мотиви
към
присъда № 260005/23.09.2020г. по н.ч.х.д. № 320 по
описа на ДРС за
2019г.
Производството
по делото е образувано по частна тъжба от ВР.Р. ЕГН ********** против В.А.Х.
ЕГН ********** с повдигнати обвинения за извършени престъпления по чл. 130 ал.
1 от НК и по чл. 144 ал. 1 от НК.
Срещу
подсъдимата е предявен от частната тъжителка и приет за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск за сумата от 6 000.00 лева, от които 4
000.00 лева обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
претърпени болки и страдания от телесно увреждане за претърпения стрес и уплаха
за извършеното престъпление по чл. 130 от НК и 2 000.00 лева за претърпени
стрес и уплаха в резултат на заканите срещу личността по чл. 144 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание повдигнатите обвинения се
поддържат.
Повереникът
на частната тъжителка претендира подсъдимата да бъде призната за виновна в
извършване на вменените й престъпления, като й бъде наложено справедливо
наказание.
Защитникът
на подсъдимата пледира за оправдаване на подзащитната си и прилагане на
реторсия, по реда на чл. 130 ал. 3 от НК.
Подсъдимата
В.А.Х. не дава обяснения, като на дадената последна дума прави искане да бъде
оправдана.
Въз основа на комплексна оценка на доказателствените
материали, съдът приема за установена по несъмнен начин следната фактическа
обстановка:
На
27.02.2019г. около 08.30 часа, частната тъжителка ВР.Р., заедно с по - малката
си дъщеря се намирала в своя дом, находящ се в гр. Д., ул. „***. В това време
се отворила вратата на салона на къщата, като влязла подсъдимата В.А.Х. и
започнала да нанася удари по лицето на тъжителката, драскайки я с нокти, да й
скубе косата, изкарвайки от джоба си малък нож. Подсъдимата хванала тъжителката
за дясното ухо и с ножа успяла да й отреже ухото от средата до външната му
част.
След
инцидента частната тъжителка и подсъдимата се снабдили със съдебно - медицински
консултации, съответно № 25/2019г. и № 35/2019г., издадени от съдебен лекар гр.
Д..
Съгласно приетата по делото комплексна съдебно -
медицинска и съдебно - психологическа експертиза в съдебно заседание ВР.Р. е
получила следните увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка;
множество дълбоки ожулвания и драскотини по лицето; разкъсно контузна рана на
дясна ушна мида; кръвонасядания по двете ръце. Според вещите лица установената
рана на ушната мида е посочена като разкъсно контузна в епикризата, но същата
би могла да е и резултат от действието на предмет с остър режещ ръб, какъвто би
могъл да бъде нож. Отново според вещите лица, в своята съвкупност уврежданията
са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
преминават за около двадесет - двадесет и пет Дни.
Времето и мястото на извършване на деянието се
установяват безпротиворечиво от ангажираната по делото доказателствена
съвкупност и от показанията на свидетелите, които макар и да не са били
очевидци на деянието, непосредствено след неговото извършване са пристигнали на
местопроизшествието.
Посочените
гласни и писмени доказателства в пълнота изясняват деянието и неговия
механизъм. Същевременно съдът кредитира изготвената и приета по делото
комплексна съдебно - медицинска и съдебно - психологическа експертиза в съдебно
заседание, тъй като същата е изготвена компетентно, безпристрастно и
обосновано. Тези гласни доказателства се подкрепят от показанията на
свидетелите Г.М.С., М.Г.М., А.Г.С., А.З.А., Р.А.Г., К.Х. Я., които макар и
косвени, допринасят за изясняване в пълнота на фактическата обстановка и които
съдът кредитира като достоверни, логични и кореспондират едни с други относно
посочените релевантни за предмета на доказване обстоятелства. Макар тези
свидетели да не са очевидци на самото деяние, показанията им допринасят за
цялостното изясняване на събитията, доколкото позволяват логическа проверка на
достоверността на останалите доказателства.
Съдът кредитира като логични и незаинтересовани и
показанията на свидетелите Д.А. Е. и В.Е.Г., като служители на МВР, които
свидетелстват за поведението и емоционалното
състояние на страните
след инцидента, когато посочените
свидетели са пристигнали на място след подадения сигнал на телефон 112 в
изпълнение на служебните си задължения.
Съдът постави в основата на доказателствените си
изводи и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства по
делото.
На основата на така изяснената фактическа обстановка и
очертания с частната тъжба предмет на доказване, съдът намира от правна страна,
че по делото се установиха обективните и субективни признаци на престъплението
по чл. 130 ал. 1 НК и участието на подсъдимата в извършването му.
Причиняването на телесна повреда като съставомерно
поведение съставлява противоправно и виновно увреждане здравето на друг човек
посредством нарушаване анатомичната цялост и физиологичната функция на тъканите
и системите, а също и причиняване на болка и страдание. Престъплението е
резултатно, като изпълнителното деяние в диспозицията на правната норма е описано
чрез самия противоправен резултат - увреждане на здравето.
От обективна страна, се установи, че подсъдимата В.А.Х.
е причинила увреждане на здравето на пострадалата ВР.Р. изразяващо се в
контузия на главата, сътресение на мозъка; множество дълбоки ожулвания и
драскотини по лицето; разкъсно контузна рана на дясна ушна мида; кръвонасядания
по двете ръце, довело до страдание. Съгласно т. 15 на ППВС № 3/1979 г., под
„разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 НК" следва да се
разбират всички увреждания, които не са завинаги, постоянни, продължителни,
трайни или временно опасни за живота. В конкретния случай на пострадалата са
причинени увреждания, свързани с нарушаване на анатомическата цялост на тъканите,
които обаче не са перманентни, продължителни, трайни или временно опасни за
живота. Причиненото увреждане следва да се квалифицира като лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130 ал. 1 НК, тъй като медико-биологичните
характеристики на посегателството указват причиняването именно увреждане с
такъв характер и вид.
От субективна страна деянието е извършено умишлено при
пряк умисъл като форма на вината, тъй като подсъдимата е съзнавала
общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е и е искала настъпването
на общественоопасните последици.
Същевременно
при правна преценка на поведението на частната тъжителка, съдът приема, че ВР.Р.
също е извършила съставомерно деяние спрямо подсъдимата. От обективна страна,
непосредствено след като В.Х. е нанесла на частната тъжителка инкриминираните
телесни увреждания, ВР. е причинила на подсъдимата увреждане на нейното здраве,
изразяващо се в ожулване и кръвонасядане по двете подбедрици, причинило й
страдание. Тези увреждания не са постоянни, продължителни, нито трайни или
временно опасни за живота, като са свързани с нарушаване на анатомичната цялост
на организма, следователно се квалифицират като лека телесна повреда по смисъла
на чл. 130 НК. От субективна страна деянието на частната тъжителка е извършено
виновно - при съзнание за общественоопасния характер на деянието си,
предвиждане и искане настъпването на общественоопасните му последици.
Както на
частния тъжител, така и на подсъдимата са нанесени телесни увреждания,
причинили разстройство на здравето по смисъла на чл. 130 ал. 1 НК. Деянията не
намират квалификацията си в чл. 128 и чл. 129 НК, доколкото причинените телесни
увреждания не изпълват медико-биологичния признак на тежка или средна телесна
повреда. В Тълкувателно решение № 51/16.09.1989 г. по н. д. № 41/1989 г. на
ОСНК на ВС се приема, че съдът може да приложи чл. 130 ал. 3 НК и да освободи
от наказание само лицата, които са си причинили еднакви по степен на увреждане
телесни повреди, т. е. когато и двете телесни повреди са с разстройство на
здравето или и двете са без разстройство на здравето. В процесния случай
страните са си причинили увреждания, представляващи лека телесна повреда,
съгласно хипотезата на ал. 1 на чл. 130 НК. Макар и различни по брой и
интензитет, същите са еднакви по характер от гледна точка на материалния закон
- същите не се изчерпват единствено с причинена болка или страдание, а и в
двата случая е нарушена анатомическата цялост на тъканите, като е причинено
разстройство на здравето.
Предвид
обстоятелството, че телесната повреда е причинена от частния тъжител
непосредствено след инкриминираната телесна повреда от страна на подсъдимата,
както и че двете деяния са от един и същи вид - намират квалификацията си в чл.
130 ал. 1 НК, налице е хипотезата на чл. 130 ал. 3 НК за прилагане на института
на реторсията, като страните следва да бъдат освободени от наказателна
отговорност.
По отношение на гражданския иск:
Освобождаването
от наказателна отговорност не освобождава делинквента от гражданската
отговорност за вреди от непозволено увреждане
по чл. 45
и сл. ЗЗД.
В процесния случай материалноправните
предпоставки (юридически факти) за ангажиране на гражданската отговорност на
подсъдимата за извършения от нея деликт са налице в кумулативна даденост.
Подсъдимата е извършила противоправно и виновно деяние, от което са причинени
вреди - болки и страдания, като е налице неподсредствена причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат. Размерът на гражданската обезвреда, съдът
изцяло съобрази с характера на неблагоприятните последици, настъпили за
тъжителката, и прецени за съответен на принципа на справедливостта, залегнал в
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. С присъдата, съдът осъди подсъдимата В.Х. да
заплати на ВР. сумата от осемстотин лева, представляваща обезщетение за
претърпените от деянието по чл. 130 ал. 1 от НК неимуществени вреди, като
отхвърли гражданския иск в останалата му част.
С присъдата, съдът осъди подсъдимата В.А.Х. да заплати
по сметка на PC
Добрич сумата от петдесет лв., представляваща държавна такса върху уважения
граждански иск. По отношение на престъплението по чл. 144 ал. 1 от НК: Съдът
приема, че от събраните по делото доказателства, не се установява в изискуемата
от закона цялост, наличието на всички съставомерни признаци на състава на
престъплението по чл. 144 ал. 1 от НК.
Изпълнителното
деяние по чл. 144 ал. 1 от НК се изразява в заканване към другиго с извършване
на престъпление, като съставомерна е само заканата с такова престъпление против
личността или имота, от която може да пострада или адресата /в случая частния
тъжител/ или ближни нему лица, като обаче заканата сама по себе си, трябва да
бъде годна да възбуди основателен страх у адресата, че престъплението с което е
заплашван, може да бъде наистина осъществено.
От
доказателствата по делото, касаещи личността на подсъдимата и частната
тъжителка, насложилите се по между им взаимоотношения, както и конкретно
установеното от обективна страна като поведение, не може да бъде направен категоричен
и недвусмислен извод, че действително подсъдимата Х. е извършила престъпление
по чл. 144 ал. 1 от НК, каквото именно обвинение й е било повдигнато от
частната тъжителка Р., поради което и обстоятелство, съдът призна подсъдимата
за невиновна по възведеното й обвинение за извършване на това престъпно деяние.
Извън всякакво съмнение е обстоятелството, че съобразно разпоредбата на чл. 303
от НПК, присъдата не може да почива на предположения и съдът признава
подсъдимия за виновен, само и единствено когато обвинението е доказано по
несъмнен начин, което в конкретния случай не е сторено с изискваната от закона
категоричност. Поради това, съдът отхвърли предявения граждански иск от ВР.Р.
срещу подсъдимата В.А.Х. за сумата в размер на 2000.00 лева, за претърпените
неимуществени вреди от деянието по чл. 144 ал. 1 от НК, като неоснователен.
По
горните съображения, съдът постанови присъдата си.
