№ 470
гр. София, 01.02.2024 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
Сложи за разглеждане докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско
дело № 20221100506212 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 19:00 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИЦАТА А. С. А. - редовно уведомена от предходно съдебно
заседание, се явява лично и се представлява от адвокат Г. М., с пълномощно
по делото отпреди.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА К. И. С. - уведомен от предходно съдебно
заседание, се явява лично и се представлява от адвокат В. П., с пълномощно
по делото отпреди.
Д“СП“ – “ВЪЗРАЖДАНЕ“ – уведомена от предходно съдебно
заседание, се явява социален работник Е.А. Г.А, с представено по делото
пълномощно.
СТРАНИТЕ поотделно: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото и разглеждането му в днешно съдебно заседание и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. М.: Водим детето за изслушването му, тъй като не успяхме да
1
постигнем споразумение, вкл. и чрез участието на страните в процедура по
медиация.
АДВ. П.: Действително спогодба не се постигна. Ние декларираме
нашето желание да се постигне такава, ако такава възможност е налице.
Молим да не се изслушва детето. Все пак чл. 15 ЗЗДт допуска то да не се
изслушва, ако това би навредило на неговото развитие. Детето е в особена
възраст, в която е нормално да е в особено емоционално състояние, още
повече, че от години се водят дела между родителите и по мое скромно
мнение едно изслушване не би му се отразило добре на неговото емоционално
състояние. Предвид това Ви молим да не бъде провеждано такова
изслушване.
АДВ. М.: По отношение изслушването на детето сме съобразили
указанията на съда и сме довели детето. Виждам как се чувства детето само
от явяването му в съдебната палата, но ако съдът прецени че трябва да се
изслушва детето, моля, то да стане в днешно съдебно заседание. По
отношение на спогодба ние сме съгласни. Нашето основно искане, което и
доверителката ми заяви предния път, е, че тя обвързва съгласието за
споразумение с това бащата да ползва социална услуга за повишаване на
родителския капацитет и това да бъде вписано в самото споразумение.
АДВ. П.: Моят клиент, на първо място, посещава психолог, консултира
се, и на второ място, точно с тези разговори той е посетил ЦОП “Славейков“,
който е специализиран в тази връзка и чака насрочване на дата за
консултация.
ВЪЗЗИВНИЦАТА: По време на медиация моят бивш съпруг каза
изрично, че е ходил само един единствен път и никоя сила на света не може
да го задължи да ходи на психолог. Миналият път също беше записал
еднократна консултация точно преди медиацията.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ: Искам да кажа, че това е невярно. Ходил съм в този
Център седем пъти, за да ми оценят родителския капацитет. Впоследствие, в
резултат на медиацията си взех направление, отидох на първа консултация, и
след като прецениха, че не съм от спешните случаи, съм в листата на
чакащите и аз усърдно си чакам да ми насрочат среща.
СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните във връзка с
2
възражението против изслушането на детето М. и техните доводи, и като
съобрази данните по делото намира, че това възражение на въззиваемия е
неоснователно. Предвид което детето М. С. ще бъде изслушано в днешното
съдебно заседание така, както е указал въззивния съд в предходното съдебно
заседание и съобразно чл. 15 от ЗЗДт.
Така мотивиран, и след съвещание,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражението на въззиваемата страна
против изслушването на детето М. С..
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ИЗСЛУШВАНЕ на детето М. С., което
се провежда в присъствие на социален работник Е. Г.а от Д”СП“ –
”Възраждане“, а страните, техните пълномощници и публиката се отстраниха
от залата.
Детето се въведе в съдебната зала.
СЪДЪТ осигури на детето необходимата информация, която да му
помогне да формира мнението си и го уведоми за евентуалните последици от
поддържаното мнение и неговото желание.
ИЗСЛУШВАНЕ на детето: Казвам се М. С. и съм на 13 години, скоро
ще навърша 14 г. Живея основно при майка ми, тя се грижи за мен. Живеем в
кв.“Зона Б5“. Живея с майка ми и баба ми по майчина линия. Татко ми живее
в центъра на град София - на “жълтите павета“. От притеснение забравих
името на улицата, където той живее. Доколкото знам баща ми живее сам в
това жилище. Аз съм посещавала това жилище, но не скоро. Виждам се с
баща ми, когато той идва да ме вземе всяка първа и трета събота на месеца, и
всяка сряда, но аз отказвам да тръгвам с него, защото ме е страх от него,
поради нещата, които са се случвали преди. Най-яркия ми спомен за това
беше, още когато бяхме в Англия. Майка ми и баща ми се караха долу в хола
и след това той се качи горе, влезе в стаята на баба ми, която е майка на майка
ми и чух, че тя го пита:“ Ще ме удариш ли“, а той каза:“Не, ще те убия, първо
тебе, а после и дъщеря ти“. До 2018 г. живяхме в Англия. Аз не бях свидетел
3
на тези негови заплахи, но ги чух късно вечерта преди да заспя. Бях в моята
стая. Това ми е най - яркият спомен, но има и други случаи тук в България,
които са по - скорошни. Като например, когато още отивах и се виждах с него
имаше един случай, в който се скарахме за нещо и отказах да вляза в
апартамента му. Той като чу, че отказвам, ме грабна за раницата и ме дръпна
вътре и почна да ми крещи как аз трябва да съм там, защото съдът така е
наредил и нямам избор (детето се разплаква). Мисля, че това беше преди една
– две години, не съм сигурна, мисля, че беше през месец април. Той ми се
развика, стана голям скандал. Влезнах в банята и след като чух, че си влезна в
стаята, понеже бях говорила с г-жа К., че ако се случи нещо такова и съм
уплашена и не знам какво какво да направя, мога да звънна на социалните в
“Закрила на детето“, аз намерих телефонния номер в Интернет, звъннах,
дойдоха двама мъже, викнаха и мама и ни разпитаха за това какво се е
случило. След това баща ми, след като те казаха, че ще ме изведат от неговата
къща, баща ми започна да заплашва мама, че се случват лоши неща и не може
тя така да направи. Почувствах се много безпомощна. Той ми е казвал, че ако
разкажа за тези случаи, никой няма да ми повярва, защото той е възрастен, а
аз съм дете. Има и други случаи, когато пак сме се скарали за нещо и съм
искала да си тръгна, защото бяхме на публично място, не бяхме в неговата
къща и той буквално ме дръпна в колата, след което на спирка излязох от
колата и исках да избягам. След това той ме дръпна, върна ме в колата и ми
пусна за наказание силна музика, толкова силно, че чак ме заболяха ушите.
Просто беше ужасно. Има много други такива случаи и толкова са много, че
не мога да ги изброя всичките (детето продължава да плаче). Това, което най -
много ми е проблем е, че всички ми казват, че той ще се промени, че той ще
стане по - добър, че хората се променят. Обаче всеки път, когато се случи
някакъв такъв случай, за месец – два той се прави на много добър, че много
ме обича, казва ми такива неща. Имам чувството, че той го прави, за да
забравя за тези случай, но аз знам, че са се случили и не искам да се случват
пак. Мисля, че баща ми омаловажава всички тези случаи и не зачита моето
мнение, но толкова са много тези случаи. Също много мразя, когато говоря с
някой психолог или полиция и те ми казват, че това е някаква малка караница
и не е нещо кой знае какво. Тези случаи обаче са толкова много. Заплаха за
убийство не е малко, въпреки, че не е към мен. Тогава съм си мислила какво
ще става с мен, ако се случи. Посещавам психолог Г. К.. Въпреки, че скоро не
4
съм ходила при нея, защото нямам много време. Ходила съм и при д-р В..
Това, което ми харесва при д-р К. е, че тя зачита моето мнение. Не бих казала,
че се чувствам спокойно, защото не е приятно да разказваш тези неща на
някого. Това е което искам да споделя защо не искам да отивам при него.
Защото аз знам, че за един – два месеца той ще се държи добре, всичко ще
бъде наред, но просто изведнъж нещо ще щракне, ще избухне и ще се случи
пак нещо такова и не знам какво да направя. В него има един гняв, който
избухва и го насочва към този, който е пред него. Говорила съм с д-р К. и с
майка ми, и двете ми казват, че трябва да му дам шанс, и че е хубаво за
известно време да се срещам с него в Контактен център, за да мога да се
чувствам спокойна. Склонна съм да се виждам с него в Контактен център.
Ако ни се подобрят отношенията може да се виждам с него. Ако за в бъдеще
нещо се промени в отношението му, бих била “О,кей“ да отида при него.
Имам предвид искрена промяна, а не само да се прави на думи. Не знам как
ще го разбера. Не мога да преценя колко време трябва да се виждам с него в
Контактен център. Може би година или две. Не е удрял никого от нас, но съм
го виждал да замахва към майка ми. Тогава беше дошъл той с баща му – дядо
ми. Бяха дошли да ме вземат, но не помня по каква причина, но се случи
скандал и помня как баща ми замахна към майка ми, и дядо ми каза, че
тепърва най - лошото предстои и ще видим какво ще се случи. Тогава
получих първата “паник атака“ и отидох на лекар. Към мене не е замахвал,
само ме е дърпал за раницата и ми е пускал силна музика. По скоро ми крещи
и ме заплашва, когато не съм искала да отида при него, че ще ме влачи с ЧСИ
при него. Аз уча в испанската гимназия, в осми клас съм. Преди това учих в
18 училище. Чувствам се добре, успехът ми е добър. Оценките ми са петици и
шестици. По физическо имам четворки, защото не тичам бързо, иначе другите
предмети са ми добри. Обичам да ходя на карате. Обичам да рисувам, играя
настолни игри с приятели. Обичам да гледам анимационни филми, уча се как
да правя анимация, много ми е интересно това. Обичам химията, ходя на
олимпиади по химия. Обичам науката много, интересна ми е. Тази година
учим само български, математика и испански език. Още от Англия ходя на
испански език. Говоря го, имам добър испански акцент. За последен път го
видях пред вратата на нашето жилище, когато е идвал да ме вземе или сряда,
или събота тази година. Аз съм ходила при него с години и нищо не се е
променило, не виждам защо ще се промени сега, ако отида при него. Седим
5
си в две отделни стаи, не си говорим, пишем си “ес-ем-еси“, не си говорим,
оставя ми храна пред вратата. Не виждам защо трябва да ходя при него, няма
никаква комуникация или комуникацията е с крещене и заплахи.
СЪДЪТ приключи изслушването на детето.
Детето се изведе от съдебната зала.
СОЦИАЛЕН РАБОТНИК Е. Г.А: Детето беше изслушано в спокойна
обстановка. Беше притеснена и пред съдебна зала, но каза, че иска да влезе и
да каже какви са й притесненията, искаше да бъде чута. Тя отговори на
всичките въпроси на съда. Макар, че родителите й още пред съдебната зала се
противопоставяха на изслушването на М., но тя каза, че иска да влезе и да
каже мнението си. Процедурата беше спазена. Това, което аз съм усетила е, че
тя иска да се вижда с баща си. Има напредък, защото когато миналата година
изготвях социалния доклад, майка й предлагаше да направи закуска и тримата
да слязат долу пред блока, тя се разтреперваше. Напредък е, че иска да се
види с баща си, но иска да е в защитена среда. Майката насърчава контакта
между бащата и детето. Майката никога не е отказала, винаги е на адреса,
насърчава М.. Майката вярва в бащата, че би се променил.
СЪДЪТ в 19.45 часа освободи социален работник Е. Г.а от съдебна
зала.
В залата се въведоха страните и пълномощниците им, които съдът
запозна със заявеното от детето при изслушването му.
ВЪЗЗИВАЕМИЯТ: Искам да кажа, че за мен какъвто и да е контакт с
детето е важен. След като М. чувства, че иска да се среща с мен в среда, в
която тя ще се чувства защитена, аз нямам против да бъде по този начин.
Това, което искам да кажа е, че на практика три години общувам с детето за
по няколко секунди, с по няколко реплики. Аз не възразявам - за мен е важно
преди всичко интересът на детето да бъде защитен по всеки възможен начин и
каквото зависи от мен като усилия, време и отдаденост съм готов да ги дам.
Нямам нищо против, каквото прецените ще се съобразя.
6
ВЪЗЗИВНИЦАТА: За мен това, че днес М. се е съгласила да вижда
баща й, е голям напредък. Във Фондация “Анимус“ са готови да посрещнат и
да бъдат средата, която да подпомогне връзката.
СЪДЪТ отново прикани страните към постигане на спогодба.
СТРАНИТЕ постигнаха следната
С П О Г О Д Б А:
До 20.06.2026 година бащата К. И. С., ЕГН **********, има право да
вижда детето М. К.ова С., ЕГН **********, всяка първа и трета неделя на
месеца от 10:00 часа до 13:00 часа в Детски контактен център в гр. София, кв.
****, офис 1, тел. **** (лице за контакт – З.М.), в присъствието на
специалист от този център, с изключение на един месец през лятната
училищна ваканция на детето, съвпадащ с платения годишен отпуск на
майката А. С. А., ЕГН **********, но не по-малко от общо 48 (четиридесет и
осем) срещи, а след 20.06.2026 година бащата има право да вижда и взема
детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота
до 18:00 часа в неделя, както и 20 (двадесет) дни през лятната училищна
ваканция на детето, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.
СПОГОДИЛИ СЕ:
1.………… - А. С. А..
2…………………… - К. И. С..
7
СЪДЪТ, като взе предвид, че така постигнатата спогодба не противоречи
на закона и добрите нрави, и е в интерес на детето, на основание чл. 234, ал. 1
от ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОДОБРЯВА ПОСТИГНАТАТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ СПОГОДБА.
ОБЕЗСИЛВА РЕШЕНИЕ № 20159745 от 19.07.2021 г., постановено
по гр. дело № 13829 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ
-ти
Гражданско отделение, 83състав, в обжалваната част относно режима
на лични отношения на бащата К. И. С. с детето М. К.ова С..
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно гражданско дело № 6212
по описа за 2022 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение – брачни
-ри
състави, ІІ въззивен брачен състав, поради постигнатата спогодба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на производството по делото
може да бъде обжалвано от страните, с частна жалба пред Апелативен съд –
София, в едноседмичен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 20.30
часа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8