Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 27.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, V-ти
гр.с-в, в публично заседание на 11 ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от съдията гр.д.№ 3779 по описа за
2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Ищцата П.И.И., действаща като майка и законен
представител на малолетното дете а.р. А., твърди, че със съдебна спогодба
от 16.04.2019г., одобрена по гр.д.№ 6993/2018 г. по описа на РС-Русе, първият
ответник се задължил да заплаща ежемесечна издръжка за малолетното си дете а.р.
А., чрез неговата майка и законен представител П.И.И., в размер на 160 лв.,
считано от 12.10.2018 г., както и да му заплати издръжка за минало време за
периода от 05.10.2017 г. до 05.10.2018 г. в размер на 1600 лв., която на
основание, чл. 143, ал.2 СК дължал независимо дали е работоспособен и дали може
да се издържа от имуществото си. Поради липса на доброволно изпълнение и за
удовлетворяване на посоченото парично вземане било образувано изп.дело №
20198330400383 по описа на ЧСИ Венцислав Маринов, в производството по което
била извършена проверка на имущественото състояние на длъжника, при която било установено,
че същият не притежава имущество, срещу което да бъде насочено принудителното
изпълнение. При извършена справка в Сектор ПП КАТ ОДМВР-Русе било установено,
че на 25.02.2019 г. първият ответник продал на своя баща и втори ответник по
делото собственото си моторно превозно средство - лек автомобил "Шевролет
Авео" с рег.№ Р 3433 ВВ, за сумата от 500 лв., чрез сключването на писмен договор
за покупко-продажба с нотариална заверка на подписите № 969/25.02.2019 г. по
описа на нотариус Пеню Шилков, с район на действие Районен съд-Русе, рег.№ 215
на Нотариалната камара. Ищцата твърди още, че със сключването на договора за
покупко-продажба на моторното превозно средство първият ответник - Р.А.Р., в
качеството си на длъжник на сина си а.р. А. още от 05.10.2017 г., увредил
неговите интереси, по смисъла на чл.135, ал.1, изр.1 ЗЗД, тъй като с това си
действие намалил общия размер на имуществото, което притежава и което служи
като обезпечение за изпълнение на паричното му задължение, още повече, че не
притежавал друго имущество, което да послужи за удовлетворяване на това
задължение. Знанието за увреждане на кредитора от сключване на сделката у лицето,
с което длъжникът договарял и негов баща А.Р.М., с оглед разпоредбата на
чл.135, ал.2 ЗЗД, се предполагало до доказване на противното. Предвид изложено,
моли да бъде постановено решение, с което, на основание чл.135, ал.1 ЗЗД да
бъде обявен за недействителен спрямо П.И.И., в качеството й на законен
представител на малолетното дете а.р. А., на договора с нотариална заверка на
подписите № 969/25.02.2019 г. по описа на нотариус Пеню Шилков, по силата, на
който Р.А.Р. продава на баща си А.Р.М. собствения си лек автомобил "Шевролет
Авео" с рег.№ Р 3433 ВВ, за сумата 500 лв. Претендира присъждане и на направените
по делото разноски.
Двамата
ответници депозират отговори по чл.131 ГПК, в които считат предявения срещу тях
иск за неоснователен. Твърдят, че към датата на сделката вземането на ищците не
е било ликвидно и изискуемо. Претендират отхвърляне на претенциите и присъждане
на деловодни разноски.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Със съдебна спогодба, одобрена с
протоколно определение от 16.04.2019 г. по гр.д.№ 6993/2018 г. по описа на
РС-Русе, родителските права спрямо детето а.р. А., роден на *** г., се
предоставят за упражняване на майката П.И.И.. На бащата и ответник по
настоящото дело Р.А.Р. е определен режим на лични отношения с детето и същият
се задължава да заплаща месечна издръжка за малолетния си син, чрез неговата
майка и законен представител, в размер на 160 лева, считано от 12.10.2018 г.,
както и издръжка за минало време - за периода от 05.10.2017 г. до 05.10.2018
г., в размер на 1600 лева.
С договор за покупко-продажба на МПС от 25.02.2019 г.
с нотариална заверка на подписите първият ответник продава на баща си
лек автомобил, марка "Шевролет
Авео", с рег.№ Р 3433 ВВ, за сумата от 500 лв.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
С отменителния иск по чл.135 ЗЗД може
да си служи всеки кредитор независимо от характера на вземането си. Целта е да
се запази имуществото на длъжника с оглед обезпечаване реалното изпълнение
вземането на увредения кредитор. Затова в процеса ищецът, чрез своята майка и
законен представител, следва да установи качеството на “кредитор” по отношение
на първия ответник и отчуждител на гореописаното моторно превозно средство. Ищецът
следва да установи и наличието на останалите елементи от фактическия състав на
правната норма, а именно: наличие на действие от страна на длъжника, с което
уврежда кредитора и знание за увреждането на двете страни по сделката. В случая
е приложима презумпцията на чл.135, ал.2 ЗЗД за знание на третото лице-купувач
за увреждането на кредитора, който е възходящ на прехвърлителя.
Съдът намира, че по силата на постигнатата между
ищцата, като майка и законен представител на малолетния Аксел и първия ответник
съдебна спогодба детето на страните е придобило качеството “кредитор” спрямо баща
си-продавач на лекия автомобил, считано от 05.10.2017 г., от когато му се дължи
издръжката за минало време. Независимо, че съдебната спогодба е подписана на
16.04.2019 г., т.е. почти два месеца след отчуждителната сделка, предмет на
спора, знанието за увреждане интересите на кредитора е налице, тъй като
съгласно императивната разпоредба на чл.143, ал.2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Самото гр.дело №
6993/2018 г. е заведено на 12.10.2018 г., от когато ответникът дължи и
издръжката за бъдеще време. Освен това, признавайки с горната съдебна спогодба,
че дължи издръжка на детето си още от 2017 г., ответникът Р.Р. е „продал“
автомобила на баща си, като е бил абсолютно наясно, че по този начин уврежда
интересите на собственото си дете.
Презумпцията за знание на увреждащата сделка от страна
на купувача на МПС - ответникът А.М. в
настоящото производство не е оборена, тъй като не са ангажирани доказателства в
тази насока.
По изложените съображения съдът намира предявеният иск
за основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
В тежест на ответниците са направените
от ищцата деловодни разноски в размер на 55 лв. На основание чл.38, ал.2 от ЗА
същите дължат и 300 лв. адвокатско възнаграждение на адв.В. ***.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на
основание чл.135 от ЗЗД, спрямо П.И.И., ЕГН **********, в качеството й на майка
и законен представител на малолетното дете а.р. А., с ЕГН **********, на договора за покупко-продажба на моторно превозно
средство с нотариална заверка на подписите от 25.02.2019 г., рег.№
969/25.02.2019 г. по описа на нотариус Пеню Шилков с район на действие РС-Русе,
с който Р.А.Р., с ЕГН **********, продава на баща си А.Р.М., с ЕГН **********, лек автомобил,
марка "Шевролет Авео", с рег.№ Р 3433 ВВ, цвят: жълт, рама № KL1SF697J8B214787, двигател № F14D36642491, за сумата от 500 лв.
ОСЪЖДА Р.А.Р., с ЕГН ********** и А.Р.М.,
с ЕГН **********,***, да заплатят на П.И.И., ЕГН **********, 55 лева деловодни разноски.
ОСЪЖДА Р.А.Р., с ЕГН ********** и А.Р.М.,
с ЕГН **********,***, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, да заплатят на адв.В.В.,***,
300 лева адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: