач по описаната покупко-продажба „фирма“ АД е осъществявало повече от десет
години непрекъснато и необезпокоявано фактическа власт с намерението на собственик.
Целият имот от 29 620 кв.м е заграден с ограда и се ползва като цял имот от дружеството
повече от 10 години, считано от 1995 година до настоящият момент. Твърди се, че за имота е
съставен и констативен нотариален акт № 180 том III, рег. № 2963, дело № 365 от 2021 г., с
който е признат „фирма“ АД като собственик по давност чрез обстоятелствена проверка.
След сключването на нотариалния акт за покупко-продажба от 22.12.2021 г. владението е
предадено и се осъществява и до днес от дружеството ищец. Към него и към праводателя му
не са предявявани владелчески или ревандикационни искове за част от имота от името на П.
Н. В. или неговите наследници.
Заявява, че „фирма“ АД е придобило и частта от имота, претендирана за собственост
на П. Н. В. и неговите наследници, чрез давностно владение, упражнявано върху имота за
период от 10 години без фактическата му власт да е била препятствана от тях.
Присъединявайки давностното владение осъществявано спрямо ответниците от „фирма“ АД,
ищцовото дружество е станало собственик и на тази част от 6 000 кв. м, която се претендира
от ответниците на основание чл. 79 от ЗС.
Моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр.
с чл. 79 от ЗС да приеме за установено спрямо Ц. П. Г. с ЕГН **********, Б. П. Д. с ЕГН
**********, Н. Д. Н. с ЕГН **********, М. И. Г. с ЕГН ********** и Д. И. Н. с ЕГН
********** в качеството им на наследници на П. Н. В. с ЕГН ********** б.ж. на гр.
Тетевен, че ищцовото дружество „фирма” ЕООД, с предишно наименование „Лев Кибертех“
ЕООД като правоприемник на „фирма“ АД е собственик на основание покупко-продажба и
изтекла придобивна давност на следния имот: Поземлен имот с идентификатор №
72343.500.3029, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Тетевен ул. „Вършец“ № 4, целият с площ от 29 620 кв.м, в това число и 6 000 кв.м, от
общата площ, за които е признато, че П. Н. В. е притежавал към 1949 г. съгласно Решение на
Тетевенски Районен съд от 04.05.1995 г. и за които последния се е снабдил с констативен
нотариален акт № 156, том 2, дело № 862 от 03.11.1995 г.
Моли, на основание чл. 537 ал.2 от ГПК съда да отмени констативен нотариален акт
3
№ 156, том 2, дело № 862 от 03.11.1995 г.
Претендират присъждане на сторените съдебни разноски.
В предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от Ц. П. Г., ЕГН ********** от гр. Тетевен, чрез адв. Л. от ЛАК, с който
отговор ответникът изцяло оспорва предявената искова претенция.
Сочи се от ответникът, че Ц. П. Г. е един от наследниците на своя баща П. Н. В.,
починал на 06.07.1997 г., акт за смърт № 0102/07.07.1997 г., съставен в гр. Тетевен. Сочи, че
освен нея той е оставил за свои наследници още една дъщеря - Б. П. Д. и един син - Иван
Петров Н., също починал на 28.11.2008 г. и оставил трима низходящи.
Твърди се, че приживе наследодателят П. Н. В. е придобил на основание реституция
следния недвижим имот: Празно място, находящо се в местността „Стария бахчак“ в
землището на гр. Тетевен, с площ 800 кв.м, при граници: ветеринарна лечебница, Неда
Дочова и общински имоти, представляващо тогава част от парцел VII, квартал 104 от
Промишлената зона на гр. Тетевен, отразен с действащия регулационен план на местността
за ДАП. Сочи, че тогава имотът е бил отразен с пл. № 1905 в попълнената кадастрална
основа, одобрена със заповеди № 892/25.09.1978г. и № 147/22.05.1995г. За описания имот П.
В. се снабдил с констативен нотариален акт № 144, том II, дело № 861/1995 г. на Районен съд
- Тетевен. Нотариалният акт е съставен на основание влязло в сила решение на Тетевенския
районен съд от 04.05.1995 г. по гр.д. № 83/1995 г., по силата на което въз основа на предявен
установителен иск за собственост, предявен от П. Н. В. въз основа на реституция, е признато
за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на община Тетевен и на „фирма“
ЕООД - гр. Тетевен, че към 1949 г. П. Н. В. е бил собственик на имот - градина с площ от 6
дка, находящ се в м. „Воловийте“, землище на гр. Тетевен, при граници: Иван Нейков, река
Вит, наследници на Ничо В. и старо коритище на реката, тогава включен в парцел I, кварта. 4
от Промишлената зона на гр. Тетевен, отредена за „Вит - Автотранспорт“ ЕООД - гр.
Тетевен, като този имот е заснет като общ имот с площ от 10,9 дка, като не е отделена
площта на ищеца от 6 дка така, като това било показано на скицата на вещото лице Нано
Георгиев, неразделна част от решението на съда, като имотът е бил очертан със зелен туш.
Ответницата заявява, че в хода на делото наследодателят й П. В. е установил и доказал с
всички допустими доказателствени средства - писмени, гласни и заключения на вещи лица,
че П. Н. В. притежавал градина с площ от около 6 дка в местността „Воловийте“,
представляваща западната реална част от по-голям имот, в останалата част наследствен, при
граници на този имот: река Вит, Георги Христов и Иван Нейков. Както и че не е имало
материализирана граница между имота на П. В. и наследствения имот. По регулационния
план на гр. Тетевен от 1949 г., с кадастрална основа от 1943 г., имотът на П. В. в местността
„Воловийте“, заедно с наследствения имот на Ничо В., е бил заснет под пл. № 133, с площ
от 10,9 дка, като по ЗОГПНС на В. са отчуждени 6 дка от този имот.
Сочи, че със Заповед № 413 от 28.05.1992 г. имотът на В. във „Воловийте“ е записан
като държавен. Впоследствие имотът е заснет с пл. № 25 и е записан изцяло като общински
от 10,9 дка, като не са отделени собствените на В. 6 дка от този имот. Имотът е бил заснет
изцяло с площ от 10,9 дка, като по делото било установено, че западната част от 6 дка и
площ е одържавена на В. и негова собственост на лично основание, като от този имот се
ползвала тогава само част от „Автотранспорт“ ЕООД - гр. Тетевен. С посоченото е била
попълнена кадастралната основа на плана на гр. Тетевен още през 1995 г.
На следващо място ответникът твърди, че още преди образуването на гр.д. № 83/1995
г. със заповед № 413 от 28.09.1993 г. на Общински народен съвет - Тетевен са деактувани 6
000 кв.м земя, бивша собственост на П. Н. В. от гр. Тетевен, одържавена по силата на ПМС
№ 46/06.04.1949 г. е актувана с акт № 570/15.02.1950 г. като държавна по ЗОЕГПНС. При
съставянето на нотариалния акт от 1995 г. е представен на нотариуса и Нотариален акт №
105, том I, регистър 751, дело № 136/07.08.1936 г. на РС - Тетевен.
4
Сочи, че с представената фактическата обстановка, както и с писмени доказателства
установява и доказва, че спрямо дружество „фирма“ ЕООД - гр. Тетевен с влязло в сила
съдебно решение е установено, че наследодателят П. Н. В. е собственик на 6000 кв.м в
местността „Воловийте“, землище на гр. Тетевен при описаните в решението граници, без
площта на В. да е отделена от заснетия от 10,9 дка имот. Заявява, че на основание това
съдебно решение със заповед № 147/22.05.1995 г. на кмета на община Тетевен се утвърждава
попълване на кадастралната основа на кв. 104 с нов имот с пл. № 1905, а със Заповед №
148/22.05.1995г. на кмета на община Тетевен се утвърждава попълване на кадастралната
основа на кв. 4 с нов имот пл. № 1906 съгласно същото решение на съда по плана на
Промишлената зона на гр. Тетевен. Горното е съобщено на заинтересуваните лица, видно от
писмо изх. № 147/02.06.1995 г. на кмета на община Тетевен.
Сочи се, че от посочената дата насетне както наследодателят П. В., така и неговите
наследници не са спирали да се интересуват от имота си и да извършват множество действия
по неговото управление, ползване и стопанисване, които са били явни, непрекъснати и
необезпокоявани и известни на дружество „фирма“ ЕООД, както следва:
1. С молба с вх. № 2054/03.11.1995г. П. В. отправя искане за извършване на
процедурите по въвод във владение и трасиране на граници относно собствените му имоти с
пл. № 1905 и 1906 в землището на гр. Тетевен.
2. С Протокол № 35 от 08.11.1995 г. за определяне на строителна линия и ниво
техническата служба в община Тетевен определя строителната линия и ниво на имот № 1906
в кв. 4 по регулационния план на гр. Тетевен - промишлена зона, собственост на П. Н. В. за
строеж на ограда възстановяване правото на собственост от 6000 кв.м съгласно нот. акт №
156/1995г. и Заповед № 413/28.09.1990г.
3. С декларация вх. № 03662/23.03.1998 г. в община Тетевен от Иван Петров Н. -
наследник на П. Н. В. - е декларирано правото на собственост върху имот с кад. № 1906 от
1978г., УПИ I в кв. 4, с площ от 6000 кв.м, като са посочени всички тогавашни наследници
като съсобственици: Иван Н. Мария И. Н., Б. П. Д. и доверителката ми Ц. П. Г. със
съсобствената й 1/3 идеална част от имота. От тази дата и до настоящия момент
наследниците на П. В. заплащат данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци
за описания имот. - доказателства
4. През 2000 г. Иван Н. е депозирал молба за регулационна промяна парцел I за
CO „Автомобилен транспорт“ в кв. 4 по плана на Промишлена зона - Тетевен, като е
получил писмо изх. № ИЖС - 04-410/03.04.2000 г. на община Тетевен, с което е уведомен, че
за възстановения му имот е възможно да се образува парцел, самостоятелен за имот пл. №
1906 след представяне на частична разработка, при което по възможност да бъда запазена за
CO „Автомобилен транспорт“ постройката в северозападния ъгъл на имот 1906 за сметка на
част от имот п. № 25, попадаща в парцел I.
5. През 2006 г. наследниците на П. В. сключват договор за наем на недвижим
имот с предмет описания наследствен имот с дружество „Йоана 2005“ ЕООД, като имотът е
бил отдаден за възмездно ползване за срок от една година за извършване на търговска
дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Договорът е нотариално заверен на 14.04.2006
г. от нотариус Румяна Вутева с рег. № 392 на Нот. камара.
6. През 2008 г. по възлагане на наследниците на П. В. е изработен проект за
изменение на плана за регулация на гр. Тетевен, Промишлена зона за УПИ I, кв. 4, изработен
от инж. Марко Тонев Марков, като с проекта е предложена промяна на ПУП с цел
образуване на самостоятелни УПИ за ПИ 1906. Имотът на ответника Г. е трасиран тогава с
трайна маркировка от геодезист - бяла блажна боя, която е видима и към настоящия момент.
7. През 2009 г. - на 06.03 - е одобрена действащата кадастрална карта на гр.
Тетевен, като собственият на наследниците на П. В. имот е заснет като част от поземлен
5
имот с идентификатор 72343.500.3029, с площ от 29620 кв.м, като заедно с „фирма“ ЕООД
ответниците са съсобственици на описания поземлен имот.
8. В периода след 2005 г. наследникът Д. Н., в лично качество и по възлагане на
всички останали наследници, е паркирал и гарирал свои автомобили в частта от имота,
собственост на наследниците на П. В., които автомобили е ремонтирал в своята дейност по
автосервизни услуги. Частта от имота с площ 6000 кв.м с пл. № 1906 е била косена,
обслужван е трафопостът в имота от наследниците на П. В. и от наети от тях срещу
заплащане лица.
9. През 2021 г., на 22.12, дружество „фирма“ АД се е снабдило с нотариален акт
за собственост на недвижим имот, придобит по давност чрез обстоятелствена проверка №
180, том III, рег. № 2963, дело № 365/2021г. на нотариус Ивайло И., по силата на който и въз
основа на издадено постановление от 22.12.2021 г. на основание чл. 587, ал. 2 във връзка с
чл. ал. 3 от ГПК „фирма“ АД е признато за собственик на основание приватизационна
продажба и давностно владение върху 23620/29620 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 72343.500.3029 по КККР на гр. Тетевен, заедно с построените в имота
сгради. Сочи се, че от самото съдържание на този нотариален акт, праводателят на ищеца по
делото е бил собственик, признат за такъв и доказал собствеността си пред нотариуса като
такъв върху идеални части от описания имот без 6000 кв.м, които са собственост на
наследниците на П. В.. Предвид което, установено и доказано е чрез съдържанието на този
нотариален акт, че дружество „фирма“ АД не е демонстрирало никога анимус за своене на
собствените на наследниците на П. В. 6000 кв.м от имота, никога не е осъществявало
владение по отношение на тях. Затова и счита, че ищецът „фирма“ ЕООД не може да
присъедини владение на своя праводател спрямо части от имот, по отношение на които
„фирма“ АД не е осъществявало владение.
10. Ищецът никога преди предявяване на настоящия иск не е заявявал промяна в
намерението си по отношение на имота с претенция за осъществяване на владение.
Единствено с настоящия иск ищецът предявява владелчески претенции спрямо частта от
6000 кв.м, собственост на наследниците на П. В..
Не оспорва, че ищецът е придобил на основание покупко-продажба от продавача
„фирма“ АД 23620/29620 идеални части от поземлен имот с идентификатор 72343.500.3029
по КККР на гр. Тетевен, но категорично оспорва като неоснователна и недоказана и невярна
претенцията на ищеца за придобиване по давност на 6000 кв.м от този имот,
представляващи останалите 6000 идеални части от имота.
Сочи, че спрямо наследниците на П. В. не са извършени никакви действия, с които
дружество „фирма“ ЕООД да е демонстрирало владение върху частта от имота с площ от
6000 кв.м, собственост на наследниците на П. В.. Имотът е бил ограден много преди
завеждането на гр.д. № 83/1995 г. по описа на РС- Тетевен, с което е призната собствеността
на В. спрямо дружество „фирма“ ЕООД и спрямо община Тетевен. Следователно, след
завеждане на делото и приключването му с влязло в сила решение в полза на П. В. не е
изграждана ограда, както е описано в исковата молба, а такава е била налична и много след
поставянето й В. е доказал своето право на собственост върху частта от имота. След
признаване собствеността на П. В. от дружество „фирма“ АД не са извършвани никакви
действия по своене на собствените на В. и наследниците му 6000 кв.м, не е имало никакво
изявяване на воля за своене на тази част от имота и никаква промяна в намеренията на
дружеството - съсобственик.
Ответникът сочи, че след като през 2009 г. с новата кадастрална карта имотът на
наследниците на П. В. е заснет като част от имот с идентификатор 72343.500.3029, с площ
на целия имот от 29 620 кв.м, при условията на обикновена съсобственост, за да придобие
идеалната част на съсобственика от поземления имот, дружество „фирма“ АД е било
задължено да демонстрира намерението си за своене спрямо наследниците на П. В., като
6
заяви и промяна в намерението си отпреди съдебното решение от 1995 г., каквито действия
не са извършвани по никакъв начин от това дружество. Счита, че презумпцията, че вещта се
владее с намерение за своене по чл. 69 от ЗС е неприложима в хипотезата на съсобствен
имот, като от страна на „фирма“ АД не са извършвани никакви действия, с които да се
демонстрира завладяване на съсобствени идеални части от тяхна страна. Поради това
дружеството праводател на ищеца „фирма“ АД, дори да се е намирало в определени периоди
във фактическа власт на частта от 6000 кв.м на наследниците на П. В., тази фактическа власт
е осъществявало като държател, а не като владелец.
