Р Е Ш Е Н И Е
№……………/10.10.2018 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА изслуша
докладваното от председателя АД № 335/2018год. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.211
от ЗМВР във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на К.С.К. с
ЕГН ********** против заповед с рег. № 4417з-48/14.05.2018 год. на началника на
ГПУ – Генерал Тошево към РДГП - Русе, с която на жалбоподателя, на длъжност
младши експерт – командир на отделение в ГКПП- Кардам в ГПУ – Генерал Тошево, на
основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.3, предл. първо и чл.204, т.4 от ЗМВР, е наложено
дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от четири месеца, считано
от датата на връчване на заповедта. В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че в процесната
заповед липсва цитиране на задължаваща жалбоподателя конкретна правна норма,
която той да е нарушил. Сочи се, че в заповедта са наведени твърдения за
създаване на предпоставки за неизпълнение на определени норми в пълен обем, но
нито е посочено кой не е изпълнил тези норми, нито в какво се изразява
непълнотата на изпълнението. Счита се, че дисциплинарната проверка е извършена
от комисия в недопустим състав, с което е нарушено правото на жалбоподателя на
пълно, обективно и всестранно разследване в рамките на дисциплинарното производство.
Твърди се, че всички членове на комисията са служители от същото звено, в което
жалбоподателят изпълнява служебните си задължения, а един от тях е участвал и в
извършената предварителна проверка, по която е образувано дисциплинарното
производство, което е в нарушение на чл.37 от Инструкция № 8121з-470/2015г. на
МВР и т.2.1 от заповед № 8121з-1252/03.11.2016г. на МВР. Навеждат се доводи за
немотивираност на заповедта. Твърди се, че обжалваният акт не отговаря на
изискванията за задължително минимално съдържание, тъй като в него не е
изложена пълната фактическа обстановка по случая, което противоречи на
разпоредбите на чл.210, ал.1 от ЗМВР и т.2.5 и т.2.6 от заповед №
8121з-1252/2016г. на МВР. Счита се, че липсва адекватен анализ на вредните
последици от твърдяното деяние, на формата на вината на служителя, както и на
цялостното му поведение съгласно изискването на чл.206, ал.2 от ЗМВР. Твърди
се, че наложеното наказание е неоснователно, тъй като жалбоподателят и колегите
му са действали в условията на минимални ресурси, целейки максимален резултат.
Сочи се, че ДНО никъде не е изложил подробно спецификата на граничния пункт,
числеността на личния състав на смяна там, техническите възможности на
служителите за изпълнение на служебните им задължения, както и разпорежданията,
които са изпълнявали. Твърди се, че граничният контрол на превозните средства е
извършен съобразно обичайната практика на ГКПП предвид на липсата на издадена заповед
по чл.41 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. на МВР, определяща реда за
извършване на проверка на ППС съобразно спецификата на видовете превозни
средства, силите и средствата, както и инфраструктурата на ГКПП в района на
действие. В писмена защита по делото са изложени допълнителни доводи за
незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че ДНО не е спазил
конституционното право на защита на жалбоподателя, че липсва съгласуване на
правната квалификация на нарушението, че е налице грубо нарушаване на правилата
за извършване и удължаване на дисциплинарната проверка, че липсва реално
проведена дисциплинарна проверка, че служителят не е надлежно поканен в хода на
проверката да даде своите обяснения, както и че е налице неяснота на наложеното
наказание. По тези съображения се иска отмяна на заповедта и присъждане на сторените
разноски по делото.
Ответникът – началникът на ГПУ –
Генерал Тошево към РДГП - Русе, лично и чрез процесуалния си представител,
оспорва основателността на жалбата по съображения, че обжалваният
административен акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените
правила, в съответствие с материалноправните
разпоредби и целта на закона. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като същевременно прави възражение за прекомерност на платеното
от жалбоподателя адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 от ГПК.
Добричкият административен съд,
като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, и извърши
служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички
основания, посочени в чл.146 от АПК, намира следното :
Жалбата е подадена от лице,
адресат на оспорения индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния
срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е и основателна.
От данните по административната
преписка се установява, че със заповед № 4417з-22/09.03.2018г. на началника на
ГПУ – Генерал Тошево е разпоредено извършването на предварителна проверка за
изясняване на постъпилите данни във връзка със съобщение №
4066р-2789/05.03.2018г. на РГГП – Русе и справка № 4417р-2496/07.03.2018г. за
това, че на 05.03.2018г. около 06:30 часа на ГКПП Кардам при излизане от
страната, след предварителна информация от РГВ за трафик на хора, са селектирани
за проверка 10 микробуса (с регистрация от Молдова – 9 и от България - 1), като
при проверката на микробусите в зоната на ГКПП Кардам са установени и задържани
13 лица без документи за самоличност, по техни данни 11 граждани на Ирак и 2 –ма
граждани на Иран. Проверката е възложена на главен инспектор В.Б.Д.–
заместник-началник на ГПУ – Генерал Тошево, като му е наредено да изготви
писмена справка за резултатите от проверката. В заповедта е посочено, че при
проверката следва да се установят служителите от дежурната смяна на ГКПП
Кардам, които имат отношение към случая, и дали техните действия/бездействия
представляват нарушение на служебната дисциплина.
За извършената проверка е
изготвена писмена справка УРИ 4417р-2752/14.03.2018г., в която е описано, че
съгласно месечния график № 4417р-2152/26.03.2018г. за дежурствата на ГКПП
Кардам през месец март 2018г. за времето от 08, 30 часа на 04.03.2018г. до 08,
30 часа на 05.03.2018г. на смяна са били мл.експерт К.К.
– командир на отделение, мл. инспектор Т.Д., мл. инспектор Д.П., мл. инспектор Д.Д. – ст. полицай оператор ЦАС и ЛРТП Петя Иванова –
системен оператор. Съгласно копие на оперативния дневник и докладна записка с
рег.№ 4417р-2393/05.03.2018г. за изминалото дежурство мл. експерт К.К. и мл. инспектор Т.Д. са изпълнявали служебните си
задължения на трасе „влизане“, а мл.инспектор Д. П. – на трасе „излизане“.
По повод на извършената проверка
са снети писмени обяснения от мл. експерт К.К., мл.
инспектор Д.П. и мл.експерт М.Х. - ОД при ГПУ – Ген. Тошево (л.51-53 от делото),
съгласно които около 03, 00 часа на 05.03.2018г. на ГКПП Кардам на трасе
„излизане“ се явяват няколко молдовски микробуса. При
обработката на документите на първото МПС от страна на румънските гранични
полицаи е установено, че микробусите са заложени по оперативна задача.
Българските гранични власти са информирани, че превозните средства ще бъдат
селектирани за щателна проверка, като по разпореждане на румънските гранични
власти движението е спряно до пристигане на група от ГП Констанца. Мл.експерт
К.К. докладва случая на мл.експерт М.Х. - ОД при ГПУ
– Генерал Тошево - М.Х., както и на ст.инспектор Ш.- ОД на РДГП Русе. Поради
невъзможността да се извърши физическа проверка на МПС на трасето К. К.
разпорежда на мл.инспектор Д.П. да продължи да въвежда документите на МПС и
пътуващите в тях лица в системата, след което да ги пропуска след бариерата и
да ги спира на площадката след трасе „излизане“, за да изчакат да им бъде
извършена съвместна физическа проверка, включително със система на румънските
гранични власти „микросърч“. Румънската гранична
полиция организира охраната на МПС, като мл.експерт К. нарежда на мл.инспектор Д.Д. и мл. инспектор Т.Д. да водят наблюдение на спрените
микробуси и халето. След пристигане на групата от ГП Констанца започва
физическа проверка на МПС, на която присъстват мл. експерт К. и мл. инспектор
Д.П.. Проверките се извършват в халето след трасе „излизане“ и се състоят в
слизане на пътуващите лица, проверка със специалния уред „микросърч“
и разтоварване на багажа на пътуващите. По разпореждане на румънския заместник
началник ГПУ след приключване на проверките първите пет микробуса са освободени
и пропуснати да продължат за Молдова. На разсъмване, около 06, 30 часа, при
подготовката на шестия микробус за проверка, румънските гранични полицаи откриват
група чужди граждани между останалите микробуси, без да разберат от кой
микробус са слезли те. Лицата са въведени в помещението за вторичен контрол на
ГКПП, като мл.експерт К.К. телефонира на ОД при ГПУ Генерал
Тошево и ОД при РДГП Русе и докладва за обстановката.
Въз основа на събраните
доказателства проверяващият орган е направил извод, че е налице нарушение на
служебната дисциплина от страна на командира на отделението мл. експерт К.К. и мл. инспектор Д.П., тъй като с горепосочените действия
служителите не са организирали и изпълнили в пълен обем установения ред в чл.37
и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за
осъществяване на гранични проверки на ГКПП, както и в чл.7, ал.2 от
Споразумение между правителството на РБългария и
правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на
границата, обн. в ДВ бр. 9 от 31.01.2012г., в сила от
30.07.2017г., изискващ извършване на физически проверки на МПС с цел
установяване на укрити лица и вещи в тайници или
естествени кухини на всички преминаващи през ГКПП превозни средства, разпореденото
в съобщение с рег. № 3282р-5794/02.03.2018г. на зам.директор на ГДГП старши
комисар С.И.да се създаде организация за извършване на физически проверки за
укрити лица на всички преминаващи през ГКПП превозни средства, както и
специфичната длъжностна характеристика на КО на ГКПП: „организира работата по
извършване на гранични проверки на лица, МПС и кораби и извършва гранични
проверки на лица и превозни средства на първа и втора линия“, и специфичната
длъжностна характеристика на старши полицай в ГКПП от ГПУ при РДГП: „извършва
проверка на транспортни средства с цел разкриване на укрити лица, оръжие,
взривни вещества, боеприпаси, наркотици и др., пренасяни в нарушение на
законодателството на РБългария“. Препоръчано е за установяване на конкретните
нарушения на служебната дисциплина на двамата служители да се извърши проверка
на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР.
Със заповед №
4417з-26/20.03.2018г. на началника на ГПУ – Генерал Тошево е наредено да се
образува проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР срещу жалбоподателя. В
обстоятелствената част на заповедта е посочено, че във връзка със сигнал за
опит за нелегално преминаване на държавната граница на 13 лица без документи за
самоличност и извършена предварителна проверка по случая е установено, че при
извършване на граничната проверка мл.експерт К.
- КО на ГКПП Кардам не е създал необходимата организация за изпълнение
на разпоредения ред в чл.37 и чл.40 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за
реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, издадена
от МВР, като е допуснал преди извършване на физическа проверка на превозните
средства от тях да слязат и да направят опит да заобиколят проверката лица, на
които не е осъществена цялостна гранична проверка. Изложени са мотиви, че с
горепосочените действия служителят не е изпълнил в пълен обем задълженията си,
вменени му със специфичната длъжностна характеристика на КО на ГКПП, да
организира работата по извършване на гранични проверки на лица и МПС, както и
да извършва гранични проверки на лица и превозни средства на първа и втора
линия, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на
чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР е възложена на
комисия в състав : председател: главен инспектор В.Д.– зам. началник на ГПУ –
Генерал Тошево и членове: старши ниспектор С.С.– началник на ГКПП Кардам от ГПУ – Генерал Тошево и
инспектор А.Й.– разузнавач от група ОИД от ГПУ – Генерал Тошево. Постановено е
комисията да запознае служителя със заповедта и да му предостави възможност да
упражни правата си по чл.205, ал.3 от ЗМВР, както и да приобщи материалите от
извършената предварителна проверка, след което да изготви справка относно
наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на
служителя, която да се докладва заедно със събраните доказателства в срок до
05.04.2018г. На 20.03.2018г. жалбоподателят е запознат срещу подпис със
заповедта съгласно отбелязването под текста на заповедта.
На 23.03.2018г. жалбоподателят
мл.експерт К.К. е подал заявление с вх.№
4417р-3080/23.03.2018г., с което е заявил желанието си да се ползва от
адвокатска защита, както и при извършване на всички действия в хода на текущата
проверка да присъства представител на синдиката, в който той членува.
С писмо с рег. №
4417р-3153/26.03.2018г. на началника на ГПУ – Генерал Тошево, подписан по
заместване от ст.инспектор Д.Д., жалбоподателят е
уведомен, че при извършване на действия по проверката ще бъде своевременно
уведомен с оглед на осигуряване на защитата му. Същевременно с резолюция от
02.04.2018г. (без данни за автора) е разпоредено
заявлението на К. за адвокатска защита да се приложи към материалите от
проверката.
С предложение УРИ 4417р-3440/02.04.2018г.
