МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД №
1343/18г. ПО ОПИСА НА СГС,НК,18 СЪСТАВ
Против
подсъдимия Я.М.Й. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.304А ал.1 вр.чл.304
ал.1 от НК,за това ,че на 24.02.2017г.. в гр.София,на ул.Л.,пред бл.177 при
извършване на полицейска проверка,предложил подкуп на длъжностни лица,заемащи
отговорно служебно положение-полицейски органи П.А.Д.,М.Н.М.и И.И.Д.-всички
служители на 5 РУ-СДВР ,за да не извършат действия по служба-да не уведомят
органите на отдел Пътна полиция-СДВР за необходимост от съставяне на АУАН по
чл.150 от ЗДвП.
В
съдебно заседание,представителят на СГП поддържа повдигнато обвинение,като
счита ,че същото е доказано по безспорен начин ,с оглед на събраните по делото
доказателства.Намира ,че подсъдимият следва да бъдат признат за виновен ,като
му бъде наложено наказание лишаване от свобода,при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства,както и глоба в близък до минималния размер.
Защитникът на
подсъдимият,моли съда за снизхождение при определяне на наказанието.
Подсъдимият Й., признава изцяло
фактите,посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт,признава се за
виновен и моли съда за снизхождение.
Съдът,след като обсъди събраните по делото
доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност ,намери за установено следното:
Подсъдимия
Я.М.Й. е роден на ***г. в гр.Кюстендил,с адрес ***,българин,български
гражданин,без образование,неграмотен,безработен,не е женен и не е осъждан.Не
притежава свидетелство за правоуправление на МПС.
На 24.02.2017г. преди обяд подсъдимия Я.Й.
управлявал л.а. марка Форд,модел Фиеста А6 с ДК № *******.03.2017г. по ул.Л. с
посока на движение от ул.Рилска обител към ул.******,когато бил спрян за
рутинна проверка от свидетелите М.М., И.Д.и П. Д.- всички служители към 5
РУ-СДВР,група Охрана на обществения ред,сектор Охранителна полиция-автопатрул
към 5 РУ-СДВР. В хода на проверката ,липсата на правоспособност на подсъдимия
била установена от полицейските служители,които го уведомили ,че за нарушението
на правилата за движение ще му бъде съставен акт.Подсъдимият се приближил към
служебната полицейска кола и оставил на предния капак до лявата чистачка една
банкнота с номинал от двадесет лева,казвайки на свидетелите“Старши да ви
почерпя и да си ходя“.В този момент,полицейските служители пристъпили към
задържането му.Бил подаден сигнал до дежурния офицер,в резултат на което пристигнал
патрул на КАТ, а по-късно и групата за оглед ,която съставила протокол и иззела
оставената от подсъдимия банкнота.Последната била предадена за изследване,което
заключило ,че същата е действителна.На подсъдимият бил съставен и акт за
установяване на административно нарушение на чл.150 от ЗДвП.
До
гореустановената фактическа обстановка,съдът достигна след прецизен анализ на
събраните по делото писмени и гласни доказателства:..
Съдът
прие за безспорно установено обстоятелството ,че подсъдимият Й. е предложил
облага на свидетелите Д.,Д. и М.-сумата от 20лв.,за да не извършат действия
по служба- а именно да не бъдат
уведомени органите на отдел КАТ-СДВР от необходимостта за съставяне на акт по
чл.150 от ЗДвП.В този смисъл са както показанията на свидетелите Д.,Д. и М.,така
и самопризнанието на подсъдимия.
Показанията на
полицейските служители са безпротиворечиви и много убедителни.Същите намират
потвърждение в протокола за оглед на местопроизшествие,заключението на техническата
експертиза и справката от СДВР отдел Пътна полиция,от които се установява ,че
намерената върху предния капак банкнота с номинал от 20 лева е от редовна
емисия на БНБ и е действителна,както и ,че подсъдимия не се води на отчет като
водач на МПС,тъй като няма издържан изпит за придобиване на правоспособност.
При така
установените фактически положения ,съдът прие,че подсъдимият Я.Й. е осъществил състава на престъплението по
чл.304А ал.1 вр.чл.304 ал.1 от НК ,както от обективна,така и от субективна
страна.
Подсъдимият
Й. е предложил дал дар на св.Д.,Д. и М.,в качеството им на длъжностни лица в
системата на полицейските органи, ,каквито последните ,заемайки длъжността
полицаи по смисъла на чл.93 ал.1 б.А от НК са имали,за да не извършат действия
по служба-да не предприемат действия по съставянето на акт за установяване на
административно нарушение.
Няма съмнение,че сумата от 20лв,представлява
дар,има имуществен характер и св.Д.,Д. и М. биха могли да се облагодетелстват
от нея,за да не извършат действие по служба.
Без значение за
съставомерността на престъплението е,че действията на подсъдимият не са възприети
и от други лица , а не само от тези ,към когото са били насочени.Като
елемент от състава на престъплението не е посочено обстоятелството ,че това
действие трябва да бъде явно или открито за околните.Вярно ,че подсъдимият е поставил
процесната банкнота върху предния капак на полицейския автомобил , а не в ръцете
им,но думите и действията му недвусмислено са илюстрират умисъла и целта на
подсъдимият.
Престъплението е довършено с
факта на отправяне на предложението за дар и неговото престиране е без значение. Обстоятелството ,че св.Д.,Д.
и М. не са приели дадената им от подсъдимият сума не изключва съставомерността..
Престъплението
е извършено умишлено ,при форма на вината пряк умисъл.С поредица от
действия,под контрола на съзнанието,подсъдимият е целял да настъпи
общественоопасният резултат, и неговите последици и пряко ги е целял.
При определяне
вида и размера на наказанието ,съдът взе предвид следното:
Съгласно чл.373
ал.2 от НПК наложеното наказание на подсъдимия следва да бъде определено при
условията на чл.58а от НК.Настоящият съдебен състав прие,че по отношение на
подсъдимия намира приложение чл.58А ал.4 от НК,доколкото чл.55 от НК се явява
по-благоприятен за него.При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Й.,
съдът прие, като отегчаващо вината обстоятелство нарушението на правилата за движение по
пътищата от подсъдимия,което се е опитал да прикрие с извършването на
престъпление. Като смекчаващи обстоятелства следва да се третират чистото му съдебно минало, добрите му
характеристични данни по местоживеене,
липсата на други незавършени производства за престъпления от общ
характер,проявената критичност,оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина. Съдът прие,че изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства са от категорията на
многобройните , ,когато и най-лекото ,предвидено в закона наказание да се укаже
несъразмерно тежко,поради което счете ,че са налице основанията за приложението
на чл.55 от НК спрямо подсъдимия и замени предвиденото в закона наказание
лишаване от свобода с пробация.Съдът счете ,че налагането на двете задължителни
пробационни мерки ще бъде от естеството да окаже необходимото поправително и
превъзпитателно въздействие върху личността на подсъдимия и останалите членове
на обществото и ще постигне в цялост целите на наказанието по чл.36 от НК..
Ръководен от
гореизложеното съдът определи една година и шест месеца на наказанието
пробация,задължителна регистрация по местоживеене –два пъти седмично и
задължителни периодични срещи с пробационен служител.
На осн.чл.55 ал.3
от НК съдът не наложи и кумулативно предвиденото наказание-глоба. .
В полза на
Държавата на осн.чл.307 А от НК бе отнет предмета на престъплението-три
банкноти с номинал от по 20лв.,приложени като веществени доказателства по
делото.
Воден от
гореизложените съображения ,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: