Р Е Ш
Е Н И Е
№266
гр.Кюстендил, 24.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд в открито съдебно заседание на
двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Ваня Богоева
Членове: Евгения Стамова
Веселина Джонева
при
участие на секретаря Галина Кирилова, като разгледа докладваното от съдия
Стамова в.гр.д.№202 по описа на КнОС за
С
решение от 19.12.2018. по
гр.д.№856/2018г. по предявени от Община Дупница искове с правно основание
чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК вр. с чл.236,ал.2 , чл.79,ал.1, чл.92,ал.1 и
чл.86,ал.1 ЗЗД Дупнишкият районен съд е признал за установено по отношение на
„Феникс Дупница” ООД, че дължи на ищеца, сумите предмет на заповед за изпълнение
на парично задължение и изпълнителен лист от 12.01.2018г., издадени по
ч.гр.д.№117/2018г. по описа на същия съд, както следва:22 862.00 лева – дължимо
обезщетение в размер на наемни вноски по Договор за наем
№ТД000507/01.05.2006г., за периода от м.февруари 2016г. до м.декември 2017г.
включително;сума в размер на 674.26 лева , дължимо обезщетение в размер на
годишни наемни вноски по договор №НЗ-000137/01.01.2003г., за периода от 2016г.
до 2017г., 17208.59 лева – дължимо обезщетение в размер на наемни вноски по
Договор №ТД-000218/07.11.2005г. за периода м.февруари 2016г. до м.декември
2017г,включително, 966.00 лева, дължима сума по Договор №І-44/25.01.2017г. за
периода от м.февруари 2017г. до м.декември 2017г.включително, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
заявление в съда – 11.01.2018г. до окончателното й изплащане както и неустойка
в размер на 193.84 лева , начислена за периода от м.февруари 2017г. до
м.декември 2017г.Дружеството е осъдено да заплати на ищеца деловодни разноски в
размер на 838.09 лева.
В срока за обжалване
на решението е подадена жалба от ответника.В жалбата се твърди нередовност на
исковата молба по която е постановено решението, поради липса на изложение за
прекратяване на договори за наем, даващо основание за квалифициране на иска,
като такъв по чл.236,ал.2 ЗЗД, като се поддържа, че изложените в исковата молба
фактически обстоятелства и формулирания петитум сочат на иск за заплащане на
договорена наемна цена в несъответствие и с изложеното в заявление за издаване
на заповед за изпълнение.С тези съображения се обосновава и становище за
недопустимост на обжалваното решение.Поддържа се процесуално нарушение,
изразяващо се в необсъждане на всички доказателства по делото и в непълен
доклад по чл.146 ГПК.Твърдението за непълен доклад се основава на липса на
яснота и конкретика при разпределяне на доказателствената тежест, недаване на
указания за представяне на доказателства за твърдени факти и неквалифициране на
възраженията на ответника за липса на новация и за злоупотреба с право, и
неоткрито производство по реда на чл.193 ГПК във връзка с оспорен
документ.Поддържа се неправилна правна квалификация.Сочи се липса на мотиви и се оспорват изводи относно
релевантни за спора факти, основаващи се на свидетелски показания, които са
коментирани като недоказващи тези факти.В жалбата са посочени обстоятелства,
които според жалбоподателя обуславят уважаване на иск по чл.236, ал.2 ЗЗД и е
обосновано становище за недоказаност на същите -прекратяване на договори за
наем и продължило ползването на вещите
от ответника.Изложени са и съображения
относно момента на изпадане в забава на длъжник на обезщетение по
чл.236,ал.2 ЗЗД, макар че такова вземане не е предмет на делото.По отношение на
вземанията за сумите 966.00 лева и 193.84 лева, основаващи се договор
І-44/25.01.2017г. се твърди, че те не били доказани.В жалбата е формулирано
искане за обезсилване на решението, а при условията на евентуалност за отмяна
на решението и отхвърляне на иска.Претендират се разноски.
Препис от жалбата е
връчен на насрещната страна. В срок е представен писмен отговор от адв.В., като
пълномощник. В отговора са
противопоставени доводи за правилност на обжалваното решение, като постановено
в съответствие със събраните по делото доказателства и закона. Оспорени са
твърденията за нередовност на исковата молба и неправилна квалификация на
иска.Твърди се, че основание за вземанията са факта на прекратяване на
договорите и неосвобождаване и невръщане на наетите терени, които са установени
с гласни и писмени доказателства. Обсъдени са, като противоречащи на
установяващото се със заявление вх.№26-00-1202/06.06.2017г., заявление с
вх.№2326/12.12.2017г. и удостоверения
изх.№УД-1386/22.12.2017г. и №УД-1401/29.12.2017г. ангажирани от жалбоподателя
гласни доказателства. Посочено е писмо изх.№26-00-415/17.02.2017г. съдържащо
искане за заплащане на обезщетение по чл.236,ал.2 ЗЗД. Твърденията в жалбата
касаещи вземанията основаващи се на договор І-44/25.01.2017г. са определени,
като неоснователни. Искането е решението да бъде потвърдено.
При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че
въззивната жалба е подадена в законния
срок и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, от страна, имаща
правен интерес да обжалва.
След преценка на
събраните по делото доказателства и доводите на страните, въззивният съд счита,
че решението на ДнРС следва да бъде отменено частично.Съображения:
Със заявление вх.№432/11.01.2018г.Община Дупница е
сезирала съда с искане за снабдяването й със заповед за изпълнение срещу
жалбоподателя за сумите: 22 862.00 лева, представляваща обезщетение в
размер на наемните вноски за ползване на отдаден недвижим имот по договор за
наем № ТД -000507/01.05.2006г. за периода от февруари 2016г. до декември 2017г.В
графата за обстоятелства на които се основава вземането е посочено, че
договорът е прекратен едностранно поради неплащане на месечната наемна цена,
както и, че с писмо изх.№26-00-415/17.02.2017г. е уведомено за задължението му
да плаща обезщетение в размер на наемните вноски до освобождаването им, поради
ползването на наетите общински терени за разполагане на преместваеми обекти,
като с писмо изх.№26-00-415/17.02.2017г. е уведомено за задължението му да
плаща обезщетение в размер на наемните вноски до освобождаването им.
За сумата 647.26 лева, представляваща обезщетение в
размер на годишните наемни вноски, за ползване на отдадени с договор
№НЗ-000137/01.10.2003г. земеделски земи, имоти №50041 с площ от 6 285 дка,
№51011 с площ от 5.203 дка, №51029 с площ 2.438 дка, №51030 с площ от 2.091
дка, след прекратяването на договора
поради неплащане на определената годишна наемна цена.Посочено е цитираното по-
горе писмо с което е отправено
уведомление за заплащане на обезщетение, предвид ползването на имотите, въпреки
противопоставянето от страна на Община Дупница.
За сумата 17 208.59 лева, обезщетение в размер на
месечните наемни вноски по Договор № ТД-000218 от 07.11.2005г. за периода от
м.февруари 2016г. до декември 2017г., предвид ползването, въпреки противопоставяне
от Община Дупница на предоставен по договор за наем № ТД-000218/07.11.2005г.
недвижим имот, представляващ парцел ІХ, с площ от 3 741 кв.м., находящ се
в м.”Елез дере”, който договор е прекратен едностранно, поради неплащане на
определената месечна наемна цена.Посочено е писмо изх.№26-00-415/17.02.2017г.,
с което се претендира обезщетение в размер на наемните вноски.
За сумата от 1159.84 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по Договор №1-44/25.01.2017г. съгласно който Община Дупница
извършва приемането, депонирането и третирането на битови, строителни и
производствени неопасни отпадъци на общинско депо срещу възнаграждение в размер
на 7 лева за куб.м. и което дружеството не е изпълнило. Посочената сума е за
периода м.февруари 2017г. до м.декември 2017г.
За сумата 193.84 лева, неустойка в размер на 0.2% от
стойността на неизпълнените задължения, но не повече от 10% от общата стойност
на задължението.Посочено е, че плащането на възнаграждението е с уговорен срок,
30 дни след издаването на фактура.
Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за
изпълнение за посочените суми.С оглед постъпило от длъжника задължение ищецът е
предявил иска по който е образувано първоинстанционното производство.В исковата
молба е посочено, че с писмо изх.№26-00-240/11.02.2016г- жалбоподателят е
уведомен за задълженията по сключените договори, съдържащо и предизвестие за
прекратяването им, както и писмо вх.№26-00-240/17.02.2016г. в което наемателят
потвърждава задължението и отправя покана за спогодба.Ищецът се позовава на
спогодба в която наемателят, са задължила да изпълнява задълженията си
възникнали след 31.01.2016г. и необхванати от договора, така както е посочено в
договора до освобождаване на имотите.За дължимите суми били издадени
удостоверения изх.№УД-775/29.03.2016г., които не са оспорени, като при проверка
от служители на Община Дупница извършена на 18.01.2017г. е констатирано, че
имотите не са освободени, не били освободени и към 16.02.2018г. имотите по
договор за наем №НЗ-000137/01.10.2003г. и №ТД -000218/07.11.2005г., както и
имот на адрес в жк”Бистрица”.Във връзка с вземането по договор
№1-44/25.01.2017г. са преповторени обстоятелствата изложени в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Съдът с оглед на изложените в исковата молба
обстоятелства, уточняване на вземанията, като дължими обезщетения в размер на
наема, намира, че дължимостта на исковите суми се основава на твърдения за
продължило ползване на наети обекти, въпреки прекратяване на договорите за наем
респ. неосвобождаването и невръщането на наетите имоти на наемодателя, като
исковите суми се претендират, като обезщетение за ползване в размер на наемната
цена.Липсват изявления в исковата молба, от които да се приеме, че ищецът счита
договорите за наем и търсената сума, като наемна цена.Позоваването му на
спогодба, според която наемателят е поел задължение да изпълнява задълженията
си по договорите до освобождаването на наетите имоти съдът не възприема, като
израз на зачитане действието на договорите, липсват твърдения за оттегляне на
предизвестието на прекратяването им, и с оглед изричното посочване, че това
задължение съществува до освобождаването на наетите терени.В първото с.з.
ищецът е потвърдил именно такава претенция с оглед и дадената в проекто–доклада
правна квалификация.
Предвид изложеното съдът прие, че не е налице
нередовност на исковата молба, както и, че обжалваното решение обективиращо
произнасяне именно по иск за признаване дължимостта на сумите, претендирани,
като обезщетение за ползване на наети недвижим имоти след прекратяване на
договорите за наем, не е недопустимо.Валидно и допустимо е решението и в частта
му за признаване дължимостта на сумата, претендирана, като възнаграждение по
договор №І-44/25.01.2017г.
В производството пред районния съд жалбоподателят не е
оспорвал наличието на посочените в исковата молба договори за наем, както и, че
наетите терени са му били предоставени от наемодателя.Възраженията си срещу
иска същият е основал на твърденията, че договорите са били прекратени още в
периода 2014 -2015г., със спогодба от
26.02.2016г. били уредени остатъчните задължения за наемни вноски, като на
25.03.2016г. всички обекти били освободени, като не били съставени предавателни
протоколи тъй като наемодателят Община Дупница е отказала съставянето на
такива.Следователно изложените в жалбата доводи за неизпълнено задължение на
наемодателя за предоставяне на наетите вещи, са преклудирани, а и в
противоречие с изложеното от ответника в писмения отговор на исковата молба. В
жалбата твърди, че договорите са прекратени още през 2015г.
Договор за наем №107/07.11.2005г. е сключен между Община
Дупница и „Феникс – Дупница” ООД, с оглед отбелязването в същия на основание
проведен търг, и има за предмет предоставяне под наем на общински недвижим имот
– парцел ІХ с площ от 3 741 кв.м., находящ се в м.”Елез дере”.В чл.8.1 от
договора е постигнато съгласие за плащане на наемна цена в размер на 187.05
лева, а в раздел ІV Общи задължения е предвидено, че договорът е със срок на
действие от 3 години.Представен е анекс №4 от 01.06.2009г. към договора, като в
пар.4 е допусната промяна на чл.16 от
раздел ІV”Общи задължения” съгласно която договорът поражда действие от датата
на подписването му и важи до провеждане на процедура, че измененията по пар.4
пораждат своето действие от 08.11.2008г, а всички останали клаузи от основания
договор остават непроменени.В анекс №2 от 10.11.2010г. е постигнато съгласие за
промяна на наемната цена, която е променена на 748.20 лева, и е предвидено
плащането и по банков път.Договорен е срок за плащане на наемната цена – всяко
последно число от месеца.Условия за прекратяването му- по взаимно съгласие
изразено писмено; едностранно с четиринадесетдневно предизвестие от наемодателя
- при стопанисване на имота не според договореното предназначение, неплащане на
определената наемна цена за повече от 1 месец, при системни нарушения по чл.8
от раздел ІІІ, по съдебен ред, при възникване на нови обстоятелства, и с
четиринадесетдневно предизвестие от наемателя, при неизпълнение на задълженията
на наемодателя.Предвидено е подписването на двустранен прекратителен протокол
при прекратяване на договора.
Договор за наем от 01.10.2003г. е със същите страни и
има за предмет, отдаването под наем на земеделска земя, временно стопанисвана
от Общината по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, представляваща имоти №50041 с площ
6 285 дка, №51011 с площ 5 203 дка, №51029 с площ 2.438 дка и №51030
с площ 2.091 дка, находящи се в землището на с.Джерман, предвидено е ползването
на наетите земи по предназначение, договорен е срок до 31.12.2003г. и автоматичното
му продължаване за всяка следваща година, ако не са настъпили обстоятелства по
т.7 от договора – обстоятелства водещи до прекратяване на договора(стопанисване
на имота не по предназначение, възникване на нови обстоятелства, определени с
нормативни актове – възстановяване на собствеността на бивш собственик, решение
за обезщетяване и други, възможност всяка страна да поиска прекратяване на
договора чрез писмено предизвестие не по-късно от един месец от възникване на
обстоятелството.Договорена е наемна цена в размер на 248.26 лева годишно.
Договори за отдаване под наем на общински поземлен имот
от 01.05.2006г. са сключени между
БД”Общински пазари” и жалбоподателя и
имат за предмет общински терени за осъществяване на търговска дейност, индивидуализирани, като: поземлен имот
намиращ се на ул.”Велико Търново”№5 ,ІІІ оценителна зона, с площ от 90 кв.м
закрита площ, намиращ се на ул.”Фенерка”№75, ІІ оценителна зона,60 кв.м.
