РЕШЕНИЕ
№ 292
гр. Перник, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря ГЛОРИЯ Р. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20251720201106 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/
Образувано е по жалба от М. М. М. с ЕГН **********, срещу
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС,
серия К, №9217609, издаден от ОД МВР – Перник, с който на основание
чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от Закона за движението по
пътищата е наложена глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено в условията на повторност - в едногодишен
срок от влизане в сила на ЕФ К/7177597 .
В жалбата се излагат възражения, че електронният фиш е издаден в
нарушение на закона, при неспазване на процесуалните правила, че
квалификацията на нарушението е неправилна и че събраните доказателства
не установяват описаното в съдържанието му нарушение. Моли за отмяна на
издадения електронен фиш като незаконосъобразен и необоснован.
В съдебно заседание жалбоподателят не е участвал лично, не е
представляван и от пълномощник. Преди съдебното заседание е депозирал
допълнително писмено изложение за допълване на доводите, изложени в
жалбата и е изразил съгласие за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Административнонаказващият орган – ОДМВР – Перник, не изразява
становище по жалбата. В съдебно заседание представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, както
1
и доводите на страните, намира за установено следното:
На 01.06.2024 г., 16.36 часа, в Община Перник по АМ Струма, в посока
към град София, се движело МПС – т.а. „Тойота Ланд Круизер“ с рег. №****.
В района на км.24+500 на посочения път, с преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ
S1, №120С52С, насочена към приближаващия трафик, се извършвало
измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства, движещи
се в посока от град Дупница към град София в стационарен режим, чрез
заснемане. На около 2 км. преди мястото, на което била установена системата
за контрол на скоростта, на пътя имало поставен пътен знак В26 /при км.
26+570/, въвеждащ ограничение на скоростта от 120 км/ч. В 16.36 часа през
обсега на преносимата система за контрол на скоростта преминал и
горепосоченият автомобил.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил
протокол, рег. № 1158р-6467/05.06.2024г. - приложение към чл.10, ал.1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата.
При обработка на заснетите нарушения, въз основа на разпознатия
регистрационен номер на МПС, бил изготвен електронен фиш, в който били
въведени данни за това, че след навлизане на превозното средство в
контролираната зоната е измерена скорост на движение от 137 км/ч. /след
съответно приспадане от измерената скорост от 142 км/ч на допустимата
грешка при измерването/.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се установило, че превозното средство,
с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ – М. М. М.. Затова, с
оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, срещу него бил издаден
електронен фиш серия К, №9217609 от ОД МВР – Перник, с който на
основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП му
била наложена глоба 100 лв. за повторно извършено нарушение на чл.21, ал.2,
вр.ал.1 от ЗДвП /в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7177597 /на
08.09.2023г./.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 09.07.2025г. Същият
не подал декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП или възражение по чл.189, ал.6 от
ЗДвП..
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин като взе предвид приетите писмени доказателства: справка за
собственост от Централна база данни – КАТ, разпечатка от показанията на
техническото средство – снимка №120с52с/*********, протокол за използване
на АТСС, рег. № 1158р-6467/05.06.2024г. и снимка на разположението на
уреда, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 от
07.09.2017г. за вписване на преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 в
регистъра на одобрените за използване средства за измерване, с приложение
към удостоверението, протокол от проверка №048-СГ-ИСИС/25.03.2024г. на
отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към ГД „Мерки и
измервателни уреди“ на БИМ, заповед №313з-862/09.04.2024г., на Директор
2
ОД МВР – Перник, писмо, изх. №11-00-164/19.08.2025г. от директор Областно
пътно управление – Перник, ведно с извадка от схема за организацията на
движение за процесния участък, както и писмо , рег. № 19064/13.08.2025г-.
от директор ОДМВР Перник с приложени към него разпечатка на ЕФ
К/7177597, издаден от ОДМВР – Кюстендил, ведно с копие на разписка за
връчване на същия, справка от АИС – АНД, справка за нарушител/водач.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът намира следното:
Жалбата е неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, преценявайки
и възраженията на жалбоподателя, съдът не констатира допуснати съществени
процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на
електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките
за това, тъй като събраните по делото доказателства безспорно установяват, че
процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо
средство/система – мобилна преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с
№120С52С, с каквито съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, вр. §6, т.65 от ДР на
ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза..
Въпреки че в електронния фиш и протокола за използване на АТСС не са
означени точното й наименование и тип, отразеният фабричен номер е
достатъчен за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение
№17.09.5126 със срок на валидност 07.09.2027г. и протокола от проверка 048-
СГ-ИСИС/25.03.2024г. удостоверяват, че преносимата система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип
ARH CAM S1 е одобрен тип средство за измерване от Българския институт по
метрология, вписана е в регистъра на одобрените за използване средства за
измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните изисквания. Въз
основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
нарушението на датата, визирана в електронния фиш, е било технически
изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на
скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чл. 4 и чл.5 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че
за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Нормата е
специална и изключва прилагането на общите правила и ред за установяване
на административни нарушения и за налагане на административни наказания
по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с утвърдения от
министъра на вътрешните работи образец, носи лимитивно установеното в
нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП съдържание, поради което е редовен от
3
процесуална страна. Изискванията към формата, съдържанието, реквизитите
и реда за издаване на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Същият се издава по алтернативна, съкратена процедура, законосъобразното
протичане на която се предпоставя единствено от съблюдаването на
специалните правила и изисквания регламентирани в нормата на чл.189, ал.4
от ЗДвП, а те в случая са спазени .
В съдържанието на електронния фиш ясно и с необходимата конкретика
са означени мястото на нарушението, както и всички обстоятелства, свързани
с правното му квалифициране и елементите от обективната страна на
административнонаказателната норма. При означаване на установената
стойност на скоростта в електронния фиш /137 км/ч/, АНО законосъобразно е
извършил съответно приспадане на стойността на допустимата грешка при
измерването /3% над 100 км/ч/, с която е редуцирал действително измерената
скорост от 142 км/ч.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е
удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, с
приложена снимка на разположението му, съставен и подписан от
обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени
релевантните обстоятелства – идентификационен номер на използваното
АТСС, точното място на контрол, посока на контролираните МПС, въведения
за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока на задействане,
начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на установените
нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
процесния фиш, позволяват формиране на несъмнен извод, че протокола е
относим към описаното в него нарушение. Означените място на използване на
техническото средство – община Перник, Лот 0 на АМ Струма, км.24+500,
времето на работа с него, установеният скоростен режим, посока на движение
на контролираните превозни средства и посока на задействане на АТСС дават
основание да се приеме еднозначно, че на посочените в електронния фиш
място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата
скорост за движение по автомагистрала от 120 км/ч., въведена с ПЗ В26 /при
км. 26+570/, съгласно чл.21, ал.2 от ЗДвП, установяващо се от предоставената
информация от администрацията, стопанисваща пътя, обективирана в изх.
№11-00-164/19.08.2025г. от директор Областно пътно управление – Перник.
При наличието на поставен пътен знак, въвеждащ различна скорост на
движение от валидната за автомагистрала /140км/ч/, именно с въведеното с
него ограничение на скоростта водачите следва да съобразяват поведението си
при управление на МПС. Събраните доказателства за скоростния режим
напълно кореспондират с останалите приети писмени доказателства. От
снимковия материал се установява, че в момента на заснемането, автомобилът
се е намирал на разстояние 112м. от мястото, на което е била позиционирана
системата за контрол на скоростта, т.е., в обсега на действие /след началото/ на
забраната за движение със скорост по-висока от 120 км/ч., въведена с ПЗ В26
при км.26+570. Следователно, в момента на заснемането водачът на т.а. с рег.
№**** се е намирал в участък от магистралния път, в който въведеното
ограничение на скоростта е било 120 км/ч., както е означено и в
кредитираните протокол за използване на АТСС, снимковия материал от
4
сваления от системата запис и схемата за организация на движението. В този
смисъл, незаконосъобразност при квалифицирането на нарушението и
административното наказване не е допусната.
Приетата по делото заповед Заповед №313з-862/09.04.2024г., издадена от
директор ОД МВР – Перник доказва и компетентността на полицейския
служител, изготвил протокола за използване на АТСС да осъществява дейност
по заснемане на нарушения на правилата за движение по пътищата със
СПУКС, да извършва последващ преглед, валидизиране и генериране на ЕФ в
АИС „АНД“, доколкото е сред определените с административния акт
длъжностни лица. Протоколът е съставен съгласно изискванията в Наредба
№8121з-532 от 12.05.2015г. и е подписан от същия полицейски служител,
който с полагането на подписа си е и декларирал, че автоматизираното
техническо средство е разположено, настроено и използвано съгласно
нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за
неговата експлоатация, че е преминало метрологична проверка и е годно за
експлоатация. Протоколът по чл.10, ал.1 от Наредбата е официален документ,
ползващ се с обвързваща доказателствена сила, тъй като е съставен и
подписан от длъжностно лице, в кръга на службата му, а впоследствие е
надлежно проверен от ръководителя на съответното структурно звено,
удостоверено с негов подпис. Ето защо съдът цени протокола като годно
доказателствено средство за удостоверените в съдържанието му фактически
обстоятелства, за изготвения и приложен снимков материал от записа на
нарушението, както и за това, че АТСС е било използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в съдържанието му
обстоятелства.
Превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението е идентифицирано по несъмнен начин, а събраните
доказателства еднозначно установяват измерената скорост на движението му
при осъществявания контрол. Относимо доказателствено средство в тази
насока представлява приложената снимка №120с52с/*********, в която са
означени дата и час, точна локация, разрешена скорост /съответстващи на
данните в протокола и ЕФ/, скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разстоянието на измерване. Направеният запис на нарушението и
снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от
ЗДвП за установеното нарушение, за което е издаден електронния фиш. На
снимковия материал, който е достатъчно ясен, се наблюдава именно
автомобилът, визиран в електронния фиш, заснет при приближаването му към
СПУКС, при какъвто режим на задействане е измерена скоростта, съгласно
протокола за използване на АТСС и приложената снимка на разположението
на уреда, поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е
изключено. Съгласно приетото приложение към удостоверение за одобрен тип
№17.09.5126 на БИМ, превозното средство, чиято скорост е измервал
лазерния лъч на модула в момента на заснемане на изображението е
определяем от пресичането на маркерите на четирите страни на
изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила,
посочен в електронния фиш. Поради това, обстоятелството, че на снимковото
изображение се наблюдава частично и друг автомобил, движещ се в същата
посока, не компрометира измерването и не води до неопределеност на
5
превозното средство, с което е извършено нарушението.
В заключение съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна
структура и скоростен режим, измерената скорост на движение, отчетеното
превишение по отношение разрешената максимална скорост и превозното
средство, при управлението на което е извършено нарушението, съответстват
на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени
правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането
на нарушението съответства на изложените факти и е извършено
законосъобразно. Установените факти реализират състава на чл. 21, ал.2 от
ЗДвП, която норма забранява превишаване на стойността на скоростта,
сигнализирана с пътен знак, когато е различна от посочената в ал.1. Съгласно
чл.21, ал.1 от ЗДвП и предвид категорията на превозното средство,
допустимата стойност на скоростта за автомагистрала 140 км/ч. С ПЗ В 26 в
случая е било въведено ограничение на скоростта от 120 км/ч., и както се
посочи, именно с тази стойност е следвало да съобразяват поведението си
водачите на МПС. Ето защо квалификацията на нарушението е правилна.
Доказано е чрез приетата справка за собственост от ЦБД - КАТ, че
жалбоподателят М. М. е собственик на МПС, при управлението на което е
извършено административното нарушение, следователно, съгласно чл.188,
ал.1, предл.1 от ЗДвП е субект на същото и следва да понесе отговорност за
него. М. не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, поради което
законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано
по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на
посочените дата и място М. М. е управлявал описаното превозно средство със
скорост над разрешената за автомагистрала, установена с технически
изправно АТСС – преносима система за контрол на скоростта с вградено
разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с №120С52С,
поради което законосъобразно отговорността му е ангажирана по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
Възражението в жалбата за изтекла давност за преследване е
неоснователно. Тезата, че срокът, в който се образува
административнонаказателно производство с издаване на електронен фиш е
една година от датата на извършване на нарушението не намира основание в
закона. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, на която се позовава
жалбоподателят, не установява и изискване издаденият електронен фиш да се
връчи на нарушителя в посочения едногодишен срок.
Законът за административните нарушения и наказания не установява
особени правила относно института на погасителната давност за
административнонаказателно преследване, поради което по силата на
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН приложими са разпоредбите на
общата част на Наказателния кодекс, в частност срокът по чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, който е 3 години.
Доказателствата по делото установяват, че електронният фиш за
6
извършеното на 01.06.2024г. нарушение е издаден срещу собственика на МПС
М. М. на 04.06.2024г. и му е връчен на 09.07.2025г., т.е., в срока по чл.80, ал.1,
т.5 от НК спрямо датата на нарушението. Понастоящем не е изтекъл и по-
дългият срок на абсолютната давност за наказателно преследване по чл.81,
ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН /четири години и половина/
.
По отношение административното наказване:
АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил
административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от
ЗДвП, предвиждаща наказване за повторно извършено нарушение по чл.182,
ал.2 от ЗДвП.
Както се посочи, с електронния фиш отговорността на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП за това, че при управление на
МПС е превишил разрешената скорост за движение по автомагистрала от 120
км/., въведена с пътен знак, и се е движил с 137 км/ч. За превишаване на
разрешената максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на
чл.182 от с.з., вида и размера на които са определени в зависимост от
стойността на конкретното превишаване на скоростта. Санкциите са
диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали
превишаването на скоростта е извършено в населено място /ал.1/ или извън
населено място /ал.2/, като са предвидени и по-тежко наказуеми състави в
хипотезите на особеност на субекта на нарушението /ал.3/, при повторно
извършено нарушение /ал.4/ и системно такова /ал.5/.
В случая жалбоподателят е наказан на основание разпоредбата на
чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от ЗДвП, която предвижда по-тежко наказание за
повторно извършено нарушение по ал.2 /извън населено място/, а именно
глоба в двоен размер спрямо предвидения за съответното нарушение.
В обстоятелствената част на електронния фиш се съдържа констатация
за повторно извършване на установеното с АТСС нарушение, посочен е актът,
обосноваващ този съставомерен признак от обективна страна, а събраните
доказателства установяват и датата на влизането му в сила. Следователно,
описанието на нарушението дава ясна информация на нарушителя, че е
наказан за повторно превишаване на разрешената скорост в населено място,
тъй като вече е наказван за същото по вид нарушение с цитирания по-рано
издаден и влязъл в сила електронен фиш.
Съгласно §5, т.33 от ДР на ЗДвП повторно е нарушението, извършено в
едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от
влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. Съгласно чл.189, ал.11
от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила
наказателно постановление. Визираният в обстоятелствената част на
електронния фиш акт, обосноваващ повторността /електронен фиш серия К,
№7177597, издаден от ОДМВР - Кюстендил/ е приет като писмено
доказателство по делото, ведно с надлежно оформена разписка за връчването
му лично на нарушителя на 14.08.2023г. От съдържанието на ЕФ се
установява, че с него на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП М.
7
М. е наказан за същото по вид нарушение - чл.21, ал.2 от ЗДвП, както и че
актът е влязъл в сила на 08.09.2023г., предвид направеното отбелязване,
удостоверено с подпис и с печат на съответната структура на МВР. Същата
информация /за датата на връчване и влизането в сила/ е въведена и в
електронния масив на МВР, установяващо се от приетата разпечатка от АИС –
АНД. Съдът изцяло кредитира тези доказателствени източници, тъй като
удостовереното в съдържанието им не е разколебано или оборено с други
събрани доказателства. Оттук следва, че процесното нарушение, извършено
на 01.06.2024г., попада в рамките на едногодишния срок по §5, т.33 от ЗДвП и
е повторно извършено.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са
подведени от административнонаказващия орган под нормата на чл.182, ал.4,
вр ал.2, т.2 от ЗДвП, тъй като изпълват всички елементи от хипотезата й, и
законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана на основание
този по-тежко квалифициран състав на нарушение.
Нарушението не е маловажно, тъй като с нищо не се отличава от
другите случаи на нарушения от същия вид. Такива възражения не навежда и
жалбоподателят.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената
максимална скорост извън населено място, извършено повторно, санкцията се
съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.4, вр. ал.2 от ЗДвП, а именно двоен
размер на предвидената за съответното нарушение глоба, индивидуализирана
в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В случая скоростта
е превишена със 17 км/ч. /стойност, получена след приспадане на допустимата
техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.2 от визираната разпоредба.
Последната предвижда за превишаване на разрешената максимална скорост от
11 до 20 км/ч. наказание, определено в абсолютен размер – глоба 50 лв.,
изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от
ЗАНН. За повторно нарушение по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, каквото е
процесното, наказанието е в двоен размер, т.е., 100 лева, каквото е наложено
на жалбоподателя на основание чл.182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от същия закон.
По тези съображения обжалваният електронен фиш следва да бъде
потвърден като законосъобразен. Намаляване на наказанието под
законоустановения размер законът не допуска в случая.
Разноски по делото не се претендират, нес а доказани и не се присъждат.
Мотивиран от гореизложеното, на основание чл.63, ал.9, вр. ал.2, т.5, вр.
ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с АТСС, серия К, №9217609, издаден от ОД МВР – Перник, с
който на М. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. *****, на основание чл.189,
ал.4, във връзка с чл. 182, ал.4, вр. ал.2, т.2 от Закона за движението по
8
пътищата е наложена глоба в размер 100 /сто/ лева за нарушение на чл. 21,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, извършено на 01.06.2024г. в условията на повторност - в
едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/7177597 .
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9