№ 12198
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МОНИКА ХР. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ИННА Т. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ХР. ХРИСТОВА Гражданско дело
№ 20231110160694 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „ТС“ ЕАД срещу
Д. А. К., ЕГН ***, Л. Г. К., ЕГН ********** и Е. А. К., ЕГН **********, с
искане да бъде установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат на топлофикационното дружество следните суми:
За Е. А. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер
на 368,88 лева (триста шестдесет и осем лева и 88 стотинки) за периода
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до
04.05.2023 г. в размер на 46,29 лева (четиридесет и шест лева и 29 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,71 лева
(дванадесет лева и 71 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно
със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 2,53
лева (два лева и 53 стотинки),
За Д. А. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 368,88 лева (триста шестдесет и осем лева и 88 стотинки) за периода
01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г.
1
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до
04.05.2023 г. в размер на 46,29 лева (четиридесет и шест лева и 29 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,71 лева
(дванадесет лева и 71 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно
със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 2,53
лева (два лева и 53 стотинки),
За Л. Г. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер
на 1 475,50 лева (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и 50 стотинки) за
периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от
15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.08.2021г. до 04.05.2023 г. в размер на 185,13 лева (сто осемдесет и пет лева
и 13 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
50,86 лева (петдесет лева и 86 стотинки) за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в
размер на 10,09 лева (десет лева и 09 стотинки), за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2023 г.
по ч. гр. д. 25930/2023 г.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без
да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия,
като не е заплатена дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение,
както и таксата за дялово разпределение. Твърди, че ответниците са
изпаднали в забава. Моли съда да установи вземанията така, както са
предявени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Л. К. е подала отговор, като оспорва
исковете по основание, като твърди, че не е потребител на топлинна енергия.
Оспорва наличието на основание за начисляване на лихви, както и на услугата
за дялово разпределение. Прави възражение за погасяване на исковата
претенция по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на
2
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. К. е подал отговор, като оспорва
исковете по основание, като твърди, че не е потребител на топлинна енергия.
Твърди, че е открита партида на другия ответник – Л. К., която има силата на
договор между страните. Оспорва наличието на основание за начисляване на
лихви, както и на услугата за дялово разпределение. Прави възражение за
погасяване на исковата претенция по давност. Моли за отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Е. К. е подала отговор, като оспорва
исковете по основание, като твърди, че не е потребител на топлинна енергия.
Твърди, че е открита партида на другия ответник – Л. К., която има силата на
договор между страните. Оспорва наличието на основание за начисляване на
лихви, както и на услугата за дялово разпределение. Прави възражение за
погасяване на исковата претенция по давност. Моли за отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Н“ АД, което не
оспорва исковете и сочи, че начислението на количество топлинна енергия е
начислявано за процесния имот на партида с титуляр Л. К..
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 25930/2023 по описа на СРС, 126 състав, се
установява, че на 01.06.2023 г. в полза на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, съгласно която е
разпоредено Д. А. К., ЕГН ***, Л. Г. К., ЕГН ********** и Е. А. К., ЕГН
********** да заплатят на топлофикационното дружество следите суми:
За Е. А. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер
на 368,88 лева (триста шестдесет и осем лева и 88 стотинки) за периода
01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до
04.05.2023 г. в размер на 46,29 лева (четиридесет и шест лева и 29 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,71 лева
(дванадесет лева и 71 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно
със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането,
3
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 2,53
лева (два лева и 53 стотинки),
За Д. А. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в
размер на 368,88 лева (триста шестдесет и осем лева и 88 стотинки) за периода
01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до
04.05.2023 г. в размер на 46,29 лева (четиридесет и шест лева и 29 стотинки),
цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,71 лева
(дванадесет лева и 71 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно
със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 2,53
лева (два лева и 53 стотинки),
За Л. Г. К.: цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер
на 1 475,49 лева (хиляда четиристотин седемдесет и пет лева и 49 стотинки) за
периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от
15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.08.2021г. до 04.05.2023 г. в размер на 185,13 лева (сто осемдесет и пет лева
и 13 стотинки), цена на извършена услуга за дялово разпределение в размер на
50,86 лева (петдесет лева и 86 стотинки) за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в
размер на 10,09 лева (десет лева и 09 стотинки), за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.06.2023 г.
по ч. гр. д. 25930/2023 г.
Заповедта е връчена на основание ответниците, като същите са подали
възражение по 414 ГПК. Съдът е дал указания до заявителя по чл.415, ал.1,
т.1 ГПК, в изпълнение на които и в срок е предявен настоящият иск.
По исковете по чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ:
Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ в тежест на
ищеца е било да докаже при условията на пълно и главно доказване:
4
съществуването на облигационно правоотношение между страните през
исковия период с предмет – доставка на топлинна енергия в процесния имот;
качеството на ответника на клиент на топлинна енергия за битови нужди през
исковия период, както и че до процесния имот, който е топлоснабден, е
доставена топлинна енергия на стойност исковата сума. В тежест на ответника
е да докаже положителния факт на плащането на дълга.
По възражението за давност в тежест на ищеца е било да установи
настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
В тежест на ответника е било да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения, както и
положителния факт на плащането.
От доказателствата по делото, в това число и приетото заключение по
съдебно-техническата експертиза, се установява, че през исковия период
процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в
абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия,
отчетено от общия топломер. Към началния момент на процесния период е
действал Законът за енергетиката (обн. ДВ 107/09.12.2003 г.), съгласно който
договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен
при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество
и ползването от потребителя. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и т.
2а от ДР ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребители, респ.
битови клиенти на топлинна енергия през процесния период са физически
лица – ползвател или собственик на имот, които ползват електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
От представения от ищеца Договор за продажба на държавен недвижим
имот, съгласно Наредба за държавните имоти от 04.01.1986г., се установява, че
през 1986 г. ответникът Л. Г. К. и съпругът й А Димитров К. са придобили
правото на собственост върху процесния топлоснабден имот. Не се твърди или
установява впоследствие да се е разпоредил с него, поради което съдът намира
за доказано, че ответникът е собственик на имота в процесния период. По
делото е приложено и Удостоверение за наследници с изх. № РСП18-УГ01-
5
6783/ 06.06.2018 г., от което се установява, че А К. е починал на 03.03.2005 г.,
като е оставил за свои наследници съпругата си Л. К. и децата си Д. К. и Е. К..
Видно от заявление-декларация от 02.08.2018 г. Л. К. се е легитимирала като
собственик на процесния топлоснабден имот и е заявила желание да бъде
открита партита в ответното дружество на нейно име. Доколкото
извършването на подобна промяна в титуляра на партидата е индикация за
сключване на договор с дружеството, то действията на Л. К. са довели до
възникване на облигационно правоотношение по покупко-продажба на
топлинна енергия между нея и дружеството, като същата от този момент е
станала клиент освен за своята идеална част от имота, така и за притежаваните
от другите съсобственици идеални части. В този смисъл, съдът приема за
доказано, че ответницата Л. К. има качеството на потребител по см. на пар.1,
т.2а от ДР на ЗЕ. Това се доказва, както от молбата, така и от представените от
ТЛП главни отчети. Поради това съдът приема, че Л. К. е пасивно
материалноправно легитимирана да отговаря по исковете.
По отношение на ответниците Д. К. и Е. К. съдът намира, че не
притежават пасивна материалноправна легитимация, доколкото се установява,
че между ТС ЕАД и Л. К. има сключен договор за доставка на топлинна
енергия, поради което исковете срещу тези двамата ответници следва да се
отхвърлят изцяло с оглед съображенията по т.1 от Тълкувателно решение № 2
от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС – (съ)собствениците
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот (какъвто е настоящият случай), през времетраенето на който ползвателят
като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й.
Ето защо съдът намира за доказано, че в процесния имот е доставяна
топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената
енергия е измервано коректно и за ответника Л. К. е възникнало задължение
да заплати цената в посочения размер. Следва да се даде отговор на
въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи
заплащане на цена. За отговор на този въпрос съдът отчита своевременно
направеното възражение за погасяване на вземането по давност.
6
Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
задълженията на потребителите на предоставяните
от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт -
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите
се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок - арг. чл. 111, б.
"в" ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил
прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК на 15.05.2023 г., от която дата установителният иск се счита
предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. В периода 13.03.2020 г.
– 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона
за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./. По отношение на
вземанията за процесния период приложение намират Общите условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Следователно задълженията за периода от май 2020 г. до април 2022 г.
не са погасени по давност.
Няма спор между страните по отношение на размера на доставеното
количество топлинна енергия, като същият се установява и от приетото по
делото заключение на вещото лице по СТЕ. Съгласно същото за процесния
недвижим имот за процесния период е била ползвана услугата за топла вода,
така и за отопления на имота и сградна инсталация. Вещото лице посочва, че
стойността на изразходваната ТЕ за процесния период е в размер на 2286,80
лева (2700,71 лева ТЕ по прогнозни стойности и -413,91 лева изравнителна
сума за получаване от клиента). Доколкото обаче ищецът е предявил главница
в по-малък размер, то искът следва да бъде уважен съобразно заявеното в
исковата молба по отношение на ответника Л. К..
7
Изцяло основателни са претенциите за заплащане на дължимите
годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение по отношение
на ответника Л. К. /предвид, че те не са включени в стойността на потребената
топлинна енергия, видно от представената счетоводна справка и ОФ и
изравнителните сметки/. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „ТС” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Видно от
представените изравнителни сметки третото лице помагач е извършило
услугата, като няма данни работата да не е приета, поради което ответника
следва да заплати на ищеца дължимото възнаграждение в размер на 50,86
лева.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В чл. 33 от ОУ е предвидено, че при неизпълнение в срок на
задълженията в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят,
се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Поради
което искът е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира,
че същият възлиза на 10,09 лева върху главницата за ТЕ.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена и получена от
длъжниците покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението, поради което акцесорните претенции в тази част се
явяват неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора, в тежест на ответника Л. К. следва да бъдат
възложени сторените от ищеца разноски. Ищецът е доказал сторени разноски
в размер на 133 лева за д.т., 300 лева за депозит за СТЕ, като е претендирал
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, от които съдът на осн.
8
78, ал. 8 ГПК присъжда в посочения размер. С оглед изхода на делото и
притежаваните от ответника идеални части, ищецът има право на разноски в
общ размер на 353,25 лева в исковото и 67,6 лева разноски в заповедното.
Ответникът Л. К. има право на разноски с оглед частичната
неоснователност на исковата претенция. Същата е представлявана
безвъзмездно по реда на чл. 38 от ЗА от адв. И. Н.. С оглед отхвърлената част
от исковете, в полза на процесуалния представител следва да бъде присъдена
сумата от 2,34 лева общо за исковото и за заповедното производство.
Право на разноски имат и ответниците Е. К. и Д. К.. Видно от
намиращите се по делото документи, същите са били представлявани
безвъзмездно по реда на чл. 38 от ЗА. Съгласно посочената разпоредба в
случай че насрещната страна бъде осъдена за разноски, адвокатът има право
на възнаграждение, като съдът го определя в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. В случая
приложение намира чл. 7, ал.2, т.1 от посочената наредба, като настоящият съд
намира, че адвокатски хонорар, определен в рамките на минимума от 400 лева
напълно кореспондира на правната и фактическа сложност на спора, толкова
се дължи на процесуалните представители и за заповедното производство.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ТС“ ЕАД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Я, положителни
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Л. Г. К., ЕГН **********,
постоянен адрес в гр. София, ЖК ХС, бл.15, вх.1, ет.11, ап.53, дължи на „ТС“
ЕАД, сумата в размер на 1 475,49 лева, представляваща незаплатена цена на
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК ХС,
бл.15, вх.1, ет.11, ап.53, аб.№282943, за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г,
ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 04.05.2023 г. в
размер на 185,13 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 50,86 лева за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г, ведно със законна
9
лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
01.06.2023 г. по ч. гр. д. 25930/2023 г. като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата в
размер на 10,09 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху
непогасената главница за дялово разпределение за периода от 16.07.2020г. до
04.05.2023 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Я, положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Е. А. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ЖК ХС, бл.15, вх.1, ет.11, ап.53, дължи на ищеца
сумата в размер на 368,88 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ЖК ХС, бл.15, вх.1, ет.11, ап.53, аб.№282943, за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 04.05.2023 г. в
размер на 46,29 лева (четиридесет и шест лева и 29 стотинки), цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,71 лева (дванадесет
лева и 71 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 2,53 лева (два лева и 53
стотинки), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2023 г. по ч. гр. д. 25930/2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТС“ ЕАД, с ЕИК *** и със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. Я, положителни установителни искове по
реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Д. А. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. София, ЖК ХС, бл.15, вх.1, ет.11, ап.53, дължи на ищеца
сумата в размер на 368,88 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ЖК ХС, бл.15, вх.1, ет.11, ап.53, аб.№282943, за периода 01.05.2020г. до
30.04.2022г, ведно със законна лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва за периода от 15.08.2021г. до 04.05.2023 г. в
размер на 46,29 лева (четиридесет и шест лева и 29 стотинки), цена на
извършена услуга за дялово разпределение в размер на 12,71 лева (дванадесет
10
лева и 71 стотинки) за периода 01.05.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна
лихва за периода от 15.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 16.07.2020г. до 04.05.2023 г. в размер на 2,53 лева (два лева и 53
стотинки), за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 01.06.2023 г. по ч. гр. д. 25930/2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л. Г. К., ЕГН **********,
постоянен адрес в гр. София, ЖК ХС, бл.15, вх.1, ет.11, ап.53 да заплати на
„ТС“ ЕАД, ЕИК *** разноски по делото в размер на 353,25 лева в исковото и
67,6 лева разноски в заповедното.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, вр. с
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адвокат И. А. Н., от САК, със съдебен
адрес: гр. Ботевград, ул. „Свобода“ 3В, ет.1, офис 6, сумата от 4,69 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена защита по
исковото и заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, вр. с
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адвокат Н. К., от САК, със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Три уши“ №1, ет.1, офис 2, сумата от 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена защита в исковото и сумата от 400
лева, адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТС“ ЕАД, ЕИК ***, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, вр. с
чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адвокат С. К. К., от САК, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „В“ №35, ет.3, офис 3, сумата в 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена защита по исковото и сумата от
400 лева, адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца - „Н“ АД, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11