Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 07.11.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Славка Д. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1050 по описа на
СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД и с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 11.07.2019 г. между страните бил
сключен договор за услуга с предмет съгласно чл. 1.1 – интериорен ремонт на
помещение, наето от „К.007“ по проект и финансова рамка. Посочва, че обектът на
ремонтните дейности е помещение с размер на 372 кв.м., находящо се на партерния
етаж на Дом на глухите – гр. Пазарджик, собственост на „С.НА Г.в България“,
ЕИК: ********. Твърди, че наел помещението нарочно за срок от 5 години по силата
на договор за наем от 25.02.2019 г. с цел разработването на обекта като
ресторант. Описанието на обема работа предмет на договора за услуга от
11.07.2019 г. бил обективиран в „Количествена сметка за ремонт на помещение –
бар&динър“, гр.
Пазарджик за „К.0.“ ООД, която е неразделна част от договора. Твърди, че
ответникът бил длъжен да изготви проект на интериорен дизайн и въз основа на
последния да извърши пълен ремонт на помещението, както и да обзаведе
последното с всичко необходимо за функционирането му като ресторант. Съгласно чл. 1.2. от договора „А.г.“
ЕООД било длъжно да изпълни услугата в срок до 01.09.2019 г., а възложителят да
заплати възнаграждение на четири вноски в общ размер на 211 800 лева с
ДДС. Твърди, че в изпълнение на задълженията си на 11.07.2019 г. заплатил на
ответника авансово сумата в размер на 66 234 лева по издадена проформа
фактура № 40 от 09.07.2019 г., а на 26.07.2019 г. сумата 70 450 лева, като
второ авансово плащане по издадена от ответника проформа фактура № 46 от
25.07.2019 г. Въпреки извършените от него плащания в договорените срокове,
ответникът не изпълнил описаните в представената Количествена сметка дейности.
Във връзка с договора ответникът му доставил стоки и услуги в размер само на
64 066 лева. Посочва, че след банковия превод на второто авансово плащане
ответникът на практика преустановил дейността по обекта. Предвид поведението на
ответника и огромната забава в предоставянето на договорените услуги, с покана
изх. № 3/19.02.2020 г. поканил ответникът в седмодневен срок да изпълни
задълженията си по договора и да осъществи договорените услуги. Поканата била
връчена на 02.03.2020 г., но действия за реално изпълнение не били предприети.
Твърди, че с изрично изявление от 07.05.2020 г. развалил процесния договор за
услуга, като изпратил уведомлението на официалния имейл на ответника, посочен в
търговския регистър. Сочи, че в резултат на неизпълнението от страна на „А.г.“
ЕООД претърпял и продължава да търпи вреди. Твърди, че за периода от 01.09.2019
г. до 29.02.2020 г. заплатил месечни наеми в общ размер на 7 200 лева,
въпреки че поради невъзможността на помещението да функционира като ресторант,
„К.0.“ ООД не генерирало абсолютно никакви приходи. Отделно, за ползването на
наетото помещение дължи на наемодателя си 2 400 лева – сбор от месечен
наем за месец март 2020 г. и месец април 2020 г. Твърди, че считано от
01.09.2019 г. заплащал ежемесечно наем за помещението, включително към
настоящия момент, без обективно да има възможност да развива търговска дейност,
за да покрива разходите си, като от друга страна ползвал заеми, с цел да
финансира ремонта на помещението. Счита, че за него е налице интерес да
претендира връщане на заплатената сума като авансово плащане поради отпадане на
основанието и да претендира имуществени вреди от неизпълнението на договора.
Предвид изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът
да му заплати сумата 72 618 лева, представляваща част от авансови плащания
по договор за услуга, платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащани и сумата
7 200 лева за претърпени загуби от неизпълнение на договора. Претендира
разноски.
В срока по чл. 367 ГПК ответникът „А.г.“ ЕООД не
подава отговор на исковата молба. Разпореждането на съда до ответника за
подаване на отговор на исковата молба в двуседмичен срок от съобщението, ведно
с указанията какви процесуални действия могат да бъдат извършени, е връчено на
ответника на 24.08.2020 г. Отговор на исковата молба е подаден в съда на
24.09.2020 г., което е извън законоопределения срок. Ответникът оспорва изцяло
исковата молба. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно е, че на 25.02.2019 г. между
Сдружение „С.НА Г.в България“, като наемодател и „К.0.“ ООД, като наемател е
сключен договор за наем на недвижим имот, с който наемодателят предоставя на
наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот: помещение с обща площ
372,66 кв.м., находящо се на партерния етаж на Дома на глухите – гр. Пазарджик.
В чл. 2 е предвидено, че имотът се предоставя на наемателя за заведение за
хранене и развлечения и извършване на ресторантьорска дейност. Уговорено е, че
договорът за наем се сключва за срок от 5 години, считано от дата 01.03.2019 г.
С чл.4 от раздел III страните са се съгласили, че наемателят не дължи
плащане на наем за първите 6 /шест/ месеца, считано от датата на влизане в сила
на този договор. Съгласно раздел V, чл. 4.1. наемателят извършва за
своя сметка реконструкциите и подобренията на имота, подробно описани в
Приложение № 1 към договора, за удостоверяването на което страните подписват
двустранни протоколи.
