ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3995
гр. София, 11.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110205915 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Образувано е по повод постъпила молба от адв. В. З. – процесуален
представител на жалбоподателя Д. С. Г., с която се иска изменение на решение
№ 3455 от 24.07.2024 г. по НАХД № 5915/2023 г. по описа на СРС, НО, 97
състав, в частта за разноските, като се присъди в цялост претендираният
размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по
делото от 1000 лева.
В срока по чл.248, ал.2 от ГПК насрещната страна - началник група при
ОПП-СДВР, е депозирала отговор на молбата, в който са изложени подробни
съображения за неоснователността й.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК от легитимирано лице,
поради което е процесуално допустима. В нея е отправено искане за
изменение на решението, като пред съда е представен своевременно преди
приключване на последното заседание списък на разноските, което
предпоставя допустимостта на искането.
Разгледана по същество, молбата е частично основателна.
С решение № 3455 от 24.07.2024 г. по НАХД № 5915/2023 г. по описа на
СРС, НО, 97 състав е отменено наказателно постановление № 22-4332-
028880/24.01.2023 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на Д. С. Г. е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. Столична дирекция на
вътрешните работи е осъдена да заплати на Д. С. Г. сумата от 400 лв.
(четиристотин лева), представляваща разноски за адвокатско възнаграждение,
като съдът е приел, че следва да бъде уважено направеното от въззиваемата
страна възражение за прекомерност, тъй като уговореният и заплатен размер
от 1000 лева от една страна не съответства на минимално предвидения в
1
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а от друга – на фактическата и правна сложност на делото.
С процесното НП на жалбоподателката са били наложени две отделни
наказания, едното от които е глоба в размер на 200 лева, а другото - лишаване
от право да управлява МПС за срок от шест месеца. От гледна точка размера
на глобата, минималният размер на адвокатското възнаграждение е 400 лева,
съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата).
Същевременно разпоредбата на чл. 18, ал. 4 от Наредбата предвижда
минимален размер на възнаграждението 500 лева, когато административното
наказание не е с материален израз, т. е. когато е различно от глоба,
имуществена санкция и/или наложено имуществено обезщетение. При тези
обстоятелства, след като е наложено наказание по чл. 13, ал. 1, б. "в" от ЗАНН,
то според настоящия съдебен състав, това обуславя по-високо по размер
адвокатско възнаграждение от предвиденото според размера на глобата и то
именно е меродавно при определяне на минималния размер на
възнаграждението, т. е. приложима за тези случаи следва да е нормата на чл.
18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. С оглед на това и при съобразяване на
практиката на СЕС по дело C-438/22 съдът намира, че на
жалбоподателят следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на 500 лева, който се явява съответен на предоставения обем на
защита.
Във връзка с доводите в молбата следва да се отбележи, че отнемането
на контролни точки с обжалваното НП на основание Наредба № Iз-2539 от
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните
точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на
водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, не представлява наказание. С
разпоредбите на чл. 157, ал.1 от ЗДвП и чл. 2, ал.1 от Наредбата са въведени
"контролни точки за отчет на извършваните нарушения", чиято единствена
цел е да бъдат средство за отчитане на установените нарушения. Ето защо
отнемането им не представлява самостоятелно административно наказание
или принудителна административна мярка, което следва и от това, че същото
не е посочено нито сред принудителните административни мерки, нито сред
наказанията по ЗДвП и ЗАНН. Отнемането на контролни точки е фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по
отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на
контролните органи) функция, като контролните точки се отнемат само въз
основа на влязло в сила НП – чл. 3, ал. 1 от същата Наредба (такава е и
константната практика на Върховния административен съд /ВАС/, но вместо
всички други решения вж. Решение № 8954/01.10.2007 г. на ВАС, 5 чл. с-в по
адм. дело № 11372/2006 г.), с оглед на което не следва да бъде преценявано
при определяне размера на дължимото минимално адвокатско
2
възнаграждение.
Предвид гореизложеното решението следва да бъде изменено, като
СДВР бъде осъдена да заплати на Г. разноски в общ размер на 500 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК вр. чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН вр. чл. 144 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ постановеното решение № 3455 от 24.07.2024 г. по НАХД №
5915/2023 г. по описа на СРС, НО, 97 състав в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на Д.
С. Г., ЕГН ********** сумата от 500 лв. (петстотин лева), представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
– София град в 14-дневен срок от датата на съобщаване на страните за
неговото изготвяне.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3