комисията е поискала удължаване на срока на образуваното дисциплинарно
производство. С писмена резолюция върху предложението (без дата и автор)
производството е удължено до 13.04.2018г.
На 02.04.2018г. в 11,10 часа
жалбоподателят е поканен да даде писмени обяснения по повод на образуваната
проверка, но отказва. Отказът е документиран в протокол с рег.№
4417р-3429/02.04.2018г. (л.54), подписан от председателя на комисията и двама
свидетели – служители в ГПУ – Генерал Тошево.
В изпълнение на заповедта за
образуване на дисциплинарно производство комисията е приобщила материалите от
предварителната проверка. Допълнително е събрала докладната записка и рапорта
за изминалото дежурство на мл.експерт К. и мл.експерт М.Христова, дадени непосредствено
след приключването на смяната, протоколите за разпит пред съдия на задържаните
лица (11 чужди пълнолетни граждани) от 21.03.2018г. по ДП № 17/2018г. по описа
на ГПУ – Генерал Тошево, както и специфичната длъжностна характеристика на КО в
ГКПП.
За резултатите от проверката е
изготвена справка УРИ 4417р-4020, в която са възпроизведени
сведенията, снети по време на предварителната проверка, както и докладите от
дежурството. Описано е, че на 05.03.2018г. от 02, 18 часа на излизане от
страната се явяват 10 молдовски автомобила.
Документите на пътуващите в МПС лица са въведени в АИС „ГК“. На десетте МПС не
е извършена физическа проверка от страна на българските гранични служители. Допълнително
са посочени часовете на обработване на отделните микробуси на трасе „излизане“
според данните от АИС „ГК“. От протоколите за разпит е прието, че в три от тези
десет микробуса са били укрити 13 чужди граждани. В справката са цитирани
основните задължения в специфичната длъжностна характеристика на КО в ГКПП.
Посочено е, че съгласно т.2.3.2 и т.2.3.5 от протокол за сътрудничество рег.№
407/08.01.2007г. относно начина на функциониране на съвместния пункт за
преминаване на българо-румънската граница ГКПП Кардам – Негру
Вода и осъществяване на съвместен граничен контрол на едно спиране за
преминаване на границата след приключване на контрола „излизане“ документите се
връчват на контролиращ служител от държавата, в която се влиза, като след
започване на контрола на влизане, контролиращите служители от държавата, от
която се излиза, нямат повече право да извършват дейности по граничен контрол
освен в случаите, посочени в чл.7, ал.3 от Споразумението след предварително
уведомяване.
След анализ на
събраните доказателства комисията е счела, че не е извършена физическа проверка
на десетте МПС от българските гранични служители, с оглед на което е направила
извод, че мл.експерт К. в качеството си на командир на отделение не е
организирал съгласно специфичната си длъжностна характеристика правилното
ръководство и работа на дежурната смяна по извършване на гранични проверки на
лица и МПС и не е организирал и изпълнил в пълен обем разпоредения ред в чл.37
и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. на МВР и чл.7, ал.2 от
Споразумение между правителството на РБългария и правителството
на Румъния, както и разпореденото в съобщение с рег.№ 3282р-5794/02.03.2018г.
на зам.директора на ГДГП С.И.за извършване на физическа проверка за укрити лица
на всички преминаващи през ГКПП превозни средства. Предложено е за извършеното нарушение
на служебната дисциплина и на основание чл.194, ал.2, т.2 и чл.197, ал.1, т.2
от ЗМВР на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание “писмено
предупреждение“.
Жалбоподателят е
запознат със съдържанието на справката на 10.05.2018г. според отбелязването в
самата справка. На същата дата началникът на ГПУ – Генерал Тошево го е поканил да
даде писмени обяснения в срок от 24 часа от запознаването със справката съгласно
покана с рег.№ 4417р-5060/10.05.2018г. (л.93). От приложената по делото докладна
записка с рег. № 4417р-5202/14.05.2018г. се установява, че до 14.05.2018г. в
деловодството на ГПУ – Генерал Тошево не са депозирани писмени обяснения или
възражения от мл.експерт К.К. (л.94).
На същата дата началникът
на ГПУ – Генерал Тошево е издал обжалваната заповед № 4417з-48/14.05.208г., с
която на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1, т.3,
предложение първо и чл.204, т.4 от ЗМВР, за извършено на 05.03.2018г. нарушение
на служебната дисциплина, е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от четири месеца, считано от датата на
връчване на заповедта.
В мотивите към
заповедта е посочено, че на 05.03.2018г. за времето от 03, 00 часа до 06, 30 часа,
жалбоподателят в качеството си на командир на отделение на дежурната смяна на
пункта, след като му е било докладвано от мл.инспектор Д.П.Г., че при
извършване на съвместна гранична проверка на трасе „изход“ от страната на ГКПП
Кардам на първия от десет молдовски микробуса, явили
се за излизане от страната, е установено, че микробусите са заложени по задача
от румънските гранични органи, не е осъществил правилно ръководство на
дежурната смяна и не е организирал оптимално работата по извършване на гранични
проверки на МПС, в резултат на което не е била извършена физическа проверка на
превозните средства и около 06, 30 часа на същата дата на пункта са били
открити от румънските органи 13 чужди граждани, които са били укрити в три от
микробусите. С горепосочените действия мл.експерт К. е създал предпоставки за
неизпълнение в пълен обем на разпоредения ред в чл.37 и чл.40, ал.1 от
Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на ГКПП, издадена от МВР, и разпореденото в указание №
3282р-5794/02.03.2018г. на ГДГП – МВР относно извършване на физически проверки
за укрити лица на всички преминаващи през ГКПП превозни средства, което е част
от действия, влизащи в обхвата на граничната проверка. Прието е, че служителят
е проявил небрежност при изпълнение на служебните си задължения на работното
място, като в резултат на неосъщественото правилно ръководство на дежурната
смяна не е извършена физическа проверка на превозните средства и не са установени
13 чужди граждани, укрити в микробусите. Извършеното е квалифицирано като
нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за
което на основание чл.199, ал.1, т.3, предложение първо от ЗМВР – за небрежност
в служебната дейност – е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца. Оспорената заповед е
връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 18.05.2018г., видно от
приложената на л.18 разписка.
По делото са представени
заповед № 3282з-247/22.01.2018г. на директора на ГДГП относно утвърждаване на
специфична длъжностна характеристика за длъжността “командир на отделение” в
ГКПП от ГПУ към РДГП при ГДГП (л.55), както и протокол с рег. №
4417р-1149/29.01.2018г. по описа на ГПУ – Генерал Тошево (л.58), от който е
видно, че на 29.01.2018г. жалбоподателят се е запознал със специфичната
длъжността характеристика за длъжността, която заема. Представена е и кадрова
справка за професионалния стаж, награди и наказания в МВР с рег. № 4066р-5312/03.05.2018г.
(л.91), от която се установява, че К. е наказван три пъти през периода
2004-2007г. и награждаван четири пъти с “писмена похвала” през периода
2013-2017г.
В хода на съдебното производство
са разпитани част от граничните полицаи, включени в състава на смяната от
05.03.2018г., чиито показания не се различават по своето съдържание от обясненията
на служителите, снети в хода на дисциплинарното производство. Както от
обясненията на жалбоподателя К. пред съда, така и от показанията на
мл.инспектор Д.П.Г., работещ на трасе „излизане“, и мл.инспектор Д.Г.Д. ,
работещ като оператор ЦАС, се установява, че физическата проверка (ръчно и със
системата “микросърч”) на десетте молдовски
микробуса, в които са били укрити чуждите граждани, е била извършена, след като
българският служител на трасе „излизане“ е въвел „премини“ и е предал
документите на лицата и МПС на румънския граничен служител. След като е
установено, че МПС са заложени по оперативна задача на румънските гранични
власти, К. е докладвал няколко пъти случая на ОД при ГПУ Генерал Тошево, както
и на ОД при РДГП Русе, който му е наредил да участва при извършването на физическата
проверка на микробусите от страна на румънските гранични служители. Жалбоподателят
и свидетелите са уточнили, че микробусите са били пълни с багаж, температурата
навън е била между -7 и -10 градуса, имало е сняг, външното осветление около
пункта е било слабо, поради което е било невъзможно превозните средства да
бъдат проверени ръчно на плаца преди бариерата. Посочили са, че дежурната смяна
е следвала досегашната практика на граничен контрол на ГКПП Кардам, според
която микробусите и товарните автомобили се отклонявали за физическа проверка с
румънската система „микросърч“, след като
проверяващият граничен служител на трасе “излизане“ е натиснал бутон „премини“.
Добавили са, че българските гранични служители разполагат с газ анализатор, но
той не е подходящ за всички видове превозни средства, поради което задължително
микробусите и товарните автомобили, които не можели да се проверят физически на
място, се отклонявали за проверка с микросърч.
Системата микросърч била румънски уред за проверка, с
който работел специално обучен румънски граничен полицай. Проверката се
извършвала съвместно, но само румънският контролиращ служител имал право да
борави с този уред. От неоспорените показания на св. Д.П. е видно, че първоначално
той и румънският граничен полицай са извършили съвместна идентификация на
пътниците по документи. След това П. е въвел данните на лицата и МПС в
системата и тъй като тя не е реагирала, е регистрирал преминаване и е предоставил
документите на румънския си колега. Свидетелят изрично е посочил, че преди да
пропуснат микробусите от българска към румънска страна са отворили страничната
и задната им врати и са установили, че всички са били с плътно нареден багаж. След
идентификация на лицата и оглед на пътническото отделение микробусите са били изведени
за физическа проверка и проверка със системата „микросърч“.
По разпореждане на началник смяната К. всички превозни средства са били
въведени в системата, преди да бъдат вкарани в халето за проверка. Както
жалбоподателят, така и свидетелите са подчертали, че по време на дежурството им
е имало и други преминаващи превозни средства (товарни автомобили) и пълната физическа
проверка на микробусите би довела до тяхното забавяне поради недостатъчния брой
служители на границата, като едва в 06, 30 часа са дошли двама души от ОДГ, за
да окажат съдействие за охрана на микробусите.
Според показанията на
св. Ивелин Ганев – началник сектор „Гранични проверки“ в РДГП Русе към ГДГП, молдовските микробуси, които са били обработени, попадат в
рисковите профили и е трябвало задължително да им бъде извършена физическа
проверка. Граничният полицай, извършващ проверка на първа линия, е следвало да
отложи решението си за проверка на втора линия вместо да регистрира преминаване
в АИС – ГК и да предаде документите на румънския граничен полицай. Тогава
микробусите са могли да бъдат отклонени на друго място, различно от първа
линия, за да им бъде извършена щателна проверка, без да се дават документите на
пътуващите на румънската страна. От друга страна, след като са констатирали, че
румънските контролиращи служители са установили извършването на действия,
наказващи се от закона, или съмнителни лица и МПС-та, българските гранични
полицаи са имали възможност да повторят граничния контрол след предварително
уведомяване на румънските контролиращи служители, като изискат връщане на
документите от румънска страна. С регистрирането на преминаване в системата на
практика проверката от българска страна е приключила, без да е извършена
физическа проверка на микробусите. В показанията си св. Ганев е пояснил, че проверките
на втора линия на ГКПП Кардам се извършват в помещението, в което се намира микросърча и газ анализатора.
От показанията на св.В.Д.–
зам.началник на ГПУ – Генерал Тошево и председател на проверяващата комисия, се
установява, че около 06, 00 часа дежурният при ГПУ – мл.експерт М.Христова, а
по-късно и мл.експерт К.К. го информирали, че на ГКПП
– Кардам при проверка от румънските гранични власти на десет молдовски микробуса с микросърч са
установени 13 лица нелегални имигранти между спрените микробуси, без да се
разбере откъде са дошли те. Около 07, 00 – 07, 30 часа св. Добрев пристигнал на
място заедно с дежурния инспектор Сюнер Сюлейман,
където установили четири микробуса, които били спрени след бариерата по посока
Румъния, а румънските служители извършвали проверки в халето. Някои от микробусите
били проверени преди това и били освободени да заминат за Румъния и оттам за
Молдова. Добрев извикал допълнителни сили, като нелегалните имигранти били
отведени в ГПУ – Генерал Тошево, където с помощта на преводач било установено,
че лицата са били в микробусите, като багажът им е бил останал в тях. Добрев и другите
служители се върнали на ГКПП – Кардам и извършили проверка на останалите четири
микробуса, но не открили никакъв багаж, след което мигрантите
казали, че багажът им е бил в микробусите, които са били пропуснати от
румънските служители за Молдова. Св.Добрев е заявил, че десетте микробуса и
документите на пътуващите в тях лица са били обработени от българска страна и
са били предадени за работа на румънските служители. Според показанията му в
деня на въпросната смяна той е бил дежурен по ръководство, а Сюнер Сюлейман е бил дежурен инспектор (служител на
разположение), но това се опровергава от приложената по делото заповед УРИ 4417р-18/02.03.2018г.
на началника на ГПУ – Генерал Тошево. От тази заповед се установява, че по това
време дежурен по ръководство и служител на разположение едновременно е бил
ст.инспектор Д.Д., но по делото липсват каквито и да
е данни той да е бил уведомяван за случая.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Оспорената заповед е
издадена от компетентен орган, в кръга на правомощията му по закон съгласно
чл.204, т.4 от ЗМВР. Наказаното лице е полицейски служител в ГПУ – Генерал
Тошево при РДГП – Русе на длъжност младши експерт – командир на отделение в
ГКПП - Кардам, поради което началникът на ГПУ – Генерал Тошево е овластен да му
налага дисциплинарно наказание по чл.199, ал.1, т.3, във вр.
с чл.197, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Заповедта е издадена в
сроковете по чл.195, ал.1 от ЗМВР и в необходимата писмена форма, но при
допуснати съществени нарушения на административнопроизвоствените
правила и нарушение на материалния закон.
Дисциплинарната
отговорност на служителите от МВР се реализира в рамките на дисциплинарно
производство, което се провежда по строго установени правила и ред.
Съгласно т.2.1 от
заповед № 8121з-1252/03.11.2016г. на МВР, която е задължителна за началника на
ГПУ – Генерал Тошево, дисциплинарнонаказващите органи по чл.204, т.3 и т.4 от ЗМВР следва да възлагат извършване на проверките на сигнали за дисциплинарни
нарушения, проверките по чл.205, ал.2 от ЗМВР и дисциплинарните производства от
комисии, които не са съставени изцяло от служители от същото звено, в което
служителят изпълнява служебните си задължения. С това изискване се цели да се
гарантира всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с
налагане на дисциплинарното наказание, като се избегнат всякакви подозрения за
заинтересованост на дисциплинарноразследващия орган
от изхода на разследването.
По делото не е
спорно, че всички членове на проверяващата комисия са служители от същото
звено, в което работи и жалбоподателят – ГПУ – Генерал Тошево, което води до
неспазване на цитираната заповед и поражда основателни съмнения в обективността
на разследването. От друга страна, председателят на комисията В.Д.е извършил предварителната
проверка, по която е образувано дисциплинарното производство, и е работил пряко
по случая, поради което включването му в състава на комисията е недопустимо и
представлява съществено процесуално нарушение. Нарушението е съществено, защото
се е отразило на възможността за извършването на пълна, обективна и всестранна
проверка по случая и е довело до непълнота на доказателствата и фактическата
обстановка.
От материалите по
делото е видно, че в хода на проверката не са установени всички обстоятелства,
при които е извършено твърдяното нарушение, и не са събрани всички необходими и
относими доказателства за разкриване на обективната
истина. Дисциплинарноразследващият орган не е
изслушал всички полицейски служители, които са съпричастни към случилото се, и
с обясненията си биха могли да допринесат за изясняване на правнорелевантните
факти. В хода на предварителната проверка са снети обяснения единствено от
жалбоподателя, граничния полицай на трасе “излизане” и ОД при ГПУ – Генерал
Тошево. При проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР не са изискани нови писмени
обяснения от тези служители освен от жалбоподателя К., като комисията само е
приобщила обясненията им, дадени по време на предварителната проверка. Нито в
предварителната проверка, нито в проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР са събрани
сведения от другите служители в състава на дежурната смяна, както и от ОД при
РДГП Русе, на когото жалбоподателят е докладвал няколкократно случая. Не е
изследвано кога точно и какво е докладвано на оперативната дежурна част на ГПУ
и РДГП и какви конкретни мерки и действия са разпоредени от тях. Не е установено
при какви условия е извършена граничната проверка на молдовските
микробуси, кога, как и в каква последователност е установено, че те са заложени
по оперативна задача на румънските гранични власти, в кои точно микробуси са
били укрити мигрантите, кога са обработени те на
трасе “излизане” и имало ли е вече постъпила информация за тях, обосноваваща
наличие на съмнение относно изпълнението на условията за преминаването им, по
какъв начин са организирани проверките на първа и втора линия на ГКПП Кардам и
какви са били взаимните договорености между контролиращите служители от
българска и румънска страна относно осъществяването на съвместния граничен
контрол на превозните средства и пътуващите в тях лица. Не са изследвани обстоятелствата,
които имат значение за тежестта на нарушението (напр. метереологични
условия, състав на смяната, интензивност на пътнико-потока) и формата на
вината. Действително дисциплинарноразследващият орган
сам решава какви процедурни действия да извърши за доказване на дисциплинарното
нарушение, но това не означава, че разследването му следва да се състои основно
в приобщаване на доказателствата, събрани при предишни проверки, без да използва
други методи или средства за разкриване на обективната истина. В обобщената
справка, с която е приключила проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР, са направени
твърде общи и схематични фактически констатации, които не разкриват в пълнота
фактическата обстановка по случая. Тя, както и справката от предварителната
проверка възпроизвеждат основно писмените обяснения на служителите, дадени преди
образуване на дисциплинарното производство, без да описват подробно кои са
приетите за установени факти и обстоятелства и въз основа на какви
доказателства. Всички това е повлияло върху законосъобразността на оспорения
административен акт, тъй като нито той, нито съпътстващите го документи съдържат
цялата фактическа обстановка при извършване на нарушението и действителен
анализ на доказателствата и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.
От съдържанието на
оспорената заповед е видно, че жалбоподателят е наказан за това, че на 05.03.2018г.
за времето от 03, 00 часа до 06, 30 часа в качеството си на командир на
отделение на дежурната смяна на пункта, след като му е било докладвано от
мл.инспектор Д.П.Г., че при извършване на съвместна гранична проверка на трасе
„изход“ от страната на ГКПП Кардам на първия от десет молдовски
микробуса, явили се за излизане от страната, е установено, че микробусите са
заложени по задача от румънските гранични органи, не е осъществил правилно
ръководство на дежурната смяна и не е организирал оптимално работата по
извършване на гранични проверки на МПС в съответствие с изискванията на чл.37 и
чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. на МВР и разпореденото в
указание № 3282р-5794/02.03.2018г. на ГДГП - МВР, в резултат на което не е била
извършена физическа проверка на превозните средства и около 06, 30 часа на
същата дата на пункта са били открити от румънските органи 13 чужди граждани,
които са били укрити в три от микробусите.
За да се прецени дали действително е извършено
вмененото на жалбоподателя нарушение, следва да се установи дали молдовските микробуси са подлежали задължително на
физическа проверка и като не е организирал и ръководил нейното извършване, той е
създал предпоставки за неизпълнение в пълен обем на чл.37 и чл.40, ал.1 от
Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. на МВР. Съгласно чл.2 от тази инструкция
граничната проверка представлява система от последователни действия и
организационни мерки по отношение на всяко преминаващо през държавната граница
лице с цел установяване на неговата самоличност, наличието на необходимите
условия за преминаване през държавната граница и липсата на мерки, ограничаващи
движението му през границата на Република България. Граничните проверки
включват и проверки на превозните средства и вещите във владение на лицата,
които пресичат границата. Съгласно чл.3 от инструкцията граничните проверки се
извършват на граничните контролно-пропускателни пунктове на обособени за целта
работни места, които представляват проверка на първа линия. Граничната проверка
на втора линия се осъществява на специализирани работни места, на които се
извършват цялостни проверки на чужденци, както и допълнителните контролни
процедури на лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно
правото на Съюза. В чл.37 от инструкцията е посочено, че проверката на пътните
превозни средства включва визуална проверка на документите и на превозното
средство, проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните
информационни системи и физическа проверка, като съгласно чл.40, ал.1
физическата проверка се извършва ръчно или с технически средства и има за цел
установяване на укрити лица и вещи в тайници или в
естествени кухини. От логическото и систематическото тълкуване на тези
разпоредби с останалите разпоредби от инструкцията и по-конкретно с разпоредбите
на чл.38, чл. 39, чл.45 и чл.55, както и чл.8 и чл.9 от Организационно –
технологични правила за работа с автоматизираната информационна система
“Граничен контрол”, утвърдени със заповед № Із-541/11.03.2013г. на МВР, се
налага извода, че основните действия при проверката на първа линия са
идентификация на лицата, проверка на документите на превозните средства и
проверка на лицата и превозните средства в АИС. Физическата проверка на
превозните средства е част от граничната проверка на втора линия. Тя не е
задължителна при проверката на първа линия и се извършва само ако преминаващите
лица и управляваните от тях ППС са обекти в АИС, лицата ползват нередовни
документи за пътуване или когато в документите им и в АИС не са налице данни за
законното им влизане на територията на страната. В случая от доказателствата по
делото е видно, че при проверката на документите на микробусите и пътуващите в
тях лица не е установено нито едно от тези обстоятелства, поради което българският
граничен полицай на първа линия е регистрирал преминаване. Действително първият
микробус е излязъл по оперативна задача на румънските гранични власти, но това
е установено след предаване на документите на преминаващите лица и ППС на
румънските гранични власти и проверката в тяхната информационна система. По
отношение на останалите микробуси няма категорични данни кога и по какъв начин
е установено, че те също фигурират като обекти в румънската информационна
система за граничен контрол. От писмените обяснения на жалбоподателя е видно
единствено, че румънските гранични власти са го информирали, че превозните
средства ще бъдат селектирани за щателна проверка от румънската миграционна
служба, но не е изяснено нито кога точно е информиран, нито за кои превозни
средства се е отнасяла информацията, за да може да се прецени дали това е
станало преди или след приключване на граничната проверка на трасе “излизане”. В
обясненията си пред съда К. е заявил, че първоначално румънските служители са
казали, че обект на оперативна задача са четири микробуса, след което са казали,
че са десет. От обобщената справка е видно, че по отношение на всички молдовски микробуси с изключение на един е регистрирано
преминаване в периода от 02, 18 часа до 03, 27 часа, а според писмените
обяснения на служителя Д.П. до пристигането на специализираната група от
Констанца румънските гранични полицаи са изключили компютрите си, като са
обявили, че имат проблем със системата. Според данните по делото групата от
Констанца е пристигнала около 03,30 часа и няма как да се приеме, че дотогава
българските гранични служби са разполагали със сигурна и категорична
информация, че и останалите микробуси са заложени по задача от румънските
гранични органи. При тези обстоятелства и при липсата на конкретни данни, че молдовските микробуси и пътуващите в тях лица са били обект
в българската АИС, командирът на отделението К.К. не е
имал задължението да организира и ръководи извършването на физическа проверка
на превозните средства, като разпореди отлагане на решението относно
преминаване за втора линия, поради което не е допуснал неизпълнение в пълен
обем на реда, установен в чл.37 и чл.40, ал.1 от Инструкция №
8121з-813/09.07.2015г. на МВР. В заповедта си дисциплинарнонаказващият
орган се е позовал и на съобщение № 3282р-5794/02.03.2018г. на зам.директора на
ГДГП, но първо, това съобщение е адресирано до директорите на РДГП и началниците
на ГПУ и ГКПП, и второ, в него е разпоредено единствено, че следва да се
създаде организация за извършване на физически проверки за укрити лица на
всички преминаващи през ГКПП превозни средства, което не води непременно до
извод, че за служителите е съществувало задължение да извършат физическа
проверка на микробусите и като не е създал необходимата организация за това,
жалбоподателят К. е извършил нарушение на служебната дисциплина. Твърденията на
св. Ганев, че превозните средства с молдовска регистрация
попадат в рисковите профили, поради което са подлежали задължително на
физическа проверка, не почиват на никакви доказателства по делото, а и това не
е част от фактическата обстановка в заповедта, където задължението за
извършване на физическа проверка е обосновано единствено с наличието на
предварителна информация от румънските гранични власти, че молдовските
микробуси фигурират като обекти на оперативни задачи.
Освен това, за да се
разпореди извършване на физическа проверка на превозните средства, дежурната
смяна трябва да разполага със седем гранични полицаи извън командира на
отделението, сред които гранични полицаи, изпълняващи гранични проверки на
първа и втора линия и гранични полицаи, изпълняващи проверки на превозните
средства за укрити лица, съгласно чл.15, ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-813
от 09.07.2015г. на МВР. От доказателствата по делото е безспорно установено, че
дежурната смяна на 05.03.2018г. е разполагала само с гранични полицаи на първа
линия (на “вход” и “изход”), оператор на ЦАС и системен оператор, но не и с
гранични полицаи на втора линия и всяко преразпределение на състава на смяната
по работни места е щяло да доведе до нарушаване на непрекъснатия режим на
работата на ГКПП и забавяне на движението на пътнико-потока. Следователно
жалбоподателят К. не е разполагал с необходимия брой служители, поради което,
дори и да се приеме, че той е бил длъжен да организира извършването на физическа
проверка на молдовските микробуси, той е бил в
обективна невъзможност да го направи и не може да носи вина за неизпълнението
на това задължение. Действително в специфичната длъжностна характеристика за
длъжността командир на отделение е посочено, че той извършва гранични проверки
на лица и превозни средства на първа и втора линия, но вмененото на
жалбоподателя дисциплинарно нарушение не е за това, че той не е извършил проверки
на микробусите на втора линия, а за това, че не е организирал извършването им. Освен
това при наличието на съмнения относно преминаващите лица и управляваните от
тях ППС командирът на отделението има възможност да организира сам последващите
действия спрямо тези лица и ППС или да докладва случая на началника на ГКПП, а
в извънработно време – на оперативната дежурна част на ГПУ по аргумент от
чл.45, ал.3 от Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015г. Тогава, когато командирът
на отделението е избрал да докладва случая, преценката за организацията на
работата по граничен контрол е на началника на ГКПП или на началника на
ГПУ/ГДГП, който взема окончателното решение. Видно от доказателствата по делото
е, че жалбоподателят е докладвал случая на оперативната дежурна част на ГПУ и
ГДГП, поради което отговорността за последващите действия спрямо молдовските микробуси и пътуващите в тях лица не би
следвало да е негова и неправилно дисциплинарнонаказващият
орган е приел, че той не е организирал оптимално работата на ръководената от
него смяна, в резултат на което граничният контрол не е бил осъществен в пълен
обем.
От друга страна, по
делото е безспорно, че ГКПП – Кардам, на който жалбоподателят осъществява
функциите си на командир на отделение, е съвместен пункт за преминаване на
българо-румънската граница ГПП Кардам – Негру вода
(шосе) и осъществяване на съвместен граничен контрол, на който съгласно
двустранен протокол за сътрудничество относно начина на неговото функциониране
от м.януари 2007г. граничният контрол на преминаващите лица и ППС на влизане и
излизане се извършва на едно спиране без прекъсване, като проверката на първа
линия се извършва в една кабина с две обособени работни места, а щателната
проверка на втора линия може да се извършва от всяка страна – отделно, както и
съвместно. Съвместният граничен контрол се осъществява от съвместни екипи,
които включват минимум по един служител от държавата на изход и държавата на
вход. В т. 10 от посочения протокол е казано, че с оглед на осъществяване на
граничен контрол, който да осигури движението на пътнико-потока, страните
определят съвместно и съгласувано дейностите на служителите. Според т.13
служителите от двете страни ще действат за предотвратяване и разкриване на
нелегални преминавания на държавната граница през ГПП и в непосредствена
близост до тях, вземайки заедно необходимите мерки, а според т.14 допълнително
решение относно екипите за контрол ще се взима от началниците на ГПП на двете
страни или от техните заместници в момента. В т.2.3.6 от този протокол е
посочено, че граничният контрол може да се извършва и едновременно от
контролиращите служители, а в т.2.3.7 – че щателен контрол, при необходимост,
ще се извършва в халето за щателна проверка на МПС, което е налично на ГПП
Кардам (шосе). Съгласно т.1 от глава ІV “Други условия, необходими за
осъществяване на граничния контрол” при граничния контрол, извършван от двете
страни, ще се има предвид използването на собствена техника и служебни кучета,
като в случай на необходимост, наличната техника и служебните кучета,
принадлежащи на една от страните, ще могат да се използват съвместно. Нито в
обобщената справка, нито в обжалваната заповед е посочено какъв е механизмът и
начинът на взаимодействие между граничните служби на двете страни, но от
доказателствата по делото е видно, че молдовските
микробуси са подложени на щателен контрол от страна на румънските гранични
служители, които заедно с част от българските гранични полицаи са ги проверили
ръчно и с румънската система “микросърч”. Вярно е, че
тези проверки са извършени след формалното приключване на граничния контрол на
излизане, но това е било с цел превозните средства да се отклонят за физическа проверка
със системата “микросърч”, която се обслужвала единствено
от специално обучен румънски служител. По правило граничният контрол на
излизане предхожда граничният контрол на влизане и вторият се разрешава само
след приключване на първия, но граничният контрол може да бъде извършен и
едновременно от контролиращите служители на двете договарящи страни, видно от чл.7,
ал.4 от двустранното споразумение между правителството на Република България и
правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата,
обн. ДВ бр.9/31.01.2012г. Съгласно чл.8, ал.1 от
същото споразумение по взаимно съгласие контролиращите служители на
договарящите страни могат да се отклонят от установения ред в чл.7, ал.1 при
необходимост с цел извършване на бърз граничен контрол. В тези случаи
контролиращите служители на държавата на влизане установяват нередностите и
информират контролиращите служители на държавата на излизане с цел пресичане на
пътуването и връщане на лицата и превозните средства на територията на
държавата на излизане. Следователно може да се направи извод, че физическата
проверка на микробусите (ръчно и със системата “микросърч”)
е извършена едновременно от българските и румънските гранични служители и не е
налице нарушение на чл.37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г.
