РЕШЕНИЕ
№ 4508
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110156616 по описа за 2024 година
Предявен е от ищеца Н. С. И. срещу ************** иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от
2164,26 лв., от които 1393,36 лв.- неизплатена сума за потребена вода през
периода от 04.06.2012 г. до 03.03.2016 г., ведно със законната лихва за периода
от 20.04.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на
110.74 лв. за периода от 05.07.2012 г. до 03.03.2016 г., и 330,08 лв. разноски-
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, за които суми е бил
издаден Изпълнителен лист от 08.08.2016 г. от СРС, 47-ми състав, на
основание чл. 416 ГПК, въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 12.05.2016 г. по ч.гр.д. № 21670/2016 г. по описа на СРС, 47-ми състав.
Ищецът Н. С. И. излага твърдения, че срещу нея било образувано
566/2024 г. по описа на ЧСИ С. Х., рег. № *** в КЧСИ, район на действие-
СГС, в качеството й на наследник на Й. Д. / починала на 17.02.2024 г./ въз
основа на Изпълнителен лист от 08.08.2016 г. по ч.гр.д. № 21670/2016 г. по
описа на СРС, 47-ми състав, издаден срещу Й. Д.. Сочи, че последните
предприети изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, са
извършени на 23.10.2018 г. Твърди, че е изтекъл 5-годишен срок от последното
1
изпълнително действие, т.е. правото на принудително изпълнение върху
вземането било погасено по давност. Моли за уважаване на иска. Претендира
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът ************** подава отговор
на исковата молба, чрез юрк. А. П., с който признава иска по основание и
размер. Сочи, че ищецът не дължи плащане на процесните суми, като същите
са погасени по давност. Оспорва да е дал повод за завеждане на делото,
поради което претендира разноски.
В съдебно заседание от 18.02.2025 г. ищецът е направил искане за
постановяване на решение при признание на иска.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 237 за
постановяване на решение при признание на иска, поради следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 1 ГПК, когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение съобразно признанието, в мотивите на което е
достатъчно да се укаже, че същото се основава на признанието на иска.
Ето защо предвид направеното признание на иска от страна на
ответника, като същевременно не се налице отрицателните процесуални
предпоставки по чл. 237, ал. 3 ГПК, предявените искове следва да бъдат
уважени изцяло, като по арг. от чл. 237, ал. 2 ГПК съдът не следва да излага
допълнителни мотиви.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението
си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се
възлагат върху ищеца. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора,
ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В
разглеждания случай се установи, че е образувано ново изпълнително дело
през 2024 г. под №************* по описа на ЧСИ С. Х., поради което
настоящият състав приема, че ответникът е дал повод за завеждане на иска.
2
Обстоятелството, че процесът е висящ и взискателят не е десезирал съдебния
изпълнител, се явява достатъчно основание да се приеме, че единственият
способ за защита за длъжника се явява провеждане на исков процес, в който да
се приеме за установено, че вземането, като субективно право на взискателя,
погасено по давност. В този смисъл е определение № 242 от 31.05.2018 г.
постановено по ч.гр. д. № 2062/2018 г., на IV г.о. на ВКС и определение
№2026 от 16.07.2024г. по ч.т.д.№941/2024г. на първо т.о. на ТК на ВКС. Ето
защо, разноските следва да бъдат възложени на ответника. В разглеждания
случай е претендирано адвокатско възнаграждение в размер на 550 лева и
86,57 лева държавна такса. Възражението за прекомерност предвид
фактическата и правна сложност се явява основателно и на осн. чл. 78, ал. 5
ГПК, възнаграждението следва да се намали на 517 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. С. И., ЕГН
********** срещу **************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ****************************** иск с правно основание чл.
439, ал. 1 ГПК, че Н. С. И., ЕГН ********** не дължи на **************,
ЕИК ********* сумата в размер на 1393,36 лв.- неизплатена сума за потребена
вода през периода от 04.06.2012 г. до 03.03.2016 г., ведно със законната лихва
за периода от 20.04.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 110,74 лв. за периода от 05.07.2012 г. до 03.03.2016 г., както и сумата
в размер на 330,08 лв., представляващи разноски- държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е бил издаден Изпълнителен
лист от 08.08.2016 г. от СРС, 47-ми състав, въз основа на Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 12.05.2016 г. по ч.гр.д. № 21670/2016 г. по описа
на СРС, 47-ми състав поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА ************** да заплати на „Н. С. И. сумата от 603 лв.
( шестотин и три лева), представляваща разноски за исковото производство
пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4