Р Е Ш
Е Н И Е
№166/23.6.2020г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Девненски
районен съд, II състав, в публично
заседание на 03.06.2020 година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при
секретаря Антоанета Станева като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1347 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е образувано по молба на Т.Б.М., ЕГН **********, чрез пълномощник адв.И. Д. от
ВАК. Моли, да бъде допусната промяна на имената от Т.Б.М. на Ш. Ш. М.поради наличието на важни
обстоятелства. Молителят твърди, че е етнически турчин, изповядва мюсюлманска
религия, познат е в обществото под име Ш. и желае да носи това име, което да го
идентифицира пред обществото. Излага, че в акта за раждане бил записан с
имената Ш. Ю. Х., тъй като на акта за раждане пишело баща неизвестен, бащиното
му име било образувано от собствено име на майката, а фамилното име от името на
нейния баща. Излага, че неговия баща Б. И.М. или Ш. А. М.го е припознал със
заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние, след като имената на
баща му били сменени от турски на български. Твърди, че баща му починал през
1985г., преди да има възможност да си възстанови турските рождени имена, но
приживе всички го наричали Ш.. Излага, че по време на „ Възродителния процес „
имената му били сменени на Т.Б.М. съгласно НГС / отм. / Излага, че тъй като е
отгледан от баща си, не желае да носи бащиното име Ю., а бащиното име,
образувано от собственото име на неговия баща Ш..
Счита,
че поради гореизложените обстоятелства е налице важна причина по смисъла на чл. 19, ал. 1
ЗГР, поради което се иска допускане на исканата промяна в имената му
В
съдебно заседание молителят чрез упълномощен процесуален представител поддържа
направеното искане
Заинтересованата
страна Община Девня, не изразява становище по основателността на молбата
Заинтересованата
страна Община Варна, не изразява становище по основателността на молбата
Районна
прокуратура Варна – ТО гр. Девня, не изразява становище по основателността на
молбата
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
В
издадения акт за раждане № IV-753/01.04.1977 г. молителят е вписан с имената Ш.
Ю. Х.. За родител е отбелязано Ю. Х. Л.. В графа бележки е отбелязано, че по
молба по административен ред съгласно НГС е извършена промяна в собственото,
бащиното и фамилното име на молителя – Т.Б.М.. С тези имена е вписан в
удостоверение за раждане, издадено на 11.11.2015г. В удостоверението за раждане
е отбелязано за родители Ю. Х. Л.и Б. И.М.. В издадената на 22.12.2014г. от МВР
– Варна лична карта, молителя е записан със собствено име Т., презиме - Б. и фамилно име – М.. Съгласно справка от
НБДН молителят има четирима братя и една сестра. Приети като писмени
доказателства по делото са и свидетелство за съдимост за Т.Б.М., роден на ***г.,
издадено от БС при ВРС, служебна бележка от Окръжен следствен отдел при Окръжна
прокуратура Варна с изх. №229/27.12.2019 г., писмо от РУ на МВР гр. Девня с
рег. № от 30.12.2019г. Съгласно справки от РС Девня –ГО, РС Варна и РС Провадия
няма данни за образувани дела по чл.19 ЗГР
за лицето Б. И.М. или Ш. А. М..
В
хода на делото с оглед установяване на твърденията му, молителят е ангажирал и
гласни доказателства чрез показанията на свидетеля И. П. В.. Свидетелят явства,
че познава молителят и знае, че се казва Ш.. Твърди, че познава майката на
молителя, но не и баща му, знае за същия, че е починал и не знае, дали молителят
е живял с него. Явства, че молителят има една сестра и трима братя, фамилните
им имена са М.. Твърди, че молителят
засега се представя с българските си имена, но негови близки и познати го
наричат Ш..
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
Съдът
намира, че е налице правен интерес у молителя от водене на настоящото
производство. Правото на избор на собствено име се упражнява от родителите на
лицето и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при
съставяне на акта за раждане. Бащиното име се образува от собственото име на
бащата и се вписва с наставка „-ов” или „-ев” и окончание съобразно пола на
детето. Фамилното име се образува от фамилното или от бащиното име на бащата с
наставка „-ов” или „-ев” и с окончание съобразно пола на лицето. При определени
предпоставки е отчетен и интересът на лицата да променят името си.
Тези предпоставки са предвидени в закона в чл. 19, ал.1
ЗГР – името следва да е осмиващо, опозоряващо, обществено
неприемливо или важни обстоятелства да налагат промяната му, като разпоредбите
на чл.13 от ЗГР и чл.14 от ЗГР са императивни и не могат да бъдат дерогирани.
Освен това промяната на имената се допуска по изключение и не зависи от
субективното отношение на заявителя, а от наличието на обективни предпоставки,
които законът е уредил изчерпателно.
Съдът
намира молбата за частично основателна. Настоящият състав се придържа към съдебната
практика, съгласно която собственото име е част от личното самоопределяне на
всяко лице, поради което субективното му желание да носи определено собствено
име е важно обстоятелство по смисъла на чл.19 ал.1
от ЗГР
и обуславя промяната на това име – в този смисъл напр. Решение№19/08.02.2012г.
по гр.дело№486/2011г. на III гр.отд. на ВКС, Решение № 1426/10.12.2008г. по гр.д. №
396/2008г. на V гр.отд. на ВКС. Също съгласно Решение № 145/17.04.2009г.
по гр.д. № 4962/2007г. на ІV гр.отд. на ВКС когато едно лице не според
волята си в различни периоди от време е носило различни имена, след като
навърши пълнолетие може да избере кои от имената, с които е известно в
обществото, да носи занапред. Установи се от показанията на разпитания по
делото свидетел, че сред близки и познати молителят се идентифицира с личното
име Ш., дадено му при раждане. В този смисъл съдът приема, че са налице важни
обстоятелства по смисъла на чл. 19 ЗГР, поради което молбата за промяна на
собственото име се явява основателна и следва да бъде уважена в тази й част. В
останалата част, в която се иска промяна на бащиното и фамилно име, съдът
намира молбата за неоснователна. Видно от представеното копие от удостоверение
за раждане на молителя и справка в НБДН бащата на молителя носи българските имена Б. И.М.. Няма доказателства за
производство по чл.19 ЗГР, инициирано от Б. И.М., като в тази връзка следва да
се отбележи, че правото на промяна на име е неимуществено право, което не се
наследява. Бащиното и фамилно имена на молителят следователно са образувани,
съобразно правилата на чл. 13 и чл. 14 ЗГР. Носенето на името на бащата Б. сочи
на биологичната връзка на произход, а фамилното
име сочи родовата принадлежност. Също видно от направената справка в
НБДН братята на молителя също носят бащиното и фамилно име Б.М.. Ако се допусне
промяна на фамилното име на молителя на М., това може да доведе до объркване и
неудобства спрямо трети лица относно принадлежността към една фамилия.
При
горните доводи и съображения, Съдът
Р Е Ш
И :
ДОПУСКА
на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР ПРОМЯНА на собственото име на молителя Т.Б.М.
с ЕГН **********, с адрес ***, от “Т.
“ на
“Ш. “
ОТХВЪРЛЯ
молбата на молителя за промяна на бащиното и фамилното му име от Б.М. на Ш.ЕВ М.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на Община Варна, Община Девня и Районна прокуратура
Варна Териториален отдел Девня, като заинтересовани страни.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване и протестиране пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и
обявено
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните заедно със съобщението за
постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: