РЕШЕНИЕ
№ 811
гр. Шумен, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Зара Ех. Иванова
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Зара Ех. Иванова Гражданско дело №
20243630103119 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 327, ал. 1 ТЗ.
Депозирана е искова молба от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя Б. К. П., срещу
„***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище/адрес на управление гр. ****,
представлявано от Е. Д. И., в която посочва, че като търговец на едро и дребно
с плодове, зеленчуци и подправки, по възлагане срещу възнаграждение от
ответника е доставил на място продукти от продуктовото портфолио за
нуждите на ответното дружество на собствения му търговски обект –
ресторант „***“ в гр. **. Между страните било договорено да се правят
периодични доставки на плодове и зеленчуци по заявка, като за всяка се
издавала фактура относно получената стока, с подробно описание вид,
количество на доставени стоки, заедно с начислен ДДС. След получаване от
„***“ ЕООД, срещу подпис на представител същата се заплащала по банков
път. Доставките започнали от 17.04.2024 г. и се изпълнявали срочно и точно
до уговореното място. До 27.05.2024 г., когато последно била заплатена
заявената доставка и фактура, всичко вървяло според изложеното. От този
момент заявките, доставката, издаването на фактури и приемането им от
представител на ответника продължило общо 28 пъти от 29.05.2024 г. до
31.07.2024 г. без да бъдат заплатени с обещания от управителя, че ще бъдат
платени в най-кратък срок, което и до момента на подаване на исковата молба
не се случило. Общата стойност на незаплатените доставки и издадените
фактури по тях било в размер на 12 811.04 лв. като всички фактури били
приети и подписани от представителя на ответника.
1
Въз основа на изложеното моли съдът да постанови решение, с което да
бъде осъден ответникът „***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. ***, представлявано от управителя Е. Д. И., да заплати на
„***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр. ****,
представлявано от управителя Б. К. П., сумата в размер на 12 811.84 лв. –
главница по просрочени вземания за доставка на стоки, извършени в периода
от 29.05.2024 г. до 31.07.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата
на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и да бъдат
присъдени всички деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не представя писмен отговор.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника
признава, че цялото задължение е в размер на 12 811.84 лв., от което след
образуване на делото са заплатени 5154.70 лв., както и че са останали
неплатени фактури на стойност 7657.14 лв. Представителят на ищеца заявява,
че след завеждане на делото ответникът е направил плащания по фактури,
описани в петитума на исковата молба с номера от 1 до 10 включително, в
общ размер на 5154.70 лв., моли за постановяване на решение, съобразно
признатото от ответника.
Молбата на ищеца за постановяване на решение при признание на иска
се явява допустима, а разгледана по същество и основателна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 237, ал. 1 от ГПК предвижда, че когато ответникът
признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се
произнася с решение, съобразно признанието. В случая, съдът счита, че са
налице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска
по чл. 327, ал. 1 от ТЗ, като не са налице пречките по чл. 237, ал. 3 от ГПК, а
именно, признатото от ответника право не противоречи на закона и добрите
нрави, освен това е такова, с което страната може да се разпорежда. Съобразно
чл. 237, ал. 2 от ГПК съдът в настоящото решение не следва да излага мотиви
по признатите искове, съобразно чл. 236, ал. 2 от ГПК, а указва, че решението
се основава на признанието на исковете от ответника. Фактът, че част от
процесните суми са заплатени в хода на делото, което налага частично
отхвърляне на претенцията, според съда не се явява пречка за постановяване
на решение при признание на иска.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК предвид изхода на спора ответникът
дължи на ищеца деловодни разноски в размер на 2110.48 лева,
представляващи 512.48 лв. – внесена държавна такса за образуване на делото
и 1600 лв. - заплатен от ищеца адвокатски хонорар.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и
2
адрес на управление гр. *****, представлявано от управителя Б. К. П. срещу
„***“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище/адрес на управление гр. ****,
представлявано от Е. Д. И. искове за заплащане на сума в размер на 5154.70
(пет хиляди сто петдесет и четири лева и седемдесет стотинки)лв. – за
доставени стоки, за които са издадени фактури с №№*********/29.05.2024 г.,
**********/31.05.2024 г., **********/03.06.2024 г., **********/ 03.06.2024 г.,
**********/07.06.2024 г., **********/10.06.2024 г., **********/12.06.2024 г.,
**********/14.06.2024 г., **********/17.06.2024 г., **********/19.06.2024 г.,
поради погасяване на задължението чрез заплащане в хода на делото.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК **** да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
сумата 7657.14 (седем хиляди шестстотин петдесет и седем лева и
четиринадесет стотинки) лева – за доставени стоки, за които са издадени
фактури с №№**********/21.06.2024 г., **********/26.06.2024 г.,
**********/ 24.06.2024 г., **********/28.06.2024 г., **********/01.07.2024 г.,
**********/03.07.2024 г., **********/05.07.2024 г., **********/ 08.07.2024 г.,
**********/10.07.2024 г., **********/12.07.2024 г., **********/ 15.07.2024 г.,
**********/17.07.2024 г., **********/ 19.07.2024 г., **********/22.07.2024 г.,
**********/24.07.2024 г., **********/ 26.07.2024 г., **********/29.07.2024 г.,
**********/ 31.07.2024 г., ведно със законната лихва върху нея от 03.12.2024 г.
(дата на предявяване на иска) до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***,
направените деловодни разноски в размер на 2110.48 (две хиляди сто и десет
лева и четиридесет и осем стотинки), представляващи 512.48 лв. – внесена
държавна такса за образуване на делото и 1600 лв. - заплатен от ищеца
адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване, пред Шуменски окръжен съд, в
двуседмичен срок, от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
3