Решение по дело №119/2024 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Р. Н. Г. от гр. Перник, чрез адв. Н., обжалва Решение на РС – Кюстендил № 324/19.12.2023 г. по НАХД № 644 по описа на същия съд за 2023 г.

Твърдят се касационни основания, че същото е незаконосъобразно и неправилно. Моли се решението да се отмени, като съответно се отмени издаденото НП. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

Касаторът не се представлява по делото. Представена е писмена молба от адв. Н., в която поддържа касационната жалба и съображенията изложени в нея. Претендира разноски за двете съдебни инстанции, съответно прави възражение за прекомерност на разноските , в случай, че такива се претендират от ответната страна и моли присъждането им в минимален размер.

Ответникът по касационната жалба се представлява по делото от гл. юр. Бучева, която оспорва касационната жалба като неоснователна.

Заключението на прокурора е, че решението на КнРС е законосъобразно и правилно, като моли същото да се остави в сила.

Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,

поради което жалбата е допустима.

Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

Предмет на касационна проверка е Решение на КнРС по НАХД № 644 по описа на същия съд за 2023 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 23-1139-000954/10.05.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Кюстендил, с което е наложено административно наказание ”глоба” в размер на 300 лв. на Р. Н. Г., на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Потвърденото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 84153/22.04.2023 г. срещу Р. Н. Г. от гр. Перник, за това че на 22.04.2023 г. около 13.15 ч., в гр. Кюстендил, по [улица], срещу дом № 18, в посока от с. Грамаждано към [улица], е управлявал л.а. “Шкода Суперб” с ДКН [рег. номер], негова собственост, без да притежава СУ на МПС, което е било отнето с НП № 22-1158-002427/09.08.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Перник, влязло в сила на 31.12.2022 г., с което Г. е лишен от 18.07.2022 г. до 18.07.2023 г.

Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 22.04.2023 г. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 177 ал 1. т. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на нарушителя на 22.04.2023 г., при условията на отказ – чл. 43 ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на Постановление пр. вх. № 1531/2023 г. на Районна прокуратура Кюстендил от 28.04.2023 г. е издадено НП № 23-1139-000954/10.05.2023 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Кюстендил, в което е възприета фактическата обстановка от акта и на нарушителя е наложена “глоба” в размер на 300 лв., на основание чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150А ал. 1 от ЗДвП.

Първоинстанционният съд е приел, че в процедурата по установяване на административното нарушение не са допуснати съществени процесуални такива, спазен е материалния закон и е потвърдил НП, като е изложил мотиви по същество.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за уважаване на касационната жалба и ще остави в сила решението на РС - Кюстендил.

Касационната жалба приповтаря жалбата пред районния съд, като счита, че същият неправилно е кредитирал показанията на пътните полицаи , а не тези на съпругата на Г..

В АУАН и НП са изложени факти и обстоятелства, които водят до извода, че соченото нарушение е извършено от страна на Г.. По делото се установява, че същият като собственик на лек автомобил е управлявал като водач автомобил, след като е лишен от това право, тъй като е с отнето свидетелство за правоуправление по административен ред. Налице е изпълнителното деяние по чл. 177 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.

Актосъставителят Г. и свидетелят Д. в с.з. от 16.10.2023 г. и 20.11.2023 г. изцяло потвърждават констатациите отразени в акта. В счучая е налице хипотезата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП, според който редовно съставения акт има доказателствена сила. Съгласно чл. 42 от ЗАНН, като задължителен реквизит в съдържанието на АУАН следва да бъдат изписани имената на нарушителя, неговата възраст, точен адрес, месторабота и ЕГН, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. В случая е налице съвпадение между релевираните обстоятелства в АУАН и НП и реално установената фактическа обстановка, липсва накърняване правото на защита на наказаното лице, като за същото се доказва, че се явява субект на нарушението по цитираният член от ЗДвП. Не се представят никакави нови доказателства, които да опровергават извършеното административно нарушение. Като доказателство за деянието е приложено и писмо рег. № 10567/09.10.2023 г. на Директора на ОДМВР - Перник, ведно със заверено копие на НП № 22-1158-002427/09.08.2022 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Перник от което е видно, че Р. Н. Г. е с отнето свидетелство за управление на МПС за срок от 12 месеца. Това от своя страна правилно е взето предвид от районния съд като основание за потвърждаване на НП.

Горното мотивира съда да остави в сила решението на РС - Кюстендил, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора, съдът ще присъди юрисконсултско възнаграждение на ОДМВР – Кюстендил в минимален размер, съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д ал. 5 от ЗАНН.

Воден от тези мотиви и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение на РС - Кюстендил № 324/19.12.2023 г. по Н.А.Х.Д. № 644/2023 г. по описа на същия съд за 2023 г.

ОСЪЖДА Р. Н. Г., с адрес в гр. Перник, [улица], вх. В ет. 5, ап. 505, да заплати на ОДМВР – Кюстендил, сумата от 80 /осемдесет/ лева – разноски за дължимо юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от същото.