Решение по дело №14179/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 20.10.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана П. разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 14 179 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „ Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на Д.М.И., Р.М.Р., М.С.М., Л.С.М., Е.С.М., Д.С.М., В.С.М., Г.С.М.:

- 100 000,00 лева на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Л.Щ., син на тяхната наследодателка и първоначална ищца Е.В.Р., вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 27.08.2017 г., плюс законната лихва от 01.11.2017 г. до окончателното изплащане;

- 51,72 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото;

2. на адвокат Н.Д. – 3 033,10 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатско възнаграждение с ДДС;

3. на СГС – 4 000,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Ищците са със съдебен адрес – адвокат Н.Д.,***, четвърти полуетаж, офис 4. З. „Л.И.” АД е с адрес *** 51 Д.

 

[2] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[3] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 000,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. Ако ищците обжалват изцяло решението, с въззивната си жалба те следва да представят доказателство, удостоверяващо внасянето на 3 800,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалват частично решението, те следва да внесат 2% държавна такса върху обжалваната сума и представят вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

       

[4] В искова молба от 01.11.2017 г. Е.Р. заявява, че вследствие на ПТП от 27.08.2017 г., предизвикано от И.И., е починал нейният син Л.Щ.. Гражданската отговорност на И.И. е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). От смъртта на Л.Щ. ищцата е претърпяла болки и страдания, които оценява на 290 000,00 лева.

 

[5] Л.И. не е изплатил на ищцата обезщетение за неимуществени вреди. Затова тя моли съда да осъди Л.И. да ѝ заплати 290 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Ищцата търси и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-8 от делото). Ищцата е починала в хода на делото и на нейно място са били конституирани като ищци наследниците ѝ по закон (определението, л. 187).

 

2. На ответника

 

[6] Ответникът Л.И. е подал писмен отговор, като е оспорил предявения иск. Л.И. заявява, че:

1. И.И. не е причинил ПТП;

2. размерът на търсеното обезщетение е завишен;

3. пострадалият е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, вследствие на което е предприел внезапно пресичане на пътното платно на необозначено за това място без да отчете отстоянието до приближаващия автомобил и скоростта му. Затова Л.И. моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 40-45).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[7] Първоначалната ищца Е.Р. е била родена на *** г., а нейният син Л.Щ. е бил роден на *** г. (удостоверението за наследници, л. 19). Л.Щ. е бил глухоням. Той е страдал от лека олигофрения и средна степен на дебилност (решението на ТЕЛК, л. 228). Е.Р. е имала още три деца, от които едно е било починало през 2004 г. (удостоверението за наследници, л. 76).

 

[8] Е.Р. и Л.Щ. са били в много добри отношения, уважавали са се и са си помагали. Л.Щ. не е бил женен. Той е живеел в с. Брестница в един дом с баща си и неговата втора съпруга, която е била сестра на Е.Р., и семейството на брат му свидетеля Д.Щ.. Е.Р. е живеела в друга къща, но в същото село. Тя постоянно е посещавала сина си Л.Щ..

 

[9] На 27.08.2017 г. около 20:40 часа И.И. е управлявал лек автомобил «Ауди» с 62,42 км/ч по ул. «Васил Левски» в с. Брестница, част от главен път I-4. Времето е било сухо, на смрачаване, с нормална видимост, но уличното осветление е било слабо (заключението на вещото лице доц. Х. по повторната експертиза, л. 255-271; показанията на досъдебното производство на свидетеля А., л. 231 – съдът ги цени като неоспорен частен свидетелстващ документ). В селото е имало събор (показанията на свидетелите Н.и Д.на досъдебното производство, л. 232 и 238. Съдът ги цени като неоспорени частни свидетелсващи документи).

 

[10] Когато лекият автомобил е бил на 104,55 м от мястото на удара, Л.Щ. е започнал пресичане на пътното платно, по диагонал, в близост до пешеходната пътека, като той се е движил бавно поради високата концентрация на алкохол в кръвта му от 4,6‰. И.И. е предприел спиране на автомобила, но преди да достигне Л.Щ. той не е успял да спре и автомобилът е ударил Л.Щ..

 

[11] И.И. е щял да предотврати удара, ако е управлявал автомобила с 50 км/ч, каквато е била максимално разрешаната скорост за този участък от пътя (стр. 10-11 от заключението на доц. Х. по повторната експертиза, л. 264-265). В този случай дори И.И. да не е могъл да спре, Л.Щ. е щял да бъде на 18 см от автомобила при тяхното разминаване и автомобилът е щял само да го засегне леко (показанията на доц. Х., л. 285-286). Не се спори, че към този момент ГО на И.И. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[12] Е.Р. е страдала от смъртта на сина си. Тя често е плачела (показанията на свидетеля Щ., л. 189).

 

[13] На 05.09.2017 г. Е.Р. е поискала от Л.И. да ѝ изплати обезщетение (л. 20). Не се спори, че Л.И. не е направил това.

 

[14] Е.Р. е заплатила 150,00 лева за вещо лице (л. 116). Тя е била представлявана безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 150-154 ил. 158). Съдът я е освободил от заплащането на държавна такса (л. 30). Л.И. е заплатил: 3 480,00 лева на адвокат (л. 273-276); 400,00 лева за вещо лице (л. 277-278 и л. 289); 30,00 лева депозит за свидетел (л. 279); 20,00 лева за съдебни удостоверения (л. 280-282); 12,50 лева за преписи (л. 283 284).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[15] Ищците са предявили иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.

 

1.            По иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ, връзка с чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ

 

[16] Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска отговорност",  застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. Увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя  по застраховка „Гражданска отговорност” (чл. 432, ал. 1 от КЗ).

 

[17] Следователно предпоставките за уважаване на иска са:

1. наследодателят на първоначалната ищца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

5. вследствие на смъртта на своя наследодател, първоначалната ищца да е претърпяла неимуществени вреди/ имуществени вреди;

6. ответникът да не е изплатил на първоначалната ищца обезщетение за тези вреди.

 

[18] Съдът установи, че:

1. Е.Р. е майка на Л.Щ., който е участвал в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. Л.Щ. е починал вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от И.И., чиято ГО е била застрахована при Л.И.;

4. Е.Р. e претърпяла болки, страдания и неудобства от смъртта на Л.Щ.;

5. Л.И. не е изплатил на Е.Р. или нейните наследници по закон обезщетение за неимуществени вреди.

 

[19] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение. 

 

[20] Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[21] От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 27.08.2017 г.

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 27.08.2017 г. Л.Щ. е бил на 49 години, а майка му Е.Р. е била на 74. Л.Щ. е бил глухоням. Той е страдал от лека олигофрения и средна степен на дебилност. Е.Р. е имала още три деца, от които едно е било починало през 2004 г.

 

[26] Е.Р. и Л.Щ. са били в много добри отношения, уважавали са се и са си помагали. Л.Щ. не е бил женен. Той е живеел в с. Брестница в един дом с баща си и неговата втора съпруга, която е била сестра на Е.Р., и семейството на брат му свидетеля Д.Щ.. Е.Р. е живеела в друга къща, но в същото село. Тя постоянно е посещавала сина си Л.Щ..

 

[27] Е.Р. е страдала от смъртта на сина си. Тя често е плачела.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)). С приемането на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., минималната застрахователна сума вече е 10 420 000,00 лева (чл. 492, т.1 от КЗ).

 

[29] Икономическата обстановка в страната също се е променяла, което се е отразило на размерите на минималната работна заплата. Тя е била:

- 380,00 лева от 01.07.2015 г. до 31.12.2015 г.^[4];

- 420,00 лева от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г.[5].;

- 460,00 лева от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.[6]. Увеличението на МРЗ е 21,05% от 19.07.2015 г. до 27.08.2017 г.

 

[30] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът откри решение на САС 2435-2017-1-ви с-в по гр. д. 2 079/2017 г. Негов предмет е бил присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на родител от смъртта на починало негово пълнолетно дете, като смъртта е била настъпила на 19.07.2015 г. Родителят и починалото му дете са били на възраст, близка до тези на Е.Р. и сина ú. Родителят е живеел в гр. Гълъбово с втория си син, а починалият е живеел в гр. Казанлък. САС е определил 100 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди.[7]

 

[31] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Съдът отчита, че: Л.Щ. не е живеел заедно с майка си, но близко до нея; близките им отношения; болката, изпитвана от ищцата от загубата на сина ѝ. Съдът отчита, че Е.Р. е починала малко над седем месеца след сина си, което е ограничило периода на търпените болки и страдания. Съдът също така отчита, че МРЗ се е увеличила с 21,05% от 19.07.2015 г. до 27.08.2017 г. Така съдът приема, че 100 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от Е.Р..

 

[32] Л.И. е възразил, че Л.Щ. е допринесъл за настъпването на ПТП, защото е бил с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, вследствие на което е предприел внезапно пресичане на пътното платно на необозначено за това място без да отчете отстоянието до приближаващия автомобил и скоростта му.

 

[33] Обезщетението за вреди следва да бъде намалено само ако увреденият е допринесъл за настъпването им. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (вж. за това следните решения на ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г.). Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (вж. в този смисъл решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.).

 

[34] Съдът установи, че Л.Щ. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 4,6 ‰. Съдът не установи обаче, Л.Щ. да е предприел внезапно пресичане на пътното платно. Точно обратното, съдът установи, че Л.Щ. е предприел пресичане на пътното платно, когато автомобилът на И.И. е бил на над 100 метра от него. Съдът установи, че, ако И.И. е управлявал автомобила с максимално разрешената скорост от 50 км/ч ПТП не би настъпило. Действително, Л.Щ. е предприел пресичане на пътното платно на около метър от пешеходната пътека, но предвид движението на автомобила с превишена скорост, той би причинил ПТП дори Л.Щ. да е бил на пешеходната пътека.

 

[35] Затова съдът приема, че Л.Щ. не е причинил ПТП. Нещо повече, И.И. е следвало да бъде особено внимателен и да намали скоростта си поради две обстоятелства. Първото е, че е приближавал пешеходна пътека. Второто е, че в селото е имало събор със струпване на хора на площада.

 

2. По разноските

 

[36] Ищците търсят разноски. Те са направили такива за 150,00 лева и са били представлявани безплатно от адвокат.

 

[37] Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на разноски  съобразно уважената част от иска. Съдът уважава иска за 100 000,00 лева при предявен размер от 290 000,00 лева. Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на ищците 51,72 лева разноски по делото. Съдът осъжда Л.И. да заплати на адвокат Н.Д. 3 033,10 лева адвокатско възнаграждение с ДДС (290 000,00-100 000,00х0,02+3 530,00х100 000,00/290 000,00). На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 4 000,00 лева държавна такса.

 

[38] Л.И. също търси разноски. Той е направил такива за 3 942,50 лева.

 

[39] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 190 000,00 лева при предявен размер от 290 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищците да заплатят на ответника 2 583,02 лева разноски по делото (3 942,50х190 000,00/290 000,00).

       

Съдия: