Определение по дело №92/2021 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 260095
Дата: 18 февруари 2021 г.
Съдия: Величка Петрова Белева
Дело: 20215000500092
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 11 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е №260095

                                          гр. Пловдив, 18.02.2021 г.

 

         Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав

                                                                 Председател: Вера Иванова

                                                                        Членове: Катя Пенчева

                                                                                         Величка Белева

 

         като разгледа докладваното от съдията Белева в.гр.д. № 92/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Разпоредително заседание по чл. 267 от ГПК.

         Производството по делото е образувано по въззивна жалба н.С. „Н.б.н.б. автомобилни застрахователи „ , ЕИК********* срещу Решение № 260065 от 19.10.2020 г., пост. по гр.д. № 128/2019 г. на ОС – Стара Загора, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца по спора Ж.И.Ж., ЕГН – ********** сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от получени от Ж. травматични увреждания – подробно описани, настъпили вследствие ексцес на увреждания, получени от Ж. при ПТП от 19.05.2007 г. – за които отговорността на въззивника за репариране на неимуществени вреди е ангажирана с влязло в сила съдебно решение.

         В жалбата се съдържат следните доказателствени искания:

         Да се изиска от третото неучастващо в делото юридическото лице – ДКЦ „ С П„ – гр. П, улица „ Т Б„ № 24 Образно изследване от 11.04. 2019 г. – Графия на тазобедрена става / фасова проекция / относно лицето Ж.И.Ж., ЕГН – ********** – на подходящ носител, което изследване е извършено при юридическото лице чрез д-р Г А. Към искането да се приложи издадения от ДКЦ чрез д-р Апостолова документ - на л. 11 от първоинстанционното дело;

          След получаване на образното изследване вещото лице по приетата по делото СМЕ да извърши самостоятелно неговото разчитане и отговори на въпроси 3 и 4 от изготвеното основно заключение само по отношение на двете спорни увреждания – коксартроза на дясна седалищна кост и двустранен сакроилеит 3 – ти стадий и конкретно на следните въпроси: 1/Получил ли е ищеца коксартроза на дясна седалищна кост и двустранен сакроилеит 3 – ти стадий; 2/ Ако ги е получил – има ли причинно-следствена връзка между тези увреждания и уврежданията, получени при ПТП от 2007 г.; 3/ Вещото лице да направи необходимите пояснения относно теглото на ищеца, понятията „ нормално „, респ. „ наднормено тегло „, , претендирания в исковата молба двустранен сакроилеит  попада ли в обхвата на дегенеративните изменения в поясната област на гръбначния стълб и в случай че не попада да отговори на въпроса предхождащото ПТП ищцово заболяване сколиоза в причинна връзка ли е с появата на заболяването двустранен сакроилеит 3 – ти стадий.

         Представени са към жалбата молба в горния смисъл по чл. 192 от ГПК ал. 1 от ГПК за третото лице, както и копие от документа, който се иска да бъде изпратен ведно с молбата.

         В отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемият Ж. поддържа доказателствените искания да са неоснователни, тъй като в първоинстанционното производство било изяснено че третото лице  ДКЦ „ С П„ – гр. П не разполага с исканото образно изследване. Освен това неговото разчитане от д-р Г А – документа на л. 11 от първоинстанционното дело, както и отразяването му в Амбулаторен лист № 000011/11.04.2019 г. / лист 10/ - отразеното в графа основна диагноза на амбулаторния лист, са представени  с исковата молба и не са своевременно оспорени от въззивника – ответник по иска.  От страна на същия не е оспорено и заключението на вещото лице.

         Съдът установи следното:

         След приемане на основното заключение на СМЕ съдът е допуснал изготвяне на допълнително заключение по въпроси 3 и 4 от основното във връзка с допълнително представени от ищеца образни изследвания, които не са били налични по делото към момента на възлагане на основното заключение.

         С допълнителното заключение се е установило че образно изследване от д-р Г А при ДКЦ „ С П„ – П не е представено. Тъй като ищецът е заявил да не разполага със същото, съдът е задължил третото лице – горепосоченото ДКЦ, да го изпрати на съда – в копие на подходящ носител. По искането от медицинското заведение е постъпил отговор че в информационната му система няма данни за извършено такова изследване. Въззивникът е заявил повторно това искане, тъй като отговора от посоченото ДКЦ е в явно противоречие с представения документ, съставляващ разчитане на същото образно изследване от д-р Г А при същото ДКЦ,  предвид което е поискал към молбата по чл. 192 от ГПК да се изпрати и препис от документа. Съдът е намерил че от постъпилото уведомително писмо от третото за спора лице ДКЦ „ С П„ – П ставало ясно че то не разполага с този документ, освен това делото било изяснено от фактическа страна и не се налагало изискване / повторно / на документа. С тези аргументи искането е отказано и е даден ход на спора за решаването му по същество – протоколно Определение в открито съдебно заседание от 24.09.2020г..

         Определението настоящата инстанция намира за неправилно. Отговора на третото неучастващо в делото лице е несъответен на документа на лист 11 от първоинстанционното дело, сочещ че исканото образно изследване е направено в ДКЦ „ Св. Пантелеймон „ – гр. П. Като така е налице хипотеза на допустимост на заявените доказателствени искания - изключая поставяне към вещото лице на задачата по въпрос Трети - Вещото лице да направи необходимите пояснения относно теглото на ищеца, понятията „ нормално „, респ. „ наднормено тегло „, претендирания в исковата молба двустранен сакроилеит  попада ли в обхвата на дегенеративните изменения в поясната област на гръбначния стълб и в случай че не попада да отговори на въпроса предхождащото ПТП ищцово заболяване сколиоза в причинна връзка ли е с появата на заболяването двустранин сакроилеит 3 – ти стадий. Тези въпроси не са били предмет на задачата по допълнителното заключение във връзка със самостоятелното разчитане от експерта на представените по делото от ищеца образни изследвания.

Освен допустими         , исканията  са и относими за изясняване на спора от фактическа страна. С оглед което събирането им следва да бъде допуснато.

 Неоснователно е възражението че след като въззивникът – ответник, не е оспорил разчитането на образното изследване от д- р Г А, исканията са недопустими. Касае се за проверка  верността на констатациите на лекаря, извършил разчитането, което не съставлява оспорване по смисъла на чл. 192 от ГПК и като така няма нужда да е изрично заявено от страната, съответно съдът да открива производство по оспорване. Същото се отнася и за амбулаторния лист от 11.04.2019 г., като освен това посочената в същия основна диагноза на ищеца Ж.И.Ж. не съставлява – противно на твърдяното от въззиваемия, отразяване на извършеното от д-р Апостолова разчитане на образно изследване от 11.04.2019 г..

           С оглед изложеното следва да се изиска от третото неучастващо в делото лице - ДКЦ „ С П„ – П, извършеното на ищеца Ж.И.Ж., ЕГН -  ********** на 11.04.2019 г. образно изследване – Графия на тазобедрена става / фасова проекция / – на подходящ носител, като към молбата по чл. 192 от ГПК да се приложи издадения от ДКЦ „ С П„ – П чрез д-р Апостолова документ – разчитане на същото образно изследване/  л. 11 от първоинстанционното дело/;

         Следва също така да се постави допълнителна задача на вещото лице - д-р М С, да извърши самостоятелно  разчитане на горното образно изследване, след което да отговори на въпроси 3 и 4 от основното заключение само по отношение на двете спорни увреждания – коксартроза на дясна седалищна кост и двустранен сакроилеит 3 – ти стадий и конкретно на следните въпроси: 1/Получил ли е ищеца коксартроза на дясна седалищна кост и двустранен сакроилеит 3 – ти стадий; 2/ Ако ги е получил – има ли причинно-следствена връзка между тези увреждания и уврежданията, получени при ПТП от 2007 г..

         Оставя без уважение искането в допълнителната задача да се включат и въпросите: Вещото лице да направи необходимите пояснения относно теглото на ищеца, понятията „ нормално „, респ. „ наднормено тегло „, , претендирания в исковата молба двустранен сакроилеит  попада ли в обхвата на дегенеративните изменения в поясната област на гръбначния стълб и в случай че не попада да отговори на въпроса предхождащото ПТП ищцово заболяване сколиоза в причинна връзка ли е с появата на заболяването двустранен сакроилиит 3 – ти стадий.

         Определя възнаграждение за вещото лице от 200 лева, дължимо от жалбоподателя по сметка на АС - Пловдив.

         Възнаграждението следва да се  внесе при постъпване от третото неучастващо в делото лице на исканото образно изследване, след което  жалбоподателят ще бъде уведомен допълнително за срок за внасяне на възнаграждението.

         Вещото лице следва да бъде уведомено за изготвяне на заключение след постъпване на образното изследване и след внасяне на определеното възнаграждение от въззивника.

         Делото ще се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.04.2021 г. – 14 часа.

         Предвид изложеното съдът

 

                                                 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И

 

         Да се изиска от третото неучастващо в делото лице - ДКЦ „ С П„ – П, улица „ Т Б„ № 24 извършеното на ищеца Ж.И.Ж., ЕГН -  ********** на 11.04.2019 г. образно изследване – Графия на тазобедрена става / фасова проекция / – на подходящ носител, като към молбата по чл. 192 от ГПК да се приложи издадения от ДКЦ „ С П„ – П чрез д-р Г А документ – разчитане на същото образно изследване/  л. 11 от първоинстанционното дело/.

         Поставя допълнителна задача на вещото лице - д-р М К С, да извърши самостоятелно  разчитане на горепосоченото образно изследване, след което да отговори на въпроси 3 и 4 от основно заключение пред първоинстанционния съд само по отношение на двете спорни увреждания – коксартроза на дясна седалищна кост и двустранен сакроилеит 3 – ти стадий и конкретно на следните въпроси: 1/Получил ли е ищеца коксартроза на дясна седалищна кост и двустранен сакроилеит 3 – ти стадий; 2/ Ако ги е получил – има ли причинно-следствена връзка между тези увреждания и уврежданията, получени при ПТП от 2007 г..

         Оставя без уважение искането на въззивника в допълнителната задача да се включат и въпросите: Вещото лице да направи необходимите пояснения относно теглото на ищеца, понятията „ нормално „, респ. „ наднормено тегло „, , претендирания в исковата молба двустранен сакроилеит  попада ли в обхвата на дегенеративните изменения в поясната област на гръбначния стълб и в случай че не попада да отговори на въпроса предхождащото ПТП ищцово заболяване сколиоза в причинна връзка ли е с появата на заболяването двустранен сакроилиит 3 – ти стадий.

         Определя възнаграждение за вещото лице от 200 лева, дължимо от жалбоподателя по сметка на АС - Пловдив.

          Възнаграждението да се  внесе при постъпване от третото неучастващо в делото лице на исканото образно изследване, след което  жалбоподателят ще бъде уведомен допълнително за срок за внасяне на възнаграждението.

         Вещото лице да бъде уведомено за изготвяне на заключение след постъпване на образното изследване и след внасяне на определеното му от съда възнаграждение от въззивника.

         Насрочва делото в открито съдебно заседание на 07.04. 2021 г. - 14 часа.

Към призовките на страните да се изпратят и преписи от настоящото определение.

Определението е окончателно.

 

 

 

 

Председател:                                          Членове: