№ 1125
гр. Плевен, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430103277 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 от ГПК.
Ищецът “БАНКА ДСК” АД, ***, е предявил срещу Д. И. М., с ЕГН
**********, искове на осн. чл. 422 от ГПК, за признаване за установено, че
ответника му дължи сумите: 1879,21 лв. – главница; договорна лихва в
размер на 203,00 лв., за периода от 15.02.2020 г. до 30.11.2020 г.;
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост в общ размер
на 26.64 лв., за периода от 22.03.2020 г. до 10.01.2021г., изключая периода
на Извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; разходи при
изискуем кредит в размер на 120,00 лв. и законна лихва от 11.01.2021 г. до
изплащане на вземането, които суми са предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение № 40/12.01.2021г., издадена по ч.гр.д. 112/2021г. на
ПлРС. Ищецът твърди, че е предоставил на ответника стоков кредит по
силата на Договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова карта
„Банка ДСК“ЕАД в размер на 1500 лв. Договорът е сключен за срок от 60
месеца с крайна падежна дата 16.11.2010 г. Твърди, че кредитът е усвоен по
разплащателната сметка на кредитополучателя ***, към която сметка е
1
издадена банкова карта, получена на 17.01.2006г. и е усвоен изцяло, но не е
погасяван редовно и след крайния падеж на кредита е останала непогасена
изцяло главницата, както и дължими лихви. Сочи, че по искане на ответника,
на 11.09.2014 г. между него и Банката е сключено Допълнително
споразумение към Договора за кредит от 16.11.2005г., в което страните са
приели за установено, че към датата на подписване на споразумението,
остатъкът по главницата е в размер на 1500 лева, неиздължената договорната
лихва - 1302.09 лева, наказателната лихва - 291.04 лв., като след направени
частични плащания и отстъпки, страните са приели, че остатъкът по кредита
общо е в размер на 3065 лв. Сочи, че е договорено сумата от 3065 лв. да бъде
оформена като кредит за текущо потребление, който да се издължи за срок
от 120 месеца, с крайна падежна дата 15.08.2024г., съгласно погасителен
план. За падежна дата е уговорено петнадесет число на месеца. Договорен е
нов променлив лихвен процент в размер на 14.95%. Приети и подписани са
действащите в момента Общи условия и вземането на кредитора е
обезпечено чрез учредяване на залог върху вземанията на ответника по
разплащателната му сметка в Банка ДСК АД. Твърди се, че по новия кредит
са допускани просрочия, но кредитът е поддържан в редовност до
15.03.2020г., като на 16.03.2020г. по кредита е постъпила последна частична
вноска в размер на 5.56 лв., след което плащанията по дълга са
преустановени. За непогасените вноски за м. март - август 2020г. е налице
забава в плащането над 90 дни, което на основание чл. 12 ал. 2 от ОУ е дало
право на ищеца да приеме кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че на
01.12.2020г. ответникът е бил уведомен от Банката по реда на чл. 46 ГПК
чрез ***, че счита кредита за предсрочно изискуем, като тази дата на
уведомяването - 01.12.2020г., съгл. ТР 4/13 г. на ВКС, следва да се приеме за
дата на настъпване на предсрочната изискуемост. Твърди, че след датата на
настъпване на предсрочната изискуемост до датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК до PC, е начислено единствено обезщетение
за забава в размер на законна лихва съгласно Тълкувателно решение
№3/2017г. и че по отношение периода за начисляване на обезщетението за
забава, от общия срок е приспаднат срокът на действащото през 2020 г.
извънредно положение. Сочи, че след издаване на заповедта за незабавно
изпълнение, е образувано изпълнително дело № 83/2021г. по описа на *** с
район на действие ***, като Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на
2
длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, след
което е получил Разпореждане на ПлPC по ч.гр.д. 112/2021г., с което му е
указано, че може да предяви иск за установяване на вземането си от
ответника на основание чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, което обуславя правния му
интерес от предявяването на исковете в производството. С исковата молба са
представени писмени доказателства, направено е искане за допускане
изготвянето на съдебно-икономическа експертиза по конкретно поставени от
ищеца въпроси и при наличието на оспорване от ответника. Направено е
искане за прилагане на ч.гр.д. 112/2021г. на ПлРС, по което е издадена
заповед за изпълнение за исковата претенция.
