Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 29/27.01.2020 г.
гр. Монтана
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, втори
съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари през две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Соня Камарашка
при секретаря Петя Видова, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 519 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка чл.166, ал.2
от ДОПК във вр. чл.27, ал.3 и ал.5 от Закон за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано е по жалба от Г.М.Б. с ЕГН *
***, с посочен адрес за призовки и книжа с.М*** , общ. Медковец, обл. Монтана,
ул. “Е*** А*** “ № 11 против Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/9915#8 от 21.08.2019год. издаден от Зам. Изпълнителен директор на ДФ
“Земеделие“, с което е определено публично държавно вземане представляващо
изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013
год., направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2011 и 2012 във
връзка с подадените от оспорващия Общи заявления за плащане на площ за 2011, с
УИН 12/240611/50892 и за 2012 с УИН 12/250612/55798 в размер на 42533,76 лева
/четиридесет и две хиляди петстотин тридесет и три лева и седемдесет и шест
стотинки/, на основание чл.18, ал.3, т.3 и ал. 4, буква „а“ във вр. чл.24, ал.1
и ал.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год. за условията и реда за прилагане на
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода от 2007-2013год. В жалбата са изложени доводи за нищожност на АУПДВ издаден
при липса на компетентност на издателя му. Твърди се, че АУПДВ е немотивиран и
незаконосъобразен, тъй като редакцията на чл.18, ал.4 от Наредба № 11 от 06.04.2009
год. не е действала за кампания 2011год. когато е одобрен за участие по мярка
214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013 год. и е получил сумата от
42533,76 лева.
В съдебно заседание оспорващия се
явява лично и с надлежно упълномощения адвокат З.М. ***, която поддържа жалбата
по доводи изложени в нея. В писмено защита излага подробни доводи свързани с
нищожност, респ. незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Моли за неговата
отмяна и претендира сторените по делото разноски съобразно представен списък по
чл.80 от ГПК.
Ответникът по оспорването – зам. изпълнителен
директор на ДФ "Земеделие", редовно призован се представлява от
надлежно упълномощения юрисконсулт Н.Й. която оспорва жалбата, като развива
доводи за нейната неоснователност. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като взе предвид писмените
доказателства по делото, становищата на страните и с оглед на тях приложимата
нормативна уредба, приема следното:
Жалба е подадена от легитимна страна и
предвид личното получаване на оспорения АУПДВ на 09.09.2019год. и подаване на
жалбата чрез административния орган на 25.09.2019г. /видно от входящия номер/, то
е спазен срока по чл. 149, ал.
1 АПК, поради което жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1
от АПК е неоснователна, при следните съображения:
Съдът приема за установено от
фактическа страна, че жалбоподателят Г.М.Б. е земеделски стопанин по смисъла на
§1, т.23 от
ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители,
регистриран с УРН 215872 в Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК). На 18.04.2011г. Г.М.Б. подал заявление за регистрация, в което е
посочена мярка за подпомагане „Агроекологични плащания“ /"АЕП"/ и приложение
за кандидатстване по мярка "АЕП", подмярка "Билогично
земеделие", направление "Биологично растениевъдство", като в
приложението за кандидатстване по агроекологичните плащания са маркирани
полетата "заявление за подпомагане" и "заявление за плащане"
/л.66 по делото/. След одобряване за участие по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007-2013год. с направление „Биологично растениевъдство” през
първата година на ангажимента по заявление с УИН 12/240611/50892 за кампания 2011год.
е била изплатена сумата от 42533,76 лева /четиридесет и две хиляди петстотин
тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, като през втората година от
ангажимента по заявление УИН 12/250612/55798 за кампания 2012год. няма
изплащане.
С уведомително писмо Изх. № 01-6500/9915
от 23.11.2016год. на зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” на л.20,21 от
делото Г.М.Б. е уведомен за отказване на финансова помощ и прекратяване на
агроекологичния ангажимент по мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР
2007-2013год., за кампания 2013год. с оглед установени нарушения на
изискванията по чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год., поради
неизвършване на агроекологичните дейности на едни и същи площи, за едни и същи
блокове на земеделското стопанство, като одобрената площ за извършване на
агроекологичните дейности за участие в мярката не са се припокривали със
заявените за кампанията с 59,02%. Полученото уведомително писмо е обжалвано
пред АС – Монтана, където е било образувано Адм. дело №6/2017год. и по което
след касационна проверка е постановено Решение №13514 от 06.11.2018год. по адм.
дело №9958/2017год. по описа на ВАС, с което жалбата на Б***
е отхвърлена и уведомителното писмо за
прекратяване на агроекологичния му ангажимент по мярка 214 „Агроекологични
плащания” от ПРСР 2007-2013год. за кампания 2013год. е влязло в законна сила.
С писмо Изх. №01-6500/9915#4 от 04.12.2018год. издадено от зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”
на осн. чл.26, ал.1 от АПК е уведомил Г.М.Б. за откриване на производство по
издаване на акт за установяване на публично държавно вземане. Като основание за
образуване на производството е посочено обстоятелството, че е налице влязъл в
сила акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214
„Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013год. след съдебно обжалване и
постановяване на Решение №13514 от 06.11.2018год. по адм. дело №9958/2017год.
по описа на ВАС с което жалбата е отхвърлена. Като е определена дължимата за
възстановяване сума от 42533,76 лева и е дадена възможност за доброволното й
плащане, без начисляване на лихви върху нея. Писмото е връчено лично на ръка на
жалбоподателя на 18.12.2018год. видно от саморъчно изписаните имена, положения
подпис и дата на л.15 и 16 от делото. Последвали са възражения до ДФ
„Земеделие” с вх.№01-6500/9915#4 от 02.01.2019год. и след като същото е прието
за неоснователно е издаден и оспорения по делото Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/9915#8 от 21.08.2019год. издаден от Зам.
Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“. Като с него по отношение на Г.М.Б. е
определено публично държавно вземане в размер на 42533,76 лева /четиридесет и
две хиляди петстотин тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляващо изплатена субсидия по мярка 214 „Агроекологични плащания“ от
ПРСР 2007-2013 год., направление „Биологично растениевъдство“ за кампания 2011
и 2012 във връзка с подадените от Б. Общо заявление за плащане на площ за 2011,
с УИН 12/240611/50892 и Общо заявление за плащане на площ за 2012 с УИН
12/250612/55798.
От правна страна органът се е позовал
на чл. 18, ал.3,
т.3 и ал.4,
б."а" във вр. чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от
06.04.2009 год. за условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за периода от
2007-2013год.; чл. 59, ал.1
и 2 от АПК
във вр. с чл. 165
и чл. 166 от ДОПК, както и чл. 20а, ал.1,
ал.2 и ал.4 от ЗПЗП. От фактическа страна административният орган е приел, че доколкото
агроекологичния ангажимент на Г.М.Б. е прекратен с влязъл в сила Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични
плащания" от ПРСР за периода 2007-2013 г. след съдебно обжалване и
постановяване на Решение №13514 от 06.11.2018год. по адм. дело №9958/2017год.
по описа на ВАС с което жалбата е отхвърлена, а по заявленията на Г.М.Б. са
били изплатени суми по мярка 214 АЕП, направление "Биологично
растениевъдство", в размер на 42533,76 лева /четиридесет и две хиляди
петстотин тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/- през първата
година от ангажимента по заявление с УИН 12/240611/50892 за кампания 2011 г.,
като за 2012 по заявление с УИН 12/250612/55798 няма плащания, в съответствие с
чл. 18, ал.4,
б."а" от Наредба № 11/ 06.04.2009г., Б. следва да
възстанови 100% от изплатената сума по мярка 214 „Агроекологични
плащания".
Издаденият АУПДВ № 01-6500/9915#8 от
21.08.2019год. от Зам. Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ е връчен лично
на ръка на жалбоподателя на 09.09.2019год. видно от отметката върху него.
По делото е приложени Заповед №
03-РД/715 от 27.06.2017 г. и Заповед № 03-РД/2891 от 23.07.2019 г., с които по
т.3, т.4 и т.5, Изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие"
е делегирал на Заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" П***
Д*** С*** правомощията да издава и подписва Актове за установяване на публични
държавни вземания, както и да издава и подписва писма за откриване на
производство по издаване на АУПДВ, по всички схеми и мерки по директните
плащания, в т.ч. за агроекологичните плащания по мярка 214.
Гореизложената фактическа обстановка
се установява от приетите по делото писмени доказателства по приложената
административна преписка, както и служебно изисканите от съда.
При така установената фактическа
обстановка и при спазване на разпоредбата на чл. 168, ал.1-3 от АПК,
за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Оспорването, като направено от
легитимирано лице с правен интерес – адресат на обжалвания Акт за установяване
на публично държавно вземане № 01-6500/9915#8 от 21.08.2019год. издаден от Зам.
Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ и против административен акт, подлежащ
на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съгласно чл. 162,
ал.2, т.8 от ДОПК, публични са вземанията за недължимо платените и
надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно
усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови
инструменти, оперативните програми, Структурните фондове и Кохезионния фонд на
Европейския съюз, европейските земеделски фондове и Европейския фонд за
рибарството, Инструмента Шенген и Преходния финансов инструмент, включително от
свързаното с тях национално съфинансиране, които възникват въз основа на
административен акт, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
националното законодателство и в правото на Европейския съюз. По силата на чл. 166, ал.2
от ДОПК, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване
на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично
вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден
в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той
се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. Съгласно разпоредбата на §1, т.13 от
ДР на ЗПЗП, Разплащателната Агенция е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на
Европейския съюз. По силата на чл. 11а от
ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция за РБългария за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз.
По силата на чл. 27, ал.3
и ал. 5
и чл. 20а от
ЗПЗП във вр. с чл. 166, ал.2
от ДОПК, в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ
"Земеделие" е да определя органът от ДФ "Земеделие" –
Разплащателна агенция, за издаването на АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика по чл.1 от Наредба № 11 от 06.04.2009 год. за
условията и реда за прилагане на мярка 214 „Агроекологични плащания“ от Програмата
за развитие на селските райони за периода от 2007-2013год.
Съответно съгласно чл. 20а, ал.3
от ЗПЗП и чл. 11, ал.2
от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие"
Изпълнителният директор на фонда може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на ЕС или от националното законодателство, на заместник
изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда
съобразно териториалната им компетентност. По делото са представени и приети като
доказателство Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. и Заповед № 03-РД/2891 от
23.07.2019 г., с които по т.3, т.4 и т.5, Изпълнителният директор на Държавен
фонд "Земеделие" е делегирал на Заместник изпълнителния директор на
ДФ "Земеделие" П*** Д*** С*** правомощията да издава и подписва
Актове за установяване на публични държавни вземания, както и да издава и
подписва писма за откриване на производство по издаване на АУПДВ, по всички
схеми и мерки по директните плащания по чл. 1 от
Наредба № 5/27.02.2009г., в т.ч. по мярка 214 „Агроекологичните
плащания“. Следователно обжалваният акт е издаден от материално компетентен
орган, при упражняване и в рамките на надлежно определените му със заповедите
на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" правомощия. В
тази връзка възраженията на жалбоподателя за нищожност досежно компетентността
на издателя на АУПДВ се явяват неоснователни.
Обжалваният Акт за установяване на
публично държавно вземане № 01-6500/9915#8 от 21.08.2019год. издаден от Зам.
Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“ е постановен в изискуемата писмена
форма. Посочено е правното основание за неговото издаване - нормативните
разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от
административния орган правомощие и съдържанието на разпоредените правни
последици. От фактическа страна оспореният АУПДВ е обоснован с обстоятелството,
че Г.М.Б. е регистрирано в ИСАК; одобрен е за участие по мярка 214
"Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с направление
"Биологично растениевъдство" през 2011г., по поетия агроекологичен
ангажимент по мярка 214 на земеделския стопанин, за което е била изплатена сума
в размер от 42533,76 лева /четиридесет и две хиляди петстотин тридесет и три
лева и седемдесет и шест стотинки/ - през първата година от ангажимента по
заявление с УИН 12/240611/50892 за кампания 2011 г., като за 2012 по заявление
с УИН 12/250612/55798 няма плащания, но доколкото с влязъл в сила Акт за
прекратяване на агроекологичен ангажимент с Изх. № 01-6500/9915 от
23.11.2016год. на зам. Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” обжалван пред АС
– Монтана, където е било образувано Адм. дело №6/2017год. по което след
касационно обжалване е постановено Решение №13514 от 06.11.2018год. по адм.
дело №9958/2017год. по описа на ВАС, с което жалбата на Белемлийски е отхвърлена
и уведомителното писмо за прекратяване на агроекологичния му ангажимент по
мярка 214 „Агроекологични плащания” от ПРСР 2007-2013год. за кампания 2013год.
е влязло в законна сила то в съответствие с чл. 18, ал.4, буква "а"
от Наредба № 11/2009 г. Б. следва да възстанови 100 % от получената финансова
помощ, която се равнява на 42533,76 лева /четиридесет и две хиляди петстотин
тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/.