Сочи се, че през целия период от 2000 г. до 2021 г. наследниците на П. В. са водили
кореспонденция и устни преговори с управителите на „фирма“ АД с цел ликвидиране на
съсобствеността върху поземлен имот с идентификатор 72343.500.3029 с различни способи,
включително със замяна на имоти, което им е предлагано от „фирма“ ЕООД, с което още
веднъж се отрича тезата на ищеца, че това дружество е осъществявало владение и
придобивна давност върху спорните 6000/29620 идеални части от имота.
Моли съда да отхвърли предявения установителен иск за собственост до размера над
23620/29620 идеални части от поземлен имот с идентификатор 72343.500.3029, като
неоснователен и недоказан, както и да присъди сторените по делото разноски.
Моли съда да отхвърли и обективно съединения иск за отмяна на констативен
нотариален акт от 1995 г., издаден в полза на наследници на П. В..
След като с Разпореждане № 3166 от 20.11.2024 г. по делото са конституирани и
останалите наследници на П. В., в качеството им на ответници по делото, Б. П. Д., Н. Д. Н.,
М. И. Г. и Д. И. Н. предоставеният срок за отговор на исковата молба, съгласно чл. 131 от
ГПК е депозиран отговор от всички тях, чрез адв. С. от ЛАК, с който отговор ответниците
изцяло оспорват предявената искова претенция.
В отговора на исковата молба се сочи, че според ответниците по делото като
наследници на П. Н. В. са съсобственици на реална част от имот с идентификатор №
72343.500.3029 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Тетевен, като в
графичната част на тази карта е допусната непълнота - не е отразен имота на наследниците
на П. Н. В., който е имал своето самостоятелно графично отражение още в предходните
планове на гр. Тетевен така, както било отбелязано и подробно проследено в отговора на
исковата молба, депозиран от Ц. П. Г..
Сочат ответниците, че със заявление на „Геоматрикс“ ЕООД в качеството му на
пълномощник на Д. И. Н. вх. № 01-210678/11.04.2023 г. е поискано изменение на КККР на
гр. Тетевен, отнасящо се до имот с идентификатор № 72343.500.3029. В отговор на
поисканото изменение пълномощника на Д. И. Н. е получил уведомление за недостатъци в
искането за изменение на КККР, в което неправилно наследниците на П. Н. В. и „Лев
Кибертех“ ЕООД към оня момент са третирани като съсобственици. Считат, че те не са
такива по причината, че със заповед № 148/22.05.1995 г. на Кмета на Община Тетевен е
отразен самостоятелен имот в кадастралния план на гр. Тетевен в кв. 4 с нов № 1906 въз
основа на проведен съдебен процес срещу праводателя на ищеца по това дело „фирма“ АД
гр. Тетевен и е постановено съдебно решение влязло в законна сила по гр.дело № 83/1995 г.
Ответниците заявяват, че реално обособения имот от 6 дка чрез осъществена
процедура по реституция, подробно описана в отговора на исковата молба, подаден от Ц. П.
Г., е владян много повече от 10 години след извършената реституция, като е ползван за
паркинг на автомобили на наследници на П. Н. В., почистван е и са извършвани
необходимите действия по идентифициране на имота, афиширане на собствеността върху
него спрямо всички чрез издаване на нотариален акт, водене на дела за защитата му и др.
Сочат, че преди около 3-4 години Д. И. Н. ангажирал работник с фадрома, който
почиства имота от наноси и като притежател на състезателни автомобили, които не са в
7
движение, той ги е депонирал в този имот. Преди Д. И. Н. да използва имота за депониране
на автомобили неговият баща Иван Петров Н. е ползвал постройката в северозападната част
на имота, като е складирал царевица и е ползвал трайно имота за паркиране на камиони и
автомобили във връзка с осъществяваната от него дейност в мандра, която е ръководил.
Заявяват, че притежават и извлечение от разписен лист от 1958 г., който е част от одобрения
към тази година кадастрален и регулационен план на гр. Тетевен, в който срещу имот
планоснимачен № 133 е отразено, че е собственост на наследници на Ничо В. Пеев, че е с
площ от 6000 кв.м. и представлява овощна градина, което е отразено и в графичната част на
плана на гр. Тетевен от 1958 г.
По реда на чл. 211 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба ответниците Б. П. Д.,
Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. са предявили насрещен иск по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР
срещу дружеството „фирма” ЕООД с ЕИК *********. В него се моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че по силата на наследяване от П. Н. В.,
реституция и давностно владение Ц. П. Г. с ЕГН: **********, Б. П. Д., с ЕГН: **********,
Н. Д. Н., с ЕГН: **********, М. И. Г., с ЕГН: ********** и Д. И. Н., с ЕГН: ********** са
собственици на следния недвижим имот: РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 3800 кв.м., попадаща в
югоизточната част на поземлен имот, находящ се в гр. Тетевен, Община Тетевен, Ловешка
област, на улица „Вършец“, целият с площ от 29620 кв.м., представляващ имот с
идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Тетевен, одобрени със заповед № РД-18-
16/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за автогараж, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план : квартал 4, парцел I при съседи имоти с
идентификатори № 72343.500.30, № 72343.500.3084, № 72343.500.3028, № 72343.500.3079,
№ 72343.500.3027, която реална част е отразена като имот с проектен идентификатор №
72343.500.8282 с проектна площ от 3800 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: За автогараж при съседи имоти с идентификатори
№ 72343.500.8283, № 72343.500.8295, № 72343.500.3029, № 72343.500.3079, отразена в
скица, съставляваща част от приложение към удостоверение за приет проект, както и че е
допусната непълнота в кадастралната карта на гр. Тетевен като тази реална част не е
отразена в нея като имот със самостоятелен идентификатор. Претендират присъждане на
сторените съдебни разноски.
В даденият от съда срок от страна на ответната по насрещния иск страна „фирма”
ЕООД с ЕИК ********* не е депозирала отговор на насрещната искова претенция.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12
ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищцовото дружество „фирма” ЕООД с ЕИК ********* е придобило от „фирма“ АД
чрез покупко-продажба, материализирана в Нотариален акт № 182, том III, рег. № 2968, дело
№ 367 от 22.12.2021 г., следния недвижим имот: 23620/29620 идеални части от Поземлен
имот с идентификатор 72343.500.3029 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК,
съгласно - Скица на поземлен имот № 15- 775787/15.07.2021 г. на СГКК - гр. Ловеч,
последно изменение на КККР засягащо ПИ: от 15.07.2021 г., находящ се в строителните
граници на град Тетевен, община Тетевен, област Ловешка, ул. „Вършец“ № 4, с площ от 29
620 (двадесет и девет хиляди шестстотин и двадесет) кв. метра.
П. Н. В. наследодател на ответниците приживе е придобил на основание реституция
недвижим имот: Празно място, находящо се в местността „Стария бахчак“ в землището на
гр. Тетевен, с площ 800 кв.м, при граници: ветеринарна лечебница, Неда Дочова и общински
имоти, представляващо тогава част от парцел VII, квартал 104 от Промишлената зона на гр.
Тетевен, отразен с действащия регулационен план на местността за ДАП. Имотът е бил
8
отразен с пл. № 1905 в попълнената кадастрална основа, одобрена със заповеди №
892/25.09.1978г. и № 147/22.05.1995г. П. В. се снабдил с констативен нотариален акт № 144,
том II, дело № 861/1995 г. на Районен съд - Тетевен. Нотариалният акт е съставен на
основание влязло в сила решение на Тетевенския районен съд от 04.05.1995 г. по гр.д. №
83/1995 г., по силата на което въз основа на предявен установителен иск за собственост,
предявен от П. Н. В. въз основа на реституция, е признато за установено със сила на
пресъдено нещо по отношение на община Тетевен и на „фирма“ ЕООД - гр. Тетевен, че към
1949 г. П. Н. В. е бил собственик на имот - градина с площ от 6 дка, находящ се в м.
„Воловийте“, землище на гр. Тетевен.
Със Заповед № 413 от 28.05.1992 г. имотът на В. във „Воловийте“ е записан като
държавен. Впоследствие имотът е заснет с пл. № 25 и е записан изцяло като общински от
10,9 дка, като не са отделени собствените на В. 6 дка от този имот. Със заповед № 413 от
28.09.1993 г. на Общински народен съвет - Тетевен са деактувани 6 000 кв.м земя, бивша
собственост на П. Н. В. от гр. Тетевен, одържавена по силата на ПМС № 46/06.04.1949 г. е
актувана с акт № 570/15.02.1950 г. като държавна по ЗОЕГПНС. Със заповед №
147/22.05.1995 г. на кмета на община Тетевен се утвърждава попълване на кадастралната
основа на кв. 104 с нов имот с пл. № 1905, а със Заповед № 148/22.05.1995г. на кмета на
община Тетевен и попълване на кадастралната основа на кв. 4 с нов имот пл. № 1906
съгласно решение на съда гр.д. № 83/1995 г. РС – Тетевен, по плана на Промишлената зона
на гр. Тетевен.
На 22.12.2021 г., дружество „фирма“ АД се е снабдило с нотариален акт за
собственост на недвижим имот, придобит по давност чрез обстоятелствена проверка № 180,
том III, рег. № 2963, дело № 365/2021г. на нотариус Ивайло И., по силата на който и въз
основа на издадено постановление от 22.12.2021 г. на основание чл. 587, ал. 2 във връзка с
чл. ал. 3 от ГПК „фирма“ АД е признато за собственик на основание приватизационна
продажба и давностно владение върху 23620/29620 идеални части от поземлен имот с
идентификатор 72343.500.3029 по КККР на гр. Тетевен, заедно с построените в имота
сгради.
За изясняване на обективната истина по вещният спор, както и с оглед защитните
тези на страните в производството съдът е допуснал събирането на гласни доказателствени
средства, чрез разпита на свидетели.
Свидетелят В. Ц. сочи, че в имота имало бензиностанция и в последствие газстанция
от 2004-2005 г. до около 2010 г. Обектът се намирал на ул. „Вършец“, на главният път в
близост до фирма „Калинел“. Имотът граничи с главният път. „Калинел“ е към изток. Имало
сгради на ДАП-А, автомивка била до половината там откъм ДАП-А. Имало още една сграда
трафопост, който бил до реката, той се поддържал, от там се захранвал и търговският обект,
в които работел свидетелят. Работел на това място от 2004-2005 г. и до сега, не към тази
фирма. На бензиностанцията работел около 5 години. Бензиностанцията след това
продължила да работи. Имали варели, защото продавали наливни масла. Като им доставяли
горива цистерните спирали в този имот и нощували там, защото имало ограничение в
пътуването. Имало камиони и тирове, които нощували там били на Д., братовчед на Б. Д. там
пускал камиони, имал и работилница. Д. също ползвал мястото и го чистел. Той даже
подравнявал имота, правил някакви подобрения. Имало нещо като паркинг камиони,
джипове, коли. Цялото място чак до реката се ползвало до оградата. В другите посоки няма
ограда. Има ограда откъм ДАП-А. В момента се ползват сгради налични в имота на Ц. Г. и
сега има тирове там, които са пуснати. Свидетелят заявява, че никога не научавал за спорове
по повод собствеността на имота. В допълнение свидетелят сочи, че познава бащата на Д.
И. Н., а именно Иван Петров Н.. Той ползвал постройка в този имот, за развиване бизнес.
Имал цех в с. Дивчовото и там ползвал имота за изворна вода. Докарвал и той камиони там.
На следващо място е разпитан свидетелят Н.Н., който заявява: „Познавам Ц. Г. и
9
дъщеря й. Б. ми е била началник. Работил съм на бензиностанцията на ДАП-А и на другата
под ДАП-А, сега държат другата, която беше „ТИМ ОЙЛ“. Сега не съм при тях, не работя
там и не знам още ли се казва така. Б. е дъщеря на Ц. дружеството беше „Тим Ойл“. Работил
съм от 2004-2005 г. на длъжност продавач-консултант там около 5 години. Главният път
както върви като застанеш с лице към имота от лявата страна е предприятието „Пенка
Михайлова“, реката минава в дъното на имота, а зад гърба ми се падаше „Феникс“ - едно
време вторични суровини, от другата страна е сега тяхната друга газ станция и след нея е
оградата на някогашният Абаджиев. В началото си държахме варели за масла вътре в имота,
защото продавахме, идваха тирове и нощуваха вечер, когато не можеха да си тръгнат.
Чистехме имота и трафопоста също, той е накрая на имота. Токът ни беше от този
трафопост и косяхме. Доколкото знам от там снабдявахме имота с ток и нейният братовчед
Д. има сграда мисля, че на гражданска защита беше, той държеше коли, защото ги
ремонтираше. И той е чистил, носеше бурените с една фадрома. Доколкото знам има една
голяма сграда, защото знам, че половината е в техният имот от сградата, нещо като
работилница е било едно време. Тогава ДАП-А не ползваше нищо. Където са цистерните
беше асфалт, а другата половина е обрасъл. Не съм чувал някой да е спорил за собствеността
на имота. Знаех, че имота е на Б., на нейният род“.
Свидетелят Г. К., заявява: „Знам имота, била съм много пъти там. Знам, че е на
семейство Н.и. Познавам лично цялото семейство – Б., М., Н., Д., покойният Иван Петров.
От около 2000 г., малко след това съм ходила за първи път там. Аз съм навигатор на Д. Н. в
спортни състезания, ние сме лицензирани състезатели по рали спортове. Там сме държали
състезателните си автомобили. Знам имота по същество, знам как се достига до него от
главният път се влиза директно. Не съм сигурна, че граничи с главния път, според мен не, но
никога не е имало невъзможност да се стигне до имота. Знам, че почти целият е асфалтиран.
Като в източната част е по затревено, но там се чисти редовно, Д. го чисти, защото там
влизаме с техниката за достъп по същество. Стига до реката имота със сигурност, макар че
има ограда. В западната част е по-голямата сграда. Има две сгради в имота със сигурност.
Едната е западната другата е по в изток. Като тази, която е от изток там около нея всъщност
се е развивало всичко, което аз съм била свидетел и където съм ходила да паркирам
автомобилите. Другата сграда, тоест западната сграда, не съм сигурна, че попада изцяло в
имота. Според мен от чутото във времето не съм сигурна, че цялата е в имота, но знам, че
Иван Петров, на Д. баща му, я е ползвал дълго във времето и когато аз съм била в имота тази
сграда не сме я ползвали, но там винаги е имало паркирана техника, някакви камиони,
ремаркета. Те много хора и близки на семейството го ползват този имот. Допуска ги всеки
член на семейството. Този имот според мен във времето всеки го е ползвал за каквото
намери за добре. Никога не съм чувала, не съм виждала някой да препятства достъпа, да е
правил проблем за това, че ние сме там или да съм чувала от някой от членовете на
семейството да има проблем или някой да оспорва собствеността на този имот. До ден
днешен се ползва, имаме спортен клуб регистриран към Българска Федерация към
автомобилни спортове, всичката състезателна техника е седяла там, ремонтирана е там в
източната сграда в хале. С техника е почистван имота многократно, защото всяка пролет от
изток става недостъпен, а ние оттам влизаме. Имаше бензиностанция там, стопанисвана е от
Б., която е братовчедка на Д.. Не мога да твърдя със сигурност, че бензиностанцията е вътре
в имота. Наблизо е, в непосредствена близост, бензиностанцията, не мога да кажа като
граници. По-скоро на входа е. Във връзка с бензиностанцията е ползван имота, те си имаха
камиони, гориво и някакви неща, държаха гориво. Знам, че от север от главния път номер
358 имота няма граница с главният път, но не мога да определя разстоянието, от което през
асфалтираната част, тази бензиностанция и бившата автомивка се влиза в имота. На изток
граничи по ограда с бившата „Пенка Михайлова“, понастоящем „Калинел“.“
Последен по делото е разпитан свидетелят Н. Н., който заявява: „На мен животът ми
е минал в „Дапа“. От 1983 г. съм работил в „Дапа“ до закриването му през 2006-2007 г.
10
Познавам Д. Н., а баща му П. Н. съм го виждал само най-напред идваше там. Знам, че Д., Н.,
Б. са ползвали имота. Аз съм там още преди да направят гаража в двора на ДАП-А. Още не
беше асфалтирано там идваше този възрастния човек П.. После направиха това - гаража и
започнаха да го ползват, спираха си джиповете, камионите, Иван гледаше животни и
слагаше царевица в една от сградите беше пълно. Автомобили на Д. постоянно седяха там.
Знам, че Д. се занимава с автомобилизъм. Там ги ремонтираше. Случвало се е Събота и
Неделя да мина и съм виждал да ги правят там. Знам, че имотът е доста голям около 6 дка и
като застанеш на главния път към имота отзад през пътя са вторични суровини „Феникс“
насреща от изток откъм „Пенка Михайлова“ там близо беше едната сграда в техния имот и
имота продължава долу до реката. Минаваха покрай „Пенка Михайлова“ колите на Д. и
чистеха. От дясната страна там е другата сграда, там държаха царевица, техники разни,
Иван гледаше овце. Не знам „Дапа“ да е спорил, щом си влизаха свободно, даже си
общуваха с шефовете, не са имали проблеми никакви. Там не беше асфалт преди. Част от
имота има неасфалтирано и беше обрасло с къпини и шипки и Д. там го чисти.“
Съдът кредитира показанията на свидетелите в цялост, намира същите за обективни,
непротиворечиви и съответстващи на останалия доказателствен материал по делото.
Свидетелите са възприели различни факти и обстоятелства, свързани с делото. Показанията
им следва да бъдат кредитирани, тъй като не е налице противоречие между тях, предвид
факта, че всеки от свидетелите сочи различни данни, възприети от собствената си позиция,
без да се създаде противоречие помежду им, касаещо едно и също обстоятелство.
По делото е допуснато изготвянето на съдебно – техническа експертиза, преценена от
съда по реда на чл. 202 от ГПК, приета като неоспорена от страните в производството, по
която вещото лице експерт на поставените му задачи е дал следните отговори: на
поставената му задача да изготви комбинирана скица, на която да проследи движението на
процесния имот по всички действали и действащи кадастрални и регулационни планове на
гр. Тетевен, както и по кадастралната карта, като бъде отразен и проектния имот с
идентификатор 72343.500.8282, като отговори на въпроса този проектен имот вярно ли
отразява частта от имота с пл. сн. № 1906 по заповед № 148/22.05.1995 г. на Кмета на
Община Тетевен? Експертът сочи, че КККР на гр.Тетевен е от 06.03.2009 г. и в нея е нанесен
п.и. с идентификатор 72343.500.3029 с площ от 29620 M2, записан на: “фирма” ЕООД с
23620/29620 ид. части и П. Н. В. с 6000/29620 ид. части.
Сочи, че действащия регулационен план на гр.Тетевен /промишлена зона/ е одобрен
със Заповед № 892/25.09.1978 г., в който след няколко корекции относно граници на УПИ със
съседните предприятия и улична регулация, е нанесен УПИ I в кв.4, отреден за CO
„Автомобилен транспорт”.
Със съдебно решение от 04.05.1995 г. по гр.дело № 83 на РС - Тетевен е признато за
установено по отношение на Община Тетевен и „фирма” ЕООД, че към 1949 г. П. Н. В. е бил
собственик на имот с площ от 6.000 дка, понастоящем включен в парцел I в кв.4 от плана на
Промишлена зона гр. Тетевен, отредена за „фирма” ЕООД.
Със Заповед № 148/22.05.1995 г. на Кмета на Община Тетевен /стр. 358 от делото/ е
одобрено попълването на кадастралната основа на кв. 4 с нов имот пл. сн. № 1906, съгласно
Решение на РС-Тетевен по гр. дело № 83/04.05.1995 г. на стр. 363 от делото е приложен
графичния материал от попълването на кадастъра за имот пл. сн. № 1906. На стр. 235 от
делото е приложено копие от кадастралния и регулационен план на Промишлена зона на гр.
Тетевен, с нанесен имот пл. сн. № 1906.
Изготвена е комбинирана скица, на която ВЛ е показал имотите и сградите по КККР
на гр. Тетевен, УПИ I в кв. 4 по действащия регулационен план на гр. Тетевен, стария имот с
пл. сн. № 1906 и двата проектни имоти с проектни идентификатори 72343.500.8282 и 8283,
които напълно припокриват стария имот с пл. сн. № 1906.
На вторият поставен въпрос, да установи имали маркирани на място граници с
11
блажна боя на процесния имот? Експертът сочи, че при огледа на място установил, че на две
места по границите на стария имот с пл. сн. № 1906 има следи от поставена блажна боя.
На въпрос вярно ли отразява границите и квадратурата на частта от имот пл. сн. №
1906, която попада в имот с идентификатор 72343.500.3029 и е отразена по преписката за
изменение на КККР като проектен имот с № 72343.500.8282 по КККР на гр. Тетевен? ВЛ
сочи, че проектния имот с проектен идентификатор 72343.500.8282 с площ от 3800 м2 вярно
отразява границите и площта на северната част от стария имот пл. сн. № 1906, която попада
в имот с идентификатор 72343.500.3029.
На последният въпрос, да опише реално съществуващите на място граници на имот
пл.№ 1906, както и да посочи по местонахождение в кои други имоти попада? Експертът
сочи, че реални граници на стария имот с пл. сн. № 1906 на място на терена не видял, тъй
като северната и западната му граница в по-голямата си част преминава през асфалтова
площадка, а от изток и юг е обрасло с храсти и дървета. Стария имот с пл. сн. № 1906
попада в следните три имота по КККР на гр.Тетевен: 72343.500.3029 с площ от 3800 м2;
72343.500.3079 /нереализирана улица на Община Тетевен/ с площ от 2002 м2;
72343.500.5426 /пасище по чл. 26 от ЗСПЗЗ/ с площ от 171 м2.
На допълнително поставен въпрос от процесуалният представител на ищцовото
дружество експертът сочи, че 3800 кв. м. попадат в имот 3029.
При така изложените факти съдът приема, че е сезиран с пасивно субективно
съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във
вр. чл. 79 от ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците Ц. П. Г. с ЕГН
**********, Б. П. Д. с ЕГН **********, Н. Д. Н. с ЕГН **********, М. И. Г. с ЕГН
********** и Д. И. Н. с ЕГН ********** в качеството им на наследници на П. Н. В. с ЕГН
********** б.ж. на гр. Тетевен, че ищцовото дружество „фирма” ЕООД, с предишно
наименование „Лев Кибертех“ ЕООД като правоприемник на „фирма“ АД е собственик на
основание покупко-продажба и изтекла придобивна давност на следния имот: Поземлен
имот с идентификатор № 72343.500.3029, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, находящ се в гр. Тетевен ул. „Вършец“ № 4, целият с площ от 29 620 кв.м, в това
число и 6 000 кв.м, от общата площ, за които е признато, че П. Н. В. е притежавал към 1949
г. съгласно Решение на Тетевенски Районен съд от 04.05.1995 г. и за които последния се е
снабдил с констативен нотариален акт № 156, том 2, дело № 862 от 03.11.1995 г.
Основателността на предявения положителен установителен иск за собственост по
чл. 124, ал. 1 ГПК предполага установяване от ищцовото дружество при условията на пълно
и главно доказване на твърдяното право на собственост – формиране на сигурно убеждение
у съда в надлежното осъществяване на всички пораждащи правото му на собственост факти.
Ответниците може да проведат насрещно и то непълно доказване, което има за
предмет установяването на такива факти, които изключват възможността за
осъществяването на правопораждащите факти и разколебават сигурността в надлежното им
настъпване, като по този начин осуетяват пълното им доказване.
На следващо място, фактическият състав на придобивната давност на чл. 79, ал. 1 ЗС
по отношение на претендиращото лице следва да бъде установен при пълно и пряко
доказване в процеса. За да се признае на едно лице физическо или юридическо правото на
изключителна собственост по отношение на един недвижим имот, разпоредбата на закона
установява, че претендиращият следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години
фактическата власт по отношение на конкретната вещ /corpus/, без противопоставяне от
страна на титуляра на правото на собственост, както и да е демонстрирал по отношение
невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик /аnimus/, т.е.
поведение, което безсъмнено сочи, че упражнява собственическите правомощия в пълен
обем единствено за себе си.
12
Владението е законно, когато съдържа 6 /шест/ признака, а именно: то да е постоянно,
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя
собствена /чл. 68 и сл. ЗС/. Разпоредбата на чл. 69 ЗС създава презумпцията, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Съгласно ТР № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията
между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт,
различен от наследяването.
Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. За да е
налице изменение на основанието на неговото владение е необходимо, той да е предприел
действия, които да отричат правото на другите съсобственици върху техните части и те да се
достигнали до тяхното знание. За да превърне владението в самостоятелно, той трябва да
отблъсне владението на другите съсобственици, като владее за себе си и против тяхната
воля, а не е достатъчно само да манифестира неопределено самостоятелността на
владението. Нещо повече. Действията, с които се демонстрира намерение за своене следва
по категоричен начин да отричат правата на други лица, да сочат на намерение за своене на
имота и да са достигнали до знанието на собственика, т.е., чрез тях следва да се демонстрира
поведение на пълноправен индивидуален собственик на имота.
Знанието на собственика следва да е доказано по категоричен начин, като
инициативата за създаването му като субективен елемент трябва да изхожда от владеещия
несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои вещта по несъмнен начин,
дори и при проявена от титуляра на вещното право незаинтересованост към нея. В противен
случай, при липса на знание у собственика, дори и обективирано пред други, владението в
определен срок от време, съпроводено с намерение да се свои, не поражда право на
собственост за владеещия несобственик.
По делото не бе доказано от страна на ищцовото дружество, че същото и праводателя
му „фирма“ АД са манифестирали пред останалите съсобственици намерението си да своят
съсобственият им имот, след като го владеят и вържат като свой. Дори напротив доказа се в
хода на съдебното дирене, че е ползван от доста съсобственици, всеки от които по различен
начин е осъществявал ползването и стопанисването му – отдаване под наем с дружество
„Йоана 2005“ ЕООД, развиване на търговска дейност, чрез продажба на горива,
стопанисване на продукти от земеделски произход, държане на автомобили и товарни
такива в имота, развитие на търговска и спортна дейност, свързана с автомобилизъм и др.
Установи се по делото, че през 2008 г. по възлагане на наследниците на П. В. е
изработен проект за изменение на плана за регулация на гр. Тетевен, Промишлена зона за
УПИ I, кв. 4, изработен от инж. Марко Тонев Марков, като с проекта е предложена промяна
на ПУП с цел образуване на самостоятелни УПИ за ПИ 1906. Имотът на ответниците е
трасиран тогава с трайна маркировка от геодезист. Тези действия не са били отблъсквани от
дружеството праводател на ищеца. Също така се установи, че в периода след 2005 г.
наследникът Д. Н., в лично качество и по възлагане на всички останали наследници, е
паркирал свои автомобили в частта от имота, собственост на наследниците на П. В., които
автомобили е ремонтирал в своята дейност по автосервизни услуги. Частта от имота с площ
6000 кв.м с пл. № 1906 е била косена, обслужван е трафопостът в имота от наследниците на
П. В. и от наети от тях срещу заплащане лица. Тези действия представляват индиция за
анимуса за своене на наследствения имот, който наследниците на П. В. са упражнявали. На
основание чл. 82 от ЗС приобретателите – ответници в производството са продължили
владението на своя праводател П. В., над процесните 6000 м2 от имот с идентификатор №
72343.500.3029 като са го присъединили към своето владение.
На следващо място, както бе посочено от съда, презумпцията, че вещта се владее с
13
намерение за своене по чл. 69 от ЗС е неприложима в хипотезата на съсобствен имот.
Поради това съсобствениците, които ползват целия имот, се считат за владелци на своята
част и за държатели на частите на останалите съсобственици. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 1/2012г. на ОСГК на ВКС. От страна на „фирма“ АД не са
извършвани никакви действия, с които да се демонстрира завладяване на съсобствени
идеални части от тяхна страна. Поради това дружеството праводател на ищеца „фирма“ АД,
дори да се е намирало в определени периоди във фактическа власт на частта от 6000 кв.м на
наследниците на П. В., тази фактическа власт е осъществявало като държател, а не като
владелец и не е изявявана по никакъв начин воля за промяна на държането във владение, т.е.
не е демонстриран /аnimus/ за промяна на държането във владение спрямо нито един от
ответниците. Също така обстоятелството, че праводателя на ищцовото дружество основно
стопанисва и ползва съсобствения имот не би могло да го направи собственик на целия
имот, тъй като то се считат за владелец на своята идеална част, но за държател на частта на
останалите съсобственици. Липсват данни по делото, че останалите съсобственици на
имота, ответници в производството, някога са били препятствали да го ползват, стопанисват
и посещават. Не са налице доказателства да им е демонстрирано намерение за своене на
техните идеални части от страна на ищцовото дружество, или неговият праводател, което
може да бъде материализирано само с ясни и явни действия по отблъскване на останалите
съсобственици от имота и недопускането им до него. Не бяха доказани, от страна на ищеца,
такива действия. Нещо повече, част от съсобствениците дори са извършвали и развивали
стопанска дейност в процесният имот, което категорично изключва намерениято за своене от
страна на ищцовото дружество и на неговият праводател. Тук следва да се въведе
уточнението, че собственикът не е длъжен да държи фактически непрекъснато своята вещ, за
да демонстрира владение. Напротив, той не изгубва собствеността си само поради факта, че
не обитава имота си или не го стопанисва.
От свидетелските показания, също не бе доказано безспорно, че ищцовото дружество
и дружеството праводател „фирма“ АД са манифестирали пред останалите съсобственици
намерението за своене на общият съсобствен имот т.н. /animus/. Свидетелите, на ответната
страна страна, В. Ц., Н.Н., Г. К. и Н. Н. заявиха, че всички наследници на П. Н. В. със
самостоятелни действия са извършвали действия по ползване, стопанисване и владение на
имота си - за паркиране на автомобили, за складиране на горива и масла, за ползване на
трафопост в имота, отдаване под наем на части от имота, извършване на дейности по
ремонт и обслужване на автомобили и др. Всичко изброено опровергава ищцовата
претенция за придобивна давност, която следва да отговаря на изискванията - владението да
е законно, то да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да
се държи вещта, като своя собствена. Именно елементите на фактическият състав на
разпоредбата на иска по реда на чл. 79 от ЗС не бяха доказани от ищцовото дружество в
хода на процеса.
Както е посочено е Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2012 г., ОСГК, докладчик съдията Здравка Първанова презумпцията на чл. 69 ЗС се
прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един
от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание,
което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е
достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79
ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи
вещта като обща, то той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и
презумпцията се счита за оборена. Независимо от какъв юридически факт произтича
съсобствеността, е възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт
върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той трябва да
14
докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо
останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си.
Последното не бе доказано от ищецът в производството.
С оглед на горното съдът намира предявеният иск за собственост, въз основа на
упражнено давностно владение за недоказан и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на насрещно предявения иск по реда на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР срещу
дружеството „фирма” ЕООД с ЕИК *********, то доколкото искането на ищците е да бъде
признато за установено по отношение на ответното дружество, че е допусната непълнота в
кадастралната карта чрез неотразяването на РЕАЛНА ЧАСТ с площ от 3800 кв.м., попадаща
в югоизточната част на поземлен имот, находящ се в гр. Тетевен, Община Тетевен, Ловешка
област, на улица „Вършец“, целият с площ от 29620 кв.м., представляващ имот с
идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Тетевен, одобрени със заповед № РД-18-
16/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-София, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за автогараж, предишен
идентификатор: няма, номер по предходен план : квартал 4, парцел I при съседи имоти с
идентификатори № 72343.500.30, № 72343.500.3084, № 72343.500.3028, № 72343.500.3079,
№ 72343.500.3027, която реална част е отразена като имот с проектен идентификатор №
72343.500.8282 с проектна площ от 3800 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: За автогараж при съседи имоти с идентификатори
№ 72343.500.8283, № 72343.500.8295, № 72343.500.3029, № 72343.500.3079, като тази реална
част не е отразена в кадастралната карта като имот със самостоятелен идентификатор. Ето
защо по иска с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР съдът следва в диспозитива на
решението да се произнесе в рамките на търсената защита, а именно допусната ли е
непълнота в кадастралната карта при заснемането на границата между процесните имоти
(вж. Решение № 50045 от 4.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2690/2022 г., I г. о., ГК).
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР, непълнотата или грешката се допълва
или поправя от службите по геодезия, картография и кадастър въз основа на писмени
доказателства и проект за изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти.
Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се
отстранява след решаване на спора по съдебен ред. При необходимост съдът може да
възложи на вещо лице, правоспособно по кадастър, изработване на комбинирана скица с
координати на граничните точки. Влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект
за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на
кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1 ( чл. 54, ал. 2 ЗКИР).
Законът за кадастъра и имотния регистър дефинира кадастралната карта и
кадастралния регистър като официални документи, отразяващи местоположение, граници и
размери на поземлените имоти (ПИ) – основна териториална единица на територията на
страната, както и съдържащи данни за собствеността и други ограничени вещни права.
Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗКИР, именно в кадастралната карта се съдържат данни за
поземлените имоти с границите им и идентификаторът – уникален номер на всеки
недвижим имот – терен, сграда, обект на техническата инфраструктура. Границите на
поземления имот е основен индивидализиращ белег, след като законодателят е дефинирал
поземления имот като територия, определена с граници, съобразно правото на собственост –
чл. 24, ал. 1 ЗКИР. Фиксирането на точните граници в кадастъра е техническа дейност, след
като с тълкувателната норма на § 1, т. 5 от ДР на ЗКИР е дадено разяснението, че площта се
определя от геодезическите координати на точките, определящи границите. При допуснати
неточности на границите защитата на правото на собственост може да бъде проведена
съобразно разпоредбата на чл. 109а ЗС, така и по реда на чл. 53, ал. 2 ЗКИР (сега чл. 54, ал.
2 ЗКИР).
15
Дефиниция на понятието „непълноти или грешки“ се съдържа в § 1, т. 16 от ДР на
ЗКИР – това са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в
кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Същевременно следва да се посочи, че грешка в одобрена кадастрална карта и регистър по
отношение на нанесената граница между два съседни имота, които са урегулирани, по
смисъла на чл. 54, ал. 2 ЗКИР е налице само ако регулацията не е приложена, т. е. само ако
съществува възможност въз основа на поправянето на грешката в кадастралния план и
регистър да бъде извършена промяна и на одобрения и влязъл в сила подробен устройствен
план по реда на чл. 134, ал. 2, т. 2 ЗУТ.
Следва да се посочи, че съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г.
по тълк. дело № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, с предявяването на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР
ищецът може да цели или да се запълнят непълноти в кадастралната карта, изразяващи се в
ненанасяне на собствения му имот като самостоятелен, а отразяването му като част от имота
на ответника, или да се поправи грешка в кадастралната карта, изразяваща се в неправилно
заснемане на част от имота на ищеца в границите на имота на ответника, тоест в
несъответствие между границата на собственост и отразената в кадастралната карта граница
между имота на ищеца и имота на ответника. И в двата случая обаче предмет на делото
(заявеното за защита субективно материално право от страна на ищеца) е правото му на
собственост спрямо конкретен поземлен имот към дата на предявяването на иска. Съобразно
характеристиката на иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР като положителен установителен за
собственост, същият е допустим при наличието на правен интерес. Самото заснемане в
кадастралната карта на част от собствения на ищците имот като част от имота на
ответниците сочи на правен интерес от искова защита и то с този специален, уреден в ЗКИР
иск. Доколкото заснемането на процесния ПИ в кадастъра създава привидност, че тази част
действително е собственост на ответниците, то пътя на защита на собственика е именно
иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Съществуващият спор за материално право като предпоставка за
допустимостта на иска не е обусловен от отказ на службата по кадастъра да състави акт по
53, ал. 3 ЗКИР (първоначална редакция), а е обективен факт и наличието му, когато е
свързано с твърдяна непълнота или грешка в кадастралната карта, а се обуславя от факта,
въведен чрез твърдения от страна на ищците, за грешно или непълно отразяване на
териториалните параметри (границите на имота) в действащия КП и КК (вж. Решение № 61
от 10.07.2015 г. по гр. д. № 4712/2014 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.).
По така предявените искове в тежест на ищците по насрещната Искова молба е на
първо място да установят в условията на пълно и главно доказване правото си на
собственост върху процесния имот - реална част с площ от 3800 кв.м., попадаща в
югоизточната част на поземлен имот, находящ се в гр. Тетевен, Община Тетевен, Ловешка
област, на улица „Вършец“, целият с площ от 29620 кв.м., представляващ имот с
идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Тетевен, одобрени със заповед № РД-18-
16/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-София.
По отношение на претендираните основания за признаване за установено на
собствеността върху процесната реална част с площ от 3800 кв.м. от имот с идентификатор
№ 72343.500.3029 по КККР на гр. Тетевен по заявените основания, а именно наследяване от
П. Н. В., реституция и давностно владение. По делото бе доказано, че П. Н. В. наследодател
на ищците по насрещният иск приживе е придобил на основание реституция недвижим
имот: Празно място, находящо се в местността „Стария бахчак“ в землището на гр. Тетевен,
с площ 800 кв.м, при граници: ветеринарна лечебница, Неда Дочова и общински имоти,
представляващо тогава част от парцел VII, квартал 104 от Промишлената зона на гр.
Тетевен, отразен с действащия регулационен план на местността за ДАП. Имотът е бил
отразен с пл. № 1905 в попълнената кадастрална основа, одобрена със заповеди №
892/25.09.1978 г. и № 147/22.05.1995 г. П. В. се снабдил с констативен нотариален акт № 144,
том II, дело № 861/1995 г. на Районен съд - Тетевен. Нотариалният акт е съставен на
16
основание влязло в сила решение на Тетевенския районен съд от 04.05.1995 г. по гр.д. №
83/1995 г., по силата на което въз основа на предявен установителен иск за собственост,
предявен от П. Н. В. въз основа на реституция, е признато за установено със сила на
пресъдено нещо по отношение на община Тетевен и на „фирма“ ЕООД - гр. Тетевен, че към
1949 г. П. Н. В. е бил собственик на имот - градина с площ от 6 дка, находящ се в м.
„Воловийте“, землище на гр. Тетевен.
От представеното удостоверение за наследници по делото на П. Н. В. с ЕГН
********** б.ж. на гр. Тетевен се установява, че Ц. П. Г., ЕГН **********, Б. П. Д. с ЕГН
**********, Н. Д. Н. с ЕГН **********, М. И. Г. с ЕГН ********** и Д. И. Н. с ЕГН
********** са наследници по закон на наследодателя си П. Н. В., с оглед на което същите по
силата на закона са собственици на 6 000 кв.м от поземлен имот с идентификатор №
72343.500.3029, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
Тетевен ул. „Вършец“ № 4, целият с площ от 29 620 кв.м.
От приетата СТЕ по делото се установява, че процесните по насрещният иск 3800 м2
се намират в имот с идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Тетевен, както че за
същите е изготвена комбинирана скица, с отразени координатни точки, определени от ВЛ
експерт, с компетенции геодезия и кадастър. В своята експертиза ВЛ сочи, че проектния
имот с проектен идентификатор 72343.500.8282 с площ от 3800 м2 вярно отразява границите
и площта на северната част от стария имот пл. сн. № 1906, която попада в имот с
идентификатор 72343.500.3029. Установи от приетото заключение на СТЕ, че старият имот с
пл. № 1906 попада в следните три имота по КККР на гр. Тетевен: 72343.500.3029 с площ
3800 кв.м, 72343.500.3079 с площ 2002 кв.м /нереализирана улица на община Тетевен/ и
72343.500.5426 с площ 171 кв.м.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че е налице
непълнота в кадастралната карта на гр. Тетевен, като тази защрихована от вещото лице площ
с проектен идентификатор № 72343.500.8282 и площ от 3800 кв.м. е заснета като част от
имота с идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Тетевен.
За да съответства на действителното положение, действащият кадастрален и
регулационен план следва да отразява поземлените имоти съобразно правото на собственост
и имотните граници. Непълнотите или грешките в кадастралната карта са несъответствия в
данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти спрямо действителното им състояние.
При анализ на доказателствата по делото съдът намира, че в настоящия случай е
налице именно такова несъответствие - реална част от един недвижим имот не е заснета,
като имот със самостоятелен идентификатор. Ето защо, съдът намира за установено, че е
налице непълнота в одобрената кадастрална карта, тъй като не е заснета и отразена, реална
част от имот със самостоятелен идентификатор, което налага предявеният иск да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат ответните страни на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК. В производството са претендирани разноски от страна на Ц. П. Г., която
претендира сторени разноски за адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за съдебна
експертиза в общ размер на 2000 лева, от който 500 лева за съдебна експертиза и 1500 лева
адвокатско възнаграждение. От извършената служебна справка в РС – Тетевен се установи,
че ответникът Г. не е депозирала определеният й депозит за ВЛ, а представеното от нея
платежно нареждане вх. № 3877 от 23.05.2025 г., не е изпълнено и сумата не е постъпила в
съда. В тази връзка на ответникът Г. не следва да бъде присъждана сума за извършен
депозит за съдебно-техническа експертиза, а единствено за адвокатски хонорар.
17
Ответниците Б. П. Д., Н. Д. Н., М. И. Г. и Д. И. Н. претендират сторени разноски за
ДТ, адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за съдебна експертиза в общ размер на
2767 лева, от който 267 лева за заплатена ДТ по насрещният иск, 1000 лева за съдебна
експертиза и 1500 лева адвокатско възнаграждение.
На следващо място ответникът Ц. П. Г., ЕГН ********** от гр. Тетевен, ул. „Иван
Вазов“ № 105, следва да бъде осъдена да заплати сумата от 500.00 лева, представляваща
определен размер за съдебно-техническа експертиза, който е възложен на страната и не е
заплатен по депозитна сметка на РС – Тетевен.
Водим от гореизложеното и на основание, чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „фирма” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 93Б, вх. Б, ет. 3, ап.
5, представлявано от Е. И. Ш., с предишно наименование „Лев Кибертех“ ЕООД като
правоприемник на „фирма“ АД срещу Ц. П. Г. с ЕГН **********, Б. П. Д. с ЕГН
**********, Н. Д. Н. с ЕГН **********, М. И. Г. с ЕГН ********** и Д. И. Н. с ЕГН
********** в качеството им на наследници на П. Н. В. с ЕГН ********** б.ж. на гр.
Тетевен, установителен иск по реда на чл. 124 от ГПК, във вр. чл. 79 от ЗС, че ищцовото
дружество „фирма” ЕООД, с предишно наименование „Лев Кибертех“ ЕООД като
правоприемник на „фирма“ АД е собственик на основание покупко-продажба и изтекла
придобивна давност на следния имот: Поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
16/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Тетевен ул.
„Вършец“ № 4, целият с площ от 29 620 кв.м, в това число и 6 000 кв.м, от общата площ, за
които е признато, че П. Н. В. е притежавал към 1949 г. съгласно Решение на Тетевенски
Районен съд от 04.05.1995 г. и за които последния се е снабдил с констативен нотариален акт
№ 156, том 2, дело № 862 от 03.11.1995 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „фирма” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 93Б, вх. Б, ет. 3, ап.
5, представлявано от Е. И. Ш., с предишно наименование „Лев Кибертех“ ЕООД като
правоприемник на „фирма“ АД срещу Ц. П. Г. с ЕГН **********, Б. П. Д. с ЕГН
**********, Н. Д. Н. с ЕГН **********, М. И. Г. с ЕГН ********** и Д. И. Н. с ЕГН
********** в качеството им на наследници на П. Н. В. с ЕГН ********** б.ж. на гр. Тетевен
иск по реда на чл. 537 ал.2 от ГПК за отмяна на Констативен Нотариален Акт № 156, том 2,
дело № 862 от 03.11.1995 г. на РС – Тетевен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР,
предявен от Б. П. Д. с ЕГН **********, Н. Д. Н. с ЕГН **********, М. И. Г. с ЕГН
********** и Д. И. Н. с ЕГН ********** срещу „фирма” ЕООД с ЕИК *********, че Ц. П. Г.
с ЕГН **********, Б. П. Д. с ЕГН **********, Н. Д. Н. с ЕГН **********, М. И. Г. с ЕГН
********** и Д. И. Н. с ЕГН ********** в качеството им на наследници на П. Н. В. с ЕГН
********** б.ж. на гр. Тетевен са собственици по силата на наследяване от П. Н. В. и
реституция на реална част с площ от 3800 кв.м., попадаща в югоизточната част на поземлен
имот, находящ се в гр. Тетевен, Община Тетевен, област Ловеч, на улица „Вършец“ № 4,
целият с площ от 29620 кв.м., представляващ имот с идентификатор № 72343.500.3029 по
КККР на гр. Тетевен, одобрени със заповед № РД-18-16/06.03.2009 г. на изпълнителния
директор на АГКК-София, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: за автогараж, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
18
квартал 4, парцел I при съседи имоти с идентификатори № 72343.500.30, № 72343.500.3084,
№ 72343.500.3028, № 72343.500.3079, № 72343.500.3027, която реална част е отразена като
имот с проектен идентификатор № 72343.500.8282 с проектна площ от 3800 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: За автогараж при
съседи имоти с идентификатори № 72343.500.8283, № 72343.500.8295, № 72343.500.3029, №
72343.500.3079, изобразен като фигура по точки на комбинирана скицата към заключението
на съдебно-техническата експертиза, приподписана от съда и представляваща неразделна
част от решението, както и че при одобряването на КККР със Заповед № РД-18-
16/06.03.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК-София е допусната непълнота,
изразяваща се в това, че гореописания недвижим имот с площ от 3800,00 кв. м. не е нанесен
като самостоятелен поземлен имот с отделен идентификатор, а е нанесен като част от
поземлен имот с идентификатор № 72343.500.3029 по КККР на гр. Тетевен.
РЕШЕНИЕТО Е ПОСТАНОВЕНО при участието на „фирма“ АД, ЕИК *********,
с адрес гр. Тетевен, област Ловеч, ул. „Трети март“ № 54, ет. 4, ап. 3, в качеството му трето
лице – помагач на страната на ищцовото дружество „фирма” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ №
93Б, вх. Б, ет. 3, ап. 5, представлявано от Е. И. Ш..
ОСЪЖДА „фирма” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 93Б, вх. Б, ет. 3, ап. 5, представлявано
от Е. И. Ш. да заплати на Ц. П. Г., ЕГН ********** от гр. Тетевен, ул. „Иван Вазов“ № 105
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1500.00 лева, представляваща съдебни разноски
в производството.
ОСЪЖДА „фирма” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, р-н Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 93Б, вх. Б, ет. 3, ап. 5, представлявано
от Е. И. Ш. да заплати на Б. П. Д. с ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. София, ж.к.
„Люлин“ № 11, вх. В, ет. 9, ап. 36, Н. Д. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Тетевен, ул. „Трети Март“ № 44, М. И. Г. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Тетевен,
ул. „Трети Март“ № 44 и Д. И. Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Тетевен, ул.
„Трети Март“ № 44 на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 2767.00 лева,
представляваща съдебни разноски в производството.
ОСЪЖДА Ц. П. Г., ЕГН ********** от гр. Тетевен, ул. „Иван Вазов“ № 105 да
заплати по сметна на Районен съд - Тетевен сумата от 500.00 лева, представляваща
определени разноски за съдебно-техническа експертиза.
На основание чл. 259, ал. 1 от ГПК, Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред Окръжен съд- гр. Ловеч в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК копие от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
19