Р   Е   Ш  Е   Н   И   Е

 

                                                             № 449

 

                                      гр. Русе,    20.11.2019г.

 

                          В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

                         Русенски окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 18 ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                      Председател:         НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА

                                      Членове                

 

при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в присъствието на прокурора                                                              като разгледа докладваното от съдията Н. Георгиева гр. дело №768 по описа         за 2018год.,  за да се произнесе, съобрази:

 

                   Производството е по чл.237 ГПК.

                   ЗК”Л.И.”АД-София твърди, че на 12.10.2011г. на км 4+100 по път ІІІ 202 /ДЗС-Щръклево/ в посока с.Щръклево, Русенска област, ответникът при управление на лек автомобил марка „Ситроен Ксара” с рег.№ *** след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от 0,97 промила на хиляда причинил ПТП, като по непредпазливост причинил смъртта на Б. Р. Р., за което бил осъден с влязла в сила присъда по НОХД№79/2012г. по описа на Русенския окръжен съд. Към датата на процесното ПТП отговорността на водача на лекия автомобил била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” при ищеца съгласно застрахователна полица №22111890439281 със срок на валидност 20.09.2011г.-19.09.2012г. Във връзка с причинената смърт на Б. Р. Р. срещу ищеца бил предявен иск по чл.226 КЗ/отм./ от родителите на пострадалия Е. М. Д. и Р. Р. Д., децата му Г. Б. Р. и М. Б. Р. и К. Д. Н., с която живеел на съпружески начала, за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди, по който било образувано гр.д.№7849/2013г. по описа на СГС. В хода на делото застрахователят сключил с наследниците на пострадалото лице споразумения за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 65000лв. за всеки от тях, които заплатил по посочените в споразуменията сметки. На основание чл.274, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ и чл.45 ЗЗД застрахователят имал право да получи платеното обезщетение от застрахования, който причинил настъпилото ПТП след употреба на алкохол в концентрация, надвишаваща определените по закон стойности. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 3250000лв.

главница, представляваща изплатено от ЗК”Л. И.”АД-София застрахователно обезщетение в полза на Е. М. Д. и Р. Р. Д., децата му Г. Б. Р. и М. Б. Р. и К. Д. Н. за обезвреда на претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на Б. Р. Р., починал на 12.10.2011г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане, както и направените по делото разноски.

                   Ответникът признава основателността на предявения иск.

                   След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

                   С влязла в сила присъда №12 от 14.03.2012г. на Русенския окръжен съд по НОХД№79/2012г. ответникът е признат за виновен в това, че на 12.10.2011г. на път ІІІ-202 /ДЗС – Щръклево/, километър 4+100 при управление на МПС – лек автомобил марка „Ситроен – Ксара“ с рег.№ ***, в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 0.97 промила, нарушил правилата за движение по пътищата, постановени с разпоредбите по чл.21, ал.1, т.1 от ЗДвП, като при избиране скоростта на движение на пътното превозно средство превишил разрешената скорост в км/ч за категория В – извън населено място – 90км/ч, като се движил със скорост 134,5км/ч, и по чл.20, ал.1 ЗДвП, като не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал, в резултат на което по непредпазливост причинил смърт на Б. Р. Р. и Б. М. С., средна телесна повреда на Д. Б. М., изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост, откпито счупване на десни лакетна и лъчева кости с изкълчване на дясната лакетна става, счупване на таза, реактивна тромбоцитоза и вторична следкръвоизливна анемия, което му причинило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник и на двата долни крайника за срок повече от 30 дни и средна телесна повреда на А. Х. М., изразяваща се в счупване на черепа в ляво челно, остър субдурален кръвоизлив в ляво, контузия на мозъка в дясно, кома с вторично-клоничен гърч, счупване на първи ребра двустранно, контузия на десния бял дроб, частичен пневмоторакс  в дясно върхово, плеврални изливи двустранно, което му причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3 пр.1 б.“б“, вр. ал.1б.“в“, вр. чл.342, ал.1 от НК, чл.303 от НПК и чл.373, ал.2, пр.2 от НПК вр.чл.58а от НК му било наложено наказание лишаване от свобода в размер на 5 години и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 години. Към момента на настъпване на процесното МПС за управлявания от ответника автомобил имало сключена застраховка  „Гражданска отговорност” на автомобилистите при ищеца с валидност 20.09.2011г.-19.09.2012г. Във връзка с причинената смърт на Б. Р.Р. срещу ищеца бил предявен иск по чл.226 КЗ/отм./ от родителите на пострадалия Е. М. Д. и Р. Р. Д., децата му Г.Б. Р. и М. Б. Р. и К.Д. Н., с която живеел на съпружески начала, за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди, по който било образувано гр.д.№7849/2013г. по описа на СГС. В хода на делото застрахователят сключил с наследниците на пострадалото лице споразумения за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди в размер на 65000лв. за всеки от тях, които заплатил по посочените в споразуменията сметки.

                   Ответникът признава вземането на ищеца за главница в размер на 325000лв., дължима на основание чл.274, ал.1, т.1 във връзка с чл.45 ЗЗД, тъй като  е причинил процесното ПТП, при което е загинал Б. Р. Р., в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта, надвишаваща определените по закон стойности, поради което дължи възстановяване на изплатеното от застрахователя обезщетение на наследниците му за причинените им неимуществени вреди. На основание чл.237 ГПК искът следва изцяло да се уважи, без да е необходимо съдът да излага подробни мотиви за неговата основателност, тъй като е налице признание на иска от страна на ответника, което не противоречи на закона и добрите нрави и признатото право е от категорията на правата, с които страната може да се разпорежда. На основание чл.78 ГПК върху ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски по делото.

                   По изложените съображения Окръжният съд

 

                                           Р   Е       Ш      И:

 

                   ОСЪЖДА П.Д.П. с ЕГН********** ***, да заплати  на Застрахователна компания „Л. И.”АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.С., ул.”***, сумата 325000лв. главница, представляваща изплатено от ЗК”Л.И.АД-София застрахователно обезщетение в полза на Е. М. Д., Р. Р. Д., Г.Б. Р., М. Б. Р. и К. Д. Н. за обезщетяване на претърпените от тях неимуществени вреди следствие смъртта на Б. Р. Р., загинал при ПТП на 12.10.2011г., настъпило по вина на П.Д.П., ведно със законната лихва от 12.11.2018г. до окончателното плащане, както и 13306лв. разноски по делото и 300лв. юрисконсултско възнаграждение.

                   РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в 2-седмичен срок от съобщението до страните.

 

 

                                                        СЪДИЯ: