№ 18481
гр. София, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯ. З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. Г.А
като разгледа докладваното от РУМЯ. З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110105301 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр.
София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от А.С.А. и И.И.Е.,
чрез пълномощника юрк. Й. Г.а, против И. Д. А., ЕГН **********, с адрес ... В. И. А., ЕГН
**********, с адрес ... и Я. И. А., ЕГН **********, с адрес ... в качеството им на
собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес ... с абонатен № ..., с която са
предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят следните суми:
- за И. Д. А., ЕГН **********, 2/4 от общото задължение, а именно – сумата от
756,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 161,13 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2020 г. до
17.01.2023 г., сумата от 30,12 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 7,17 лв., представляваща мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г.,
- за В. И. А., ЕГН **********, 1/4 от общото задължение, а именно – сумата от
378,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 80,57 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2020 г. до
17.01.2023 г., сумата от 7,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 1,79 лв., представляваща мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г., и
- за Я. И. А., ЕГН **********, 1/4 от общото задължение, а именно – сумата от
378,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 80,57 лв., представляваща мораторна лихва от 15.09.2020 г. до
1
17.01.2023 г., сумата от 7,53 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 1,80 лв., представляваща мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г.
Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден
имот, находящ се на адрес ... с абонатен № ..., са потребители на топлинна енергия за битови
нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според
които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок от
датата на публикуване на прогнозните фактури на интернет страницата на ищцовото
дружество, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно
след изтичане на 45-дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че
процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД
съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор.
Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна
на ответниците. Ищецът моли за уважаване на исковете. Претендира присъждане на
разноски.
С исковата молба ищецът е представил писмени документи с искане същите да
бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Ищецът моли за допускането
на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на
поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на
отоплителната услуга през процесния период.
Направено е искане да бъде конституирано като трето лице – помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество осъществява услугата по дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, част от която е и
процесният имот. Направено е искане „Техем Сървисис“ ЕООД да представи всички
относими към правния спор документи.
С молба с вх. № 124803/15.04.2024 г. ищът е представил 2 бр. молби по чл. 192 ГПК.
В открито съдебно заседание от 21.05.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си,
поддържа исковата молба, като не прави възражения по доклада. Поддържа, че в
счетоводната система на ищеца не е отразено твърдяното плащане от ответниците. твърди,
че при извършване на плащанията не е посочено като основание за плащането гражданското
дело. Моли да бъде прието заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
техническа експертиза.
В открито съдебно заседание от 23.07.2024 г. ищецът, чрез пълномощника си, моли да
се даде ход на делото и да се приеме справката. Не прави нови доказателствени искания.
Моли за уважаване на исковите претенции. Моли за присъждане на разноски и
възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. А. представя отговор, в който излага доводи за
влошени лични и имуществени отношения с останалите съсобственици на имота – другите
две ответници, които са негови дъщери. Сочи, че от 1994 г. радиаторите в процесния
топлоснабден имот са премахнати, а вода не се ползва.
В открито съдебно заседание от 21.05.2024 г. ответникът оспорва останалите
ответници да са собственици на процесния имот. Поддържа, че в имота няма отоплителни
тела / „радиатори“/ от 40 години. Оспорва твърдението, че не е осигурил достъп до
процесния имот на инкасаторите от дружеството, извършващо услугата по дялово
разпределение. Не прави нови доказателствени искания.
Ответникът И. А. не изразява становище по доказателствените искания, направени в
исковата молба. Представя писмени доказателства.
Ответниците Я. А. и В. А., редовно уведомени на електронен адрес, не депозират
отговори. Представят платежен документ за заплащане на претендираните от тях суми.
2
В открито съдебно заседание от 23.07.2024 г. ответниците не се явяват и не се
представляват.
По делото е постъпила молба с вх. № 162247/17.05.2024 г. от третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД. Прилага копие от 2 бр. констативни протоколи, както и 2 бр.
индивидуални справки за отопление и топла вода.
По делото е постъпила молба с вх. № 239134/22.07.2024 г. от третото лице – помагач
„Техем Сървисис“ ЕООД. В същата е посочено, че за отчетен период 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. не е осигурен достъп за отчитане на показанията
на водомера в процесния имот. За процесния период, вкл. и след него, в дружеството ТЛП не
са постъпвали молби за допълнителен отчет и/ или жалби във връзка извършените отчети и
дялово разпределение. Към молбата представя 2 бр. протоколи за неосигурен достъп.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответницата; качеството потребител – собственик,
основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на
топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот
от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна
енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна
инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответника е указано да докаже, че е
погасил претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно – задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС.
Видно от Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 20.11.1990 г. И. Д. А. и Е.Т. А. са придобили Апартамент № 114,
находящ се в ..., по силата на Заповед № ДИ-03-1316/1990 г. на Председателя на ИК на ОбНс
„Люлин“. В полза на Е.Т. А. е учредена представителна власт от И. Д. А. за продажба на
процесния имот в полза на В. И. А. и Я. И. А..
По делото е представен и приет като писмено доказателство Нотариален акт за
покупко-продажба на ..., том № IV, рег. № 10234, ..., видно от който се установява, че на
28.12.2000 г. В. И. А. и Я. И. А. са придобили собствеността върху Апартамент № 114,
находящ се в ....
По делото е приложено препис от Решение № I-47-32 от 27.03.2010 г. по описа на СРС,
ГК, 47-ми състав, постановено по гр.д. № 10316/2008 г., с което е признато за установено по
иск на И. Д. А. против В. И. А., Я. И. А. и Е.Т. А., че договорът за покупко-продажба на
3
недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на ..., том № IV, рег. №
10234, ..., е нищожен като сключен без представителна власт за ½ ид.ч. от Апартамент №
114, находящ се в .... Следователно И. Д. А. е продължил да бъде собственик на ½ ид.ч. от
процесния апартамент, а ответниците В. И. А. и Я. И. А. – на по ¼ ид.ч. от същия.
От същото следва, че ответниците са страна по облигационно правоотношение с
„Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР
– чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
По силата на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за ищеца е налице задължение да доставя в топлоснабден обект топлинна енергия, а
за ответниците е налице задължение да заплащат нейната цена, в качеството й на потребител
на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на ЗЕ през
процесния период.
Съдържанието на правоотношението между страните е уредено от Общите условия
(ОУ) на топлопреносното предприятие, одобрени с Решение от КЕВР и действащи през
процесния период. Същите са влезли в сила, за което са представени доказателства от
ищцовото дружество като влизането им в сила не е обусловено от писменото им приемане
от страна на потребителите. Общите условия обвързват ответниците дори и без да са ги
приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и
не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 ЗЕ – няма твърдения да са упражнили
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен е Протокол от 05.09.2002 г. от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира
процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисис“
ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се
и че такъв договор е бил подписан, видно от справка на списък на блоковете, които
обслужва дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД, като решението на ОС на ЕС и договорът
обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом
като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното
предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на
ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите / чл. 142, ал. 2 ЗЕ/,
като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
На следващо място, видно от представените от третото лице – помагач „Техем
Сървисис“ ЕООД документи, се установява, че именно последното дружество е
осъществявало дейността по топлинно счетоводство за СЕС, в която се намира Апартамент
№ 114 на ответниците. От приложените 2 бр. протоколи за неосигурен достъп се доказва, че
4
за процесните отчетни периоди 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. не
е осигурен достъп за отчитане на разпределителите/ топломерите и водомерите за топла
вода, намиращи се в процесния Апартамент № 114. Протоколите са подписани, както от
съставилото го лице – служител на третото лице – помагач, така и представител на ЕС,
което отговаря на изискването на чл. 13, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество.
Цитираната разпоредба от ответника – чл. 41, ал. 1 ОУ, визира неосигуряване на достъп до
имота от клиент, отказал се от ползване на топлинна енергия, какъвто не е настоящият
случай.
По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и
„Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.
Между страните не спори и относно обстоятелството, че през процесния имот до имота е
осъществявана услугата по дялово разпределение от третото лице – помагач, респ. –
сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия
исков период. Между страните не се спори и относно размера и стойността на
предоставената топлинна енергия през процесния период.
По делото е представен Договор от 22.06.2017 г. между „Топлофикация София” ЕАД и
„Техем Сървисис“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и това лице са валидно
обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на
доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост,
като обстоятелството, че за процесния период именно „Техем Сървисис“ ЕООД е
извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесният имот,
се потвърждава от приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни
сметки. Предвид изложеното съдът намира за доказано, че сградата в режим на ЕС,
намираща се на процесния адрес, е била топлоснабдена през целия исков период.
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и неоспорено от страните, се
установява, че за процесния период до имота на ответника е извършвано дялово
разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООДА. Поради демонтиране на всички отоплителни
тела в процесния имот топлинна енергия за отопление на имота не е начислявана. Поради
неосигурен достъп топлата вода е начислявана на база 1 бр. потребител по 140 л/ден съласно
чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 заедно с допълнително количество 50,53 куб.м. / за
сезон 2019-2020 г./ Общо дължимата сума за процесния отчетен период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 . Установява се и че общият топломер в абонатната станция е преминал
необходимите технологични проверки и съответства на одобрения тип.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от
ищеца с ИМ твърдения, че ответниците И. Д. А., В. И. А. и Я. И. А., в качеството си на
собственици на топлоснабдения имот – Апартамент № 114, находящ се в ..., са потребители
на доставЯ.та до имота й топлинна енергия. Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150
ЗЕ, ответниците, като собственици на топлоснабдения имот, са обвързани по силата на
закона от облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия с ищцовото дружество / актуалните такива относими към процесния период са тези,
приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /ЮЛ/ и
одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР / досежно доставЯ.та до притежавания
от тях имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че
желаят да закупуват доставЯ.та в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение за
валидното възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са
качествените параметри на реално доставЯ.та такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия.
5
Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и на
предоставената услуга по дялово разпределение.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговарят на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
По делото ответниците В. И. А. и Я. И. А. са приложили платежни документи за
сумата от 535 долара, преведени по банкова сметка на ищцовото дружество. От справката за
извършеното плащане не става ясно дали плащането е извършено конкретно във връзка
настоящото производством, процесния топлоснабден имот и отчетен период. Предвид
изложеното съдът счита, че ответниците не са установили погасяване на претендираните
вземания чрез плащане, с оглед което възложеното им в тяхна тежест обстоятелство остава
недоказано.
Ето защо съдът счита, че исковите претенции са доказани изцяло по основание и
размер, с оглед което ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят задължението
касателно процесния недвижим имот съответно на притежаваните от тях квоти, заявени с
исковата молба.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на топлинна
енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на КЕВР от
27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен срок от
изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът кани
потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го
поставя в забава, без да е небходима покана.
Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна.
С оглед гореизложеното лихвата за забава върху главницата за топлинна енергия
следва да е в размер на 465,02 лв., изчислена с помощта на онлайн калкулатор, а именно –
116,26 лв. за В. И. А. и Я. И. А., и 232,51 лв. за И. Д. А.. Доколкото ищецът е предявил
исковете за мораторни лихви върху главницата за ТЕ в по-малък размер 161,13 лв. за И. Д.
А. и по 80,57 лв. за В. И. А. и Я. И. А., то исковите претенции следва да бъдат уважени
изцяло до тези размери.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия към
главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на текста,
т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и исковете по нея следва да бъдат отхвърлени като недоказани.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената
част от иска. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер на 510,53 лв.,
от които 210,53 лв. държавна такса и 300 лв. за депозит за вещо лице по СТЕ. Ищецът
претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да бъде
определено в размер на 100 лв. Съобразно уважената част от иска на ищеца следва да се
присъдят разноски в размер на 608,19 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответната страна също има право на разноски
съразмерно отхвърлената част от исковите претенции. Ответниците не са сторили разноски
по делото, съответно – не са претендирали такива, с оглед което такива не следва да му се
присъждат.
Така мотивиран, и на осн. чл. 235, ал. 1 ГПК, Софийски районен съд, 162-ри
6
състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника И. Д. А., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ищеца
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, и И.Е. –
председател на УС, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 756,66 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата от 161,13 лв., представляваща мораторна лихва от
15.09.2020 г. до 17.01.2023 г., и сумата от 30,12 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
31.01.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от 3,58 лв., представляваща мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ответника В. И. А., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ищеца
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, и И.Е. –
председател на УС, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от сумата от 378,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от 80,57 лв., представляваща мораторна лихва от
15.09.2020 г. до 17.01.2023 г., и сумата от 7,53 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
31.01.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от 1,80 лв., представляваща мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ответника Я. И. А., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ищеца
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А. – изпълнителен директор, и И.Е. –
председател на УС, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от сумата от 378,33 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 31.01.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата от 80,57 лв., представляваща мораторна лихва от
15.09.2020 г. до 17.01.2023 г., и сумата от 7,53 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
31.01.2023 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция по чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата от 1,80 лв., представляваща мораторна лихва върху
таксата за дялово разпределение 31.01.2020 г. до 17.01.2023 г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА ответника И. Д. А., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.-
председател на УС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 304,10 лв., представляваща
съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника В. И. А., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.-
председател на УС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 152,05 лв., представляваща
съдебни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ответника Я. И. А., ЕГН **********, с адрес ... да заплати на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
7
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от А.А.- изпълнителен директор, и И.Е.-
председател на УС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 152,05 лв., представляваща
съдебни разноски в настоящото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „Техем Сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8