О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
21.10. 2019
год., гр. Лом
Ломският
районен съд, І състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи
октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,
Като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 1974 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от П. СЕФАНОВА Д., ЕГН **********, чрез
пълномощника си, адв. Е.С., САК, срещу
И.Р.И., ЕГН **********,***, за установяване дължимост на суми по договор за
наем, за които има издадена Заповед по чл. 410 ГПК.
Правно основание: - чл. 422 ал.1 във връзка с
чл. 415 ал.1 от ГПК, вр. Чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцата сумата от 1140 лв.,
представляваща неплатен наем за месеците август, септември и октомври, 2017
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.04.2018 год. –
датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
исково производство.
Иска се, на осн. чл. 111 ГПК делото да бъде прекратено
пред ЛРС и изпратено по подсъдност на СРС.
Исковете са допустими – налице е интерес
от търсената защита, спазен е срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК;
Процесуална легитимация на страните – иска е предявен от и срещу надлежна страна;
Писмени доказателства, представени с
исковата молба:
1.
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.05.2016 год.,
2.
Договор за наем на недвижим имот от 03.11.2016 год.,
3.
Приемо-предавателен протокол,
4.
Удостоверение за постоянен адрес на ответника,
5.
Удостоверение за настоящ адрес на ответника
Доказателствени искания, направени от ищеца:
1.
Да се изиска и приложи ч.гр.д. № 620/2018
год. на РС – Лом,
2.
Да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане от
ищцовата страна.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си, адв. Е. Апостолова, САК
оспорва предявеният иск по основание и размер и моли да бъде отхвърлен.
Не възразява делото да бъде изпратено по подсъдност на
СРС.
Оспорва фактическите твърдения в исковата молба досежно
факта на неплащане, който факт отрича. Поставя под съмнение коректното
деклариране на доходите от наемното правоотношение от страна на ищцата.
Твърди редовно плащане на уговорения наем за жилището,
като това е ставало по различни начини, включително на ръка или чрез трети лица
при което ищцата не е издавала съответни разписки. Може да представи
доказателства за плащанията чрез системата Изипей, извършвани от негови близки.
В условията на евентуалност прави искане за извършване на
прихващане между претендираната сума и сумата от 380 лв., представляваща
депозит по сключения договор за наем, който ищцата не е върнала.
Писмени доказателства, представени с отговора на исковата молба:
1.
Служебна бележка, издадена от Изипей АД на 24.10.2018 год.
Доказателствени искания, направени с отговора на ответника:
1.
Да бъде задължена
ищцата да представи данъчни декларации или други документи, от които да са видни декларираните сключени с
ответника договори за наем,
2.
Съдът да
разпореди, на осн. чл. 176 ГПК изслушване на ищцата, която да се яви лично в
с.з. и да отговори на въпроса как са се извършвали според нея плащанията по
договора за наем от 03.11.2016 год. за периода от неговото сключване до м.
Август, 2017 год. и съответно да поясни какви документи е издавала за този
период.
След като провери редовността и допустимостта на
предявения иск, и като намира същият за
редовен и допустим, съдът следва да се произнесе с определение на основание чл.
140 от ГПК, с което да насрочи делото в открито съдебно заседание, да бъдат
призовани страните, както и да се произнесе по всички предварителни въпроси и
по допускане на доказателствата.
Искането за изпращане на делото по подсъдност на СРС е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Разполагайки с
изборна подсъдност и предявявайки иска пред настоящия съд, ищецът сам се е
отказал от възможността, която му дава разпоредбата на чл. 111 ГПК, поради
което вече не може да се позовава на нея – чл. 119, ал. 4 ГПК. От своя страна
ответникът не прави отвод на местна подсъдност, а само заявява, че няма
възражения по това искане на ищеца.
Съдът счита, че на осн. чл. 140 ал. 1 от ГПК във вр. с
чл. 157 от ГПК следва да приеме приложените към ИМ и отговора на ответника писмени
доказателства.
По доказателствените искания на страните ще се произнесе
в открито съдебно заседание.
Водим от всичко гореизложено и на осн. чл. 140 ал. 1 във
вр. с ал. 3 и чл. 232 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, като неоснователно искането на ищеца за прекратяване на делото и
изпращането му по подсъдност на РС – София – на осн. чл. 111 ГПК.
ПРИЕМА исковата молба от П. СЕФАНОВА Д., ЕГН **********, чрез пълномощника си, адв. Е.С., САК, срещу И.Р.И., ЕГН **********,***, за
установяване дължимост на суми по договор за наем, за които има издадена
Заповед по чл. 410 ГПК.
ПРИЕМА представените с ИМ писмени доказателства, както следва:
1.
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 26.05.2016
год.,
2.
Договор за наем на недвижим имот от 03.11.2016 год.,
3.
Приемо-предавателен протокол,
4.
Удостоверение за постоянен адрес на ответника,
5.
Удостоверение за настоящ адрес на ответника
ПРИЛАГА по настоящото дело ч.гр.д.
№ 620/2018 год. на РС – Лом
ПРИЕМА писменият отговор на ответника.
ПРИЕМА писмените доказателства, представени с отговора на
ответника7
1.
Служебна бележка, издадена от Изипей АД на 24.10.2018 год.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 04.12.2019
г. от 10,30 часа, за която дата да бъдат призовани
страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Искове с правно основание с правно основание чл. 422
ал.1 във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
ИЩЕЦЪТ твърди, че на 26.05.2016 год. е закупила недвижим имот,
апартамент, с административен адрес: гр. София, ж.к. Надежда – 1, бл. 115, вх.
А, ет. 7, заедно с третото лице Христо Асенов Лазаров.
На 03.11.2016 год. е сключила договор за наем с ответника
за гореописаното жилище, със срок на договора – 1 година и месечен наем от 380
лв., платими до 20-то число на текущия месец. Жилището е предадено с
приемо-предавателен протокол.
Твърди се, че за последните три месеца от срока на
договора – август, септември и октомври, 2017 год. ответникът не изпълнил
задължението си да заплаща уговореният наем, в резултат от което се е натрупало
задължение в размер на 1140 лв.
На 05.04.2018 год. ищцата подала заявление по чл. 410 ГПК
пред ЛРС и по ч.гр.д. № 620/2018 год. по описа на съда срещу ответника е била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В срока по чл. 414 ГПК
ответникът се е възползвал от правото си на възражение, поради което за ищцата
е възникнал интерес да установи претенцията си по исков ред.
За това ищецът иска от съда: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцата сумата от 1140 лв., представляваща неплатен наем за месеците
август, септември и октомври, 2017 год., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 05.04.2018 год. – датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК.
Претендират се и направените разноски по заповедното и
настоящото исково производство.
Писмен отговор в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Ответникът, чрез пълномощника си, адв. Е. Апостолова, САК
оспорва предявеният иск по основание и размер и моли да бъде отхвърлен.
Оспорва фактическите твърдения в исковата молба досежно
факта на неплащане, който факт отрича. Поставя под съмнение коректното
деклариране на доходите от наемното правоотношение от страна на ищцата.
Твърди редовно плащане на уговорения наем за жилището,
като това е ставало по различни начини, включително на ръка или чрез трети лица
при което ищцата не е издавала съответни разписки. Може да представи
доказателства за плащанията чрез системата Изипей, извършвани от негови близки.
В условията на евентуалност прави искане за извършване на
прихващане между претендираната сума и сумата от 380 лв., представляваща
депозит по сключения договор за наем, който ищцата не е върнала.
Предвид възраженията на ответника, съдът приема, че между страните не се спори относно съществуването
на сключн договор за наем на жилищен имот, за срок от една година.
Спори се относно дължимостта на претендираната сума,
представляваща наем за последните три
месеца от действието на договора за наем.
Всяка от страните носи доказателствената тежест на
твърдените в нейна полза обстоятелства.
В хода на производството ищецът, при пълно и главно доказване следва да установи
основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.
Ответникът ще следва да докаже възраженията си за
недължимост поради плащане, а също така изискуемостта на внесения депозит,
предвид възражението за прихващане.
Съдът УКАЗВА
на страните възможността да постигнат съгласие за започване на медиация или
друг способ за доброволно уреждане на спора, както и възможността да уредят
взаимоотношенията си със спогодба.
На основание чл.239, ал. 1, т. 1, предл. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че при неявяване в открито съдебно заседание, срещу съответната не явила се или не поискала делото да бъде разгледано в нейно отсъствие страна, ще бъде постановено съдебно решение по реда на чл. 238 ГПК и чл.239 ГПК.
Препис от настоящото определение да бъде връчен на страните за сведение и
изпълнение
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС Монтана в
едноседмичен срок от съобщението – само в частта, в която съдът се е произнесъл
по направения отвод на местна подсъдност.
.
Р. СЪДИЯ: