№ 19189
гр. с, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20251110139612 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на
сумата в размер на 2969 лева, представляваща неплатено нетно трудово
възнаграждение за периода от м.08.2022 г. до м.09.2022 г.
Ищецът М. В. С. твърди, че се намирал в трудово правоотношение с ответника,
възникнало въз основа на трудов договор № 208 от 06.04.2020 г., по което заемал
длъжността „търговски сътрудник“, като същото било прекратено по негова
инициатива, считано от 01.11.2022 г. Сочи, че работодателят не му изплатил трудови
възнаграждения за периода от м.08.2022 г. до м.09.2022 г. По така изложените
съображения предявява разглеждания иск, като моли същият да бъде уважен.
Претендира разноски.
Ответникът г, редовно уведомен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, не е депозирал в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК писмен отговор.
По делото на 22.10.2025 г. е постъпила молба от ответника, в която е
обективирано изявление за извършено на 17.07.2025 г. плащане в размер на 2969,74
лева, с което претендираното в настоящото производство вземане било погасено.
Изплащането на дълга е потвърдено от упълномощения процесуален
представител на ищеца в проведеното на 22.10.2025 г. открито съдебно заседание.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните по делото
относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна
страна:
СРС, 74-ти състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2
1
КТ.
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в
обективната действителност следва да са се проявили следните материални
предпоставки (юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя
да е налице валидно възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или
служителят да е престирал реално работна сила за твърдения период, за който се
претендира, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение, респ.
допълнително трудово възнаграждение.
Съдът, като взе предвид процесуалното поведение и изявленията на страните,
както и извършеното в хода на процеса плащане в размер на 2969,74 лева, установено
от прието по делото платежно нареждане от 17.07.2025 г., което по естеството си
представлява конклудентно признание относно наличието на дълг на заявеното в
процеса правно основание, намира, че между страните не съществува спор относно
наличието на всички материални предпоставки, включени във фактическия състав на
съдебно предявеното вземане.
С оглед горното, настоящият съдебен състав намира искът за доказан по
основание и размер, но поради извършеното плащане и на основание чл. 235, ал. 3
ГПК същият следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
Въпреки отхвърлянето на предявения иск, доколкото се касае за погасяване на
предявеното вземане в хода на процеса, ответникът дължи направените и
претендирани от ищеца разноски, тъй като по общото правило на чл. 78 ГПК
присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна,
която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия
срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Отговорността за разноски има
обективен характер, тъй като за реализирането й не се изисква наличието на виновно
поведение от страна на нейния носител, респ. не е поставена в зависимост от знанието
за съществуване на дълга или неговата липса. В случая ищецът претендира разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, като реално е доказал, че е сторил
такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК същите следва да се възложат в
тежест на ответника.
Доколкото на основание чл. 359 КТ ищецът не дължи заплащане на държавна
такса по настоящото производство, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати по сметка на съда на основание чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса в размер на
118,76 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М. В. С., с ЕГН ********** и адрес: **, срещу г, с
ЕИК ** и седалище и адрес на управление: гр. с, ж.к. **, ул. „**“ № 1, осъдителен иск
с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата в размер на 2969 лева,
представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за периода от м.08.2022 г. до
м.09.2022 г., поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на
производството.
ОСЪЖДА г, с ЕИК ** и седалище и адрес на управление: гр. с, ж.к. **, ул. „**“
2
№ 1, да заплати на М. В. С., с ЕГН ********** и адрес: **, срещу, сумата от 1000
лева, представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА г, с ЕИК ** и седалище и адрес на управление: гр. с, ж.к. **, ул. „**“
№ 1, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 118,76
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3