закрита площ, намиращ се на
ул.”Кулата”056 ІІІ оценителна зона, представляващ 70 кв.м. закрита площ,
намиращ се в жк”Бистрица”, ІІІ оценителна зона, закрита площ от 66 кв.м., във
връзка с поставени върху тези площи преместваеми търговски обекти.Договорена е
наемна цена съответно в размер на 126.00 лева, 96 лева, 98 лева, 92.40 лева,
платима до 25 – то число на текущия месец.Договорен е срок не по – дълъг от 3
години, възможност за предсрочно прекратяване с подписване на прекратителен
протокол между страните, едностранно с едномесечно предизвестие от Наемодателя
при стопанисване на обекта не според договореното предназначение, при неплащане
на определената наемна цена за повече от два месеца.На 31.10.2016г. е подписан
анекс, с основание решение на ОбС- Дупница, на основание пар.78, ал.2 ПЗР на
ЗОС, като е предоговорен срок на действие на договор от 01.05.2006г. на 8 години, считано от датата на
подписването му 01.05.2006г.Представен е анекс от 20.02.2008г. с основание
решение №8 от 31.01.2008г. на ОбС Дупница, за промяна на наемните цени по
договори, сключени на 01.05.2006г. за терени с площ 70 кв.м. , находящ се на
ул.”Кулата”№56, 60 кв.м. находящ се на ул.”Фенерка”№75, 66 кв.м. находящ се в
жк”Бистрица” и на ул.”Велико Търново”№5 , като е посочена наемна цена в размер
на съответно 196.00 лева, 210.00 лева, 184.80 лева и 252.00 лева.На 15.05.2008г.
е постигнато споразумение за промяна на договор от 01.05.2006г. за отдаване под
наем на терен от 66 кв.м. закрита площ, находящ се в жк”Бистрица”, като се
увеличава закритата площ от 66 кв.м. на 94 кв.м. и е променена наемната цена на
263.20 лева, а на 03.07.2009г. е подписан анекс №1, към договор
№58/01.05.2006г. за увеличаване площта на наетия терен с 26 кв.м. или общо на
120 кв.м., и наемната цена на 336 лв, като е посочено, че анексът поражда
своето действие от 01.06.2009г.и важи до 01.05.2014г.Съгласно допълнително
споразумение №5 към договор №ТД-000507/01.05.2006г. на 10.04.2014г. е посочено
изменение на чл.15 раздел срокове, в смисъл, че договорът поражда своето
действие от датата на подписването му и важи до одобряване на схема за
провеждането на процедура за отдаване под наем, че тези изменения пораждат
действие от 01.05.2014г. а останалите клаузи от договора остават
непроменени.Договорите от 01.05.2006г. л.57 – л.68 от т.д.15/2018г. не са
номерирани.
Договори за отдаване под наем от 01.05.2003г. (л.73 –
л.80 от т.д.15/2018г.) и анекси №1 от 12.09.2005г.,( л.69 – л.73 от
т.д.15/2018г.) съдът не обсъжда доколкото страните не се позовават на същите.
На 25.01.2017г. между „Феникс Дупница” ООД от една
страна, като възложител и Община Дупница от друга, като изпълнител е сключен
договор с предмет приемане, депониране и третиране на битови, строителни и
производствени неопасни отпадъци от възложителя , на общинско депо, находящо се
в имот №68789.27.518 м.”Злево”, количество 20 куб.м., код 19 12 12 съгласно
Наредба по чл.3 от ЗУО за класификация на отпадъците, със срок на действие до
31.12.2017г.Предвидено е задължение за възложителя да заплаща възнаграждение в
размер на 7 лева, за всеки кубичен метър, депонирани неопасни производствени
отпадъци, като количеството депониран отпадък се установява от служител на
депото, в присъствие на представител на възложителя, за което се издава
експедиционна бележка и се отразява в отчетната книга за депа за
отпадъци.Договорено е, че в края на всеки календарен месец, въз основа на
издадените експедиционни бележки изпълнителят издава фактура, а плащането на
възнаграждението се извършва в срок до 30 календарни дни след издаване на
фактурата по посочена банкова сметка.***о мястото на депонирането е възложено в
задължение на възложителя, доставка в рамките на работното време от 08.00 до
18.00 ч., при неизпълнение на задълженията в чл.3 ( плащане на възнаграждение в размер на 7 лева,
за всеки куб.м. депонирани неопасни производствени отпадъци, в срок от 30 дни
от издаване на фактурата)в чл.11 от договора е договорено заплащане на
неустойка в размер на 0.2% от стойността на неизпълнените задължения, но не
повече от 10% от общата стойност на задължението.Договорена е промяна на
възнаграждението автоматично в случай на промяна на цената за депониране на
кубик отпадък, приета от Общински съвет Дупница.След като първоначално
ответникът е оспорил подписа върху посочения договор, по – късно е заявил, че
не го оспорва.На л.150 – л.168 от делото са подредени експедиционни бележки,
представляващи бланки, с посочени с печатен текст номера, с посочен издател
Община Дупница, представени от ищеца, в
които като доставчик е посочено „Феникс Дупница” ООД за предаване на отпадък с
код 19 12 12, с посочване на количество, превозно средство с регистрационен
номер, водач на превозното средство с посочване на първо и фамилно име, а в
експ. бележки 01472,01710, само личното име, и подписи за предал и приел, като
в графата за приел е посочено или лично име, или не е посочено име,
Експедиционните бележки са с дати 15.02.2017г. за 10 куб. отпадък №01472,
13.03.2017г – 10 куб.м. отпадък код 01710,17.03.2017г. - 01755, 13 куб.м.
отпадък код 19 12 12 13.03.2017г.- 01710 10 куб.м. отпадък код 19 12 12 ,
09.05.2017г. - №02247, 4 куб.м. отпадък код 191 21 12 06.04.2017г. №01932 – 8
куб.м. отпадък код 191 2 12, 24.08.2017г. №3264 за 6 куб.м. отпадък,
21.08.2017г. -№3221, 6 куб.м. отпадък,, 04.08.2017г№3073 6 куб.м. отпадък код 19 12 12, 04.08.2017г.
№3067 – 5 куб.м. отпадък код 19 12 12, 30.06.2017г. с №02738 и 02739 – по 12 куб.м. отпадък код
19 12 12(без подпис в графата за предал), 19.09.2017г. №3518 – 5 куб.м. отпадък
код 19 12 12,27.10.2017г. №03863– 6 куб.м. отпадък код 19 12 12, 31.10.2017г.
– 0038914 куб.м. отпадък код 19 12 12,
03.11.2017г. – 03933 6 куб.м. отпадък код 19 12 12, 18.12.2017г. – 04315 5
куб.м. отпадък код 19 12 12.,
06.12.2017г.- №04218 4 куб.м. отпадък
код 19 12 12, 05.12.2017г.- №04215за 10 куб.м. отпадък код 19 12 12.Сключването
на договора е предшествано от заявление отправено от жалбоподателя, подписано
от представителя му ( л.113 от д.),разрешително за извозване и депониране на
отпадъци №5/25.01.2017г. на кмета на Община Дупница(л.114) .Съгласно заключение
с вх.№14353/12.11.2018г. в срок Община Дупница
в качеството на доставчик на услуги по Договор №1 -44/25.01.2017г. е
издала фактури №83572/30.11.2017г. на стойност 112.00 лева, кредитно известие
№82482/29.09.2017г. на стойност 84.00 лева,фактура №82453/29.09.2017г. на стойност 119.00 лева, №81890/31.08.2017г.
на стойност 329.00 лева, №79764/31.05.2017г. на стойност 84.00 лева,
78959/12.04.2017г. на стойност 259.00 лева и №78391/27.03.2017г. на стойност
14.00 лева.”Феникс Дупница” е осчетоводило само две от цитираните фактури, а
именно фактура №078391/27.03.2017г. на стойност 14.00 лева и фактура
№07974/31.05.2017г. на стойност 84.00 лева.
На л.14 – л.21 от делото са приложени изпратени от
Община Дупница до жалбоподателя писма, както следва: във връзка със сключен
договор 137/01.10.2003г. съдържащо уведомление за констатация за ползването на
земеделски земи не по предназначение, и предупреждение, че при непочистването
им в 7 – дневен срок, от получаването му договорът ще се счита за прекратен
съгласно чл.7 т.1( изх.№26-00-1356/30.10.2012г), предизвестие
изх.№26-00-485/04.04.2013г. във връзка със същия договор, основано на т.7 и
т.10 от договора, във връзка с изменение в ЗСПЗЗ(отмяна на чл.19), посочено, е
че отправеното представлява 7 – дневно предизвестие, като след изтичането срока
на предизвестието договорът се прекратява и терена следва да бъде освободен
доброволно, писмо изх.№26 -00-979/29.05.2014г. във връзка с неплатени
задължения по договор 218/07.11.2005г. за периода м.март 2012г. – м.април
2014г., покана за плащане на дължимата сума в 10 дневен срок и предупреждение,
че на основание клаузите от договора и чл.87 ЗЗД договорът след изтичане на
предизвестието ще се счита за прекратен, с покана за предаване на имота в 7 –
дневен срок, писмо изх.№26-00-106/20.01.2016г. за почистване на прилежащите
участъци и сервитути на пътя, водещ до имота в м.”Елез дере” от строителни
отпадъци, късове бетон, тухли и парчета от облицовъчни материали, излезли от
употреба гуми, части и компонетни от МПС и смесен битов отпадък, покана за
доброволно изпълнение №26-00-370/23.02.2015г. съдържаща уведомление за неплатен
наем за имота в м.”Елез дере” за периода м.март 2012г.- до 16.02.2015г., покана
за плащане в 7 – дневен срок и предупреждение, че считано от 14 дни от
поканата, представляваща предизвестие наемните отношения се прекратяват, а
ползвания имот подлежи на изземване, с покана доброволно изпълнение
26-00-369/23.02.2015г. се съдържат
уведомление за неплатена наемна цена по договор за наем 137/01.10.2003г. годишна наемна вноска за 2014г., определен е
7 дневен срок за плащане и е посочено, че поканата представлява 14 – дневно
предизвестие след изтичането на което наемните отношения се прекратяват, а
имотите подлежат на изземване.В писмо изх.№26-00-952/28.05.2014г. се съдържа
покана за плащане на наем по договор 507/01.05.2006г. за периода м.ноември
2013г. – м.май 2014г., в 10 дневен срок, както и предупреждение че писмото
следва да се счита за предизвестие, след изтичането на което договора ще бъде
прекратен, като в 7 –дневен срок имота следва да се предаде на Община Дупница,
в писмо изх.№26-00-1316/27.07.2015г. за задължения по договора 218/07.11.2005г.
от м.март 2012г. до м.март 2015г. покана за плащане в 10 –дневен срок и
предупреждение, че на основание чл.87 ЗЗД и клаузите от договора, писмото
следва да се счита за 14 –дневно предизвестие след изтичането на което сумите
ще бъдат събрани по реда на чл.410 ГПК.
Липсват данни относно датата на получаването им от
наемателя.
В писмо изх.№26-00-270/11.02.2016г. озаглавено покана за
доброволно плащане, подписано от кмета на Община Дупница се съдържа уведомяване
на жалбоподателя за непогасени задължения по процесните договори за наем, и
обективирана покана за погасяването им в 7 дневен срок чрез плащане или
явяването му в Община Дупница за сключване на договор за спогодба на основание
чл.365 ЗЗД.Съдържа се изявление, че поканата следва да се счита и за
предизвестие за прекратяване на договорите за наем, поради неизпълнение на
задължението за плащане на наемна цена по реда, начина и сроковете уредени в
договорите.Посочено, е че при продължаващо ползване на недвижимите имоти те ще
бъдат иззети принудително, както и, че дължимите суми, ще бъдат събрани
принудително по съдебен ред.
В отговор вх.№26-00-240-1/17.02.2016г. жалбоподателят
признава задължения по договорите за наем, както следва по договор
218/07.11.2005г. за периода 30.05.2013г. – 30.01.2016г. в размер на
24 430.15 лева, по договор 507/01.05.2006г. за периода 25.12.2013г. до
25.01.2016г. в размер на 25 844 лева, по договор 137/01.10.2003г. за периода
25.12.2013г. до 25.01.2016г. в размер на 674.26 лева.
На 26.02.2016г. е подписан договор за спогодба по чл.365 ЗЗД, в който размерът на задълженията по договорите за наем е определен на
50 948.26 лева, посочено е, съществуващо задължение на Община Дупница към „Феникс
- Ресурс” ООД ,съгласие на „Феникс -Ресурс” ООД да встъпи и поеме солидарно
задължението на „Феникс – Дупница” ООД.Въз основа на прихващане е определен
размер на задължението на „Феникс – Дупница” ООД за сумата от 30 398.26
лева, което се е задължил да заплати равни месечни вноски до 6 месеца от
подписването на спогодбата .Спогодбата има за предмет неуредени задължения
възникнали до 31.01.2016г.Постигнато е съгласие, че задълженията по процесните договори за наем
след 31.01.2016г. не са предмет на спогодбата и е уговорено наемателят да
продължава да изпълнява задълженията си по договорите.Не се спори между
страните, за това, че задължението за сумата 30 398.26 лева е погасено по
образувано за целта изпълнително производство.
С писмо изх.№26-00-415/17.02.2017г. Община Дупница е
уведомила „Феникс Дупница” ООД, че дължи обезщетение в размер на наемните
вноски по процесните договори, поради продължаващо ползване на наетите общински
терени.Писмото е получено от дружеството на 28.02.2017г., видно от известие за
доставяне с № ИДPS260008А7ЕS.
С писмо вх.№26-00-1202/06.06.2017г. въззивникът
уведомява Община Дупница, че като ползвател на 4 бр. общински терени, идентични
с тези по договорите от 01.05.2006г. желае намаляване на определените в
договора наемни цени, като е предложил до края на 2018г. да предаде във
владение на община Дупница три от павилионите срещу задължение за прехвърляне
на земята под павилиона, находящ се в жк”Бистрица”.
Със заявление вх.№26-00-2326/12.12.2017г. жалбоподателят
уведомява Община Дупница и иска издаване на удостоверения за премахване на
павилиони, находящи се на ул.”Фенерка”, на ул.”Кулата”.Издадени са
удостоверения изх.№УД- 1386/22.12.2017г. и № УД -1401/29.12.2017г., получени на
03.01.2018г. за това, че павилионите са премахнати.
В констативен протокол от 16.02.2018г. служители на
Община Дупница,част от тях, разпитани като свидетели удостоверяват, че при
извършена проверка на място, не са освободени теренът в жк”Бистрица”, описаните
в договори №НЗ -000137/01.10.2003г и ТД- 000218/07.11.2005г. имоти,
замърсени с различни видове отпадъци,
а имота в местността ”Елез дере” и
имотите около него, с различни видове отпадъци – автомобилни гуми, пвц фолио,
от фармацевтичната промишленост, пластмасови бутилки с различни размери, бели и
сини найлонови торби с неустановено съдържание.Посочено е, че останалите терени
на адрес ул.”Кулата”№56, на ул.”Фенерка”№75 и на ул.”Велико Търново” са
освободени.В протокола са посочени длъжностите на участващите в проверката
лица.
Свидетелката Алексиева разпитана като свидетел потвърждава
констатациите в протокола.Категорична е, че проверката касае наетите имоти,
описани в протокола, чийто граници на място не е могла да идентифицира, които
били засипани с отпадъци, като с оглед предмета на дейност на фирмата, свързва
с дейността й.Не е имало битови отпадъци.Описва нивите, като намиращи се в
непосредствена близост до административната сграда на „Феникс Дупница” и в
м.”Елез дере”.В двора на административната сграда видяла пластмасови бутилки,
полиетиленови ленти,на които са изрязани блистери, автомобилни гуми.Терена в
м.”Елез дере” представляващ парцел ІХ с площ от 3 741 кв.м., описва като
замеделска земя предоставен за ползване на Феникс Дупница, като не може да
определи точното му разположение, заради отпадъците които са изхвърлени, имало
триметрови грамади с отпадъци.
Свидетелката Борисова установява, че проверката била
извършена, с оглед установяване на
обстоятелството, дали отдадени терени, по вече изтекъл договор за наем са
почистени от генерираната дейност.Имотът в м.”Елез дере” не само не бил
почистен, но се извършвали още дейности по складиране на отпадъци,с
производствен характер, опаковки и излезли от употреба автомобилни гуми, там се
намира и недостроена сграда на ДАП.Имотът бил указан от участниците в
комисията, служители на Общинска собственост.В имота имало камиони на фирмата,
които работили.Не е сигурна дали е имало земни маси, но мисли, че е имало
такива.Имало отпадъци с производствен характер – опаковки и излезли от употреба
автомобилни гуми.В недостроената сграда в м.”Елез дере”, бивш ДАП имало
балираща машина, която не е собственост на Община Дупница.Около
административната сграда на ул.”Разметаница” също не било почистено, като
непосредствено до самите терени не е ходено, и не им били показани от
управителя на дружеството наемател.В обекта на административната сграда и за
„Елез дере” ходели камиони и извозвали отпадъци.На територията на Община
Дупница има констатирани нерегламентирани сметища, от битов характер и
строителни отпадъци от ремонтни дейности, които се почистват от Община Дупница.
Свидетелката Георгиева заявява, че от 1991г. работи като
магазинер, в началото на 2016г. била магазинер на обекта на „Феникс Дупница” в
ж.к.”Бистрица”, представляващ изкупвателен пункт за вторични суровини основно
хартия и найлон.От март месец 2016г. променила мястото си на работа и
длъжността, като в момента работи като технически организатор с място на работа
на ул.”Разметаница” в административната сграда на Феникс – Дупница.Причината за
преместването било закриване на изкупвателните пунктове в това число и този в
ж.к.”Бистрица”.Изпълняваната към момента длъжност е свързана с организиране
обработването на хартията и полиетилени и образуване на бали, в едно хале, в
което има машини за балироване. Знае, че отпадъци се депонират в района на
Феникс, преди 2016 е имало и в местността, където е бившия ДАП, но в момента
там не се извършва такава дейност, която е преместена в халето, където тя
работи.Павилионът в Бистрица останал, а останалите били съборени.
Свидетелят Стойнов работи, като шофьор в ответното
дружество, управлява товарен автомобил превозващ желязо, хартия, отпадъци,
свързани с дейността на фирмата.Според него дейността на фирмата в павилиони,
намиращи се в „Горна махала”, при „Кирил и Методий”, на ул.”Фенерка” и в
ж.к.”Бистрица” е приключена още през месец март 2016г., когато павилионите са
разтурени.Возил отпадъци и до работилница на бившия ДАП, за балиране на хартия,
малко найлон, но без пластмаса, но отдавна не кара отпадъци там.От м.февруари
2016г. всичко се кара на базата, която се намира на
С решение №16-ДО-165-03/26.06.2014г. на Директора на
РИОСВ е дадено разрешение за извършване на посочени в решението дейности по
третиране и вид, количество и произход на отпадъците за площадка, с адрес
ул.”Разметаница” №50, с площ от 14 336 кв.м., посочени са изискванията на
които следва да отговарят обособени части от площадката с оглед на дейностите,
които се извършват.С посоченото решение е дадено разрешение за съхраняване на
отпадъци ( хартиени и картонени опаковки, пластмасови опаковки, хартия и
картон, и пластмаси) на площадки с адреси в ж.к.”Бистрица” кв.128, планоснимачен №5, с площ от 60 кв.м., Велико Търново” №5 с площ
от 90 кв.м., на ул.”Кулата”№54 с площ от 70 кв.м.С решение №16-рд-87-04 от
17.02.2016г. на Директора на РИОСВ Перник, е изменена и допълнена регистрация
по чл.35, ал.3 и ал.5 ЗУО на „Феникс Дупница”, като са добавени нови отпадъци,
добавено е ново превозно средство, издава се регистрационен документ за
извършване на дейност по транспортиране( събиране и транспортиране) на
територията на цялата страна на отпадъци, посочени в таблицата, посочено е
начин на транспортиране на отпадъците по шосе и са изброени модел, марка и
регистрационен номер на превозните средства, сред тях и превозно средство
посочено, в експедиционните бележки на които ищецът основава вземането си за
възнаграждение по договор І -44.В разрешително №5/25.01.2017г. на кмета на
Община Кюстендил е обективирано разрешение на „Феникс Дупница” ООД да извози и
депонира за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2017г. на общинско депо за ТБО
неопасни производствени отпадъци – код 19 12 12, като са посочени транспортни
средства и маршрут, посочено е, че при депониране на общинското депо титулярът
на разрешителното представя същото и получава експедиционна бележка за
депониран отпадък.
Видно от заключение с вх.№11380/11.09.2018г. е, че
Община Дупница е издавала фактура, в качеството си наемодателя на наемателя
„Феникс – Дупница” ООД през 2015, 2016 и 2017г по процесните договори, в
представените фактури от
В протокол от 03.01.2018г. съдържащ подписи на
представители на Община Дупница е удостоверен отказ на представителя на
ответното дружество за получаване на фактури за дължими суми сред които и
фактури по договор І-44/25.01.2017г.
С оглед на изложените обстоятелства съдът намира
обжалваното решение за правилно.
Както бе отбелязано вече, искът с който съдът е сезиран
е с правно основание чл.236, ал.2 ЗЗД, доколкото се претендира обезщетение за
ползване на наети недвижими имоти, след прекратяване на договорите за наем, в размер на наемната цена
по прекратените договори.
В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже
наличието на посочените в исковата молба договори за наем и тяхното
прекратяване.Дължимостта на обезщетението се свързва с неизпълнение
задължението на наемателя за връщане на наетите имоти, като доказателствената
тежест за установяване на факта, че имотите са върнати е нему, както е посочил
районния съд в обжалваното решение.
В случая с оглед на представените договори за наем,
доказано се явява твърдението на ищеца, че между страните са съществували и
действали договори за наем с посочения в представените писмени документи
предмет – съдържащите се в тях уговорки относно наетите вещи, наемната цена и
срока на ползването им.С представените договори се осъществява пълно доказване
съществуването на облигационна връзка между страните, като факта дали същите са
осчетоводени по счетоводните книги на двете страни е факт, който не рефлектира
върху извода за наличието й. Във връзка с договорите за отдаване под наем на
площи върху които са разположени преместваеми обекти, следва да се отбележи, че
същите съдът разглежда извън установените със ЗМДТ възможни правоотношения по
предоставяне за ползване на тротоари,
площади, улични платна, места, върху които са организирани пазари (открити и
покрити), тържища, панаири, както и терени с друго предназначение, които са
общинска собственост, вземанията по каквито биха били предмет на
удовлетворяване по друг ред, като публично вземане съгласно чл.79, ал.1 ЗМДТ.
В хода на първоинстанционното производство ответникът не
е оспорил факта, че наетите терени са му били предадени по силата на процесните
договори за наем.В отговора на исковата молба той е твърдял, че договорите са
прекратени едностранно от наемодателя в периода 2014 -2015г., както и поради
изтичане на срока им, като ползването на терените е продължило до 25.03.2016г.
когато те били освободени, като приемопредавателни протоколи не били съставени
поради отказа на Община Дупница да състави такива.Ето защо въведените едва с
въззивната жалба доводи, за липса на доказателства за предаване на наетите
имоти от наемодателя за наемателя съдът намира за преклудирани.Освен това с
оглед, изявленията на ответника в отправено до ищеца искане за постигане на
споразумение относно начина на плащане на дължимата по договорите цена и в
спогодба, в която са постигнати уговорки за плащане на наемна цена за период
преди исковия, както и предвид изявленията му в отправените заявления за
сключване на договор за продажба на терен в жк”Бистрица” и предаване на наетите
терени на ул.”Велико Търново”, „Кулата” и ул.”Фенерка” следва, че наетите
терени са предадени на наемателя. В посочената част изявленията представляват
признание за неблагоприятни за автора им факти, не са оспорени и затова въз
основа на тях съдът приема, че наетите терени са били предадени на наемателя.
По въпроса за прекратяването на договорите. Ищецът се
позовава на писмо изх.№26-00-240/11.02.2016г. съдържащо предизвестие за
прекратяване на договорите, поради неплащане на наемната цена, а ответникът
поддържа, че такова обстоятелство не е посочено, същевременно че договорите са
прекратени по – рано, последния през 2015г.Възможността за прекратяване на
договорите поради неплащане на наемна цена следва изрично от разпоредбата на
чл.15 т.1 ЗОбС, която намира приложение независимо от предвиденото в
договорите, съдържа се и в сключения между страните договор №107/07.11.2005г. в
който е предвидено четиринадесетдневно предизвестие и неплащане на наемна цена
за един месец, в договорите от
01.05.2006г. при неплащане на наемната цена за повече от 2 месеца с 1 – месечно предизвестие, и с предизвестие с оглед
предвидената в чл.6 от договора от 2003г. възможност за прекратяване на
договора само с предизвестие.
При сключване на договорите са действали императивните норми на чл.14 ЗОбС – редакция 2001г. за договора от 2003г., редакция 2004г. за договорите от 2005 и 2006г, предвиждащи възможност за предоставяне под наем на общински нежилищни имоти под наем, след провеждане на търг или конкурс и сключване на договор с кмета на Общината, като данните по делото не сочат наличие на основание за изключение от това правило по смисъла на чл.14, ал.3 и ал.4 ЗОбС редакция 2001г. и чл.14, ал.4 и ал.6 ЗОбС редакция 2004г. - за здравни, образователни и други хуманитарни дейности за социално задоволяване на съответните нужди на населението, както и на сдружения за напояване , на местните ръководства на политически партии и синдикални организации, и на сдружения с нестопанска цел.Предвиден е и максимален срок за договорите от 3 години според редакцията към 2001г. и 10 години според редакцията от 2004г.
Действието на сключените след провеждане на търг или конкурс договори за наем на общински
нежилищни имоти се прекратяват с изтичане на срока им.Допълнителните уговорки
за продължаването на сроковете им са недействителни с оглед нормата на чл.14
ЗОбС. При откриване на процедурата
за отдаване под наем срокът е задължителен елемент от условията на търга, който
след провеждането му става и задължителен елемент от сключения договор за
наем.Както фиксираният в договора срок така и наемната цена не може да се
променят, тъй като на практика това би довело до сключване на нов договор за
наем, без търг.Задължението на органа, упражняващ правото на управление и
стопанисване на общинската собственост, да проведе търг по предвидения ред е
публичноправно, тъй като произтича пряко от закона, а не от гражданскоправен
факт, а нарушенията на посочената императивна правна норма обуславят
недействителност на съответните актове респ. споразумения за продължаване на
сроковете на действие на договорите.Във връзка с договорите от 2006г. следва да
се отбележи, че пар.78, ал.2 от ПЗР на ЗИЗОбС ДВ бр.101/2004г. не намира
приложение, доколкото същия касае очевидно сключените преди 2004г. договори.
Така процесните договори към датата на
отправяне на предизвестието за прекратяването им са били прекратени поради
изтекъл срок, договорите от 2005 и 2006г. след изтичането на три години от
сключването им, а договора от 2003г. след изтичане на една година,при договори
за отдаване под наем на общински имоти с оглед нормата на чл.14, ал.2 ЗОбС, не
намира приложение разпоредбата на чл.236, ал.1 ЗЗД т.е продължилото ползване на
имотите и непротивопоставянето на наемодателя не води до превръщане на
договорите в договори за неопределен срок – в този смисъл решение №1108/2016г.
на ВКС.
|
Във връзка с
договора от 2003г. в който е отбелязано, че земеделските земи предмет на
предоставяне под наем представляват земи по чл.19 ЗСПЗЗ, следва да се
отбележи, че съгласно действащата към 2003г. редакция на цитирания законов
текст ( ДВ бр.99/2002г.) общината стопанисва и управлява земеделската земя,
останала след възстановяването на правата на собствениците. След изтичането
на 10-годишен срок от влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената
карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земите стават
общинска собственост.Според редакция
ДВ бр.17/91г. земеделската земя, останала след възстановяване на
правата на собствениците се включва в общинския поземлен фонд, а според тази
ДВ бр.98/97 Общината стопанисва и
управлява земеделската земя, останала след възстановяването на правата
на собствениците, като след изтичането
на 10-годишен срок земите стават общинска собственост. Ако се приеме, че към
момента на сключване на договора земите не са били общинска собственост а
само стопанисвани от Община Дупница, то предвид нормата на чл.37, ал.3 ППЗСПЗЗ (ДВ
бр.44/2001г) съгласно която земеделските земи по чл. 19 ЗСПЗЗ могат да се
предоставят само под наем за срок до възстановяване на собствеността върху
тях, но за не повече от една година., следва да се приеме, че с изтичането на
предвидения в договора срок от 1 година същият е прекратен при липса на
възможност за продължаването му за срок по – дълъг от 1 година. |
В тежест на наемателя при прекратяване на
договорите за наем е възникнало задължение за връщане на наетите имоти респ. за
заплащане на обезщетение при неизпълнение на това задължение.Същия дължи
провеждане на пълно и главно доказване на посочения факт – връщането на
имотите.По делото жалбоподателят не е представил
доказателства за действия осъществяващи този дължим резултат преди началото на
исковия период и по време на същия респ. наетите имоти да са освободени от
принадлежащи му вещи, от хора, да са почистени и да са предадени на наемодателя
респ. да е уведомил наемодателя, че е освободил терените.С оглед показанията на
свид.Алексиева и Борисова за това, че земеделските имоти и имотът в м.”Елез
дере” не са освободени, както и теренът в жк”Бистрица” през м.януари 2018г.,
следва извод, че те са ползвани през исковия период.От показанията на свид.Георгиева
и Стойнов за това, че дейността на дружеството жалбоподател в имота в м.”Елез
дере” и поставените павилиони е прекратена още през месец март 2016г. не следва
и извод, че са били освободени наетите терени, почистени и предадени на
наемодателя, още повече че свидетелят Стойнов не е категоричен за дата, предвид
и изявленията на жалбоподателя в отправеното до наемодателя предложение, за
закупуване на терена в Бистрица през м.юни 2017г. съдържащо признание, че
павилионите не са отстранени от наетите терени.Доводите на жалбоподателя за
това, че показанията на свид.Алексиева и Борисова, не бива да бъдат
кредитирани поради липса на
категоричност относно границите и местонахождението на огледаните имоти, съдът
намира за неоснователни.От показанията на свидетелката Борисова се установи, че
на огледа са присъствали и представители, специалисти на Общинска собственост,
които са указали наетия имот в м.”Елез дере”, уточнено е местоположението на
останалите имоти в близост до административната сграда на ул.”Разметаница”.Сведенията
дадени от свидетелите сочат на неизпълнение на задължението му за връщане на
наетите терени, а доказателства за противното той не е представил.Както бе
отбелязано доказателствената тежест е негова, както е посочено и в обжалваното
решение.Нито в производството пред районния съд нито във въззивното
производство той е ангажирал доказателства за това, че наетите - имота в м.”Елез дере” и
земеделските имоти, са били освободени от всякакви отпадъци или за установяване
на твърдението му, че намиращите се отпадъци нямат връзка с неговата дейност,
че след ползването им имотите са предадени на Общината.Доказано с оглед
приложените удостоверения от 22.12.2017г. е освобождаване към 22.12.2017 на
терени заети от павилиони с адм.адреси – ул.”Фенерка”№7, ул.”Кулата”№54.
Неизпълнение на задължението за връщане на
наетите терени на наемодателя, чрез освобождаването им от вещи на наемателя и
предаването им на наемодателя, продължаващо през исковия период с оглед
разпоредбата на чл.236, ал.2 ЗЗД поражда задължение за плащане на
обезщетение.Съгласно утвърдилата се съдебна практика минималния размер на
обезщетението е в размер на наемната цена, по прекратените договори.В случая
ищецът претендира обезщетение в размер на изменената след сключване на
договорите наемна цена, която в
споразумението от 2016г. и писмо №26-00-240/17.02.2016г. жалбоподателят е
признал и се е задължил да заплати, впоследствие заплатил в хода на
образуваното изпълнително производство.Съдът с оглед размера на валидно
договорената наемна цена – първоначалната цена по договорите намира за дължими
обезщетения в размер съобразен с тази наемна цена. По договора от 2003г.
размерът на дължимото обезщетение следва да бъде определен на 496.40 лева, която сума се получава, като
договорената наемна цена от 248.2 лева се умножи по 2,доколкото обезщетението
по този договор се претендира за периода 2016 и 2017г.По договора от
07.11.2005г. размерът на обезщетението възлиза на 23 по 187.05 лева доколкото
обезщетението се претендира за периода от м.февруари 2016г. до м.декември
2017г. а размерът на договорена месечна наемна цена за ползване на земеделски
имот, находящ се в м.”Елез дере” по този договор (№107/0.11.2005г) е определена
на 187.05 лева.Искът се явява доказан и основателен за сумата от 4302.15 лева.Сборът
от договорените наемни цени по договорите от 01.05.2006г. възлиза на 412.04
лева, което обосновава извод за основателност на предявения иск за сумата до
9 476.92 лева, с оглед размера на договорената наемна цена и периода, за
който се претендира обезщетение от м.февруари
Основателно е искането за признаване
дължимостта на законната лихва върху дължимите обезщетения, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното им изплащане.
По исковете за сумата от 966 лева, дължимо
възнаграждение по договор №І-44/25.01.2017г. за периода м.февруари 2017г. до
декември 2017г. и неустойка в размер на 193.84 лева, за периода от м.февруари
2017г. до м.декември 2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Уважаването на иска за посочените суми е
предпоставено с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД от доказването от ищеца
на наличието на твърдения в исковата молба договор, с посочения в същата
предмет, изпълнение на задълженията му по договора, обвързано с насрещно
задължение на ответника за заплащане на възнаграждение.Посочения договор е
представен, като доказателство по делото, авторството на материализираните в
него изявления не е оспорено и установява валидна облигационна връзка между
страните, по силата на която в тежест на Община Дупница е възникнала задължение
да приеме, депонира и третира доставени и от жалбоподателя битови, строителни и
производствени неопасни отпадъци с код 19 12 12, от 20 куб.м, срещу поето от
възложителя – жалбоподател задължение да и заплати възнаграждение в размер на 7
лева за куб.м.Страните са се договорили, че количеството депониран отпадък се
установява от служител на депото в присъствие на представител на възложителя.С
оглед отразеното в разрешението за депониране на отпадък и представените
експедиционни бележки, които не са оспорени от страните, като жалбоподателят не
е оспорил факта, че посочените в тях, като негови служители лица, действително
са такива, съдът приема, че жалбоподателя е предал на Община Дупница, която е
приела отпадъци с код 19 12 12, за периода от м.февруари 2017г. до м.декември
2017г.Експедиционните бележки са със съдържание в съответствие с предвиденото в
договора, посочен е, като доставчик жалбоподателя, чийто представител е
подписал бележката, подписана е и от приемател на депото, което е Общинско, с
изключение на експедиционни бележки 02378/30.06.2017г. и 02379/30.06.2017г.в
които липсва подпис за представител на жалбоподателя.Съдът счита, че действията
на посочените в експедиционните бележки служители на дружеството жалбоподател
следва да бъдат преценявани, като действия на търговски помощници по смисъла на
чл.30 ТЗ, лица, които подпомагат търговеца при реалното извършване на
търговската дейност в дружеството които са овластени за същите действия, поради
което те обвързват търговеца и не е необходимо потвърждаването им от същия.Отразеното
количество доставен отпадък е 100 куб.м., който предвид договореното
възнаграждение определя, като дължимо възнаграждение в размер на 700
лева.Доколкото доставеното и прието количество отпадък е над размера на
посоченото в договора, съдът счита, че е налице основание за плащането му, като
приема, с оглед действията на страните( предаване и приемане на отпадък над
договореното количество), че е налице изменение на договора в тази част, при
липса на възражения по смисъла на чл.293, ал.3 ТЗ.В този смисъл предявения иск
съдът намира доказан за сумата до 700 лева главница, върху която се дължи
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното и изплащане, и за неоснователен за разликата
над 700 лева до 966 лева.Фактът, че в счетоводството на ответника по този
договор са отразени само три фактури няма правопогасяващо или правоизключващо
действие, и съдът го преценява с оглед неоспорването на представените
експедиционни бележки и представения договор.
Върху посочената сума се дължи и законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното и изплащане.
Съгласно чл.92 ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение и за по-големи вреди.За да се приеме за установена дължимостта на
сумата от 193.84 лева, в тежест на ищеца е да докаже, наличието на договорка за
заплащане на неустойка, във връзка с неизпълнение задължение на ответната
страна и нейния размер, като в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
задължението си.В случая в чл.11 от Договор №І-44 е постигнато съгласие за
плащане на неустойка в размер на 0.2%от стойността на неизпълнените задължения,
но не повече от 10 на сто от общата стойност на задължението, за неизпълнение
на задълженията по чл.3 от договора – а именно за неизпълнение на задължението
за плащане на договореното възнаграждение в размер на 7 лева на куб.м. отпадък,
в срок от 30 дни от издаване на фактура, в края на всеки календарен месец въз
основа на експедиционни бележки.Ответникът не твърди, че е платил дължимото
възнаграждение изобщо, както и в уговорения срок, поради което за него е
възникнало задължение за плащане на неустойка.В случая неустойката не е
договорена като процент върху дължимата сума, за всеки ден на забава, а като
глобален процент върху неплатеното възнаграждение.Искът съдът намира за доказан
до сумата от 70.00 лева, максималния размер на договорената неустойка – 10% от
размера на дължимата сума и за неоснователен за разликата над 70 до 193.84 лева.
Върху
главницата от 700 лева се дължи законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 11.01.2018г.
Поради частично несъвпадане на правните
изводи на въззивния съд с тези на районния, решението следва да се отмени
частично.
С оглед изхода от спора следва да се отмени
решението в частта му относно присъдените разноски на Община Дупница, за сумата
над 336.81 лева разноски по първоинстанционното дело и над 300.90 лева разноски
по ч.гр.д.№117/2018г.
На жалбоподателя съразмерно отхвърлената част
от исковете респ. уважената част от жалбата се дължат разноски в размер на 3533.66
лева, съответна част на заплатените държавни такси за обжалване, депозит за
в.л. в размер на 100 лева, такса за призоваване на свидетели в размер на 50.00
лева, доплащане в размер на 25.00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на
2500 лева за първоинстанционното производство и 2 000 за въззивното.Съдът
намира за неоснователно възражението на Община Дупница за прекомерност на
заплатеното възнаграждение, с оглед на размера му, надхвърлящо с 712.86 лева,
следващия се от Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения размер за първоинстанционното дело и с 212.86 лева за
въззивното, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото,
обусловена от предмета му – няколко иска.
Община Дупница не претендира разноски за
настоящото производство поради което такива не се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното на 19.12.2018г. по
гр.д.№856/2018г. на Дупнишкия районен съд, в обжалваната му част, в която по
предявените от Община Дупница,ЕИК *********, представлявана от кмета инж.М.Ч.с
адрес гр.Дупница, пл.”Свобода”№1 искове с правно основание чл.422 вр. чл.415,
ал.1 ГПК вр.с чл.236, ал.2 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86 ЗЗД срещу „Феникс –Дупница” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Дупница,
ул.”Разметаница”№50,представлявано от управителя К.И., е признато за
установено, че „Феникс – Дупница” ООД дължи на Община Дупница, сумите предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
12.01.2018г., издадени по ч.гр.д.№117/2018г. по описа на ДнРС, както
следва:сумата над 496.40 лева до 674.26 лева, представляваща дължимо
обезщетение в размер на годишни наемни вноски по договор
№НЗ-000137/01.10.2003г. за периода от 2016 до 2017г., сумата над 4302.15 до
17 208.59 лева, представляваща дължимо обезщетение в размер на наемни
вноски за ползване на недвижим имот след прекратяване на договор №ТД
-000218/07.11.2005г. за периода м.февруари 2016г. до м.декември 2017г и за
сумата над 9 476.92 лева до
22 862.00 лева, представляваща дължимо обезщетение в размер на наемни
вноски по договор №ТД
-000507/01.05.2006г. за периода м.февруари 2016г. до м.декември 2017г.вкл.,
сумата над 700.00 лева до 966.00 лева, представляваща дължимо възнаграждение по
Договор №І-44/25.01.2017г. за периода м.февруари 2017г. до м.декември 2017г.
включително, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 11.01.2018г. до окончателното им изплащане,
както и за сумата над 70.00 лева до 193.84 лева, начислена неустойка за периода
м.февруари 2017г. до м.декември 2017г. по договор №І-44/25.01.2017г., в частта
относно присъдените на Община Дупница за сумата 336.81 лева, разноски по
първоинстанционното дело и над 300.90 лева разноски по ч.гр.д.№117/2018г., КАТО
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ,КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от
Община Дупница,ЕИК *********, представлявана от кмета инж.М.Ч.с адрес
гр.Дупница, пл.”Свобода”№1 искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415, ал.1 ТЗ вр. с чл.236, ал.2 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86 ЗЗД срещу „Феникс –Дупница” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Дупница,
ул.”Разметаница”№50,представлявано от управителя К.И., за признаване за
установено, че „Феникс – Дупница” ООД дължи на Община Дупница, сумите предмет
на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
12.01.2018г., издадени по ч.гр.д.№117/2018г. по описа на ДнРС, както следва:
сумата над 496.40 лева до 674.26 лева, представляваща дължимо обезщетение в
размер на годишни наемни вноски по договор №НЗ-000137/01.10.2003г. за периода
от 2016 до 2017г., сумата над 4302.15 до 17 208.59 лева, представляваща
дължимо обезщетение в размер на наемни вноски за ползване на недвижим имот след
прекратяване на договор №ТД -000218/07.11.2005г. за периода м.февруари 2016г.
до м.декември 2017г и за сумата над 9 476.92 лева до 22 862.00 лева, представляваща
дължимо обезщетение в размер на наемни вноски
по договор №ТД -000507/01.05.2006г. за периода м.февруари 2016г. до
м.декември 2017г.вкл., сумата над 700.00 лева до 966.00 лева, представляваща
дължимо възнаграждение по Договор №І-44/25.01.2017г. за периода м.февруари
2017г. до м.декември 2017г. включително, ведно със законната лихва върху тези суми,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 11.01.2018г. до
окончателното им изплащане, както и за сумата над 70.00 лева до 193.84 лева,
начислена неустойка за периода м.февруари 2017г. до м.декември 2017г. по
договор №І-44/25.01.2017г.
ПОТВЪРЖДАВА постановеното на 19.12.2018г. по
гр.д.№856/2018г. на Дупнишкия районен съд, в обжалваната му част, в която по
предявените от Община Дупница,ЕИК *********, представлявана от кмета инж.М.Ч.с
адрес гр.Дупница, пл.”Свобода”№1 искове с правно основание чл.422 вр. с чл.415,
ал.1 ТЗ вр. с чл.236, ал.2 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1, чл.92, ал.1 и чл.86 ЗЗД срещу „Феникс –Дупница” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Дупница, ул.”Разметаница”№50,представлявано
от управителя К.И., е признато за установено, че „Феникс – Дупница” ООД дължи
на Община Дупница, сумите предмет на заповед за изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист от 12.01.2018г., издадени по ч.гр.д.№117/2018г.
по описа на ДнРС, както следва: сумата до 496.40 лева, представляваща дължимо
обезщетение в размер на годишни наемни вноски по договор
№НЗ-000137/01.10.2003г. за периода от 2016 до 2017г., сумата до 4302.15 лева,
представляваща дължимо обезщетение в размер на наемни вноски за ползване на
недвижим имот след прекратяване на договор №ТД -000218/07.11.2005г. за периода
м.февруари 2016г. до м.декември 2017г и за сумата до 9 476.92 лева,
представляваща дължимо обезщетение в размер на наемни вноски по договор №ТД -000507/01.05.2006г. за
периода м.февруари 2016г. до м.декември 2017г.вкл., сумата до 700.00 лева,
представляваща дължимо възнаграждение по Договор №І-44/25.01.2017г. за периода
м.февруари 2017г. до м.декември 2017г. включително, ведно със законната лихва
върху тези суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
11.01.2018г. до окончателното им изплащане, както и за сумата до 70.00 лева,
начислена неустойка за периода м.февруари 2017г. до м.декември 2017г. по
договор №І-44/25.01.2017г.
ОСЪЖДА Община Дупница,ЕИК *********,
представлявана от кмета инж.М.Ч.с адрес гр.Дупница, пл.”Свобода”№1 да заплати
на „Феникс –Дупница” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Дупница, ул.”Разметаница”№50,представлявано от управителя К.И. разноски за
двете инстанции в размер на 3533.66 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
касационен съд в 1 – месечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: