№ 143
гр. С.З., 03.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20215500501488 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на С. В. З. от гр.С.З.,
Н.Т. З. и Ч. Т. З. и двамата от гр.С., в качеството им на наследници на Т.С. З.,
б.ж. на гр.С.З., чрез пълномощника им адв. Ж.З. от АК С.З. против решение
№ 260227 от 14.03.2021г., постановено по гр.дело № 4981/2017г. по описа на
Старозагорския районен съд.
Въззивниците не са доволни от първоинстанционното решение и го
обжалват, като неправилно и незаконосъобразно в частта, в която
предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди са
отхвърлени над присъденото обезщетение от 100 000 лева до сумата от 200
000 лева за ищцата С. В. З. и над присъдените им обезщетения от по 60 000
лева до сумите от по 150 000 лева за ищците Н.Т. З. и Ч. Т. З.. Въззивниците
считат, че фактическата обстановка по делото е правилно установена от РС
С.З. и правилно съдът е отхвърлил, като неоснователно възражението на
работодателя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
работника Т. З., поради допусната от последния груба небрежност, тъй като
липсват доказателства. Считат обаче, че първоинстанционният съд им е
1
присъдил силно занижени по размер обезщетения, които са несправедливи и
не могат по адекватен начин да репарират действително понесените от тях
болки и страдания от загубата на толкова близък за тях човек. Цитират
константна практика на ВКС по сходни казуси.
Във въззивната жалба са наведени твърдения, че първоинстанционният
съд при правилно установена фактическа обстановка е достигнал до
неправилен правен извод относно прилагането на принципа за справедливост,
визиран в чл.52 от ЗЗД, като по този начин е присъдил обезщетения в един
занижен размер.
Претендират отмяна на обжалваното решение, като неправилно и
незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което бъдат
уважени предявените от ищците искове до размера от 200 000 лева за ищцата
С.В. Т. и до размера от по 150 000 лева за ищците Н.Т. З. и Ч. Т. З.,
представляващи обезщетения за неимуществени вреди за болките и
страданията претърпени в резултат на трудова злополука, при която е
настъпила смъртта на съпруга на ищцата С.З. и баща на ищците Н. и Ч.З.и,
ведно със законната лихва върху обезщетенията считано от 12.12.2014г. до
окончателното им изплащане.
Претендират присъждане и на разноските както пред първа инстанция,
съобразно уважената част от исковете, така и пред въззивната инстанция –
възнаграждения за един адвокат.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от другата
страна – третото лице помагач на страната на ответника З.А.Д. „А.“ АД, със
седалище и адрес на управление: гр.С., чрез юрисконсулт Г. СТ., в който
оспорват изцяло подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта му, с която са отхвърлени предявените срещу „Х.З.“ ООД
искове. Считат жалбата за неоснователна и необоснована. Навеждат
твърдения, че при постановяване на решението си РС С.З. е обсъдил всички
релевантни за спора обстоятелства и ги е взел предвид при определяне
размера на присъдените обезщетения, взел е предвид и конкретните
обстоятелства по случая – възрастта на пострадалия, общественото му
положение, отношенията между него и съпругата, сина и дъщеря му. Считат,
2
че размерът на обезщетенията е съобразен както и с икономическата
обстановка в страната, така и с обществено икономическите отношения към
момента на деликта – 2014г.
Претендират оставяне без уважение на въззивната жалба и
потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваните му части,
ведно с всички законови последици.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от „Х.З.“ ООД, със седалище и
адрес на управление гр. С.З., чрез адв.Е.П. от АК – С.З., в която обжалват
първоинстанционното решение в частта, в която искът на ищцата С.З. е
уважен за сумата над 80 000 лева, а исковете на Н. З. и Ч.З. са уважени за
сумите над по 35 000 лева за всеки. Ответното дружество моли решението да
бъде отменено в обжалваните части като неправилно, както и да бъде
съответно изменено в частта за разноските. Излагат се доводи за
неправилност на постановеното решение, поради допуснато нарушение на
процесуалните правила, изразяващо се в несъбиране на допуснати от съда
доказателства и постановяване на решението без да се изчака изпълнението
на допусната съдебна поръчка от страна на Р.Т.. Работодателят твърди също,
че размерът на присъденото обезщетение на всеки от ищците било в
неоснователно завишен размер при неправилно приложение на чл.200 от КТ и
на чл.52 от ЗЗД.
Претендират отмяна на решението в оспорваните части и съответно
присъждане на разноските в тежест на ищците.
Постъпил е и отговор на подадената насрещната въззивна жалба от С.
В. З. от гр.С.З., Н.Т. З. и Ч. Т. З. и двамата от гр.С., в качеството им на
наследници на Т.С. З., б.ж. на гр.С.З., чрез пълномощника им адв. Ж.З. от АК
С.З., в който вземат становище, че направените оплаквания и възражения в
насрещната въззивната жалба са напълно неоснователни, необосновани и
недоказани, а решението на първоинстанционния съд не страда от нито един
от посочените във въззивната жалба пороци, а е постановено при
съобразяване на всички събрани по делото доказателства, както по отделно,
така и в тяхната съвкупност. Излага подробни съображения.
Счита, подадената въззивна жалба от ответното дружество –
3
работодател за неоснователна и необоснована, поради което молят да бъде
отхвърлена, а въззивната жалба подадена от ищците С.В. З., Н.Т. З. и Ч. Т. З.
да бъде уважена.
Претендират присъждане на направените разноски и пред двете
съдебни инстанции, съразмерно с уважените искови претенции.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени искове по чл. 200 ал.
1 от КТ от трима ищци всеки за 200 000 лева или общо за сумата от 600 000
лева.
Производството е образувано по предявени искове от С. В. З., Н.Т. З. и
Ч. Т. З., в качеството има на наследници на Т.С. З. представлявани от адв.
Ж.З. против „Х.З.“ ООД за определяне на обезщетение за неимуществени
вреди от трудова злополука по чл. 200 ал. 1 от КТ.
Ищците твърдят, че наследодателят им е бил в трудови правоотношения
с ответното дружество по силата на сключен трудов договор. По време и в
изпълнение на възложената от работодателя работа при връщане от
командировка в И. на 12.12.2014г. Т. З. е пътувал като пътник в МПС и
преминавайки през Р.Х. гр. Л.обл.В. е претърпял летален край.
Настъпилата трудова злополука била декларирана от съпругата на
пострадалия С.З. пред ТП на НОИ гр. С.З. на 16.12.2014г, С влязло в законна
сила разпореждане № 176 от 14.01.2015г. и на основание чл. 60 ал. 1 от КСО
инцидентът бил приет за трудова злополука по чл. 55 ал. 1 от КСО - като
настъпила през време и във връзка с извършваната работа. Предвид
наличието на валидно трудово правоотношение и настъпилата трудова
злополука за ищците е възникнало правото им да претендират от ответното
дружество обезщетение за неимуществени вреди за починалия съпруг (за
С.З.) и баща за ищците и негови деца Чавдар и Н. З.и.
4
Изложени са правни аргументи защо следва да се уважат исковете -
ищците са материал но правно легитимирани и са установени всички
елементи от фактическия състав на чл. 200 ал. 1 от КТ. Сочи се, че
отношенията на ищците - съпруга и две деца са били изключително близки с
починалия. Скръбта в резултат на смъртта му име причинила много
страдания. Децата макар и живеещи в отделни домакинства към момента на
смъртта на баща им, са били привързани към него и са разчитали на неговата
морална и финансова подкрепа в различни житейски ситуации. Така и
съпругата му - заедно са изградили едно здраво семейство и внезапната му
кончина се е отразила значително на психиката на С.З.. Цитирана е
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и практика на ВС, а именно че следва да бъдат
взети предвид личността на починалия, неговата позиция в дружеството,
заплатата, която е получавал и освен това отношенията с близките му и
техните преживявания след инцидента.
Молят да се осъди „Х.З.“ ООД да заплати на всеки един от ищците в
качеството им на законни наследници на Т.С. З. обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в
резултат на загубата техния съпруг и баща вследствие на трудово злополука
от 12.12.2014г. ведно със законната лихва от 12.12.2014г. до окончателното
плащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от страна на ответника, в
който исковете се оспорват като неоснователни.
Изразяват становище, че исковете са допустими. Признават, че с
ответника са имали сключен трудов договор и че същият е загубил живота си
по време на командировка т.е. злополуката е трудова.
На следващо място твърдят, че ищците са легитимирани да получат
обезщетение за претърпените от тях вреди от застрахователите на виновните
за произшествието водачи. В транспортното произшествие са участвали три
автомобила:
Българско А. рег.номер СТ ** ВМ, собственост на У.Л. и с ползвател по
Договора за лизинг „З.М.“ ЕООД. В този автомобил е пътувал починалият Т.
З., като автомобилът е бил шофиран от друг служтител на Х.З.. Застраховател
5
е ЗД „А.“ АД.
- Два турски товарни автомобила с ремаркета, собственост на Barsan
Global Lojistik IK Ve Истанбул като и двата били застраховани при Groupama
Sigorta Истанбул.
Освен това се твърди, че ищците били предявили претенциите си и пред
националното бюро на застрахователите в Р.Х., което участва и съдейства за
функционирането на системата „Зелена карта, а освен това и пряко пред
застрахователите, издатели на Зелена карта. Освен това се твърди, че ищците
са обезщетени или ще бъдат обезщетени за вредите, които претендират и в
настоящото дело.
Отговорността по чл. 200 от КТ била обективна и безвиновна и
предвидена за компенсиране на същите вреди, за които отговаря и прекия
причинител или застрахователя му. Затова и работодателя има право на
регрес за платеното обезщетение при трудова злополука, респективно не
дължи такова ако вредите са вече овъзмездени. Предвид това твърдят, че
исковете са неоснователни, след като на ищците вече им е признато и
изплатено обезщетение за същите вреди от застраховател по ГО на
автомобилистите/Зелена карта. Оспорват исковете и по размер, като считат,
че са силно завишени като претенции. Отправят множество доказателствени
искания.
В дадения му срок третото лице помагач „А.“ АД е изпратило отговор, в
който оспорва исковете по основание и по размер. Поддържа всички
възражения на ответника. Твърди, че ищците не са предявявали претенции
пред ,А.“ АД за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите. Признава се наличието на
застрахователно правоотношение, породено от Договор за застраховка на ГО
на автомобилистите- зелена карта BG/11/07042034 за лек автомобил А. с
рег.номер СТ ** ВМ към датата на процесното събитие. Счита, че не са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Оспорва всички елементи на фактическия състав на непозволеното
увреждане. Оспорва, че отговорен за ПТП е водачът на българския автомобил
Р.С.Р. - не е неговата вината и не е могъл да предотврати настъпването на
6
ПТП. Също така твърди съпричиняване от страна на пострадалия
наследодател — чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. Твърди, че починалият наследодател на
ищците е нарушил чл. 137а от ЗДвП и не е ползвал предпазен колан. По този
начин е проявил груба небрежност по смисъла на чл. 201 ал. 2 от КТ и
отговорността на работодателя следва да се намали. Твърди, че при ползване
на колан Т. З. е нямало да получи травми несъвместими с живота. При
условията на евентуалност прави възражение за независимо съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на трима съизвършители - Р.Р., Т.Д. и Е.Т..
Също така оспорва исковете и по размер — същите са неоснователни
завишени. Отправя възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
процесуалния представител на ищците.
По делото не се спори, а и от представените към исковата молба
доказателства - удостоверение за наследници от 28.07.2017г. се установява,
че ищците са наследници на Т.С. З. - починал на 12.12.2014г. С. В. З. е
съпруга на починалия работник, а Н.Т. З. и съответно Ч. Т. З. са негови деца.
Представено е Разпореждане № 176 от 14.01.2015. на ТП на НОИ, от
което се установява, че декларираната от С. В. З. злополука на 12.12.2014 г., в
резултат на която е починал съпруга се приема за трудова по смисъла на чл.
55 ал. 1 от КСО. Злополуката е станала през време и във връзка с извършвана
от починалия работник работа - при връщане от командировка в И..
Ответното дружество „Х.З.“ ООД гр.С.З. не оспорва трудовите
правоотношения на починалия към момента на инцидента, нито че
злополуката е трудова. Представя в превода на български език Протокол от
разследването на ПТП от 12.12.2014г., издаден от хърватските власти, в който
и съгласно твърденията на страните по делото е описан пътният инцидент.
Участници са пет лица - двама турски граждани, шофирали товарните
автомобили и пътниците и шофьора в А. с българска регистрация, в което
като пътник е загинал и Т. З.. Шофьор на автомобила е Р.Р., а вторият пътник
е А.А..
Привлечено е като трето лице помагач на страната на ответника ЗД „А.”
АД с Определение на съда от 03.11.2017 г. и са му изпратени книжата по
делото. Преценено е, че застрахователя има правен интерес да встъпи
7
доколкото при него е застрахован българския автомобил, участник при ПТП
от 12.12.2014г. На основание чл. 192 от ГПК са изпратени молби до трети
неучастващи по делото лица, а именно - до турския застраховател на
товарните автомобили с искане за представяне на застрахователните договори
ведно със Зелена карта, предявените претенции от ищците и определените/
съответни изплатени обезщетения от страна на застрахователя. На същото
правно основание е уважено искането на ответника и са изпратени молби до
Хърватското национално бюро на автомобилистите, което отговаря за
изплащане на обезщетенията по Зелена карта. Искането в молбата е да се
представят по делото претенциите на ищците и решенията за
удовлетворяването на техните искания.
По делото има представена декларация, нотариално заверена от
ищците, че към 01.12.2017 г. не са получили обезщетение за смъртта на Т. З.
от застрахователя на ГО, от работодателя или от гаранционен фонд. Същата
няма доказателствено значение по делото, доколкото в нея са декларирани
изгодни за ищците факти по делото.
Представено е личното трудово досие на починалия работник, от което
се установява, че същият е бил назначен на Трудов договор на 20.05,2014г. в
„Х.З.“ ООД на трудов договор за неопределено време - чл. 67 ал. 1 т. 1 от КТ
на длъжност директор - развитие с основна заплата 1200 лева. Трудовото
правоотношение е прекратено на основание чл. 325 ал. 1 т. 11 от КТ - поради
настъпила смърт на работника. Съгласно извлечение от трудовите ведомости
за периода, през който Т. З. е работил при ответника му е заплащано нетно
трудово възнаграждение от около 1100 лева месечно.
За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и разпитани
свидетели.
В първото по делото съдебно заседание са разпитани двама свидетели
на страната на ищците за претърпените неимуществени вреди на ищците -
А.А.М. и М.С.В..
Свидетелката М. се познава с ищците. Т. и С. З.и били съпрузи и
живеели заедно цели 45 години, като от това време и свидетелката се познава
с тях семейно. Сега С. била в С. (към момента на делото), но редовно се
8
чували по телефона и ходели на почивка заедно (с внучето ). Съпругата на
починалия имала лабилна психика. Иначе докато Т. бил жив били много
сплотено семейство, в което именно бащата бил стожерът. Съпругата му
много тежко преживяла смъртта на Т. З., а и досега не можело да се каже, че е
преживяла този момент. С. всеки път плачела по телефона. Искала да идва и
зимата на гроба на мъжа си в С.З.. След неговата смърт така да се каже
семейният им апартамент се затворил. С. заминала да помага на децата в С..
Не се събирали тук по празници като преди. Дъщерята на починалия - Н. З. не
искала да се прибира в града, защото това причинявало болезнени спомени.
Синът на семейството трябвало да има сватба, но се наложило след
внезапната смърт на баща му да я отложат за една година. А когато се
състояла, в най- тържествения момент му отдали почит с минута мълчание. Т.
З. бил уважаван и като специалист и колега и много приятели дошли на
погребението му. След инцидента С. не била добре, била лабилна психически
и пиела лекарства. Искала да дойде на заседанието, но се разтреперила
цялата.Свидетелката сочи също така, че детето на Н. - Т. като си спомнило за
дядо си и му се насълзявали очите. Н. и Ч.З.и живеели в С.. След гимназия
учили - единият в Б., а другият във В. и после започнали работа в С.. Към
датата на злополуката и двамата живеели в гр. С..
По делото е разпитана и сестрата на починалия - М.В.. Тя описва брат
си като трудолюбив и всеотдаен към семейството си човек, затова и смъртта
му била шок за всички. Съпругата му станала много чувствителна и лабилна.
Пиела лекарства за това си състояние. След смъртта на мъжа си С. заминала
да живее при дъщеря им Н. в С.. Всяко посещение на гроба на съпруга било
преживявано тежко от г-жа З.. От своя страна бащата и дъщерята били много
близки. Често се чували по телефона и бащата я подкрепял емоционално и
със съвети. След внезапната му смърт Н. З. получила паник атаки и пиела
лекарства. Спомняла си за баща си, пращала снимки с него по Коледните
празници. Ч.З. също бил близък с баща си. Децата получили добро
образование благодарение на баща си. Починалият им помагал не само със
съвети, но и финансово. Сватбата на сина била отложена заради смъртта на
бащата, а на тържеството паметта му била почетена с минута мълчание.
Семейството било задружно и често се събирали заедно по празненства.
От свидетелските показания, които не се опровергават от други данни,
9
може да се направи заключение, че в семейството на починалия Т. З.
отношенията са били напълно нормални - имало е обичайното
разбирателство, хармония, обич и взаимопомощ. Починалият е бил грижовен
съпруг и баща. Налице е била запазена емоционална връзка между него и
съпругата от една страна и него и децата от друга.
Въззивният съд счита, че по делото е установено, че семейните
отношения са били хармонични, починалия Т. З. е получавал и внасял доходи
много над средния за страната размер, бил е винаги на ръководни постове, с
високо положение в обществото. Като изпълнителен директор е бил
обществена личност, ползваща се с уважението на работниците и своите
съграждани. Бил е както добър работник, така и добър баща, съпруг и стожер
на семейството. Доказателства в обратния смисъл не са събрани по делото. С
оглед на това настоящата инстанция намира, че за ищците загубата н а техния
наследодател е изключително тежка. Семейството е разбито първо поради
внезапната, непланирана загуба на техния близък, второ изгубили са опората
си, както морална, така и финансова, което е наложило сигурна промяна на
начина им на живот към влошаване, което е безспорно установено по
делото.
По отношение на възраженията по делото на третото лице помагач -
застрахователят е представил заверено копие на зелена карта, комбинирана
застрахователна полица Гражданска отговорност и злополука за процесния
лек автомобил „А.“ модел Кю 6 рег.номер ** ВМ. Застрахователната полица е
с валидност 05.09.2014г. до 04.09.2015г. Представен е и регистрационен
талон, видно от който процесният автомобил е бил със собственик „У.Л.“
ЕАД клон С.З. и ползвател „З.М.“ ЕООД.
За нуждите на назначената съдебна експертиза в превод на български е
представен от страна на ищците аутопсионен протокол (л. 163 - л. 179 от
делото), съставен в хода на водените разследвания в Р.Х. и представляващ
официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страните.
С нарочна молба ответникът е представил в превод на български език
получените формуляри от хърватските съдебни власти във връзка с искане за
събиране на доказателства по член 7 параграф 1 от Регламент № 1206 от 2001
10
г. на Съвета от 28.05.2001г. От представеното писмо на Хърватското бюро за
застраховане се установява (л. 186 от делото), че по повод пътно -
транспортното произшествие от 12.12.2014г. е подаден иск за обезщетение за
вреди, основан на отговорността на водача на превозното средство с
чуждестранен регистрационен номер. Приложен е от хърватските съдебни
власти и внесения обвинителен акт на общинската държавна прокуратура
срещу тримата водачи на МПС - Р.Р. и двамата турски граждани, участвали в
пътния инцидент. Чрез застрахователя А.Б. наследниците на починалия са
предявили претенции за обезщетяване, но съгласно официалния отговор по
запитване на българския съд (по доказателствено искане на ответника) - л.
212 от делото Хърватското застрахователно бюро отговаря, че не е изплатило
никакво обезщетение на ищците. Писмото - отговор е от 28.03.2018г. и
същото гласи, че плащане не е осъществено тъй като отговорността за
съответното ПТП не е установена в наказателното производство по внесения
обвинителен акт (цитира се гореописания обвинителен акт срещу тримата
водачи на МПС в прокуратурата във Винковци). Към момента на
приключване на съдебното дирене пред Старозагорския районен съд не са
събрани доказателства наказателното производство да е приключено,
напротив страните не спорят, че същото е висящо.
Представени са по реда на Регламент ЕО 1206/2001 на Съвета писмени
доказателства - обвинителен акт, протокол за оглед и аутопсионен протокол и
е изготвена комплексна съдебно - автотехническа и медицинска експертиза.
Описан е подробно механизма на произшествието, като е прието, че
пътно- климатичните условия са били тежки - ниска температура, гъста мъгла
и мокра пътна настилка. Двата товарни автомобила с турска регистрация не са
успели да спрат навреме и да се подредят в дясното платно, по което са се
движили и се е образувала колона от автмобили. Навлезли са в средната
лента. Движещият се по тази лента лек автомобил с Т. З. на предна седалка
вдясно също не е могъл да спре навреме заради несъобразена с пътните
условия скорост и е настъпил удар. В резултат на удара лекия автомобил е
бил силно увреден, а Т. З. е починал в резултат на тежка черепно - мозъчна и
гръдна травма. Уврежданията в предната част на гръдния кош са с
морфология, разположение, форма и размери характерни за действието на
обезопасителен колан в условяита на челен удар върху пътник на предна
11
дясна седалка. В случая ударът е бил силен и фатален - не са сработили и
въздушните възглавници тъй като задният борд на полуремаркето е
проникнал в купето на лекия автомобил.
Експертизата по делото не е оспорена от страните и е приета. Със
същата се приема, че починалият е носил предпазен колан, поради което и
възражението на застрахователя за съпричиняване се явява неоснователно.
По изпълнение на искането на Районен съд С.З. за събиране на
доказателства по реда на Регламент 1206/2001 г. са постъпили писмени
доказателства от Общинския съд във Вуковар Р.Х.. Представени са
множество писмени доказателствени средства в превод от хърватски на
български, които нямат правно значение за настоящия спор - от л. 326 до л.
359 по кориците на делото. От същите се установява, че е образувано и
висящо наказателно дело към Общинския съд във Вуковар Р.Х., с внесен
обвинителен акт срещу шофьора на българския автомобил - Р.Р. и двамата
турски граждани. На л. 366 от делото също е представено писмо, изпратено
по електронна поща от дата 29.03.2019г. до ищците, видно от което нито
Националното бюро на Хърватия, нито Кореспондента на Турското
автомобилно застрахователно бюро за изплатили обезщетение на страните в
процесното произшествие. Писмото не е оспорено и следва да се кредитира
като частен свидетелстващ документ.
Изпратено е напомнително писмо до Министерство на правосъдието на
Република България относно изпратената съдебна поръчка по настоящото
дело, а именно за изискване на застрахователните договори на турските
тежкотоварни автомобили, участвали в ПТП - то ведно с писмените
застрахователни претенции на ищците и документи относно евентуално
изплатени обезщетения. Върнат е отговор, че изпълнението на писмено
искане за съдебна поръчка, изразяваща се в задължаване на трето
неучастващо по делото лице, намиращо се в Турция, да представи
доказателства е изпратено на 12.11.2019 г. за първи път. На 16.03.2020г.
Министерство на правосъдието е отговорило, че не е постъпил отговор по
запитването.
С Молба от третото лице помагач от 12.03.2020г. съдът е уведомен, че
12
са образувани три искови производства съответно от всеки от ищците срещу
ЗАД „А.“ за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесното ПТП от
12.12.2014г. Делата са образувани пред СГС и към датата на молбата са на
етап размяна на книжа.
Няма спор, че наследниците имат право да образуват дела за
обезщетение и срещу застрахователя и срещу работодателя. В случая фактите
по делото сочат, че процесното ПТП представлява едновременно и
застрахователно събитие и трудова злополука, а изплащането на обезщетение
от застрахователя или работодателя обезщетява вредите на ищците и погасява
правото им да търсят същите вреди, а платилият обезщетението има право на
регрес.
С протоколно определение от 30.10.2020г. съдът е преценил, че
събирането на доказателства от Турция представлява особена трудност и е
дал срок до 14.12.2020г. за събирането на това доказателство, след което е
обявено, че делото ще се гледа без него. Изпратено е напомнително писмо до
Министерство на правосъдието за поръчката до Р.Т., в отговор на което е
удостоверено, че към 18.11.2020 г. няма постъпили документи и е изпратено
ново напомнително писмо, като приключване на съдебното дирене също не
постъпи отговор по молбата по чл. 192 от ГПК. Третото лице помагач също е
отговорило, че не е изплатило обезщетение на ищците.
Отговорността на работодателя по чл. 200 от КТ е безвиновна и
гаранционно- обезпечителна по правната си природа /Решение - 1166-08, II г.
о.; Решение № 1016/2005 г., III г. о. /. Понятието "трудова злополука" е
дефинирано в чл. 55 от КСО като внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинила
временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт.
Успешното провеждане на иска за обезщетение на причинени от
трудова злополука вреди предполага установяване на наличието на
вредоносния резултат, който е в пряка и причинна връзка с извършената
работа - при или по повод на нея. В случая и тези елементи са налице -
13
наследодателят на ищците е починал по време на командировка в Р.Х..
Налице е и разпореждане по чл. 60, ал. 1 от КСО за приемане на злополуката
като трудова. Това разпореждане има доказателствена сила за гражданския
съд, разглеждащ спора по чл. 200 /Решение-1247-08, III г. о; Решение - 1166-
08, II г. о. / Няма отправени право намаляващи възражения по чл. 200 ал. 4 от
КТ. Не се доказва да е имало и съпричиняване от страна на починалия
работник (трудов договор от 20.05.2014г. на л. 96 от делото).
По този въпрос въззивната инстанция споделя напълно изложените от
първоинстанционния съд доводи и съображения.
По отношение на приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
въззивният съд намира следното. Действително размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост -
чл. 52 ЗЗД. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
ППлВС № 4/23.12.1968 г., понятието "справедливост" не е абстрактно, а е
свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За
да се реализира справедливо възмездяване на претърпените болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните
вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и
продължителността на болките и страданията, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е абстрактна
категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите на
преценяващия. Във всеки случай преценката следва да се основава на всички
обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за размера на
вредите.
В случая при определяне размера на дължимото обезщетение за
причинени неимуществени вреди следва да се съобрази вида и характера на
претърпените от ищците към датата на трудовата злополуката и след това
болки и страдания, техния интензитет, сегашното им положение и прогнозите
за в бъдеще. При търсене на обезщетение за неимуществени вреди съдът не е
строго ограничен от формалните доказателства за установяване наличието на
вреди в рамките на обичайното за подобни случаи.
14
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че при определяне на
обезщетението следва да вземе предвид обстоятелствата, че ищците
неминуемо тежко са понесли загубата на своя съпруг и баща и със смъртта му
са загубили морална подкрепа и опора; ищците Н. и Ч.З.и са лишени от
бащина обич, грижи, закрила и финансова подкрепа; Ищцата С.З. от морална
опора, спътник в живота и финансова подкрепа. Обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира болките, страданията,
неудобствата и другите нематериални последици, като следва да се има
предвид, че те обикновено не се ограничават само до изживените в момента
на самата злополука болки и страдания, а продължават и след това. Ищците
завинаги ще живеят с болката от внезапната и нелепа загуба на своя съпруг и
баща. Предвид гореизложеното, съдът счита, че при определяне на
обезщетението следва да вземат предвид горепосочените обстоятелства. С
оглед на това и съобразявайки се с факта, че загубата на най-близък човек
няма паричен еквивалент, както и с правилото на закона за определяне на
дължимото обезщетение за търпените болки и страдания по справедливост,
въззивният съд намира, че следва да определи обезщетение в съответствие
със справедливостта и добрите нрави в обществото, което да бъде в размер на
150 000лв. за всеки един от ищците, а не както е приел Старозагорския
районен съд в размер на 100 000 лв. за ищцата С. В. З. и в размер по на 60
000лв. за ищците Ч. Т. З. и Н.Т. З..
Така определените обезщетения въззивният съд намира, че съответстват
на понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
Въззивният съд счита, че в горните размери обезщетението съответства
на установеното по делото досежно претърпените от ищците болки и
страдания в резултата на смъртта на техния съпруг и баща. Установено е по
делото, че съпругата на починалия ищцата С.З. преживяла и все още
преживява смъртта на съпруга си много тежко. Същата станала психически
лабилна, често плачела, пиела лекарства. Винаги ставало много тежко
когато посещавала гробищата. След инцидента била много разстроена и се
преместила да живее от гр.С.З., където е било семейното им жилище, в гр.С.
при дъщеря си. От свидетелските показания се установява, че дъщерята на
починалия Т. З. – ищцата Н. З. , в момента живее в гр.С. и въобще не искала
да дойде в гр.С.З.,защото имала тъжни спомени за баща си. Установено е по
15
делото, че починалия и ищцата Н. З., като баща и дъщеря, били изключително
близки, както и че почти всяка сутрин са имали разговори, в които той я е
подкрепял емоционално и със съвети. В резултат на това ищцата Н. З. е
преживяла изключително тежко смъртта на баща си и започнала да прави
паник атаки, които наложили психотерапия и медикаменти. От показанията
на разпитаните по делото свидетели се установява, че и синът на починалия –
ищецът Ч.З. също бил много близък с баща си. Установено е също така, че
поради настъпилата смърт на баща та ищецът е отложил с една година
сватбата си, въпреки че всичко било организирано, както и че по време на
сватбата на ищеца в най-тържествения момент била отдадена почит на баща
му с една минута мълчание, като всички много се разстроили.
Предвид гореизложените съображения въззивният съд намира, че
предявените от ищците искове за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука , настъпила на
12.12.2014г. при която е настъпила смъртта на Т.С. З. – съпруг на ищцата С.З.
и баща а ищците Н. З. и Ч.З. са доказани както по основание, така и по размер
до размера на 150 000лв. за всеки един от ищците. Съдът счита, че тези
размери съответстват на събраните по делото доказателства и на трайната
съдебна практика. Въззивният съд не споделя доводите, изложени от
първоинстанционния съд досежно това, че съпругата на починалия търпи в
по-голяма степен от децата му болки и страдания от неговата загуба.
Настоящия съд намира, че болките и страданията са съизмерими на децата с
тези на съпругата на починалия, тъй като децата и техния баща имат пряка
кръвна връзка и не може да се приеме тезата, че те биха преодолели скръбта
по баща си по-лесно, отколкото тяхната майка и съпруга на починалия. Затова
настоящия състав намира, че следва да бъде присъдено обезщетение за
тримата ищци в еднакъв размер.
Така определеното обезщетение следва да бъде присъдено ведно със
законната лихва от датата на увреждането в съответствие с правилата на чл.86
във вр. с чл.84 ал.3 ЗЗД. Сумите за присъденото обезщетение се дължат,
считано от датата на трудовата злополука - 12.12.2014 г. на основание чл. 84,
ал.3 ЗЗД, която норма при липса на конкретен текст в КТ е приложима и в
настоящия случая поради характера на обезщетението, което е за вреди. И в
този случай то се дължи без покана /Р 5-1995- ІV г.о.; Р 441-2010- ІV г.о. на
16
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд намира, че
исковете за неимуществени вреди се явяват основателни и доказани в
горепосочените размери, в които следва да бъдат уважени. В останала част до
претендираните размери исковете правилно са отхвърлени, като
неоснователни и недоказани.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че решението е
неправилно в частта, с която предявените от Ч. Т. З. и Н.Т. З. искове са били
отхвърлен в частта над 60 000лв до 150 000 лв., а за С. В. З. в частта над
100 000лв до 150 000 лв., поради което следва решението в тези му части да
бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което бъдат уважени
исковете до размера на 150 000лв. за всеки един от ищците. С оглед на това на
ищците Ч. Т. З. и Н.Т. З. следва да бъдат присъдени още по 90 000лв. за всеки
един поотделно обезщетение за неимуществени вреди.
Решението е неправилно и в частта, с която предявения от С. В. З. иск е
бил отхвърлени в частта над 100 000лв. до 150 000 лв., поради което следва
решението в тази му част да бъде отменено и вместо него бъде постановено
друго, с което бъде уважен иска до размера на 150 000лв. Или на ищцата С. В.
З. следва да бъдат присъдени още 50 000лв. обезщетение за неимуществени
вреди.
В останалата обжалвана част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
От събраните по делото гласни доказателства безспорно се установява,
че в семейството на починалия отношенията са били напълно нормални -
имало е обичайното разбирателство, хармония, обич и взаимопомощ.
Починалият е бил грижовен съпруг, баща и син. Нормално е да се приеме, че
при внезапната загуба на съпруг и на родител, близките изпитват тъга, мъка и
душевно страдание, а също така и начинът им на живот се променя, особено
за съпругата. Тя е преживяла загубата на съпруга си изключително тежко в
психически аспект.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са
17
присъдени разноски по делото на страните като бъде постановено друго, с
което бъдат присъдени дължимите разноски съобразно уважената, съответно
съобразно отхвърлената част от исковете. Изхождайки от това въззивният съд
намира, че на ищцата С.З. следва да се присъдят направените разноски по
делото съобразно уважената част от исковете в размер на 4875лв., на ищцата
Н. З. следва да се присъдят направените разноски по делото съобразно
уважената част от исковете в размер на 4875 лв. и на ищеца Ч.З. следва да се
присъдят направените разноски по делото съобразно уважената част от
исковете в размер на 4875лв.
С оглед изхода на делото на ответника „Х.З.” ООД, следва да се
присъдят направените разноски по делото съразмерно отхвърлената част от
исковете, а именно ищците С.З., Н. З. и Ч.З. следва да бъдат осъдени да
заплатят на ответника сумата от по 1356 лв. всеки един от тях или общо 4068
лв., представляваща направените разноски по делото от ответника.
Въззивният съд намира че обжалваното решение е неправилно и в
частта, в която първоинстанционният съд е присъдил на третото лице помагач
по делото направените разноски от същото, като е осъдил ищците да му
заплатят такива в размер на 570 лв.. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.10 от
ГПК на третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи
разноските, които е причинило със своите процесуални действия. С оглед на
това решението следва да бъде отменено и в тази му част.
В останалите му части решенето следва да бъде потвърдено.
По Разноските пред въззивната инстанция:
С оглед изхода на делото в настоящата въззивна инстанция, на
основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
допълнително държавна такса в размер на 9200 лв. общо за допълнително
присъденото обезщетение по трите иска, а на въззивниците С. В. З., Ч. Т. З. и
Н.Т. З. /чиято жалба се уважава/- разноски по делото за въззивната
инстанция- платено адвокатско възнаграждение както следва: на С. В. З.- в
размер на 3530лв., на Ч. Т. З. – в размер на 4330 лв. и на Н.Т. З. в размер на
4330 лв. Предвид неоснователността на насрещната въззивна жалба на
ответника не следва да се присъждат разноски за въззивната инстанция.
18
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260227 от 14.03.2021г., постановено по гр.дело №
4981/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, с която
предявените от С. В. З. против „Х.З.” ООД искове с правно основание чл.200
КТ са отхвърлени за сумата над 100 000 лв. до 150 000 лв., както и в частта, в
която предявените от Ч. Т. З., против „Х.З.” ООД искове с правно основание
чл.200 КТ са отхвърлени за сумата над 60 000 лв. до 150 000 лв., както и в
частта, в която предявените от Н.Т. З., против „Х.З.” ООД искове с правно
основание чл.200 КТ са отхвърлени за сумата над 60 000 лв. до 150 000 лв.,
както и в частта за разноските, присъдени от РС-С.З. съобразно уважената,
съответно съобразно отхвърлената част от исковете, а именно в частта, в
която се ОСЪЖДА С. В. З. да заплати на „Х.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от И.Д. 2 712 лева
разноски съразмерно на отхвърлената част от иска, в частта, в която се
ОСЪЖДА Ч. Т. З. да заплати на „Х.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С.З., ***, представлявано от И.Д. 3796, 80 лева разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, както и в частта в която се
ОСЪЖДА Н.Т. З. да заплати на „Х.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: гр. С.З., ***, представлявано от И.Д. 3796, 80 лева разноски
съразмерно на отхвърлената част от иска, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Х.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., ***, представлявано от И.Д. да заплати на С. В. З., ЕГН **********,
от гр. С.З., *** още сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от загубата на
съпруга си Т. З., настъпила по време на трудова злополука от 12.12.2014г„
ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката 12.12.2014 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски в размер на 4875 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Х.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., ***, представлявано от И.Д. да заплати на Ч. Т. З., ЕГН **********,
19
от гр. С., *** още сумата от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от загубата на баща
му Т. З., настъпила по време на трудова злополука от 12.12.2014г., ведно със
законната лихва, считано от датата на злополуката 12.12.2014 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото
разноски в размер на 4875 лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА „Х.З.” ООД, ЕЖ ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С.З., ***, представлявано от И.Д. да заплати на Н.Т. З., ЕГН **********, от
гр. С., *** още сумата от 90 000 лв. /деветдесет хиляди лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания в резултат от загубата на баща му Т. З.,
настъпила по време на трудова злополука от 12.12.2014г., ведно със законната
лихва, считано от датата на злополуката 12.12.2014 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер
на 4875лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С. В. З. да заплати на „Х.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от И.Д. 1356 лв./ хиляда
триста петдесет и шест лева/ разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА Ч. Т. З. да заплати на „Х.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от И.Д. 1356 лв./ хиляда
триста петдесет и шест лева/ разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА Н.Т. З. да заплати на „Х.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С.З., ***, представлявано от И.Д. 1356 лв./ хиляда
триста петдесет и шест лева/ разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска.
ОСЪЖДА „Х.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., ***, представлявано от И.Д. да заплати на С. В. З., ЕГН **********,
от гр. С.З., *** сумата от 3530лв. /три хиляди петстотин и тридесет лева/,
представляваща направените разноски по делото за въззивната инстанция –
20
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Х.З.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З., ***, представлявано от И.Д. да заплати на Ч. Т. З., ЕГН **********,
от гр. С., *** сумата от 4330лв./четири хиляди триста и тридесет лева/,
представляваща направените разноски по делото за въззивната инстанция –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Х.З.” ООД, ЕЖ ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С.З., ***, представлявано от И.Д. да заплати на Н.Т. З., ЕГН **********, от
гр. С., *** сумата от 4330лв./четири хиляди триста и тридесет лева/,
представляваща направените разноски по делото за въззивната инстанция –
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Х.З.“ ООД гр. С.З., с п.а. да заплати в полза на Държавата по
сметка на Окръжен съд – С.З. допълнително държавна такса общо за трите
иска в размер на 9 200 лв. /девет хиляди и двеста лева/ върху допълнително
присъденото обезщетение за неимуществени вреди на ищците по делото.
ОТМЕНЯ решение № 260227 от 14.03.2021г., постановено по гр.дело №
4981/2017г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, в която се
осъждат С. В. З., Ч. Т. З. и Н.Т. З. да заплатят на ЗАД „А.“ 570 лева разноски
за вещи лица.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника ЗАД „А.“ ГР. С..
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните
основания по чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
21
1._______________________
2._______________________
22