Р Е Ш Е Н И Е

№1249

гр.П., 11.07.2019 година.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VІІ-състав в публичното заседание на девети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Районен съдия : Явор Джамалов

при секретаря : Роза Ризова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00769, по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

              По изложените в исковата молба съображения,  Областна Дирекция на МВР - П., представлявана от директора ст. комисар  Д.П., моли да се постановени решение с което да бъде осъден ответника И.В.М., ЕГН: **********, адресно регистриран в гр.П., ул.“***, да заплати сума от 794.45 лв. за наем на посоченото жилището за периода 27.05.2017г., до 29.03.2018г., и 45.30 лв., представляващи преведена от ОДМВР - П. в бюджета на община П. сума по ЗМДТ „такса отпадък„ за 2017г., както и дължимата лихва за забава на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД и законната лихва върху главницата за периода от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумите, както и заплащане на направените по делото разноски.

Ответната страна, чрез назначения му особен представител е оспорила исковете по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.    

Районният съд, преценявайки  събраните по делото доказателства, по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за установено и доказано следното:

 Не се спори по делото, а и видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства се установява, че на основание решение на Комисията за разпределяне на жилищата при РДВР - гр. П., взето с протокол № 27/ 01.04.1991 г. е издадена Заповед за настаняване № 67/18.04.1991 г., с която И.В.М. с ЕГН: ********** е настанен в жилище от ведомствения фонд на МВР, находящо се в гр. П., ул, „***. На основание горецитираната настанителна заповед е бил сключен договор с peг. № 9308/ 28.06.2005г., по силата на който ОДМВР - П. /към тази дата РДВР - П./ е предоставила посочения имот за ползване под наем на И.В.М.. Договора е бил сключен за срок от 3 години. В Раздел V, чл. 7, т. 2 на сключения договор изрично е предвидено, че същия се прекратява поради неплащане на наемната цена или приспадащата се част от консумативните разноски от страна на наемателя или поради системното им неплащане в срок, а в т. 6, че същия се прекратява поради прекратяване на трудовия договор с работник или служител, настанен във ведомствено жилище. В същия раздел изрично е предвидено, че в случая, посочен в т. 2 на чл. 7, наемният договор се прекратява с едномесечно предизвестие от страна нанаемодателя, а в чл. 8. бе при неплащане в срок на наемната цена и таксата за смет, наемателят заплаща законната лихва върху неплатените суми съгласно чл. 86 от ЗЗД.

            На 01.09.1997г. служебните правоотношения на И.М. *** са били прекратени със заповед per. № 313р-1446/01.09.1997г., /поради пенсиониране/, съобразно което е отпаднало правното основание за ползване на предоставеното ведомствено жилище.  През 2011 г, ответнтика е подал молба за закупуване на ведомственото жилище /вх. № 2335/15.02.2011г. по описа на ОДМВР - П./ съобразно действащата към тази дата Наредба за разпореждане с недвижими имоти - частна държавна собственост, включени във ведомствения жилищен фонд на МВР, като преписката е насочена към комисията по разпореждане с ведомствените недвижими имоти към дирекция УССД - МВР за становище. През 2014г. на ответника е изпращано предизвестие за освобождаване на жилището поради отпадане на правното основание за ползването му и предупреждение, че в противен случай ще бъдат предприети действия за принудително извеждане.

              С M3 № 1з- 957/14.05.2012г. са утвърдени Правила относно критериите за определяне на жилищни нужди и нуждата от ателиета за индивидуална творческа дейност на служителите в МВР, условията и реда за предоставянето им под наем на ведомствени гаражи и паркоместа. В тях не е регламентирано специфично основание за прекратяване на договорите за наем на ведомствено жилище, а има препращане към нормата на чл. 24 от ЗДС, в т. 1 на ал. 3 от която, също както и в договора за наем между ОДМВР - П. и г-н М., е посочено като основание „прекратяване на трудовото или служебното правоотношение на работник или служител, настанен във ведомствено жилище”. Идентична е и разпоредбата на чл. 28 от ППЗДС: „Наемните отношения се прекратяват по реда на Закона за задълженията и договорите и при условията, предвидени в договора“, т.е прилагат се разпоредбите на чл. 7 от сключения договор за наем.

                На 25.09.2017г. на ответника е била връчена заповед peг. № 313з- 1771/25.09.2017г. на директора на ОДМВР - П., с която сключения с него договор за наем на ведомствено жилище е обявен за прекратен. При връчването на заповедта той е предупреден отново, че следва да заплати дължимия наем и да освободи жилището, а в противен случай ще се пристъпи към принудителни действия.

               Предаването на имота е извършено на 30.03.2018г., което е отразено в протокол за приемане с peг. № 313р-3947 от същата дата, подписан от страните. Приложено е ръкописно обяснение та М., че не обитава имота от шест месеца.

              Съгласно чл.93 от ЗС, добивът от веща, като плодове, прираст, наем и други такива, принадлежи на собственика и. Съответно чл.59 от ЗЗД, предвижда, че всеки който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предвид установената фактическа обстановка от съда, то настоящия състав намира иска за доказан по основание. Както бе посочено, ответника е сключил договор за наем от 28.06.2005г., за процесното жилище, като още към момента на сключването му е било налице основание за прекратяване, тъй като М., е бил пенсиониран и не е отговарял на условията за заемане на ведомствено жилище, което основание изрично е посочено в договора. В последствие срока на същия е изтекъл и доколкото се касае за държавен имот, то срока на договора не може да бъде продължен за нов срок или да се счита за безсрочен предвид изричната законова забрана, като съответно неплащането на наемната цена за част от периода също е основани за едностранно прекратяване на договора от наемодателя.     

             За да бъде обаче прекратен договора едностранно от наемодателя, в случая е следвало да бъде отправено изрично волеизявление от същия , което да достигне до наемателя. Както бе посочено на 25.09.2017г. на ответника е била връчена заповед peг. № 313з- 1771/25.09.2017г. на директора на ОДМВР - П., с която сключения с него договор за наем на ведомствено жилище е обявен за прекратен, поради което съдът приема че договора е бил прекратен считано от 25.10.2017г., предвид изпратено едномесечно предизвестие.

            Доколкото в самия договор, изрично е било уговорено предаването на имота да стане с изготвянето на приемо – предавателен протокол между страните, то съдът на второ място приема, че жилището е било ползвано от ответника до датата на съставяне на такъв протокол на 30.03.2018г., който документ носи подписа на М.. Твърдението на същия, че от шест месеца не е ползвал жилището не е доказано, като доказателствената тежест пада върху ответника, доколкото и това е следвало да стана по предвидения в договора начин, което като бе посечено е станало на 30.03.2018г.

     

              Тъй като ответника, ползвайки жилището  на  ищеца, през процесния период без правно основание, е лишил последния от евентуалния наем който би бил получен ако  е бил отдаден на трето лице под наем, поради което и предвид цитираните прави норми дължи връщане на тази сума.

              Съответно съобразно договора за наем се дължи от ответника и сумата и 45.30 лв., представляващи преведена от ОДМВР - П. в бюджета на община П. сума по ЗМДТ „такса отпадък„ за 2017г.,   

              По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза, като вещото лице след проверка в счетоводството на ОД на МВР П. е установило, че е осчетоводено вземане по сметка 4887 - Вземания от други дебитори, контрагент 108 - И.В.М., като неплатената сума за наем е в размер на 794,45 лева за периода от 01.05.2017 г. до 30.03.2018 г. включително, такса битови отпадъци за 2017 г. общо в размер 45,30 лева или всичко 839,75 /осемстотин тридесет и девет лева 75 стотинки/ лева.

                На основание  чл.86 от ЗЗД , следва да бъде уважено и искането за присъждане на законната лихва върху посочените суми, считано от датата на предявяване на иска – 31.01.2019 година, до окончателното изплащане на сумите. 

С оглед изхода на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в общ размер на 380,00 лева, държавна такса от 100.00 лева, хонорар за вещо лице от 130.00 лева и възнаграждение за особен представител в размер на 150.00 лева.  

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА  И.В.М., ЕГН: **********, адресно регистриран в гр.П., ул.“***, да заплати на  Областна Дирекция на МВР - П., представлявана от директора ст. комисар  Д.П., сумата  от 794.45 лв., за наем на посоченото жилището находящо се в гр.П., ул.“***, за периода 27.05.2017г., до 29.03.2018г., и 45.30 лв., представляващи преведена от ОДМВР - П. в бюджета на община П. сума по ЗМДТ „такса отпадък„ за 2017г., за същото жилище, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на завеждане на исковата молба – 31.01.2019 година до окончателното  изплащане на сумите, както и сумата в размер на 380.00 лева направени разноски по делото. 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                  

 

                                                                          Районен съдия :

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.