Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 262457 05.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI
граждански състав, в публично съдебно заседание на пети октомври две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при
участието на секретаря Радка Цекова,
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 15086 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, против М.К.М., с ЕГН: **********, с
която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, вр. с чл. 52 ЗЗО.
В исковата молба
се твърди, че на 22.08.2017 г. ответникът е постъпил за лечение по спешност в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр. Пловдив. Тъй като спешното състояние не е могло
да бъде преодоляно в спешен кабинет, се наложило болнично лечение и ответникът
бил хоспитализиран във Втора клиника по хирургия. Сочи се, че на ответника е
съставена история на заболяването № 51498/2017г. Било осъществено лечение,
което приключило с окончателна диагноза „Паралитичен
илеус“ по КП № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“.
Изготвена била епикриза, в която са описани извършените диагностични и
терапевтични процедури и лечение. Твърди се, че към момента на хоспитализацията
ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, които не възстановил,
както през време на болничния си престой, така и към момента на
дехоспитализацията му – 25.08.2017 г. По смисъла на Закона за здравното осигуряване и на
основание чл. 109, ал. 1 ЗЗО, ответникът следвало да заплати сам стойността на
оказаната му медицинска помощ, която била в общ размер на 893 лева. Заявява, че
дължимата сума била определенаq съгласно действащия към момента на хоспитализацията
„Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, медицински услуги и допълнителни
поискани услуги от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр. Пловдив.
На 05.02.2020 г. ищецът
изпратил покана за доброволно плащане, която била върната в цялост на подателя,
като непотърсена от ответника.
Поради неплащане на
дължимата сума от ответника, ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 11241/2020 г. по описа на ПРС, III гр.
състав. Заповедта
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил
правен интерес да предяви настоящия иск в срока по чл. 415 ГПК. Моли се искът
да бъде уважен. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението – 03.09.2020 г. до окончателното погасяване, както и
разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с
който се оспорва иска като неоснователен.
Твърди се, че ответникът не бил уведомен
от лечебното заведение за факта, че е с прекъснати здравноосигурителни права,
както и за стойността на медицинските услуги, които следвало да заплати. С това
били нарушени правата му по чл.86 от Закона за здравето. Твърди се, че по този
начин ищецът е поставил ответника в крайно неблагоприятно положение, лишавайки го
от алтернативни възможности, с които разполага, а именно: да възстанови
здравноосигурителните си права, да се откаже от лечението или да избере друго
лечебно заведение. В приложените към исковата молба документи, носещи подписа
на ответника, не се съдържало информация за здравноосигурителния му статус,
нито данни за цената на медицинските услуги. Ответникът не бил надлежно поканен
и информиран, че следва да заплати претендираната сума. Оспорва ответникът да е
получил медицинска помощ в пълен обем, с което да са спазени изискванията на
клиничната пътека. Не ставало ясно по какъв начин е формирана претендираната
сума от 893 лева, за какви точно прегледи, изследвания, процедури и/или
лекарства се отнася. Счита, че оказаната медицинска помощ, осъществена при спешно
състояние попада в обхвата на чл. 82, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето. Доколкото оказаната
медицинска помощ попада извън задължителното здравно осигуряване, то не се
дължало нейното заплащане включително и от здравноосигурени лица. Предвид
изложеното, моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна
страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 11241/2020 г. по описа на ПРС, вземането по настоящото производство
съответства на това по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47,
ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а искът, по който е образуван настоящият процес, е
предявен в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК.
Ето защо и
съдът намира, че предявения установителен иск по реда на чл. 422 ГПК е
допустим, тъй като е предявен в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно неговата основателност, съдът намира
следното:
За да бъде уважен така предявения иск ищецът следва да
установи, че в периода 22.08.2017 г. до 25.08.2017 г. ответникът е бил хоспитализиран в
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, при наличие на предпоставки за болничен престой; че
му е оказано лечение, което е приключило с окончателна диагноза „Паралитичен
илеус“ по КП № 197 „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“; че
пациентът е бил с прекъснати здравноосигурителни права, като по време на
престоя си в болницата, така и към датата на дехоспитализацията; че стойността
на предоставената му медицинска помощ е в размер на 893 лева.
От представените по делото писмени
доказателства - медицинска документация /вкл. Лист за преглед на пациент от 22.08.2017
г., Направление за хоспитализация/лечение по амбулаторни процедури, Епикриза,
резултат от образно – диагностично изследване, резултат от клинична лаборатория,
фиш за имунохематологично изследване/, се установява по безспорен начин, че
ответникът е постъпил във Втора клиника по хирургия на лечебно
заведение УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД – гр. Пловдив на твърдяната дата, във връзка с диагноза „остър панкреатит“.
Безспорно е, че към момента на
постъпването си в болничното заведение 22.08.2017 г. и до края на исковия
период – 25.08.2017 г. вкл., той не е бил здравноосигурен, което се установява
и от приложената по делото справка от НАП /л. 58/, съгласно която лицето е с
прекъснати здравноосигурителни права. Справката е направена и служебно от
лечебното заведение в момента на постъпване на ответника за лечение от националната
база данни на НАП за здравноосигурителен статус.
Кръгът на лицата, които са
задължително осигурени в НЗОК, е определен в чл. 33 ЗЗО. В разпоредбата на чл.
52 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им медицинска помощ
по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставяните
медицински и други услуги по чл. 83 ЗЗ. Съгласно чл. 109 ЗЗО
здравноосигурителните права на лицата, които са длъжни да внасят осигурителни
вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че те не са внесли повече от три
дължими месечни осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на
месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ, като лицата с
прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
От приетата по делото и неоспорена
медицинска документация, се установява, че за възстановяване здравето на
пациента са извършени медицински услуги и изследвания в периода на престой, включени в твърдяната клинична
пътека.
При съвкупен анализ на представените
медицински документи, съдът намира за безспорно установено, че съответна и
адекватна медицинска помощ, е била оказана на ответника. Тъй като той не
доказва плащане на предоставената му такава, следва да плати стойността й, на
основание чл. 109 ЗЗО, която е определена от УМБАЛ.
Относно реалното извършване на
медицинските дейности, за които се търси плащане, по делото са приети
медицински документи. Епикризата, направлението за хоспитализация, историята на
заболяването, протоколите за извършени интервенции, представляват официални
писмени документи, изготвени от длъжностни лица, в кръга на службата им,
удостоверяващи факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, респ.
имащи обвързваща формална доказателствена сила за съда /вж. Решение №
250/21.11.2012 г. по гр. д. № 1504/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/. Материалната
такава не е оспорена. Официалният свидетелстващ документ доказва с обвързваща
съда доказателствена сила, че фактите, предмет на удостоверителното изявление
на органа, издал документа, са се осъществили така, както се твърди в документа
- чл. 179, ал. 1 ГПК. В представените такива е отразено, че на ответника са
извършени описаните медицински интервенции. Установява се, че пациентът е получил медицинска помощ в пълен обхват и обем, като са спазени
изискванията на клиничната пътека. Ето защо се дължи плащането на съответните
услуги за исковия период.
С оглед тези доказателства,
анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема иска за доказан по основание
и размер. Последният се установява по категоричен начин от действащия към момента на
хоспитализацията „Ценоразпис на медицинската помощ и услуги, болнично лечение с
изпълнение на алгоритъм по клинична пътека от УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, гр.
Пловдив, в който е отразена стойността на КП „Консервативно лечение при остри
коремни заболявания“ в размер на претендираната сума от 893 лева. Възраженията
на ответника, че цената на медицинската услуга по ценоразписа на лечебното
заведение надвишава сумата, която ищецът бил получил за проведеното лечение, съгласно
Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2017
г., са неоснователни, тъй като за формирането на цените от лечебното заведение няма
нормативни изисквания. Съгласно чл. 52 ЗЗО, стойността на предоставената
медицинска помощ следва да се заплати по цени, определени от лечебното
заведение.
Възраженията на особения представител, макар принципно резонни и отразяващи
обяснима защитна позиция, не се споделят. Ответникът е бил уведомен за цената
на услугите, които следва да заплати, тъй като видно от съдържанието на
собственоръчно подписаната декларация за информирано съгласие – Образец № 1, е
удостоверил, че е запознат с ценоразписа на лечебното заведение /т. V/. Сочените в
Отговора на исковата молба алтернативни възможности не се съдържат в чл. 86,
ал. 2, т. 6 ЗЗ, а изискването на тази разпоредба – пациентът да получи
информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и
лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ, е изпълнено, чрез
дадените от приемащия лекар разяснения, за което пациентът е положил подписа си
в декларацията за информирано съгласие. Фактът, че е бил с прекъснати
здравноосигурителни права се
дължи на собственото му неизпълнение да плати вноските си, за което носи
отговорност като гражданин, желаещ да ползва съответните услуги, финансирани от НЗОК, но при определени правила.
Относно възраженията на ответника, че ищецът не е уведомил ответника, че е
с прекъснати здравноосигурителни права, в която връзка се позовава на Определение №
378/14.04.2016 г. по дело № 903/2016 г. на ВКС /незадължителна съдебна
практика/, съдът намира, че са напълно неотносими и неприложими в процесния случай, тъй като касаят
различна фактическа обстановка, при която пациентът е бил приет в съответното
лечебно заведение при данни от НАП за непрекъснати
здравноосигурителни права и третиран като здравноосигурен, като не е подписал декларация за информирано
съгласие и пр. – все обстоятелства, изцяло различни от относимите и доказани по
настоящия казус/.
Действително, съгласно чл. 7 от Наредба № 25/04.11.1999 г. за оказване на
спешна медицинска помощ, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до
хоспитализиране на пациента, се поемат от Държавата. Неосигурените лица, обаче,
заплащат оказаната им спешна помощ, ако същата е оказана, след като бъдат
хоспитализирани. В заключение, разходите за спешна медицинска помощ се заплащат
от Държавата, само ако пациентът е бил прегледан в спешен кабинет, оказана му е
помощ и не е хоспитализиран, какъвто обаче не е настоящия случай.
Предвид изложеното, съдът приема, че
в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, по отношение на което
е издадена заповед за изпълнение, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва като последица.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на
основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК /л.87/ и доказателства за сторени такива в размер на: 25 лева – ДТ; 5 лева
– за издаване на СУ; 300 лева - депозит за особен представител и 120 лева - платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Дължат
се общо 450 лева.
Съдът намира
за неоснователно направеното от особения представител възражение за прекомерност
за заплатения адвокатски хонорар, доколкото същият е под предвидения минимален
размер на адвокатско възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Следва
да се присъдят и разноските в заповедното производство в размер на 25 лева –
платена ДТ, съобразно т. 12 на ТР №
4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.К.М., ЕГН ********** дължи на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 893 лева (осемстотин деветдесет и три лева) – главница, представляваща цена на
предоставена медицинска помощ -
диагностика и лечение за периода 22.08.2017 г. – 25.08.2017 г., дължима на
основание чл. 109 ЗЗО вр. чл. 52 ЗЗО, ведно със законната лихва от постъпване на
заявлението в съда – 03.09.2020 г. до окончателното погасяване, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 4937/04.09.2020 г. по ч.гр.д. № 11241/2020 г. по описа на
ПРС.
ОСЪЖДА М.К.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Пещерско шосе” № 66, следните суми:
общо 450 лева /четиристотин и
петдесет лева/ - разноски
за настоящото производство и 25 лева /двадесет
и пет лева/ - разноски за заповедното производство по ч.гр.д. № 11241/2020 г. по описа на ПРС.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно
с оригинала!
РЦ