на МВР от страна на дежурната смяна на ГКПП Кардам. Аргумент в подкрепа на този
извод са и неоспорените от ответника обяснения на жалбоподателя пред съда,
съгласно които при пристигане на оперативната група от Констанца зам.началникът
на румънското ГПУ го попитал дали ще има оперативна група или офицер, които да
поемат проверката с тях, както и че след като докладвал случая на ОД при РДГП
Русе, той му казал, че румънските гранични служители могат да започнат
проверките, като му наредил да бъде заедно с тях и да присъства на проверките в
халето. Ето защо, дори и да се приеме, че молдовските
микробуси са подлежали задължително на физическа проверка, то тя е извършена
при условията на съвместен граничен контрол, съгласувано с румънските гранични
власти, убедителен аргумент за което е и представената от ответника месечна
информация за резултатите от дейността по граничния контрол по държавната
граница на РБългария през месец март 2018 година с
рег. № 4066р-4153/05.04.2018г. на РДГП – Русе (стр.123-125), където сам
директорът на РДГП Русе е посочил, че на 05.03.2018г. на ГКПП Кардам е
констатирана нелегална миграция при съвместна проверка с румънската гранична
охрана на излизащи от страната микробуси с молдовска
регистрация. В този смисъл не следва да се вземат предвид показанията на
св.Ганев относно възможността за повтаряне на българския граничен контрол на
излизане по реда на чл.7, ал.3, изр.второ от двустранното споразумение, а и никъде
в обжалваната заповед и придружаващите я документи не се съдържат конкретни
фактически твърдения, че този ред не е бил спазен от страна на жалбоподателя и
ръководената от него дежурна смяна.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че не е налице твърдяното в заповедта нарушение на
служебната дисциплина, което да бъде основание за налагане на дисциплинарно
наказание на служителя. В нарушение на чл.206, ал.4 и ал.1 от ЗМВР дисциплинарнонаказващият орган не е събрал и оценил всички
доказателства, имащи значение за реализиране на дисциплинарната отговорност на К.,
в резултат на което е стигнал до необосновани и незаконосъобразни фактически и
правни изводи за осъществяване на фактическия състав на чл.194, ал.1, във вр. чл.194, ал.2, т.1 и чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР. От друга
страна, приложението на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР изисква да се посочи и конкретната
разпоредба или заповед, която служителят е бил длъжен да изпълни, но не е
изпълнил и с това е допуснал небрежност в служебната си дейност. В мотивите към
заповедта е записано, че жалбоподателят не е осъществил правилно ръководство на
дежурната смяна и не е организирал оптимално работата по извършване на гранични
проверки на МПС, но тези задължения са част от специфичната длъжностна
характеристика на служителя и неизпълнението им е основание за ангажиране на дисциплинарната
му отговорност по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР, а не по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР.
Дисциплинарнонаказващият орган е посочил, че с
действията си К. е създал предпоставки за неизпълнение на чл.37 и чл.40, ал.1
от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. на МВР, но тези разпоредби регламентират
задълженията на служителите от ръководената от него смяна, а не и неговите
задължения като командир на отделението. Следователно липсва посочване на
конкретна правна норма, вменяваща конкретно задължение на жалбоподателя, чието
неизпълнение да бъде санкционирано по дисциплинарен ред, което води до
неспазване и на чл.210, ал.1 от ЗМВР. Всички тези нарушения безспорно
рефлектират и върху съответствието на оспорената заповед с материалния закон,
поради което са налице отменителни основания по
чл.146, т.3 и т.4 от АПК.
Допълнително
основание за отмяна на оспорената заповед е неспазването на чл.206, ал.2 от ЗМВР, въвеждащ императивното изискване при определяне на вида и размера на
дисциплинарните наказания да се вземат предвид тежестта на нарушението и
настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата
на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В
заповедта този текст на нормата е възпроизведен бланкетно,
без да са посочени каквито и да било конкретни факти, мотивирали органа да
наложи дисциплинарното наказание над определения минимум. Преценката за
цялостното поведение на служителя е изчерпана с констатацията за дългогодишния
му стаж на ГКПП. Липсва мотивиран извод защо е прието, че нарушението е
извършено по непредпазливост. В случая въобще не е изследвано дали вмененото на
жалбоподателя нарушение е извършено виновно, а твърдението за настъпили вредни
последици от неговото извършване е необосновано. Вярно е, че 13-те чужди
граждани не са открити в микробусите, но по-важното е, че те все пак са
установени и е предотвратено нелегалното им преминаване през границата, което е
констатирано и в горецитирания анализ за резултатите
от дейността по граничен контрол през м.март 2018г.
С оглед на изложеното съдът
намира оспорената заповед за немотивирана и необоснована, постановена при
непълнота на доказателствата и неизяснена фактическата обстановка, в нарушение
на материалния закон и неговата цел, поради което следва да я отмени като
неправилна, без да разглежда останалите възражения на жалбоподателя за нейната
незаконосъобразност.
С оглед на изхода от спора на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 600 лева, съставляващи
платено адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно приложения списък на
разноските по чл.80 от ГПК и платежни документи на л.197-200 от делото. Неоснователно
е възражението на ответника за прекомерност на заплатения от жалбоподателя адвокатски
хонорар. Възнаграждението е съобразено с разпоредбата на чл.8, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
и не е прекомерно завишено с оглед на обема на осъществената адвокатска защита.
В списъка на разноските по чл.80 от ГПК е включена и сумата от 20 лева,
представляващи депозит за свидетели, но от материалите по делото е видно, че
призованите свидетели не са поискали да им бъдат изплатени възнаграждения и разноски за явяването им
пред съда. Поради това заплатеният от жалбоподателя депозит за призоваването им
може да бъде върнат по реда на чл.4б от ЗДТ по искане на заинтересованата
страна и не следва да бъде възлаган в тежест на ответника. Не следва да бъдат
присъждани и претендираните от жалбоподателя пътни
разноски за адвокат предвид нормата на чл.143 от АПК, във вр.
чл.78 и сл. от ГПК. Под разноски в процеса следва да се разбират тези парични
средства, които са изразходени от страната във връзка с извършването на
определени процесуални действия (депозит за призоваване на свидетели,
възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед и др.). Пътните разходи
на адвоката не представляват такива разноски, а и представените по делото
касови бонове и свидетелство за регистрация на МПС не доказват по безспорен
начин, че те са изплатени от жалбоподателя, поради което и не му се дължат. На
това основание и с оглед на разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя сумата от 600 лева, включваща единствено
платен адвокатски хонорар с ДДС. По аргумент от чл.143, ал.1 и ал.4 от АПК на
ответника не се следват разноски по делото.
Така мотивиран и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ заповед с рег. № 4417з-48/14.05.2018
год. на началника на ГПУ – Генерал Тошево към РДГП - Русе, с която на К.С.К., с
ЕГН **********, на длъжност младши експерт – командир на отделение в ГКПП-
Кардам в ГПУ – Генерал Тошево, на основание чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1,
т.2, чл.199, ал.1, т.3, предл. първо и чл.204, т.4 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание “писмено предупреждение” за срок от четири
месеца, считано от датата на връчване на заповедта.
ОСЪЖДА ГД „Гранична полиция“ при
МВР да заплати на К.С.К. с ЕГН ********** сумата от 600 лева, сторени разноски
по делото пред първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му до страните.
Административен съдия :