Решение по дело №304/2023 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр.чл.124, ал.1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на П. Й. Н. от [населено място], [улица], ет.2 против Заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място]. С обжалвания акт е прекратено служебното правоотношение с П. Й. Н. на длъжност „главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен, Главна дирекция „Аграрно развитие“, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно точки III и IV от Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен. В молба – допълнение по жалба с рег. № ДА-01-2646/22.11.2023г. оспорващият твърди, че е налице материална незаконосъобразност на процесната заповед, тъй като липсват материално правните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение по чл.107, ал.1, т.3 от ЗДСл. Сочи се, че фактическото основание за издаване на заповедта е изведено от посочено в същата налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл съгласно точки III и IV от заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен. Тази заповед обаче не е влязла в сила и е предмет на оспорване по АД № 303/2023г. на ШАдмС, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.12.2023г. Въз основа на релевираните в жалбата аргументи се отправя искане за отмяна на Заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място].

В съдебно заседание оспорващият лично и с процесуален представител адв.Т. Я. заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея аргументи и настоява за нейната отмяна. Счита, че предвид отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, процесната заповед също подлежи на отмяна като незаконосъобразна, издадена при липса на основание. Претендира присъждане на разноски, в това число определяне и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА.

Ответната страна - директор на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], представляван в съдебното производство от упълномощен процесуален представител юрисконсулт С. Ч. оспорва жалбата като неоснователна. Сочи, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и в съответние с материалния закон. Моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Шуменският административен съд, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

П. Й. Н. заемал длъжността главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен, съгласно Заповед № РД-10-27-0087/09.12.2021г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен.

Със заповед №РД-04-134-14/19.10.2023г. директорът на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] наложил на П. Й. Н. четири дисциплинарни наказания, в това число по т.III. и по т.IV. с посочената заповед на жалбоподателя са наложени дисциплинарни наказания „уволнение“.

С обжалваната в настоящото производство заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. е прекратено служебното правоотношение с П. Й. Н. на длъжност „главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен, Главна дирекция „Аграрно развитие“, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно точки III и IV от Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен.

С определение №768/28.11.2023г. производството по настоящото дело е спряно до приключване с влязло в сила решение на спора по АД № 303 по описа за 2023г. на Административен съд – Шумен, образувано по жалба на П. Й. Н. против Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен.

Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], с която на П. Й. Н. са наложени четири дисциплинарни наказания, е отменена изцяло с решение № 493/10.04.2024г., постановено по АД № 303/2023г. на ШАдмС.

Решението на ШАдмС е обжалвано от дисциплинарно наказващия орган. С Решение № 12306/14.11.2024г. по АД № 4912/2024г. ВАС оставя в сила решението на ШАдмС. Решението е окончателно и е влязло в сила на 14.11.2024г.

С определение № 1518/18.11.2024г. производството по настоящото дело е възобновено и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

По делото няма спор по фактите, които се установяват от приобщените доказателства.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], с която е прекратено служебното правоотношение с П. Й. Н. на длъжност „главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен, Главна дирекция „Аграрно развитие“ - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно изричаната разпоредба на 124, ал.1 от ЗДСл. Жалбата е подадена от адресата на акта - надлежна страна с право и интерес от обжалване в срока по чл.149, ал.1 от АПК, поради което е допустима за разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи:

При извършения контрол за валидност на акта съдът съобрази разпоредбата на чл.107, ал.1 от ЗДСл (посочена като правно основание за издаване на акта), според която служебното правоотношение се прекратява от от органа по назначаването. Видно от разпоредбата на чл.3, ал.3, т.8 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“, Директорът на ОД „Земеделие“ назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Оспорената заповед е издадена именно от директора на ОД „Земеделие“ - [населено място], поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентния съгласно чл.107, ал.1 от ЗДСл орган по назначаването.

Заповедта е издадена в изискуемата писмена форма и е надлежно мотивирана.

Същата е постановена при липса на съществени нарушения на административно производствените правила. Съдът намира за неоснователно възражението на оспорващия за преждевременно издаване на настоящата заповед. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, независимо че не е влязла в сила, е породила правно действие и последици, доколкото по силата на разпоредбата на чл.124, ал.2 от ЗДСл, оспорването й пред съда не спира нейното изпълнение. С постановяване на същата възниква основание за прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган. В случая, видно от изложените фактически основания оспорваната заповед е издадена след налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и именно във връзка с наложеното наказание, поради което не е налице процедурно нарушение в сочения от оспорващия аспект.

При преценката за материалната законосъобразност на заповедта съдът констатира, че единственото основание, мотивирало нейното издаване, е налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ по смисъла на чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно точки III и IV от издадена Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен. С влязло в законна сила решение № 493/10.04.2024г., постановено по АД № 303/2023г. на ШАдмС, оставено в сила с решение № 12306/14.11.2024г. по АД № 4912/2024г. на ВАС, Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен е отменена. Отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ обуславя отмяна и настоящата заповед, поради отпадане на фактическото основание за нейното издаване.

Съгласно разпоредбата на чл.142, ал.1 от АПК материалната законосъобразност на акта се преценява към момента на неговото издаване. По силата на ал.2 от същата норма установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

В случая са налице нови факти, които са настъпили след издаване на акта и които с обратна сила променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Отмяната на административния акт, който е обусловил издаването на акта, предмет на оспорване в настоящото производство, съставлява нов факт от значение за правилното разрешаване на спора. Следва да се посочи, че съдебното решение по АД №303/2023г. на ШАдмС установява отмяната на правопораждащия юридически факт – заповед за налагане на дисциплинарни наказания № РД-04-134-14/19.10.2023г., която е основание за издаване на заповедта, предмет на съдебен контрол в настоящото производство, от датата на издаване на заповедта, респективно правните последци от заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ се считат ненастъпили. Съгласно разпоредбата на чл.297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. В настоящия казус чрез влязло в сила решение е установена липса на визиран в хипотезата на правната норма юридически факт, който е основание за издаване на оспорения акт. Съдът е длъжен да съобрази настъпилата с обратна сила промяна и да постанови решението си въз основа на нея. С отмяната на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ е налице безспорна промяна във фактическото основание, мотивирало издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, която рефлектира върху законосъобразността на акта и води до неговата отмяна.

По горните съображения съдът намира, че жалбата е основателна, като Заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], с която е прекратено служебното правоотношение с П. Й. Н. на длъжност „главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен, Главна дирекция „Аграрно развитие“, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно точки III и IV от издадена Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен, следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

Предвид изхода от спора и с оглед своевременно направено искане, на основание чл.143, ал.1 от АПК, връзка с чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в полза на адв.Т. Я., осъществила безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер не по-нисък от предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното ОД „Земеделие“ – [населено място], в чиято структура е органът, издал обжалвания акт, следва да заплати на адв.Т. Я. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000,00 лева.

Мотивиран от горното Шуменският административен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № РД-10-27-0033/19.10.2023г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], с която е прекратено служебното правоотношение с П. Й. Н. на длъжност „главен директор на главна дирекция „Аграрно развитие“ в ОД „Земеделие“ – Шумен, Главна дирекция „Аграрно развитие“, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ по чл.90, ал.1, т.5 от ЗДСл, съгласно точки III и IV от Заповед № РД-04-134-14/19.10.2023г. на директора на ОД „Земеделие“ – Шумен.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място] да заплати на адв.Т. Я. от Шуменска адвокатска колегия, процесуален представител на П. Й. Н., съдебни разноски по делото в размер на 1000,00 (хиляда) лева, представляващи адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - [населено място] в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК. Касационната жалба се подава чрез Административен съд – Шумен.