Прието е като доказателство
Приложение № 1 към договор за наем от 01.03.2019 г., което съдържа оферти за
СМР за имота със съответни стойности.
С приемо-предавателен протокол
процесният имот е предаден от Сдружение „С.НА Г.в България“ на „К.0.“ ООД,
съгласно договора за наем от 25.01.2019 г. Посочено е, че имотът е предаден без
каквото и да е обзавеждане.
Установява се, че на 11.07.2019 г.
е сключен договор за услуга, с който възложителят „К.0.“ ООД възлага, а
изпълнителят „А.г.“ ЕООД се задължава срещу възнаграждение да извърши следната
услуга: Интериорен ремонт на помещение, наето от инвеститора, по изпълнен
проект и финансова рамка, в срок до 01.09.2019 г. С чл. 2.1. страните са се
съгласили, че при точно изпълнение на възложената услуга, възложителят дължи на
изпълнителя сумата в общ размер на 211 800 лева с ДДС, като в чл. 2.2. бил
уговорен начин на плащане – на три авансови плащания, съответно в срок до
13.07.2019 г. в размер на 66 234 лева с ДДС, в срок до 27.07.2019 г. в
размер на 70 450 лева с ДДС, в срок до 15.08.2019 г. в размер на
55 676 лева с ДДС и окончателно плащане в срок до 04.09.2019 г. в размер
на 19 440 лева с ДДС.
Към договора е представена
количествена сметка за ремонт на помещение – бар&динър“, гр. Пазарджик по проект за „К.0.“
ООД, която съдържа видове работи, количество, цена и сума.
Приета е като доказателство проформа
фактура № **********/09.07.2019 г. с основание: аванс по договор, фактура №
**********/11.07.2019 г. и платежно нареждане към нея за извършено плащане на
сумата 66 234 лева от „К.0.“ ООД в полза на „А.г.“ ЕООД.
Приета е като доказателство проформа
фактура № **********/25.07.2019 г. с основание: аванс по договор, фактура № **********/26.07.2019
г. и платежно нареждане от 26.07.2019 г. към нея за извършено плащане на сумата
70 450 лева от „К.0.“ ООД в полза на „А.г.“ ЕООД.
Представена е покана от „К.0.“ ООД
до „А.г.“ ЕООД с изх. № 19.02.2020 г., с която ищецът е поискал да се
предприемат действия от ответника по изпълнение на договора за услуга от
11.07.2019 г. Видно е, че поканата е получена на 02.03.2020 г. от управителя на
„А.г.“ ЕООД М.Д..
Представено е уведомление от „К.0.“
ООД до „А.г.“ ЕООД, с изх. № 10/07.05.2020 г., с което ищецът уведомява
ответника, че на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД разваля договора за услуга от
11.07.2019 г., както и разпечатка от имейл, че писмото е пуснато до адрес: *******
Представени са платежни нареждания
за заплатени суми от ищеца на С.НА Г.в България в размер на по 1 200 лева
по фактури от м. 09.2019 г., м. 10.2019 г., м. 11.2019 г., м. 12.2019 г., м.
01.2020 г. и м. 02.2020 г.
Представен е договор за заем от
10.03.2019 г., сключен между И.Д.С., като заемодател и „К.0.“ ООД, като
заемополучател, по който заемодателят предава в собственост на заемополучателя
сумата от 200 500 лева за срок от 5 години до 10.03.2024 г.
Представен е нотариално заверен
договор за заем от 09.10.2019 г., съгласно който заемодателят М.А.Д.предава в
собственост на „К.0.“ ООД сумата от 50 000 лева, за срок до 09.10.2024 г.
Приета е като доказателство
нотариална покана от „А.г.“ ЕООД до „К.0.“ ООД, с която се търси плащане на
оставащи суми по процесния договор от 11.07.2019 г. в 3-дневен срок. Направено
е изявление, че в случай, че ищецът не изпълни задължението си, то на основание
чл. 87, ал. 1 ЗЗД ответникът разваля договора. Поканата е получена от „К.0.“
ООД на 09.06.2020 г.
Представени са фактури с получател
„А.г.“ ЕООД за закупени стоки за периода м. 12.2019 г. до м. 04.2020 г.
От приетата по делото съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че стойността по договора за услуги от 11.07.2019 г.
е в размер на 211 800 лева с ДДС, като сумата не е осчетоводена като
задължение на „К.0.“ ООД към „А.г.“ ЕООД. От извършената проверка в
счетоводството на ищеца и предоставените документи се установява, че процесните
фактури № **********/17.12.2019 г. на стойност 7 200 лева – хонорар за
проект и контрол; № **********/11.07.2019 г. на стойност 66 234 лева –
аванс по договора и № **********/26.07.2019 г. на стойност 70 450 лева –
аванс поръчка по договор от 11.07.2019 г. са осчетоводени по съответните
счетоводни сметки. Видно е, че документ № **********/25.07.2019 г. е проформа
фактура, документ № **********/16.07.2019 г. е проформа фактура, а фактура №
**********/05.07.2019 г. на стойност 7 200 лева не е осчетоводена.
Установява се, че процесните фактури № **********/17.12.2019 г.; №
**********/11.07.2019 г. и № **********/26.07.2019 г. са включени в дневниците
за покупки и подадени със справка декларация в ТД на НАП и е ползван от „К.0.“
ООД данъчен кредит. От извършената проверка в счетоводството на ищеца и
предоставените документи се установява, че счетоводството е водено редовно.
От приетата по делото
съдебно-техническа експертиза се установява, че значителна част от изброените
видове и количества, съдържащи се в Количествената сметка, приложена към
договора за изпълнение между страните, освен констатирана на място, е призната
за изпълнена от ответника. Друга част от констатираните изпълнени на обекта
строително-ремонтни дейности са оспорени, като неизпълнени от ответника, а от
други подизпълнители, директно наети от „К.0.“ ООД. Тъй като огледът на
процесния обект е изпълнен след цялостното довършване на обекта и след неговото
встъпване в реална експлоатация, вещото лице е в състояние да констатира
изпълнението, но не е в състояние да прецени обективно кой е реалният
извършител на отделните видове СМР в обекта. За извършените строително-монтажни
и строително-ремонтни дейности на обекта не са съставяни и подписвани
приемо-предавателни протоколи. Не са приемани и под опис пристигащите на обекта
строителни материали, обзавеждане и оборудване. Експертът посочва, че цената на
интериорното проектиране варира в много широки граници – от 12-18 Е/кв.м. до
35-50 Е/кв.м. Цената се определя от степента на сложност на проекта, от съществуващия
вид на преустройваното помещение, предназначението му и вида и цените на
влаганите ставки за извършване на т.нар. „авторски надзор“ – мин. по 100
лв./час, в което време се изчислява традиционно и пътя до обекта. В случая с
договора, сключен между страните е уговорено да бъде извършено
интериорно-дизайнерско проектиране. Вещото лице констатира, че от страна на
ответника са представени ескизи, работни скици, разгъвки на стени, планове
/софити/ на тавани, детайли и триизмерни изображения на обемното решение на
цялостния обект и характерни негови елементи, включително цветови решения,
предложения по оформяне на прилежащото дворно пространство около обекта,
дизайнерски решения и детайли за оформяне на части от фасадата и логото на
обекта. В крайна сметка, по обекта се е работило на базата на оперативно
ръководство от страна на ответното дружество, вървяла е непрекъсната
кореспонденция и са давани указания за начина на извършване на видовете работи,
подробности по оформянето на различни детайли, тавански, стенни цветни и
релефни обработки, указания, свързани с обзавеждането и др. Посочва, че
проектите по интериора и дизайнерското оформление не се администрират съобразно
българското законодателство, т.е. те не минават на експертиза пред технически
орган на общината или друга компетентна институция. В конкретния случай
стойността на проектните интериорни работи възлиза на 9 000 лева,
управлението на проекта и авторски надзор – 2 500 лева и консултации и
покупка на оборудване – 1 950 лева или общата стойност на проектните
работи и дейностите по управление и консултантските на проекта възлизат общо на
13 450 лева. Съобразно Количествената сметка и на основание извършения
оглед на място и констатирането на реално изпълнени СМР в обема на процесния
обект, общата стойност на договорените и извъндоговорените работи възлиза общо
на 164 891 лева. Стойността на извършените СМР по договора и КСС между
страните възлиза на 155 141 лева, а допълнителните СМР, които не са били
предмет на договора, но са били изпълнени на обекта възлизат на 9 750 лева
или общата стойност на всички извършени на обекта СМР възлиза на 164 891
лева. В съдебно заседание вещото лице допълва, че заключението му за размера на
извършените работи е направено при огледа, но кой ги е извършил не може да
каже, тъй като констатациите не са на база документална обоснованост, а това,
което е видял на място. Заявява, че дадената от него цена е на проект за същата
такава зала, квадратура и обем, договорен между ищеца и ответника. Поддържа, че
не може да ангажира с отговор на въпроса – кое е извършено от „А.г.“ ЕООД.
От приетата по делото повторна
съдебно-техническа експертиза се установява, че процесното заведение към датата
на огледа, направен от вещото лице е изцяло завършено и работещо по
предназначение. Предвид цялостното завършване на обекта към момента и
ползването му по предназначение, както и поради липса на документи за изпълнени
СМР на място, не може с точност да се определи всичко изпълнено от ответника
съгласно сключения договор и приложената към него КСС. С оглед приложените
документи и анализ на свидетелските показания експертът счита, че са изпълнени
от ответника видове СМР, посочени в Таблица № 1, в размер на 56 576,17
лева с ДДС. За други изпълнени СМР от страна на ответника липсва документация,
доказваща тяхното изпълнение. Извън изпълнените СМР са направени доставки на
електроуреди и друго обзавеждане за кухня съгласно приложените по делото
фактури /лист 83-85, том 1/ на стойност 18 335,33 лева без ДДС и фактура
/лист 190, том 1/ на стойност 23 750 лева без ДДС. Във фактурите отделните
видове електроуреди и обзавеждане не са индивидуализирани като модели и марки,
но доколкото на място се установиха такива видове обзавеждане и готварски
уреди, то може да се предположи, че се касае за доставените по посочените
фактури. Според вещото лице, за процесния обект пазарната цена за изготвяне на
цялостен проект за изпълнение на интериорен ремонт е 375 кв.м. х 71,39 лева/кв.м.
= 26 771 лева. Допълнително над тази сума може да се договори хонорар за
осъществяване на авторски надзор и ръководство на обекта, но това е строго
индивидуална договорка и няма единни пазарни цени. Обемът на работата,
извършена от „А.г.“ ЕООД е на стойност 47 146,81 лева за СМР и
42 085,33 лева за кухненско обзавеждане с електроуреди и готварски плотове
или общо всичко за сумата от 89 232,14 лева без ДДС или 107 078,57
лева с ДДС. В съдебно заседание вещото лице допълва, че по делото няма нито
един документ, който да сочи какъв вид дейност е извършена, какво количество е
направено, т.е. няма никакви протоколи,
които са приложени. Огромна част от работите на обекта са от т.нар. вид
скрити работи и без точна калкулация на обекта какво е изпълнено като вид и
количество, няма как да се отговори от кого е извършено.
От приетата по делото съдебно
компютърно-техническа експертиза се установява, че в изходящата пощенска кутия
на *****abv.bg се съдържа писмо от петък, 8 май 2020 г. 16:31:28 ч. с получател******.
Във входящата пощенска кутия на **** не е намерено това писмо.
Становището на „Нет Инфо“ АД /собственик на abv.bg/ в тази връзка е, че за успешно
изпратено се счита всяко писмо, което след натискане на бутон за изпращане, е
дало индикация, че писмото е било изпратено успешно. Ако след успешно изпращане
на едно писмо, не се получи отговор от M. D., в което се пояснява каква е
причината писмото да не бъде доставено, то може да се счита, че писмото е било
освен успешно изпратено, а и успешно доставено до получателя. Във входящата
пощенска кутия на *****bg не е намерено писмо М.D./******v.bg/. Вещото лице прави извод, че
процесното писмо е било доставено до ******, но не може да се заключи дали е
било прочетено, отворено, попаднало в СПАМ или е било изтрито. В изпратеното
съобщение от на *****abv.bg до ******т горепосочената
дата и час има един прикачен файл с наименование Уведомление.pdf, като
съдържанието на файла, визуализиран в експертизата, съвпада с файла, приложен
по делото. В съдебно заседание вещото лице допълва, че е осъществила отдалечен
достъп до пощенската кутия на ответника ********
От ответника е оспорена
изслушаната съдебно компютърно-техническа експертиза и за проверка е допусната
друга съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпроса: Дали е
осъществен отдалечен достъп до компютъра на ответника на 29.10.2021 г. и от
кого? В приетата съдебно-техническа експертиза вещото лице дава заключение, че Log файлът на
компютърния програмен продукт „TeamViewer“ в компютъра на ответника не
съдържа запис, че е бил стартиран и е бил използван на 29.10.2021 г. В
компютъра на „А.г.“ ЕООД не се констатира да е бил достъпен чрез доброволен
отдалечен достъп от друг компютър на 29.10.2021 г.
При разпита свидетелят Д.Ц.Ц.заявява,
че е работил в ресторанта в гр. Пазарджик в периода от средата или края на
месец юли 2019 г. до началото на март 2020 г. Плащало му дружеството „А.г.“
ЕООД на уговорка. Нямал сключен договор с това дружество. Доставял материали,
декоративни тухлички, частично латекс, бои, доставял дървена ламперия от Бургас
до София. Имало и други хора на обекта, когато доставял стоките. За времето, за
което бил там М.Д.идвала поне двайсетина пъти, давала задания на всички, защото
всеки имал специфични задачи. В процеса на работа, когато я е нямало, изпращала
по вайбър и по телефона допълнителни указания. Последно бил на обекта на 5-ти
или 6-ти март. През месец февруари бил всеки ден без прекъсване, вкл. по
празници, както и в събота и неделя. Дейността му продължила до м. март 2020 г.
Боядисал цялата зала, вкл. бара, помещението за пици, барплота и всичко, което
е от дърво в самата зала. Боядисал дограмата на заведението вътрешно и външно,
стените на тоалетните, които са грундирани и после ги боядисал с мебелна боя.
Боядисал с грунд и мебелна боя и всички колони в залата. Единственото нещо,
което не бил боядисвал са таваните на тоалетните. Посочва, че М.Д.от
„Амбиенсдизайн“ му платила в брой възнаграждението за извършената работа. Март
месец приключил работата, затова спрял да ходи на обекта.
При разпита свидетелят И.Р.К.заявява,
че е работил в ресторанта в Пазарджик – ВиК, мръсен и чист водопровод. Имало
големи отпадъци. Трите тоалетни били запушени, което не било предвидено. Било
изкъртено, изхвърлено. Поръчал материалите, след което поставил канализацията,
част от водопровода и направил една работеща тоалетна. Наела го М.Д.. Не е
сключвал договор. Работил около 20 дни. Изникнал непредвиден теч, който бил от
водостоците и намокрил гипсокартона. Когато ходил на обекта, имало и други
работници. Например виждал е разпитаният преди това свидетел. Не довършил
работата, защото се разболял и след това не е ходил на обекта. М.Д.му била
давала личната си банкова сметка ***ботниците. М.Д.давала проекти и насоки на
работата. Имало план по ВиК, но и проблеми с електрото. Освен теча, имало и
други усложнения. Мръсният канал бил запушен и се наложило да отиде камион, за
да го отпуши. Водопроводът минавал по средата на заведението, след което го
изкъртил и го затапил да не минава оттам. Изкъртили стълбището, тъй като били
неравномерни стъпалата. Посочва, че М.Д.платила всички тези разноски.
При разпита свидетелят Д.П.К.заявява,
че с дружеството „К.007“ е в работни отношения. Неговата фирма „Енд и България“
била наета от „К.007“ за обекта в гр. Пазарджик, ул. „********Знае, че „А.г.“
ЕООД са започнали там нещо, което не било довършено. Бил започнат ремонт на
обект, който трябвало да стане заведение за хранене, но не бил довършен от „А.г.“
ЕООД, тъй като спрели да ходят. Посочва, че неговата фирма работила дървената
облицовка, монтаж на парно, монтаж на подови настилки, стени и т.н. Първоначално
бил нает от „А.г.“ ЕООД, но те не му плащали и започнали да му плащат директно
от „К.007“ и пускал документите и фактурите към тях. „К.007“ му плащало за
извършената работа. Трудно работили, тъй като проект като проект нямало. Имало
няколко снимки на визуализация и се работело по тях и по телефона. По телефона
г-жа Д. казвала какво да се прави. С нея комуникирал. Работил успоредно и други
заведения, заедно с това в Пазарджик по разпореждане на „А.г.“ ЕООД. На този в
Пазарджик, всичко се плащало от „К.007“. Заявява, че познава И.К.и знае, че е работил
по ВиК, но после спрял да идва. Довършителната работа поел негов познат, който
сам препоръчал, за да може да се довърши цялото ВиК и да работи заведението. Външната
облицовка се направила по указанията на М.Д.. Редили ламперия, правили монтаж
на бар и полагане на ламинат. Използвал банковата карта, представена му от г-жа
Д. за закупуване на материали, но не може да каже кога точно. Посочва, че г-жа Д.
не му е заплатила нищо, като му дължи пари и за предишни обекти.
При разпита свидетелят Й.И.Д.заявява,
че има взаимоотношения с „К.007“. Посочва, че е собственик и управител на
фирмата, която била наета от „К.007“ да изпълни цялостната метална част в
заведението. Съпруг е на М.Д., която е единият от управителите на „К.007“.
Знае, че били провеждани разговори по телефона между двете дружества и е бил
свидетел, когато г-жа Д. е идвала на обекта в самото начало на проекта и е
давала някакви наставления. Посочва, че
се наложило „К.007“ да наема друг дизайнер, който реално да изпълни и да
завърши. Заявява, че г-жа Д. спряла да вдига телефона на собственика на „К.007“
и един път вдигнала на неговия телефон. Последно я е виждал през март месец
2020 г. във връзка с уведомително писмо за прекратяване на договора, което било
пуснато от „К.007“ от И.С.. Срещата била в заведение, в което дошла г-жа Д. на
връщане от обект в Бургас и там била срещата с И.С.. В крайна смета на срещата
не се разбрали нищо. Г-жа Д. казала, че има последни плащания, които не са
извършени, а г-н С. казал, че не са извършени, тъй като обектът не е завършен и
реално и затова се прекратява договорът. Знае, че имало преустройства на обекта
от „К.007“ и лично неговите работници и служители направили укрепване на
носещата част. От „К.007“ го уведомили, че има нова фирма, която да подмени
дограмата. По възлагане на „К.007“, негови служители направили рампата в
тоалетната. Издавал на „К.007“ документи като фирма изпълнител за цялата
дейност, която извършил на обекта.
При разпита свидетелят Д.Т.К.заявява,
че е работил в процесното заведение почти две години. Извикали го да се оправи
ВиК и отоплението. Причината била, тъй като било започнато и направено на около
20-25-30% и реално трябва да се довърши. Работил като фирма – „Флейм 11“ на
обекта през август 2019 г. Тръбите за отводняване били пуснати до някъде, но
той ги монтирал. Нямало тоалетни на място. Изкопали доста канали, за да може
тръбите да се скрият. Преправяли тръби за кухнята, заради някои мивки. Трябвало
и допълнителни материали за около 100 лева. Фактурата, която е пускал за
материалите е била към „А.г.“ ЕООД. Знае, че братовчед му, който го извикал на
обекта, комуникирал с някаква жена. Нямало проект, по който да работят, а
някакви хвърчащи листове. Когато е работил, не е имало друг човек, който да се
занимава с ВиК. Те завършили и пуснали водата. По фактурата не получили
плащане. Има и материали, които също не са платени, както и не е получил
възнаграждение.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
·
По иска с
правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД:
По първия предявен иск, ищецът
търси връщане на получена сума от ответника за неусвоен аванс, поради отпадане
на основанието за нейното задържане. Съгласно правилото
на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС №
1/1979 г., в тежест на ищеца по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, и в трите хипотези,
е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи наличието
на основание за получаване, респективно за задържане на това плащане.
Не се спори между страните, а същото се доказа и от приетите писмени
доказателства, че на 11.07.2019 г. между страните е сключен валиден договор за
услуга, с който ищецът е възложил, а ответникът се е задължил срещу
възнаграждение да извърши следната услуга – Интериорен ремонт на помещение,
наето от инвеститора, по изпълнен проект и финансова рамка, в срок до
01.09.2019 г.
Доказа се по делото от приетите и обсъдени по-горе писмени доказателства и
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, че в изпълнение на сключения договор
„К.0.“ ООД е превело на ответника първите две авансови плащания по чл. 2.2. от
договора в общ размер на 136 684 лева.
Спорни по делото са обстоятелствата дали е налице основание за разваляне на
сключения между страните договор и дали е налице основание за връщане на
претендираната от ищеца сума в размер на 72 618 лева, като част от
получените авансови плащания, поради отпадане на основанието за нейното
задържане.
Договорът за изработка, какъвто по същество е сключеният между страните
договор за услуга от 11.07.2019 г., може да се развали от възложителя, съгласно
чл. 262, ал. 2 ЗЗД, когато за страните по сделката стане явно, че изпълнителят
няма да може да изпълни в срок работата /забавено изпълнение/, или че няма да я
изпълни по уговорения или надлежен начин /некачествено изпълнение/.
В разглеждания случай ищецът твърди неточно във времево отношение
изпълнение от ответника да извърши всички уговорени дейности по изпълнение на
проект и извършване на интериорен ремонт на помещение с обща площ 372,66 кв.м., находящо се на
партерния етаж на Дома на глухите – гр. Пазарджик.
В чл. 1.2. от договора за услуга е предвиден срок за изпълнение на договора
до 01.09.2019 г. От показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
проведената кореспонденция между страните и наличните писмени доказателства за
закупени материали и извършени строително-ремонтни дейности се доказа, че
обектът не е завършен към крайния срок на договора.
Съдът приема за установено, че с покана от 19.02.2020 г., получена лично от
управителя на „А.г.“ ЕООД на 02.03.2020 г., ищецът е поканил ответника да предприеме
действия по изпълнение на договора за услуга от 11.07.2019 г. Получаването на
писмото от страна на ответника се установи и от показанията на свидетеля Й.Д.,
който заяви, че последно е виждал М.Д.– управител на „А.г.“ ЕООД на среща с И.С.
– управител на „К.0.“ ООД, на която били обсъждали уведомителното писмо за
прекратяване на договора от страна на „К.0.“ ООД.
Предвид установената забава от страна на ответника и факта, че към датата
на уведомлението, получено на 02.03.2020 г. ремонтът не е завършен, съдът
приема, че ищецът е имал право да упражни потестативното си право да развали
сключения между страните договор.
Установи се по делото, че изрично уведомление по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД е изпратено от „К.0.“ ООД на 07.05.2020 г. на имейла на „А.г.“ ЕООД – *****, вписан в търговския регистър. За този извод съдът кредитира приетата по делото
съдебно компютърно-техническа експертиза,
от която се доказа, че в
изходящата пощенска кутия на ****g се съдържа писмо от петък, 8 май
2020 г. 16:31:28 ч. с получател ***** Съдът съобразява изложеното от вещото лице, че
за успешно изпратено, според „Нет Инфо“ АД /собственик на abv.bg/, следва
да се счита всяко писмо, което след натискане на бутон за изпращане, е дало
индикация, че писмото е било изпратено успешно. Ако след успешно изпращане на
едно писмо, не се получи отговор от M* D., в което се пояснява каква е
причината писмото да не бъде доставено, то може да се счита, че писмото е било
освен успешно изпратено, а и успешно доставено до получателя. В случая в
пощенската кутия на ищеца ******* не е намерено писмо М.D./*******g/, следователно писмото е надлежно
изпратено до ответника и няма причина да се приеме, че не е получено.
Не се доказа по категоричен начин,
предвид изслушаната втора съдебно-компютърна експертиза, дали и кога е
осъществен отдалечен достъп до компютъра на ответника от страна на вещото лице
по първоначалната експертиза, за да се отговори на въпроса дали уведомлението
присъства в пощенската кутия на ответника, но предвид изложеното по-горе и
обстоятелствата, че писмото съдържа всички реквизити и няма съобщение в
пощенската кутия на ищеца за връщането му като недоставено, следва да се приеме,
че същото е било доставено до „А.г.“ ЕООД. Това обстоятелство е достатъчно, за
да се приеме, че уведомлението за разваляне на договора е достигнало до
знанието на ответника, още повече, че същият е бил наясно с оглед проведената
среща с ищеца през месец март 2020 г.
Дори да се приеме обаче, че
липсват доказателства уведомлението на ищеца за разваляне на договора да е
достигнало до ответника на 07.05.2020 г., то най-късно с подаване на исковата
молба на 09.06.2020 г. ищецът е упражнил правото си да развали договора за
услуга, сключен на 11.07.2019 г. Към датата на исковата молба е налице забава
от страна на ответника, тъй като услугата не е извършена в уговорения срок,
както и към датата на получаване на поканата на 02.03.2020 г. от ответника,
поради което приложение следва да намери правилото на чл. 87, ал. 2 ЗЗД, поради
което не е било необходимо да се дава нов срок на длъжника за изпълнение, за да
бъде надлежно упражнено правото на ищеца да развали договора.
Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че той е развалил договора за услуга с покана от
09.06.2020 г., поради липсата на плащане от страна на ищеца. В уговорения в
договора срок ищецът е извършил първите две авансови плащания. Не се доказа
обаче след тяхното получаване ответникът да е изпълнил възложеното му и за него
да е възникнало правото да претендира останалите суми. Доколкото ответникът е
неизправна страна по договора, изпратеното уведомление за разваляне на договора
от 09.06.2020 г. не е произвело целения правен ефект.
Предвид изложеното съдът намира за
установено по делото, че сключеният между страните договор е развален от „К.0.“
ООД, поради неизпълнение от страна на ответника да извърши ремонта в уговорения
между страните срок.
Съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД,
развалянето на договора има обратно действие, поради което следва да се
възстанови състоянието преди неговото сключване, като всяка от страните по него
е длъжна да върне на другата това, което е получила.
Ищецът търси връщане на сумата 72 618
лева, представляваща част от авансовите плащания по договора за услуга, която
се явява платена на отпаднало основание. Установи се по делото, че ответникът е
получил от ищеца по процесния договор сумата в общ размер на 136 684 лева
с ДДС. Съдът съобразява приетите по делото първоначална и повторна
съдебно-технически експертизи относно факта, че към настоящия момент обектът е
напълно завършен. Установи се от представените писмени доказателства, както и
от констатациите на вещите лица, че за извършените на обекта строително-монтажни
и строително-ремонтни дейности не са съставяни и подписвани между страните
приемо-предавателни протоколи. Не са приемани също така под опис и пристигащите
на обекта строителни материали, обзавеждане и оборудване. Поради липсата на
документи за изпълнени СМР на място не може с точност да се определи кое е
изпълнено от ответника и кое е довършено от лицата, наети след спиране на
работата от „А.г.“ ЕООД от ищеца.
Съдът кредитира повторната
съдебно-техническа експертиза относно цифровото изражение на обема на работата,
извършена от ответника, доколкото вещото лице е съобразило всички представени
по делото документи. От разпитаните свидетели, като техните показания кореспондират
и с представените по делото писмени доказателства – фактури и протоколи, се
доказа, че по време на работата на процесния обект от страна на работници,
наети от „А.г.“ ЕООД са изпълнени облицовки с декоративни тухлички, боядисване,
премахване на стени, боядисване на дограма, боядисване стени на тоалетни,
ламперия на колони, частично изпълнение на ВиК дейности. Установи се също така,
че някои дейности са започнали на обекта от работници, наети от ответника, а
след това са довършени от тях, като заплащането им е било осигурено от „К.0.“
ООД, като това са дървени ламперии, подови настилки и др. В заключенията си
вещите лица констатират, че липсват документи, които съдържат точно посочени
количества на изпълнение СМР на обекта.
Ето защо и с оглед на наличните
доказателства, изслушаните свидетелски показания и изчисленията, направени от
повторната експертиза, които са документално обосновани, съдът приема за
установено, че общият размер на извършената работа от ответника възлиза на
107 078,57 лева с ДДС.
Настоящият съдебен състав счита,
че ответникът не доказа да е изпълнил задължението си да изготви цялостен
проект за интериорен дизайн за обекта. Независимо, че проектите по интериора и
дизайнерското оформление не се администрират от българското законодателство,
т.е. не минават на експертиза пред технически орган на общината или друга
компетентна институция, както посочва вещото лице в първоначалната
съдебно-техническа експертиза, то за да се приеме, че такъв проект е направен
следва да са налице доказателства, че такъв е изготвен и предаден на ищеца. Не
се установи по делото, че представените от ищеца с молба от 14.07.2021 г.
доказателства – изготвен проект, по който се твърди, че е реализиран обектът,
са били доведени до знанието на „К.0.“ ООД преди тяхното представяне по делото,
както и че същите са изготвени във връзка с процесния договор, доколкото датите
на изпращане са преди датата на сключване на договора. В подкрепа на извода на
съда, че не се установи надлежно изпълнение на поетото от „А.г.“ ЕООД
задължение за изготвяне на цялостен проект е и констатацията на вещото лице от
приетата повторна съдебно-техническа експертиза, че към датата на огледа
20.09.2022 г. външно заведението се различава значително от предоставената и
приложена по делото 3D визуализация. С оглед изложеното
следва да се приеме за недоказано твърдението на ответника, че е изпълнил
задължението си да изготви и представи на „К.0.“ ООД проект за интериор и
дизайнерско оформление за обекта, по който да е извършен и довършен ремонта на
помещението.
Предвид всичко изложено дотук и
поради отпадане на договорната връзка между страните, при което всяка от тях е
длъжна да върне това, което е получила,
ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата 29 605,43
лева, като разлика между получената авансова сума по договора 136 684 лева
и тази, за която се доказа, че е налице изпълнение от ответника 107 078,57
лева, която се дължи поради отпадане на основанието за нейното задържане.
Основателно е искането за присъждане на законна лихва върху сумата от датата на
исковата молба до окончателното изплащане.
·
По иска с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД:
Ищецът
търси заплащане на сумата 7 200 лева, като претърпени имуществени вреди –
загуби, произтичащи от виновно неизпълнение на договора от 11.07.2019 г. от
страна на ответника, довело до развалянето му от ищеца.
При
изложените по-горе мотиви, съдът прие, че ищецът надлежно е упражнил правото си
да развали сключения между страните договор, поради неизпълнение на
задълженията на ответника във времево отношение.
Обезщетението
по чл. 82 ЗЗД обхваща претърпяната загуба и пропусната полза, но само доколкото
те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, освен ако длъжникът е бил
недобросъвестен. Така очертаните граници на договорната отговорност изискват
установяване на пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на
задължението и претърпяна вреда, като реална последица от конкретно
квалифицирано поведение на длъжника.
В
случая се претендират вреди в резултат на претърпени загуби, изразяващи се в
заплащане на наем на процесното помещение за периода от 01.09.2019 г. до
29.02.2020 г., като ищецът следва да докаже същите при пълно и главно
доказване, както и че те са пряка и непосредствена последица от неточното
изпълнение от ответника.
Безспорно
се установи по делото, че по отношение на процесния обект на 25.02.2019 г. е
сключен договор за наем между Сдружение „С.НА Г.в България“, като наемодател и
„К.0.“ ООД, като наемател. В договора е уговорено, че наемателят извършва за
своя сметка реконструкциите и подобренията на имота, подробно описани в
Приложение № 1, както и че наемателят не дължи плащане на наем за първите 6
/шест/ месеца, считаното от датата на влизане в сила, т.е. от 01.03.2019 г.
Твърдените
от ищеца загуби са за платен наем на наемодателя в размер на 7 200 лева за
периода от 01.09.2019 г. до 29.02.2020 г.
Съдът
намира, че забавеното изпълнение от страна на „А.г.“ ЕООД не доказва
възможността на „К.0.“ ООД да стартира работа като заведение за хранене, поради
което заплатеният дължим наем по друго правоотношение между ищеца и трето лице
не се явява пряка и непосредствена вреда от неизпълнението. Загубите биха били
в липсата на възможност ищецът да реализира печалба, ако осъществява дейност
като заведение, но доказателства, че такава възможност реално е била налице и
че от неизпълнението на ответника ищеца е претърпял претендирания размер вреди
липсват. Предвид изложеното искането на ищеца за присъждане от ответника на
обезщетение в размер на 7 200 за претърпени от него вреди под формата на
имуществени загуби от неизпълнение на задължението „А.Г.“ ЕООД да извърши
ремонта в срок се явява неоснователно, поради което искът подлежи на
отхвърляне.
·
По разноските:
Двете страни претендират разноски. От страна на ищеца са
извършени разноски в общ размер на 9 232,72 лева, от които 3 192,72
лева за държавна такса, 1 400 лева за депозити за вещи лица, 40 лева за
държавна такса по ч.т.д. № 67/2020 г. на ОС – Пазарджик за обезпечение на бъдещ
иск, 3 600 лева за адвокатско възнаграждение за настоящото производство и
1 000 лева за адвокатско възнаграждение за производството по ч.т.д. №
67/2020 г. на ОС – Пазарджик за обезпечение на бъдещ иск. С оглед уважената
част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 3 424,52 лева. От
страна на ответника са извършени разноски в общ размер на 5 000 лева, от
които 1 500 лева за депозити за вещи лица и 3 500 лева за адвокатско
възнаграждение. Не следва да се уважава искането на ответника за присъждане на
сумата 30 лева за депозит за свидетел, тъй като такъв не е разпитан по делото,
поради което и не му е изплащано възнаграждение. Ето защо сумата подлежи на
връщане, а не на присъждане като направени разноски. С оглед отхвърлената част
от исковете на ответника се дължат разноски в размер на 3 145,44 лева.
Така
мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА по иска с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД „А.г.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да
заплати на „К.0.“ ООД, с ЕИК:********, с адрес: ***, сумата в размер на 29 605,43
лева с ДДС /двадесет и девет хиляди шестстотин и пет лева и четиридесет и три стотинки/,
представляваща дължима сума за неусвоен аванс по договор, сключен на 11.07.2019
г. между „А.Г.“ ЕООД и „К.0.“ ООД, поради разваляне на договора, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба 09.06.2020 г. до окончателното й плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдения размер 29 605,43 лева до пълния предявен размер
72 618 лева като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 82 ЗЗД от „К.0.“
ООД, с ЕИК:********, с
адрес: ***, срещу „А.г.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, за
заплащане на сумата 7 200 лева /седем хиляди и двеста лева/, представляваща
обезщетение за претърпени вреди от неизпълнение на договора от 11.07.2019 г.,
сключен между „А.Г.“ ЕООД и „К.0.“ ООД, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.г.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, да заплати на „К.0.“
ООД, с ЕИК:********, с адрес: ***, сумата 3 424,52 лева /три хиляди
четиристотин двадесет и четири лева и петдесет и две стотинки/, представляваща
извършени разноски, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „К.0.“ ООД, с ЕИК:********,
с адрес: ***, да заплати на „А.г.“ ЕООД, с ЕИК: ********, с адрес: ***, сумата в размер на 3 145,44 лева /три хиляди сто четиридесет и
пет лева и четиридесет и четири стотинки/, представляваща извършени
разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: