РЕШЕНИЕ
№ 222
гр. ХАСКОВО, 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Р.З. Т.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500432 по описа за 2025 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на адв. Т.В.,
пълномощник на Т. С. Р., Е. С. Р., Д. А. Ш. и А. А. С..
С Решение № 140 от 25.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1249 по описа за 2022 г.,
РС Хасково е отхвърлил предявените от Т. С. Р., ЕГН **********, Е. С. Р., ЕГН **********,
Д. А. Ш., ЕГН ********** и А. А. С., ЕГН **********, всички от гр.***, против С. К. Х.,
ЕГН **********, от гр.***, Н. И. К., ЕГН **********, от гр.***, Община ***, Област *** и
Н. В. Х., ЕГН **********, от гр.***, искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС, да
бъде прието за установено по отношение на С. К. Х., Н. И. К. и Н. В. Х., че Т. С. Р., Е. С. Р.,
Д. А. Ш. и А. А. С., притежават вещно право на строеж върху площ от 8 кв.м.,
представляваща част от УПИ*** /ПИ 77195.739.249/, целият с площ 383 кв.м, в кв. ***, по
плановете на гр. ***, ограничена с букви АБВГ и онагледена с жълт цвят на скица - проект,
приложена към исковата молба, която площ С. К. Х., Н. И. К. и Н. В. Х. владеят без
основание, като бъдат осъдени С. К. Х., Н. И. К. и Н. В. Х. да предадат на Т. С. Р., Е. С. Р., Д.
А. Ш. и А. А. С. владението върху посочената площ от 8 кв. м., както и да бъдат осъдени С.
К. Х., Н. И. К. и Н. В. Х. да премахнат незаконно построената ограда, попадаща в УПИ ***
/ПИ 77195.739.249/ с площ 383 кв.м, в кв. ***, по плановете на гр.***, заключена между
букви БВГ, нанесена със син цвят на скица - проект, приложена към исковата молба, която
ограда неоснователно ограничава правото на Т. С. Р., Е. С. Р., Д. А. Ш. и А. А. С. да ползват
част от УПИ *** /ПИ 77195.739.249/ с площ 8 кв.м., ограничена с букви АБВГ, върху която
притежават отстъпено вещно право на строеж, като – недоказани и неоснователни.
Съдът е осъдил Т. С. Р., Е. С. Р., Д. А. Ш. и А. А. С., всички от гр.***, да заплатят
на С. К. Х., от гр.***, направените по делото разноски в размер на 800 лева.
Недоволни от постановеното решение са останала въззивниците, които чрез
1
пълномощника си адв. В. обжалват в срок. Твърдят, че постановеното решение е
неправилно, поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния
закон и допуснати нарушения на процесуалните правила. Неправилно съдът приоритетно
разгледал иска с правно основание чл.109 от ЗС и с неговата неоснователност е отхвърлил и
иска с правно основание чл.108 от ЗС, необсъдил доводите на ищците, изложени в
писмената защита, както и доказателствата, които ги подкрепят, с което допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила. Правилно съдът приел,че ищците
притежават вещно право на строеж върху ПИ 77195.739.249, в кв.*** , по плана на гр.***,
но неправилен бил изводът му,че не е налице втората предпоставка – че ответниците с
неоснователни и противопрА. действия пречат на ищците да упражняват в пълен обем
правото си на собственост. Съдът обосновал този извод с обстоятелството,че е недоказано
твърдението в исковата молба,че изградената ограда между двата съседни имота навлиза в
имота на ищците и че е изградена именно от ответниците. Неправилно съдът приел и че
изградената ограда не пречи на ищците да използват правото си на собственост върху
жилищната сграда в пълен обем.
Твърдят,че изградената ограда, предмет на иска по чл.109 от ЗС не съвпада нито с
действащата КК на гр. ***, одобрена 2006 г., нито с регулационната линия между двата
парцела – УПИ *** / ПИ 77195.739.249/ - на ищците и УПИ *** / ПИ 77195.739.250 /- на
ответниците, но съвпадала с имотната граница между имотите по плановете от 1957 и 1977 г.