Назначеният от съда особен представител на ответника, възразява, че
исковата молба е недопустима, т.к. не е подадена в едномесечния срок от
връчване на указанията на заявителя, че връчването на обявяването на
предсрочната изискуемост не е извършено по надлежния ред. Твърди се, че
договорните клаузи не са индивидуално договорени, поради което са
неравноправни съгласно чл. 143-144 от ЗПП. Отново твърди, че вземането не
е било изискуемо, доколкото предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника, а на трето лице без представителна власт. Счита също и че
представения договор и споразумение са сключени от страна на банката от
лице без представителна власт. Прави искане за уточняване от страна на
кредитора, на кое основание счита, че е настъпила предсрочната изискуемост
на кредита.
След преценка на събраните по делото доказателствата, съдът приема за
установено следното от фактическа страна: По делото е прието ч.гр.д. №
112/2021г. по описа на ПлРС, от което е видно, че на 11.01.2021г. е подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от “Банка
ДСК” ЕАД против ответницата Д. И. М., с ЕГН **********, за заплащане на
следните суми: сумата от 1879,21 лв. – главница; договорна лихва в размер
на 203,00 лв., за периода от 15.02.2020 г. до 30.11.2020 г.; обезщетение за
забава до датата на настъпване на изискуемост в размер на 8,37 лв., за
периода от 22.03.2020 г. до 30.11.2020 г., изключая периода на извънредното
положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; обезщетение за забава след
датата на настъпване на изискуемост в размер на 18,27 лв., за периода от
01.12.2020 г. до 10.01.2021 г.; разходи при изискуем кредит в размер на
120,00 лв. и законна лихва от 11.01.2021 г. до изплащане на вземането, както
3
и 44,58 лв. – държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение №
40/12.01.2021. и изпълнителен лист, връчени на длъжника по реда на чл. 47
ал.5 ГПК, със залепено уведомление на 13.03.2022г. по изп.д. 83/21г. на ***.
С оглед дадените от заповедния съд указания с определение от 10.05.2022г.,
получено на 16.05.2022г., ищецът е депозирал искова молба на 13.06.2022г.
за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство. Исковата молба за установяване дължимостта на
вземането е подадена в законоустановения и указан от съда срок, поради
което възражението на представителя на ответника за недопустимост на
производството е неоснователно и искането му за прекратяване на делото не
следва да се уважава.
Представен е Договор за предоставяне на стоков кредит чрез банкова
карта от 16.11.2005г. в размер на 1500 лв. На 15.08.2014г.
кредитополучателят е отправил молба/л. 17/ за преструктуриране на кредита
с просрочени вноски с договорен размер 3065лв. за срок от 120месеца и
посочена падежна дата. На 11.09.2014 г. между ищеца и ответницата е
сключено Допълнително споразумение към Договора за кредит от
16.11.2005г., в което страните са приели за установено, че към датата на
подписване на споразумението, остатъкът по кредита общо е в размер на
3093.13 лв., като е уговорен срок за връщане от 120 месеца, с крайна
падежна дата 15.08.2024г., съгласно погасителен план. За падежна дата е
уговорено петнадесето число на месеца. Договорен е нов променлив лихвен
процент в размер на 14.95%. в допълнителното споразумение е посочено, че
неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица, подписани от двете страни и
приложени в делото. Кредитополучателят е дал съгласие за инкасиране на
суми от неговите сметки в Банка ДСК АД, от които кредиторът може да се
удовлетворява при неизпълнение. Ищецът твърди, а ответникът не отрича и
не представя доказателства, че по новооформения кредит са допускани
просрочия, но кредитът е поддържан в редовност до 15.03.2020г., като на
16.03.2020г. по кредита е постъпила последна частична вноска в размер на
5.56 лв., след което плащанията по дълга са преустановени. Това се
установява и от представеното извлечение от счетоводните сметки на
кредитора от 11.01.2021г. - изпълнителното основание на л. 6 от заповедното
4
производство. Кредиторът е обявил предсрочната изискуемост на кредита на
кредитополучателя с покана-уведомление, в която изрично е посочил, че
обявява креудита за предсрочно изискуем, както и че ще пристъпи към
събиране на вземането по съдебен ред. Поканата е връчена на *** – ***, на
01.12.2020г. на адреса на длъжника, посочен в допълнителното
споразумение в ***, и изрично в нея е записано – ще го предам. Именно тази
дата е посочена като дата на предсрочната изискуемост и в извлечението от
счетоводни книги на банката, въз основа на която е издадена процесната
Заповед за незабавно изпълнение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да
докаже проведено по негова инициатива заповедно производство по реда на
чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника,
да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за което е
издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по процесния договор, по който ищецът е изправна
страна и по силата на който за ответниците е възникнало задължение да
заплати сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде
установено и поставянето в забава на ответника, както и претенцията за
обезщетение за забава по размер. Съответно в тежест на ответника е да
докаже точно изпълнение на договорните си задължения. Както беше
посочено по-горе, налице е проведено заповедно производство по реда на чл.
417 от ГПК, като в полза на заявителя, настоящ ищец, е издадена ЗИ,
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК от ЧСИ, който е образувал
изпълнително производство на базата на издадения изпълнителен лист по ЗИ
по чл. 417 от ГПК. Уведомлението за получаване на съдебните книжа – ЗИ и
изпълнителен лист – е залепено на постоянния и настоящ адрес на длъжника
в *** /съдът е извършил справка в тази насока на л. 37 от делото/, този адрес
е посочило и лицето при сключване на допълнителното споразумение с
кредитора. Т.е. – връчването правдилно е проведено по реда на чл. 47 от
ГПК, заповедния съд е уведомен за неоткриване на длъжника и е дал
указания за завеждане на настоящето производство, като установителния иск
е предявен от кредитора в срок. Другото възражение на ответника – че не е
5
уведомен за настъпване на изискуемостта на задълженията, също е
неоснователно, доколкото при обявяването й е намерено лице на адреса,
посочен от кредитополучателя, което се е съгласило изрично да предаде
книжата, и връчването на уведомлението е редовно съгл. чл. 46 ал. 1 от ГПК.
Установява се по делото, че представения договор за кредит отговаря на
изискванията на ЗПК. Възражението, че договорните клаузи не са
индивидуално договорени, поради което са неравноправни не почива на
събраните по делото доказателства – представеното допълнително
споразумение от 11.09.2014г. сочи точно постигнати индивидуални
договорки между страните – то е във връзка с изрично подадена молба от
кредитополучателя на 15.08.2014г., следва параметрите на тази молба,
новира задължение по неизпълнен договор за предоставяне на стоков кредит
чрез банкова карта от 2005г., като представлява сключване на различно по
вид задължение, а не разсрочване на съществуващо такова.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема следното: при настъпила към
датата на иницииране на заповедното производство предсрочна изискуемост
на остатъка на цялото задължение - 01.12.2020г., всички негови елементи са
били изискуеми към 11.01.2021г.; датата на подаване на исковата молба съгл.
чл. 422 ал.1 от ГПК е датата на подаване на заявлението в съда и към тази
дата са били дължими следните елементи на задължението на ответника,
съобразно представеното и неоспорено извелечение от счетоводни книги:
1879.21 лв. – главница; договорна лихва в размер на 203.00 лв., за периода
от 15.02.2020 г. до 30.11.2020 г.; обезщетение за забава до датата на
настъпване на изискуемост в общ размер на 26.64 лв., за периода от
22.03.2020 г. до 10.01.2021г., изключая периода на извънредното положение
от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; разходи при изискуем кредит в размер на
120.00 лв., като за последното задължение са представени и доказателства.
На основание изложеното, съдът намира, че претенциите с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за
установяване дължимостта на сумите по заповедното производство по ч.гр.д.
№ 112/2021г. на ПлРС, следва да бъдат уважени изцяло.
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата
молба за произнасяне по направените по делото разноски и съгласно
задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013 г., ответника следва да
6
бъде осъден да заплати на ищеца, сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 94.58 лв.
За исковото производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в общ размер от 544.58лв., при определено от съда
юрисконсултско възнаграждение за представителя на ищеца в размер на
100.00 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д. И.
М., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на „БАНКА ДСК” АД, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.79
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следните суми: 1879.21 лв. – главница; договорна лихва
в размер на 203.00 лв., за периода от 15.02.2020 г. до 30.11.2020 г.;
обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост в общ размер
на 26.64 лв., за периода от 22.03.2020 г. до 10.01.2021г., изключая периода
на извънредното положение от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г.; разходи при
изискуем кредит в размер на 120.00 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от 11.01.2021 г. до изплащане на вземането , за които е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 40/12.01.2021г.,
издадена по ч.гр.д. 112/2021г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Д. И. М., ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 94.58лв., представляваща разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 112/2021г. на Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, Д. И. М., ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК” АД, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, сумата от 544.58лв., представляваща разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7