№ 598
гр. Дупница, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Иван Б. Д.
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Д. Гражданско дело №
20221510101590 по описа за 2022 година
Д. И. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***, ***, чрез адвокат М. Ч., с ЕГН *** със
съдебен адрес: град ***, е предявил срещу Х. С. Д., ЕГН **********, постоянен адрес: гр. ***,
община Дупница, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД. Искането е да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата 7000 лева, представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди, изразяващи се в преживените силен стрес, страх и унижение, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането - 26.12.2021 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Ищецът сочи, че с присъда по НОХД № 20221510200687 по описа за 2022 г. на Районен съд
- Дупница Х. С. Д. е признат за виновен в това, че на 26.12.2021 г. в гр. *** е причинил лека
телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота
/разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, изразяваща се в разкъсно-
контузни рани в челната и дясна слепоочна области с натъртване на меки тъкани около тях и в
областта на дясна буза; мозъчно сътресение със степенно разстройство на съзнанието и
кръвонасядания по кожата на дясна мишница при рамото и по дясна подбедрица до коляното на
полицейски орган - полицай Д. Д. - младши инспектор при група „Охрана на обществения ред“,
сектор „Охранителна полиция“ при РУ - Дупница, при изпълнение на службата му по охрана на
обществения ред - престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Вследствие на деянието на ответника ищецът изпитал силни болки и страдания, които и до
момента не са отшумели напълно. Създадената с деянието реална опасност за живота и здравето
му породила у ищеца безпокойство и дискомфорт. Нормалното му ежедневие било нарушено от
изпитваното силно главоболие, гадене, световъртеж, наложили посещение при невролог и
провеждане на лечение.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът e подал отговор чрез назначения му
особен представител, в който се оспорва размера на иска.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, както и доводите на
страните, прие за установено следното от фактическа страна:
1
С доклада по делото е прието за безспорно и от приложеното НОХД № 687/2022 г. по
описа на ДнРС се установява, че със споразумение от 28.07.2022 г. по НОХД № 20221510200687
по описа за 2022 г. на Районен съд - Дупница Х. С. Д. е признат за виновен в това, че на 26.12.2021
г. в гр. *** е причинил лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на здравето,
неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/,
изразяваща се в разкъсно-контузни рани в челната и дясна слепоочна области с натъртване на меки
тъкани около тях и в областта на дясна буза; мозъчно сътресение със степенно разстройство на
съзнанието и кръвонасядания по кожата на дясна мишница при рамото и по дясна подбедрица до
коляното на полицейски орган - полицай Д. Д. - младши инспектор при група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ - Дупница, при изпълнение на службата
му по охрана на обществения ред - престъпление по чл.131, ал.2, пр.4, вр. с чл.130, ал.1 от НК.
От показанията на свидетеля Е. Е.ов се установява, че след инцидента ищецът бил отведен
от него и други полицейски служители във филиала на Спешна помощ, тъй като вследствие на
удара по главата бил неадекватен. Бил приет за няколко дни в болница и впоследствие бил в
отпуск по болест за около месец. През този период се оплаквал от болки в главата и световъртеж.
Инцидентът се отличавал от обичайните сбивания с много големия брой участници, като срещу
ищеца, свидетеля и техния колега били хвърляни различни тежки предмети. Поради това тримата
изпитали страх за живота си, а впоследствие коментирали, че е било възможно да се случи и най-
лошото с тях.
Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
В чл.45 от ЗЗД е въведено задължение за поправяне на вредите, причинени от физическите
лица чрез техни виновни действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане по
чл.45 ЗЗД се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното и виновно
поведение на дееца и настъпилите вреди. Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки
конкретен случай; вината се предполага до доказване на противното.
Влязлата в сила присъда на наказателния съд относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, е задължителна за гражданския съд, който
разглежда иска за обезщетяване на вредите от същото деяние.
Към доказателствата е приложено НОХД № 687/2022 г. по описа на ДнРС, от което се
установява, че с влязла в сила присъда подсъдимият Х. С. Д. е признат за виновен в това, че на
26.12.2021 г. в гр. *** е причинил лека телесна повреда, представляваща временно разстройство на
здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/,
изразяваща се в разкъсно-контузни рани в челната и дясна слепоочна области с натъртване на меки
тъкани около тях и в областта на дясна буза; мозъчно сътресение със степенно разстройство на
съзнанието и кръвонасядания по кожата на дясна мишница при рамото и по дясна подбедрица до
коляното на полицейски орган - полицай Д. Д. - младши инспектор при група „Охрана на
обществения ред“, сектор „Охранителна полиция“ при РУ - Дупница, при изпълнение на службата
му по охрана на обществения ред - престъпление по чл. 131, ал. 2, пр. 4, вр. с чл. 130, ал. 1 от НК.
Силата на пресъдено нещо във връзка с гражданския процес се изразява в установителното
действие на влезлите в сила присъди и обхваща всички признаци на престъпния състав и правната
квалификация на деянието – в случая причиняване на лека телесна повреда на полицейски орган
при изпълнение на службата му. Поради това съдът приема за доказано, че поведението на
ответника се характеризира с посочените белези и се явява противоправно. Деянието му е
извършено виновно, поради което му е наложено наказание. По отношение на тези елементи от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД настоящият състав на съда не може да установи нещо различно от
възприетото по НОХД № 687/2022 г. по описа на ДнРС.
Налице са всички елементи на състава, пораждащ права за увредения срещу прекия
причинител на неимуществено увреждане - ответникътХ. С. Д..
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.1, изр.1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. При определяне на
2
размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази вида на страданията
и болките, които ищецът е преживял, както и обстоятелството, дали същите ще се задълбочават за
в бъдеще.
От показанията на Е. Е.ов се установи, че в резултат на деянието на ответника
пострадалият изпитвал силно главоболие и световъртеж за около месец. Нормалното му ежедневие
било нарушено от изпитваното безпокойство в резултат от случая, при който съществувала реална
опасност за живота му, предвид много големия брой участници в сбиването и проявената от тях
агресия спрямо полицейските служители.
Предвид естеството на причинените неимуществени вреди, по свое вътрешно убеждение и
с оглед на всички обстоятелства от значение за случая съдът счита, че искът следва да бъде уважен
за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца болки и страдания
вследствие на упражненото спрямо него насилие, осъществяващо състава на престъпление по
чл.131, ал.2, пр.4, вр. с чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на причиняване на
увреждането - 26.12.2021 г., до окончателно изплащане на сумата. Искът за разликата над
уважения размер от 5 000 лв. до претендирания от 7 000 лв. следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.6, вр. ал.1 и чл.83, ал.1, т.4 от ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на РС – Дупница държавна такса съразмерно с уважения
размер на иска в размер на 200 лв.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважения размер на иска в размер на 710 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. С. Д., ЕГН **********, да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, сумата 5 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца болки и страдания вследствие на
упражненото спрямо него насилие, осъществяващо състава на престъпление по чл.131, ал.2, пр.4,
вр. с чл.130, ал.1 от НК, за което ответникът е осъден с присъда по НОХД № 687/2022 г. на ДнРС,
ведно със законната лихва от датата на причиняване на увреждането - 26.12.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата над уважения размер от 5 000 лв. до
претендирания от 7 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА Х. С. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд – гр. Дупница
държавна такса в размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Х. С. Д., ЕГН **********, да заплати на Д. И. Д., ЕГН **********, разноски по
делото за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважения размер на иска в размер на 710 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3