Твърдят,че КРП, одобрен със Заповед № 952/2000 г. е имал отчуждително действие по
отношение на площта, придадена от имота на ответниците към имота на ищците. С оглед на
това считат,че ответниците неправомерно са навлезли в имота на ищците и са завзели
площта от 8 кв. м., обозначена на комбинираната скица с цифрите 1,2,3,4,5,1, което
обосновавало и извод за основателност на предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Изградената ограда представлявала незаконен строеж, след като не съвпадала с
регулационната граница между двата съседни имота. Молят съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да
уважи предявените искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС. Молят да бъдат
присъдени направените по делото, за двете съдебни инстанции разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемите.
В съдебно заседание въззивниците, чрез пълномощника си адв. В., поддържат
въззивната жалба по изложените в нея съображения. Молят да бъдат присъдени направените
по делото, пред двете инстанции, разноски.
В съдебно заседание въззиваемият С. К. Х. оспорва подадената въззивна жалба.
Твърди,че оградата между двата имота е построена преди 70 години и че тя не пречи на
ищците да ползват своя имот. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди
решението на РС Хасково.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната и насрещната въззивна жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от
ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от РС Хасково решение е правилно, поради което
следва да бъде потвърдено.
РС Хасково е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 108 и
чл.109 от ЗС, предявени от Т. С. Р., ЕГН **********, Е. С. Р., ЕГН **********, Д. А. Ш.,
ЕГН ********** и А. А. С., ЕГН **********, всички от гр.***, против С. К. Х., ЕГН
**********, от гр.***, Н. И. К., ЕГН **********, от гр.Ч***, Община ***, Област *** и Н.
В. Х., ЕГН **********, от гр.***, искове с правно основание чл.108 и чл.109 от ЗС, да бъде
прието за установено по отношение на С. К. Х., Н. И. К. и Н. В. Х., че Т. С. Р., Е. С. Р., Д. А.
Ш. и А. А. С., притежават вещно право на строеж върху площ от 8 кв.м., представляваща
2
част от УПИ *** /ПИ 77195.739.249/, целият с площ 383 кв.м, в кв.***, по плановете на гр.
***, ограничена с букви АБВГ и онагледена с жълт цвят на скица - проект, приложена към
исковата молба, която площ С. К. Х., Н. И. К. и Н. В. Х. владеят без основание, като бъдат
осъдени С. К. Х., Н. И. К. и Н. В. Х. да предадат на Т. С. Р., Е. С. Р., Д. А. Ш. и А. А. С.
владението върху посочената площ от 8 кв. м., както и да бъдат осъдени С. К. Х., Н. И. К. и
Н. В. Х. да премахнат незаконно построената ограда, попадаща в УПИ*** /ПИ
77195.739.249/ с площ 383 кв.м, в кв. ***, по плановете на гр. ***, заключена между букви
БВГ, нанесена със син цвят на скица - проект, приложена към исковата молба, която ограда
неоснователно ограничава правото на Т. С. Р., Е. С. Р., Д. А. Ш. и А. А. С. да ползват част от
УПИ *** /ПИ 77195.739.249/ с площ 8 кв.м., ограничена с букви АБВГ, върху която
притежават отстъпено вещно право на строеж. При разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните
доказателства. Въз основа на тях и съвкупният им анализ е достигнал до правилния и
законосъобразен извод, че предявените искове с правно основание чл. 108 и чл.109 от ЗС са
неоснователни и недоказани, поради което е отхвърлил същите. Изложените от
първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се споделят от въззивния
състав. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да бъде направен извод различен от направения от решаващия съд.
За да бъде уважен предявеният от ищците иск с правно основание чл.108 от ЗС следва
да бъдат установени и доказани три кумулативно дадени предпоставки, а именно: 1. Ищецът
е собственик на процесния имот; 2. Този имот се владее от ответника и 3. Ответника да
владее имота без правно основание. В конкретният случай ищците не са доказали при
условията на пълно и главно доказване,че са собственици на процесните 8 кв.м. и че същите
се владеят от ответника без правно основание, поради което предявеният иск с правно
основание чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен - извод, до
който е достигнал и решаващият съд.
