Решение по дело №476/2018 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Плевен, 12.10.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Плевенски  окръжен съд, ІІІ - ти  състав, гражданска колегия в публичното заседание на тринадесети септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                                                            ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

 

при секретаря дафинка Б.

в присъствието на Прокурора

като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.гр.д. N 476 по описа за 2018 год., на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производство е по 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото пред ПОС е образувано въз основа на постъпила въззивна жалба от В.С.С. чрез пълномощника му адвокат Л.Н. против решение № 550/20.04.2018 г. по гр. д. № 8392/2017 г. на ПРС, с която решението на ПРС се обжалва изцяло като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Според въззивника необосновано ПРС е приел, че са налице извършени действия от страна на въззивника, с които пречи на ищцата да ползва имота по предназначение, тъй като от събраните по делото гласни доказателства се установява, че въззивникът не е единственото лице, което притежава ключ от поставените антипаркинг устройства, а напротив свидетелите установяват, че всички собственици на гаражи в сградата имат такива ключове. Според въззивника необосновано ПРС е приел, че ищцата има възможност да влиза с автомобила си и да го паркира в незастроената част от дворното място без да създава пречки на собствениците на гаражите, тъй като от показанията на разпитаните свидетели се установява, че свободното място в двора е толкова, колкото да маневрират с колите си собствениците на гаражи. Според въззвивника в качеството си на собственик на 50 кв.м. идеални части от дворното място ищцата няма пречки да ползва неговата незастроена част, но правата й са в посока да преминава през него за да достигне жилището си, което се намира в построената в дворното място сграда, а в противен случай, ако паркира в незастроената част от дворното място същата ще препятства собствениците на гаражите да ползват собствеността си. Моли се въззивният съд да постанови решение, с което да уважи въззивната жалба, да отмени атакуваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск и да присъди в полза на въззивника направените в двете инстанции деловодни разноски.

в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу въззивната жалба от въззиваемата страна З.П.Б..

            В о.с.з. въззивника не се явява, но чрез пълномощника си адвокат Н. поддържа подадената въззивна жалба. Представя списък на разноските за сумата от 325 лв. и договор за правна помощ.

            В о.с.з. въззиваемата страна се явява лично и чрез пълномощника си адвокат М. - В. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Представя списък на разноските за сумата от 100 лв. и договор за правна помощ.

Окръжният съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата инстанция доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази  изискванията на закона, намира за установено  следното:

            Жалбата е подадена в срока по чл. 258 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

            С исковата молба, поправена от ищцата и уточнена в о.с.з. ПРС е сезиран с иск, предявен от З.П.Б. против В.С.С. с петитум да бъде задължен ответника да преустанови действията си, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на ползване върху недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, с административен адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № 3, да й осигури безпрепятствен достъп до съсобствения имот като премахне антипаркинг устройствата, поставени в имота или предостави на ищцата ключ за тях.

            С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърденията на ищцата, че й пречи да ползва имота си, като е поддържал, че незастроената част от дворното място има обслужващо предназначение по отношение на сградата, както и че в дворното място съществуват законно изградени гаражи, което обстоятелство е установено с влязло в сила решение по гр.д. № 1587/2010 г. на ПРС. С отговора е оспорена възможността ищцата да паркира в незастроената част от дворното място, тъй като според въззивника плътността на застрояването е такава, че при паркиране от ищцата ще се пречи на собствениците на гаражите да ги ползват безпрепятствено и необезпокоявано. Ответникът е възразил също, че еднолично е монтирал антипаркинг устройството, като според него това е станало по решение на всички собственици на гаражи, които притежават и ключове за това устройство.

            С обжалваното решение ПРС е уважил частично предявения иск и е осъдил на основание чл. 109 от ЗС ответникът да преустанови противоправното препятстване на ищцата да упражнява правото си на собственост в пълен обем върху УПИ с идентификатор ***, ХVІІ, кв. 65, с адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № 3, като й предостави ключ за антипаркинг устройствата, находящи се на входа на дворното място. Решението на ПРС не е обжалвано и е влязло в законна сила в останалата част, в която е отхвърлен предявения иск. Плевенският районен съд е приел, че безспорно ищцата е съсобственик на процесното дворно място, както и че безспорно са поставени

антипаркинг устройства, които препятстват достъпа на други лица, освен собствениците на гаражи да влизат в незастроената част от дворното място. Плевенският районен съд е приел, че взетото решение от собствениците на гаражи да бъдат поставени антипаркинг устройства с цел да се препятства възможността на лицата, които нямат гаражи да спират пред тях и да им пречат е незаконно взето, както и че по делото е доказано, че ответникът пречи на ищцата като заключва антипаркинг устройството и ограничава достъпа на ищцата с автомобил до незастроената част от дворното място. 

            Плевенският окръжен съд приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 109 ал. 1 от ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право.

Съгласно разпоредбата чл. 31 ал. 1 от ЗС всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им.

Искът по чл. 109 от ЗС е правен способ за защита на правото на собственост и на ограничено вещно право срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие върху вещта, което без да отнема владението на носителя на правото, ограничава, смущава и пречи на неговото пълноценно упражняване, т.е. на използването на вещта според предназначението й. Правен интерес от исковата защита по чл. 109 от ЗС съществува тогава, когато трето лице извършва въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността и обема на валидно учреденото в негова полза ограничено вещно право, които собственикът е длъжен да търпи. Пасивно легитимиран ответник е лицето, което извършва неоснователните въздействия върху чуждата или съсобствената вещ и ограничава правата на собственика/съсобственика, като за уважава­не на иска по чл. 109 от ЗС е без зна­че­ние да­ли самият от­вет­ник е при­чи­нил про­ти­воправ­но­то състояние, като е достатъчно, че под­дър­жа съ­що­то при пре­дя­вя­ва­не на иска. В случай, че  въздействието се осъществява от няколко лица, всички те са легитимирани да отговарят по иска, като конституирането им като ответници в процеса е предпоставка не за допустимост на иска, а за насочване на изпълнението при евентуално осъдително решение срещу тях.

Безспорно от представения по делото в първата инстанция нотариален акт № 76 том V рег. № 6110 дело № 571/2013 г. по описа на нотариус Ж.М., рег. № *** и район на действие РС – Плевен се установява, че въззиваемата е собственик на жилище, намиращо се в сградата с идентификатор ***.1 по КККР на гр. Плевен, построена в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, с административен адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № 3, ведно с прилежащите към жилището маза и идеални части от общите части на сградата от правото на строеж, както и на 50 кв.м. и.ч. от ПИ с идентификатор *** с площ 724 кв.м., съставляващ по предходен план имот с № 6761, парцел ХVІІІ в кв. 95 по плана на гр. Плевен.

Безспорно е между страните, а се установява и от представените по делото в първата инстанция разрешение за строеж № 147/25.03.2008 г. и удостоверение № 22/28.01.2011 г., издадени от гл. архитект на Община Плевен, че строителството на жилищната сграда в имот ХVІІІ - 6761в кв. 95 по плана на гр. Плевен е извършено от строителя „***“ ООд, гр. Плевен, чиито управител е въззивника, като сградата, ведно с построените апартаменти и гаражи е въведена в екплоатация.

Безспорно от представеното по делото в първата инстанция писмо от зам. Кмета на Община Плевен до страните, с изх. № от 15.03.2017 г. се установява, че по повод жалба на въззиваемата е извършена проверка на законността на изградените четири броя гаражи в ПИ и е констатирано, че същите са законно построени и няма основание за административна намеса от страна на Община Плевен.

Безспорно от представената по делото в първата инстанция скица на ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, с административен адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № 3 се установява, че като собственици на същия са вписани „***“ ООд, гр. Плевен, въззиваемата, както и лицето В.В.Я..

Установява се от приложеното гр.д. № 1587/2010 г. по описа на ПРС, че същото касае спор по чл. 109 от ЗС между собственици на съседен ПИ и „***“ ООд, гр. Плевен във връзка с изграждането на подпорна стена и гаражи в *** по КККР на гр. Плевен, който спор е разрешен с влязло в сила решение, с което искът срещу „***“ ООд, гр. Плевен е отхвърлен като неоснователен.

Установява се от показанията на свидетелите Т.А.Н., С.Д.Н. и О.Х.К., разпитани в първата инстанция, които кореспондират помежду си, че всеки от свидетелите е собственик на апартамент и гараж, находящи се на адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № 3, като свидетелите Н. и К. притежават по два гаража. Свидетелите установяват, че собствениците на гаражи са взели решение да се поставят антипаркинг устройства в двора откъм улицата, тъй като лица, които нямат гаражи в имота спират пред гаражите им или на входа на двора и пречат да ползват собствеността си. Свидетелите установяват, че ключове за антипаркинг устройствата имат всички собственици на гаражи, в това число въззивника В.С..

Установява се от заключението на вещото лице инж. П.В., прието в първата инстанция, че в поземления имот е построена шестетажна сграда с 37 самостоятелни обекта, от които 22 апартамента, 2 търговски обекта и 13 гаража, от които 9 подземни и 4 надземни, извън сградата, на северната имотна граница. Вещото лице установява, че в дъното на ПИ е оформена дворна площ от 30 кв.м., съответстваща по размери на две паркоместа, над която има изграден покрив и е разделена със стена, но не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, която от техническа гледна точка може да осигури паркиране на два автомобила. 

Като съобрази представените по делото доказателства, въззивният съд приема за безспорно установено по делото, че въззиваемата е съсобственик на процесния недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, с административен адрес: гр. Плевен, ул. „***“ № 3, но фактически е ограничена възможността й да ползва същия по предназначение по начин, който да не пречи на останалите съсобственици да ползват имота или на лицата, които имат право на преминаване през имота да преминават през него. Безспорно се установи по делото, че поставянето на антипаркинг устройства на входа на имота, с което реално се ограничава достъпа на въззиваемата до имота е извършено по решение на собствениците на гаражи, един от които е въззивника. Безспорно се установи по делото също, че въззивникът притежава ключ за антипаркинг устройствата и отказва да предостави такъв на въззиваемата с мотив, че ще се пречи на собствениците на гаражи да ги ползват. Съдът приема, че незастроената част от дворното място, представляващо ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен не е обща част по отношение на всички етажни собственици, притежаващи самостоятелни обекти на собственост в страдата, респ. не е обща част по отношение на собствениците на гаражи в имота, както и че собствениците на гаражи в сградата или извън нея, които не са съсобственици на дворното място имат само право на преминаване през незастроеното дворно място за използване на гаражите. Съдът приема, че право да вземат решения при условията на чл. 32 ал. 1 от ЗС относно ползването и управлението на процесния имот, респ. ограничаване на достъпа до него имат само съсобствениците на имота, но не и лицата, които имат право на преминаване върху него. С оглед правата си върху и.ч. от имота въззиваемата в качеството на съсобственик на процесния имот, както и останалите съсобственици, има право да го владее и ползва изцяло при условията на чл. 31 ал. 2 от ЗС, поради което както останалите съсобственици, така и трети лица, имащи право да преминават през имота нямат право да ограничават въззиваемата да упражнява правата си по отношение на процесния имот. По делото липсват доказателства въззивникът в личното качество, в което участва по делото поради насочване на иска срещу него само в това качество да е собственик на ПИ или на подземни или надземни гаражи в имота, но е безспорно, че същият, както и разпитаните свидетели е от кръга на лицата, които поддържат фактическо положение в имота, изразяващо се в поставяне на антипаркинг устройства и отказ да предоставят ключ за тях на въззиваемата, с които действия препятстват възможността й да ползва процесния имот. Следователно налице са неправомерни действия на въззивника, както и на други лица, които да дават основание на съда да постанови решение за осъждане на въззивника да преустанови за бъдеще нарушението като предостави достъп на въззиваемата до имота, по отношение на който се легитимира като съсобственик. Обстоятелството, че са налице и други лица, освен въззивника, които препятстват с действията си въззиваемата да ползва имота си не е основание за освобождаване на същия от отговорност за неправомерните му действия. Иревантно за спора според съда е дали в незастроената част от дворното място е налице възможност за въззиваемата да паркира или не, но при съобразяване на заключението на вещото лице съдът приема, че реално съществува такава възможност и съсобствениците на поземления имот могат да постигнат съгласие относно ползването на съсобствения имот по начин, които удовлетворява всеки от тях, а при липса на такова могат да потърсят правата си по реда на чл. 32 ал. 2 от ЗС като поискат от районния съд разпределение на ползването му, респ. при невъзможност да бъде ползван от всички, определяне на обезщетение за лицата, които няма да го ползват.

При тези правни изводи, въззивният съд намира, че предявения иск с правно основание чл. 109 ал. 1 от ЗС е основателен и следва да бъде уважен, решението на Плевенския  районен съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а въззивната жалба оставена без уважение като неоснователна.

На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата направените по делото разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв. за адвокатско възнаграждение.

            Водим от горното, Окръжният съд

 

Р е ш и:

 

            потвърждава решение № 550/20.04.2018 г. по гр.д. № 8392/2017 г. на Плевенския районен съд.

 

            Осъжда на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК В.С.С., егн ********** *** да заплати на З.П.Б., егн ********** *** сумата от 100 лв. за направени пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК, с касационна жалба.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ:    1.

                                                                                                        

                                                                                                              2.