№ 6469
гр. София, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. Д.
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело №
20241110107385 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са от ищеца „Софийска вода“ АД обективно кумулативно
съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.
79, ал. 1, пр. I ЗЗД вр. чл. 203 ЗВ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземане спрямо ответника Р. Д. С. за сумата от 2 651,70
лв., представляваща стойност на начислена и претендирана главница за
доставени ВиК услуги през периода от 30.04.2022 г. до 18.05.2023 г. за
водоснабден имот, находящ се на адрес в гр. *******, ул. **********, бл.***,
ап.***, клиентски № *********, ведно със законна лихва от 29.11.2023 г. до
изплащане на вземането и сумата от 112,61 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 30.06.2022 г. до 18.06.2023 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.12.2023 г. по ч. гр. д. № 65609/2023 г. по описа на СРС, 77 състав.
Ищецът „Софийска вода“ АД твърди, че между него и ответницата
съществувало облигационно правоотношение по доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот, находящ се в гр.
*******, ул. **********, бл.***, ап.***, клиентски № *********, договорна
сметка № *******, възникнало въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия.
Ответницата била потребител на ВиК услуги за периода на доставка на
процесния имот в качеството си на наемател на процесния недвижим имот на
основание Заповед за настаняване № ЖН-04-66/22.07.1997 г. на кмета на
Столична община, район „Красна поляна“ и сключен въз основа на него
договор за наем от 02.04.2007 г. Посочва, че за процесния период
индивидуалните водомери в имота са бил с изтекъл срок на метеорологична
годност. Посочва, че за този имот бил открит клиентски № ********, като за
1
процесния период на база доставените Ви К услуги са начислени на брой
потребители в имота, като редовно е издавана ежемесечна фактура за
потребените и начислени ВиК услуги в имота, сумите по които е трябвало да
бъдат заплатени от ответника в 30-дневен срок от фактурирането. Поддържа,
че потребителят изпада в забава при неплащане на начислените суми по
фактурите и без изрична покана, с оглед което претендира и обезщетение за
забава върху главницата за периода. Моли за уважаване на исковете.
Претендира присъждане на разноски в заповедното и в исковото
производство.
Ответникът Р. Д. С. подава отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, чрез упълномощен представител адв. Ж. С., с който оспорва исковете
като неоснователни и недоказани. Посочва, че в Заповедта за изпълнение няма
посочен адрес на водоснабдения имот, а също така едва в исковата молба са
посочени клиентски номер и договорна сметка. Твърди, че нито ответницата,
нито членовете на нейното семейство живеят на посочения адрес на
водоснабдения недвижим имот, за който се претендират процесните суми.
Посочва, че задължението за подмяна на индивидуалните водомери в имот
общинска собственост не тежи върху наемателя. Посочва, че количествата и
стойността на доставените ВиК услуги до процесния недвижим имот са
недоказани и неправилно изчислени. Моли съда да отхвърли предявените
искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 пр. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния
период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в
посочения обект, чиято стойност възлиза на исковата. При установяване на
тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираните вземания.
Законът изрично урежда кои лица са потребители на ВиК услуги.
Според § 1, ал. 1, т. 2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги (обн. ДВ бр. 18/25.02.2005г.), потребители на
водоснабдителните и канализационните (В и К) услуги по чл. 1, ал. 1 от закона
са юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно чл. 8, ал. 1
от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощени от него (тях) лица и от ДКЕВР към МС. Същите влизат в сила
в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един
местен ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
2
абонатите. Съдът намира, че ОУ са влезли в сила и обвързващи
потребителите.
От приетите като доказателства по делото Настанителна заповед № ЖН-
04-66/22.07.1997 г. на Кмета на Столична Община, район Красна поляна и
Договор за наем от 02.07.2007 г. се установява, че ответникът Р. Д. С. е
настанена заедно с петчленното си семейство в процесния недвижим имот,
находящ се на адрес в гр. ********, ул. *********, бл.***, ап.****. Поради
изложеното съдът счита, че ответникът е ползвател на имота, съответно е
налице облигационно правоотношение и задължение на ответника да заплаща
сумите за доставени ВиК услуги за посочения период.
От заключението на вещото лице инж. Е. Е. В. по изготвената съдебно
техническа експертиза се установява, че процесният имот е водоснабден,
както и че за период 30.04.2022 г. до 18.05.2023 г. реално ползваното
количество вода за този имот, се изчислява на база отбелязаните в
настанителната заповед 5 броя потребители. Вещото лице сочи, че в имота не
е извършван отчет на показанията на водомери, доколкото няма данни да има
такива. Обемът на ВиК услуги за процесния период е общо 903,411 куб.м. на
стойност 2651,70 лева.
Така установеното дава основание на съда да приеме, че исковете са
неоснователни.
Безспорно е по делото и се установява от заключението на СТЕ, че
процесния имот е водоснабден. В чл. 39 от приложимата в отношенията
между страните Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи са регламентирани начините за определяне на
изразходваните количества вода. Принципът е, че изразходваните количества
вода се определят въз основа отчетените количества вода, преминали през
общия водомер /водомерът на водопроводното отклонение/ и въз основа
показанията на индивидуалните водомери. Според една от хипотезите - по чл.
39, ал. 3 от Наредбата, по изключение в случаите, когато сградната
водопроводна инсталация е проектирана така, че индивидуални водомери в
жилищата не могат да бъдат монтирани, разпределението на изразходваното
количество вода и отчитането на отведената и пречистената вода се извършват
съобразно броя на обитателите на жилищата. За техническата невъзможност
за монтиране на индивидуални водомери и броя на обитателите на всеки
обект се съставя протокол, подписан от оператора и от упълномощения
представител на етажната собственост.
Според друга хипотеза – тази на чл. 39, ал. 4 от Наредбата, в обекти с
повече от един потребител, в които индивидуални водомери имат само някои
от потребителите, изразходваното количество вода след общия водомер на
водопроводното отклонение се разпределя, както следва: 1. отчитат се
преминалите количества вода през общия водомер; 2. отчитат се преминалите
количества вода през индивидуалните водомери; отчитането по т. 1 и 2 се
извършва съгласно ал. 2, т. 1; 3. за потребителите без индивидуални водомери
количествата вода се определят по реда на чл. 39, ал. 5 и 6; 4. разликата между
3
данните по т. 1 и сбора от отчетените по т. 2 и 3 количества вода се разпределя
пропорционално на изразходваните количества, определени в т. 2 и 3; 5.
определените по т. 4 разлики и тяхната цена се записват на отделен ред и се
начисляват в сметката на всеки потребител при условията на чл. 32, ал. 5.
Съгласно чл. 39, ал.5 от Наредбата, по изключение се допуска за потребители,
които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател. Т.е. видно е от цитираните разпоредби, че за липсата на
индивидуален водомер, когато това се дължи на техническа невъзможност,
следва да се състави съответният протокол, какъвто по делото липсва.
Освен това, от буквалното съдържание на разпоредбата на чл. 39, ал.5 се
налага извод, че за да са налице предпоставките за такова служебно
начисляване на количества вода е необходимо кумулативното наличие на две
предпоставки – липса на монтиран водомер на водопроводното отклонение
/общ водомер по см. на чл. 11, ал.2, изр 2 от Наредбата/ и липса на
индивидуален водомер. Ищецът не е твърдял и по делото не са представени
доказателства кое от изключенията е налице – дали се касае за техническа
невъзможност за поставяне на индивидуален водомер, което следва да е
удостоверено с нарочно съставен протокол между оператора и представител
на етажната собственост, какъвто по делото липсва, дали се касае до липса
както на общ водомер, така и на индивидуални, или до бездействие на
потребителя да постави индивидуален водомер. Претенцията се основава на
начислени по реда на чл. 39, ал. 6 от Наредбата поради изтекла метрологична
годност на индивидуалните водомери, което категорично не се установява по
делото.
Съгласно чл. 11, ал.4 от Наредбата, при сгради - етажна собственост, и
водоснабдявани обекти с повече от един потребител всеки потребител поставя
индивидуални водомери. Според ал.5 доставката, монтажът, проверката,
поддържането и ремонтът на индивидуалните водомери са задължение на
потребителите. Съгласно чл. 34а, ал.4 операторите са длъжни да осигуряват
комплексна услуга за сметка на потребителите, която включва демонтаж на
индивидуалните водомери, периодична проверка от лицата по ал. 2, монтаж и
пломбиране. Видно е, че поставянето на индивидуален водомер е както
задължение на потребителя и е за негова сметка, така е задължение и на
оператора. По делото не се установи каква е причината за начисляване за
апартамента на ответницата количества вода по реда на чл. 39, ал.5 от
Наредбата, поради което за съда е невъзможно да прецени кой фактически
състав подлежи на проверка, респ. – да направи обоснован извод, че
изразходваните от ответницата количества вода са начислени съобразно
действащите нормативни изисквания.
При така изложените в исковата молба обстоятелства, на които се
основават предявените искове, от събраните доказателства не могат да се
направят изводи за законосъобразно служебно начисляване на ползвани
количества ВиК услуги в процесния период, т.е. ищецът не е доказал пълно и
4
главно обстоятелствата, включени в основанието на предявения иск за
главница, поради което той подлежи на отхвърляне.
Предвид неоснователността на главната претенция, акцесорната такава
за мораторна лихва за забава също подлежи на отхвърляне.
При този изход на спора, право за разноски възниква за ответника. В
тежест на ищеца следва да се присъдят посочената в списъка по чл. 80 ГПК
сума 850,00 лева – реално заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът
своевременно е противопоставил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, което съдът намира за Основателно. Заплатеното
адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до сумата 450,00 лева,
който размер е съобразено чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа, фактическата и правна сложност на
делото и извършените действия.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и
3 срещу Р. Д. С., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. *********, бл.***,
ап.**** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. I ЗЗД вр.
чл. 203 ЗВ и чл. 86 ЗЗД, за установяване дължимост на сумата 2 651,70 лв.,
представляваща стойност на начислена и претендирана главница за доставени
ВиК услуги през периода от 30.04.2022 г. до 18.05.2023 г. за водоснабден имот,
находящ се на адрес в гр. *******, ул. **********, бл.***, ап.***, клиентски
№ *********, ведно със законна лихва от 29.11.2023 г. до изплащане на
вземането и сумата от 112,61 лв., представляваща мораторна лихва за периода
от 30.06.2022 г. до 18.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2023 г. по ч.
гр. д. № 65609/2023 г. по описа на СРС, 77 състав КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Софийска вода” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III” № 159, ет. 2 и 3 ДА
ЗАПЛАТИ НА Р. Д. С., ЕГН ********** с адрес гр. ********, ул. *********,
бл.***, ап.**** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450,00 лева –
разноски в исковото производство пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5