Основателно е възражението на пълномощника на въззивниците,че съдът е обосновал
извод за неоснователност на иска по чл.108 от ЗС, приемайки,че изцяло неоснователен и
недоказан е предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС, но това не се отразява на
правилността на постановеното решение и не е основание за неговата отмяна.
Настоящият съдебен състав намира,че ищците не са установили при условията на
пълно и главно доказване,че са собственици на процесните 8 кв. м., както и че те се владеят
от ответниците без правно основание. Не е установено по делото,че дворищната регулация
между двата имота в кв.*** е приложена. Според заключението на ВЛ ищците притежават
отстъпено право на строеж върху УПИ 77195.739.249 в кв.*** по действащия план на гр.
***, а ответниците притежават правото на собственост върху УПИ 77195.739.250 в кв.*** по
действащия план на гр. ***. ВЛ е проследило промените в регулационните планове, касаещи
двата имота. Построената ограда, която играе и роля на подпорна стена, с оглед
денивелацията между двата имота, съвпада с имотната граница на имота по кадастралните
планове от 1957 г. и от 1977 г. Тази ограда е съществуваща в годините граница между двата
имота, не е променяна, няма навлизане от страна на ответниците в имота на ищците и не се
установява те да са завзели тази част и да я владеят без основание. Извод,че ищците са
собственици на процесните 8 кв.м. не може да бъде направен и от събраните в
производството гласни доказателства. Според показанията на св. К. е възможно на място да
3
е имало подпорна стена, защото имало денивелация, но тя не се виждала. Оградата, в
сегашния й вид била изградена преди 7-8 години. Според свидетеля поставената мрежа
имало загрозяващ характер. В тази насока са и показанията на св. С. Т.е установява се и от
показанията на свидетелите,че между имотите на страните е имало поставена ограда, която е
отделяла двата имота и която е служела като подпорна стена. Без значение е дали тази
ограда е била във вида, в който е към момента или е изградена в този вид преди 7-8 години,
както твърдят свидетелите.
Правилни и законосъобразни са изводите на съда,че е неоснователен и недоказан и
искът с правно основание чл.109 от ЗС. В тази насока направените от решаващият съд
изводи се споделят изцяло от въззивната инстанция. Негаторният иск по чл. 109 ЗС е
средство за правна защита на собственика срещу всяко неоснователно действие или
създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право според предназначението
на имота или в съответния обем на правото на собственост. За да се уважи такъв иск, е
необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота и че ответникът извършва
неоснователни действия, които препятстват упражняването на правото му на собственост. С
оглед недоказаността на иска по чл.108 от ЗС недоказан се явява и този по чл.109 от ЗС. От
приложената по делото комбинирана скица, както е посочил и решаващият съд, се
установява,че процесната ограда не засяга по никакъв начин жилищната сграда на ищците.
Не се установява от приложените към заключението снимки,че тя закрива видимостта на
прозореца на партерния етаж, нито че пречи на достъпа до самата жилищна сграда. А и ако
се кредитират показанията на свидетелите, че оградата е построена преди 7-8 години,
резонно се поставя въпросът как до момента не е представлявала пречка за упражняване на
правото им на строеж. Изградената ограда не представлява незаконен строеж. Според
заключението на ВЛ за такъв тип огради, съгласно чл.151 ал.1 т.11 от ЗУТ не се изисква
разрешение за строеж. Или при съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
не се установява наличната ограда да представлявала пречка за ищците за упражняване на
правото им на строеж, да закрива видимостта на партерния етаж на построената жилищна
сграда или да препятства достъпът им до жилищната сграда. А това обосновава извод за
неоснователност и недоказаност на предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед изхода на спора на ищците не се дължат разноски. Ответниците не са
направили искане за заплащане на разноски и не са представили доказателства за сторени
такива от тях във въззивното производство, поради което такива не им се дължат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140 от 25.02.2025 г.на РС Хасково, постановено по
4
гр.д. № 1249 по описа на съда за 2022 г.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5