Административният орган се е позовал и
на писмо Изх. №01-6500/9915#4 от 04.12.2018год., с което Държавен фонд
"Земеделие" е уведомил кандидата за откриване на административно
производство за издаване на АУПДВ, с посочване на фактическите обстоятелства,
въз основа на които е прието, че са налице основания за издаване на АУПДВ. При
прилагане на разрешението, дадено с ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК /че няма
пречка мотивите да се съдържат в отделен документ, предхождащ постановяването
на акта/, съдът приема, че са спазени изискванията на закона за мотивировка на
акта като единство от фактически и правни основания. Фактическите констатации,
обосноваващи наличието на нормативно регламентираната материалноправна
предпоставка по чл. 18, ал.3,
т.1 и ал.4, буква „а” от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., за
определената за възстановяване от земеделския стопанин финансова помощ, са
обективирани и могат да бъдат изведени както от Уведомително писмо Изх.
№01-6500/9915#4 от 04.12.2018год. за откриване на административно производство,
така и от влезлия в сила Акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г. с Изх. № 01-6500/9915 от
23.11.2016год. влязъл в законна сила след съдебно обжалване, като обуславящ
възстановяването на получената финансова помощ, на което се е позовал
административният орган при издаване на АУПДВ. Ето защо съдът приема че е
спазено изискването по чл. 59, ал.2,
т.4, предл. първо от АПК за излагане на фактическите основания за
обективираното в Акт за установяване на публично държавно вземане №
01-6500/9915#8 от 21.08.2019год. волеизявление.
Съдът намира, че при издаването на
оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административно производствени
правила, които да обосновават неговата отмяна. Спазени са изискванията на чл. 26, чл.28 и
чл.34 от АПК за уведомяване на адресата за започване на
административното производство и предоставяне на възможност за участие в него.
Оспореният административен акт е издаден
в съответствие и с материалния закон.
С разпоредбата на чл. 27, ал. 3
от ЗПЗП е въведено задължение на Разплащателната агенция да
предприеме необходимите действия за събиране на недължимо платените и
надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските
фондове и от държавния бюджет, които съгласно чл. 162, ал.
2, т. 8 от ДОПК представляват публично държавно вземане.
В чл. 7 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е регламентирано, че агроекологичните
направления се изпълняват за период от пет последователни години - т. е. касае
се за дългосрочен ангажимент. Той се поема с одобряване на подаденото заявление
за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за
плащане. През всяка следваща година от останалите четири години, кандидатите
подават само заявление за плащане. Това заявление следва да съответства на
нормативните изисквания за годината, през която е подадено и едновременно с
това да е съобразено и с условията, при които е поет ангажиментът. При
неизпълнение на изискването за ежегодно подаване на заявление за плащане по
време на поетия агроекологичен ангажимент законът предвижда задължение за
разплащателната агенция да прекрати многогодишния ангажимент - чл. 18, ал. 3,
т.4 от Наредба № 11/ 2009 г. Разпоредбата на чл. 67 от
същата наредба предвижда, че земеделските стопани, които не подадат
"Заявление за плащане" по време на агроекологичния си ангажимент,
възстановяват получената финансова помощ съгласно чл. 18, ал. 4 и се изключват
от подпомагане по мярка "Агроекологични плащания".
В контекста на цитираната нормативна
регламентация се налага извода, че фактите, релевантни за проверка законосъобразността
на оспорения по настоящото производство акт и посочени като мотиви в него, се
свеждат до - извършването на плащане в полза на земеделски стопанин на
основание оторизирано подпомагане по мярка 214 АЕП и прекратяване на
агроекологичния ангажимент следствие от влязъл в сила административен акт.
От събраните по делото доказателства
се установява наличието и на двете релевантни материалноправни предпоставки.
Не се споделя от съда доводът в
жалбата за противоречие на АУПДВ с материалния закон, поради неприложимост на
разпоредбите на Наредба № 11/2009г. за правоотношения, възникнали преди
приемането й, тъй като първата година от ангажимента на жалбоподателя е за 2011
година т. е. след влизане в сила на подзаконовия нормативен акт. Касае се за поет
пет годишен агроекологичен ангажимент, който съгласно нормата на чл. 7, ал. 1
от Наредба № 11/2009 г. се изпълнява за период от пет последователни години.
Видно от нейната ал. 2 през първата година се кандидатства със заявление за
подпомогне, а през всяка от следващите години, се кандидатства със заявление за
плащане. Сроковете, условията и реда прилагане на мярка 214 са уредени именно в
тази Наредба, която има действие от момента на обнародването й в ДВ, бр. 29 от
17.04.2009 г. От този момент тя е задължителна за прилагане, както от
бенефициентите, така и от ДФЗ. Поради това е необосновано твърдението, че в
случая е придадена обратна сила на наредбата, каквато не е предвидена в нея.
Разпоредбите на чл. 18, ал. 4, б. "а" във вр. с ал.2 от подзаконовия
нормативен акт са приложими и към 1.03.2011 г. съгл. изм. Дв., бр. 18 от 2011
г. при прекратяване на ангажименти, какъвто е процесния случай. Прекратяването
на ангажимента има за естествена правна последица възстановяване на получената
субсидия. По отношение на прекратения ангажимент, то съставлява вече недължимо
плащане по смисъла на чл.5 от Регламент (ЕС) 65/2011 година, а не санкция, като
самият административен орган при издаване на АУПДВ е посочил, като правно
основание и описания регламент. В този смисъл е съдебна практика - решение №
7519 от 22.06.2015 г. по адм. дело № 5269/2015 г. на ВАС, IV о. и решение № 8062 от 1.07.2015 г.
по адм. дело № 10055/2014 г. на ВАС, III о.
От страна на жалбоподателя не се
оспорва, че посочената в обжалвания акт сума за извършени плащания за кампания
2011г. са получени от него поради което съдът приема за безспорно
обстоятелството, че Г.М.Б. е получил финансово подпомагане по мярка 214
"Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони
2007 – 2013 г., направление "Биологично растениевъдство" във връзка с
подадено заявление с УИН 12/240611/50892 за кампания 2011 г. и заявление с УИН
12/250612/55798 за кампания 2012, като този факт се установява и от приложената
разпечатка от СЕБРА на л.110 от делото.
Налице е и втората материалноправна
предпоставка, необходима при условията на кумулативност за възникване на
задължение за земеделския стопанин да възстанови получена от него като
финансово подпомагане и установена с акта сума, а именно многогодишният
ангажимент по мярка 214 да е бил прекратен. По делото е представено уведомително
писмо Изх. № 01-6500/9915 от 23.11.2016год. на ДФ „Земеделие” което след
съдебно обжалване е влязло в законна сила, видно от постановено Решение №13514
от 06.11.2018год. по адм. дело №9958/2017год. по описа на ВАС. Като с факта на
влизане в сила на административния акт по прекратяването на агроекологичен
ангажимент, по който е реализирано плащане, административният орган в условията
на обвързана компетентност е длъжен да проведе производство за събиране на
изплатените суми, а за земеделския стопанин възниква задължението за
възстановяване на получената финансова помощ.
С оспорения АУПДВ правилно е определен
и размера на вземането.
С оглед на изложеното съдът приема, че
Акт за установяване на публично държавно вземане с № 01-6500/9915#8 от
21.08.2019год. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”
е законосъобразен - издаден е от компетентен орган, в предвидената от закона
форма, постановен е в съответствие с материалноправните разпоредби на които се
основава и при спазване на административно - производствените правила. Жалбата
се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и своевременно
заявената претенция за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати направените по делото разноски от административния орган,
съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено в размер на 100.00 лв., на
основание чл.143, ал.4 от АПК и чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и
чл. 24 от
Наредба за заплащане на правна помощ
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Монтана, ІІ-ри
състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.Б. ***, против Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ №01-6500/9915#8 от
21.08.2019год. издаден от Зам. Изпълнителен директор на ДФ “Земеделие“, с което
е определено публично държавно вземане представляващо изплатена субсидия по
мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР 2007-2013год., направление
„Биологично растениевъдство“ за кампания 2011 и 2012 във връзка с подадените от
оспорващия Общи заявления за плащане на площ за 2011, с УИН 12/240611/50892 и
за 2012 с УИН 12/250612/55798 в размер на 42533,76 лева /четиридесет и две
хиляди петстотин тридесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/, на
основание чл.18, ал.3, т.3 и ал. 4, буква „а“ във вр. чл.24, ал.1 и ал.2 от
Наредба № 11 от 06.04.2009 год. за условията и реда за прилагане на мярка 214
„Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода от 2007-2013год.
ОСЪЖДА Г.М.Б. с ЕГН * да заплати на Държавен
фонд "Земеделие" гр.София сумата от 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и 5.00лева
/пет/ лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на
Административен съд гр.Монтана.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба чрез Административен съд - Монтана пред Върховен
административен съд в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК
препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: